Решение по дело №905/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260696
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20201100900905
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 25.11.2022 г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

 

Секретар:     Цветослава Гулийкова

като разгледа  докладваното от съдията Г.

гражд.дело              905    по описа за  2020 година,  съобрази, че:

 

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за З.то (КЗ) и чл.409 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

            Ищецът “А.А.“ ЕООД с ЕИК ******** иска да бъде осъден З.А.А.„ОЗК -З.” АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********да му заплати (с уточнението в молба от 21.01.2021 г.), както следва:

1/сумата от 25 001, 60 лева, представляваща разликата между действително направените разходи за ремонт на МПС - телескопичен товарач, марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН:            ********, рама:            JCB42702HG2407027 и изплатено З. обезщетение по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0110-155-2018-00110, щета №0110-155-0030-2018, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 2 704, 92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до завеждане на исковата молба;

2/ сумата от 18 455, 69 лева, представляваща разликата между действително направените разходи за ремонт на МПС - телескопичен товарач, марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН: ОВ *****, рама:       JCB42702AG2407025 и изплатено З. обезщетение по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0110-155-2018-00110, щета № 0110-155-0031-2018, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 2 035, 25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до завеждане на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, с писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер; не оспорва наличието на валидно З. правоотношение по застрахователен договор, валиден към датата на З.то събитие. Оспорва иска, като твърди, че не дължи З. обезщетение, тъй като ищецът е избрал очевидно неизгодна и с оглед пазарните цени на сервизните части за МПС - с най-високи цени оферта, не е проверил алтернативните възможности за подмяна и ремонт на повредените части и застрахователят не дължи обезщетение за извършването им. От друга страна, липсвали доказателства, че претърпените вреди вследствие на пожара, са такива, каквито се твърди, че са отремонтирани, тъй като между 2 бр. Протоколи за извършен оглед на сервизната фирма „О.” ООД и 2 бр. описи за увредените и погинали имущества, изготвени от „ОЗК-З.” АД има несъответствие. Сочи доказателства.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно  е по делото, че между страните е налице валидно З. правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско" на МПС по силата на сключена  полица № 0110-155- 2018-00110  за З. на имущество –  телескопичен товарач марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН:   ********,  за застрахователната сума от 186 304.50 лева, за период от 18.07.2018 година до 17.07.2019 година и полица № 0110-155-2018-00110  за З. на имущество – телескопичен товарач марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН: ******Застрахователната сума възлиза на 186 304.50 лева. Срокът на застраховката е дванадесет месеца, с начало 18.07.2018 година и край 17.07.2019 година.

Застрахователните договори са сключени, съгласно общите условия на застраховка “Пожар и природни бедствия” -секция I „Индустриален пожар“, общите условия на „Каско на МПС“ и общите условия на „Щети на имущество“-секция I, „Кражба чрез взлом, вандализъм грабеж“ и секция „Комплексна застраховка на селскостопанска техника“.  Съгласно клауза, Д“ на секция „Индустриален пожар“, застрахователят се задължава срещу платена премия да обезщети застрахования за загуби, повреди и разноски, пряко свързани със собствени, наети или намиращи се под контрола на застрахования движими и недвижими имущества в резултат на „индустриален пожар“, който включва риска пожар /вкл. последиците от гасенето му/, и е описан като: „поява на огън, който образува пламък или жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или увреждане от действието на вода, пяна или препарати при гасенето му“ (чл. 2 от ОУ по застраховка „Пожар и природни бедствия“). Съгласно ОУ по застраховка „Каско“ на МПС“ застрахователят срещу платена премия осигурява застрахователна защита, покриваща частични щети или пълна загуба на МПС, в резултат на настъпили застрахователни събития на МПС. Покритите рискове включват отново: пожар и природни бедствия, които са описани като щети от застрахователни събития вследствие пожар, експлозия, късо съединение и т.н.

Ищецът е  собственик на застрахованото имущество видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника и фактура № 25963/16.05.2016 г. Безспорно е, и е доказано по делото, че двата товарача са закупени нови от официалния представител на JCB Agricultural „О.“ ООД с фактура № 00002593/16.05.2016 г. и са с дата на първоначална регистрация на 27.05.2016 година. От удостоверение с изх.№ 00230/19.02.2020 г и удостоверение с изх.№ 00229/19.02.2020 г. е видно, че застрахованият е изплатил напълно застрахователните премия по застраховките и е изправна страна по договора.

Установи се по делото, че на 19.08.2018 година, в срока на действие на застрахователния договор в зърнобазата на „А.А.“ ЕООД постройка-навес, намираща се в бившия първи стопански двор на град Летница е възникнал пожар. В следствие на високата температура от пожара са засегнати, паркираните до зърнобазата два броя телескопични товарачи, застраховани при ответника. За настъпване на събитието по делото е представено Удостоверение № 52/27.08.2018 г. и Удостоверение № 53 от 27.08.2018 година на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ — гр. Ловеч - в 20:55 ч. на 19.08.2018 г. РСПБЗНС-Левски е получило съобщение за възникналия пожар. В същите е отразено и че при пожара са засегнати процесните товарачи. По делото са разпитани и свид.К.и свид.Т., които с показанията си установяват настъпването на събитието и времето, мястото и обстоятелствата, при които  е станало това. Същите са очевидци на пожара и непротиворечиво установяват, че същият се е разразил бързо в навес с продукция. Двата процесни телескопични товарача са били изместени на собствен ход от свид.К.и друг работник в ищцовото дружество, тъй като от високата температура всички пластмасови детайли, както и маркучи и  уплътнения започнали да се топят. В резултат на извършените оперативно-издирвателни мероприятия от съответните органи е издадено и приложено по делото Удостоверение У-133/15.10.2018 година, видно от което Областна дирекция на МВР град Ловеч, удостоверява че 19.08.2018 година е възникнал пожар в постройка -навес на ,,А.А.“ ЕООД, като не са установени данни за умишлени действия относно възникването му.

Във връзка с това събитие от ищеца до „ОЗК-З.“ АД,  са изготвени и входирани на 20.08.2018 година Уведомления за щети по застрахователна полица № 0110155201800110 и по застрахователна полица № 0110155201800111. От писмо с изх. № ЦУ 99-1780/26.02.2020 г. на ОЗК З. е видно, че случая са заведени щети съответно за застрахователна полица с № 0110155201800110 - щета № 0110-155- 0030-2018 и за застрахователна полица с № 0110155201800111- щета № 0110- 155-0031-2018. От представените по делото доказателства е видно, че са съставени опис на увредените и погинали имущества от ЗАД „ОЗК -З.“. Съставени са и протоколи за извършен оглед от 23.08.2018 г., от трима сервизни специалиста JCB ,официален представител на JCB Agricultural  за България,  които отразяват констатирани щети съгласно извършен оглед по отношение на всяко едно МПС, като бил извършен и опис на всички необходими части за подмяна за правилното и безопасно функциониране на машините. За разлика от съставения от застрахователя опис – в който били отразени отделни детайли от кабината-врата, кабина, стъкло задно кабина, огледало ляво кабина, таван облицовка кабина, панел челен кабина и т.н, в описа на представителя на производителя за България  е посочено, че на подмяна подлежи изцяло кабината -кабина комплект.

След изпращане на протоколите на застрахователя е извършен и повторен опис от застрахователя, в присъствие на представител на „О.“ ООД. От кореспонденцията между страните  по имейл и от свидетелските показания, се установява, че документи по извършените ремонти и плащанията им своевременно били изпращани на ответника и че след получаване на съответна оферта от „О.“ ООД и от „П.“ – за гумите, било извършено цялостно отремонтиране на увредените от пожара МПС. По делото са представени доклади по щета – 2 бр., с  Приложение 1 и Приложение 2, от които е видно, че размерът на щета е определен от стойността на подменените части на МПС, с изключение на тези, срещу които е отбелязано „не фигурира в описа“, след овехтяване с 19 % при което е определена и застрахователната сума и намаление с 20 % за оферта с отстъпка.

По делото са представени фактури за подменените части за извършен ремонт от сервиз „О. „ООД. Безспорно е, че на 24.01.2019 година, ответникът изплатил А.А.“ ЕООД З. обезщетение по застрахователна полица с № 0110-155-2018-00110, щета № 0110-155-030-2018 г. – в размер на 26 002, 60 лева, а по застрахователна полица с № 0110-155-2018-0111, щета № 0110-155-0031-2018 -  в размер на 25 704, 51 лева. Ищцовото дружество е изпратило подробна молба -възражение за преразглеждане на щетите, но с писмо № ЦУ 99- 2599/15.06.2019 година ответникът е отказал да определи и изплати З. обезщетение над тези размери.

От заключението на единичната и тричленна съдебно технически експертизи, преценени в съвкупност със свидетелските показания се установи, че всички увреждания по застрахованите товарачи са настъпили в следствие на настъпилото З. събитие – пожар в зърнената база в гр.Летница, при което под въздействие на висока температура, предвид материалите от които са изработени увредените възли и детайли са довели до трайна и невъзвратима промяна на форма, прогар, деламинация, нарушанане на експлоатационните характеристики и те са негодни за последваща експлоатация, което налага подмяната им с нови такива. Същите се предлагат единствено от официални представители на производителя („О.“) и пазарната им цена формира фактурираните суми. Вещите лице установяват, че са причинени щети описани в 21 пункта от заключението на тричленната СТЕ по товарач с рег. № ******** и 32 пункта по товарача с рег. № ОВ 02774.

От заключението на тричленната съдебно техническа експертиза се установява, че стойността необходима за възстановяване на уврежданията на телескопичния товарач № ********  по пазарни цени е 51291,07 лв. с ДДС , а за товарач с рег. – ОН 02774 59478, 67 лв. вещите лица са взели предвид, че алтернативни детайли на увредените не се предлагат на пазара и се предлагат само от официалния представител на фирмата „О.“ ООД. За гумите е отчетено овехтяване с 20 % от стойността на закупените нови гуми, с оглед периода на експлоатация преди пожара.

Съдът приема, че З.то обезщетение следва да се определи в тези размери, като съобрази и съдебната практика изразена в Решение  № 37/23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 на I т. о.,  според който обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно разпоредбата на Този принципен отговор намира своята законова опора в нормата на чл. 386, ал.2 вр. с ал.1 КЗ която урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. В тази насока се прилага и формирата по отм. КЗ съдебна практика на ВКС Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.

В посочения случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото З. обезщетение, подлежи на определяне на база представените от застрахования разходни документи  и пазарната цена на резервни части и за извършен ремонт, определена към датата на настъпване на събитието.

Ето защо, съдът намира, че обезщетение следва да бъде определено  в размери по заключението на вещите лица на тричленната експертиза, без да се взема предвид  особеното мнение на едно от вещите лица, тъй като не се установи друга уговорка между страните по см. на цитираната по-гора разпоредба на КЗ.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на З.то събитие застрахователят е длъжен да плати З. обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено З. обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на З.то събитие. На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на З. събитие застрахователят е длъжен да плати З. обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на З. събитие застрахователят е длъжен да плати З. обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността. В случая е доказано, че действителните вреди са по-малки от застрахователната сума, т. е. подлежат на пълно репариране, както и частично плащане на З. обезщетение.

 Съгласно чл. 40 от ОУ „Пожар и природни бедствия“„Застрахователят изплаща на Застрахования парично обезщетение за разходите по възстановяването на имуществата в същия вид и качество чрез ремонт или подмяна“.На основание чл. 19 от ОУ по застраховка „КАСКО“ на МПС при частични щети застрахователят определя размера на З.то обезщетение, въз основа на опис на увредените детайли, като съгласно чл. 19, ал. 2, МПС се отремонтира в посочен от застрахователя сервиз представител на марката за страната МПС, които към датата на началото на застраховката са на възраст до 4 години, какъвто е случаят на застрахованото имущество.

В конкретния случай застрахователят не е съобразил размера на дължимите обезщетения с представените от ищеца фактури за направените разходи по отремонтирането на щетите по МПС, а е определил обезщетение в занижен размер, съобразно определено от него овехтяване (19 %) и отбив за търговска отстъпка (20 %), което не отговаря на действително причинените щети.

             

Предвид изложеното, съдът намира, че искът, предявен на основание чл. 405 от КЗ  е основателен и доказан до претендираните размери, съставляващи разликата между дължимия размер на обезщетението определено по-горе, и изплатеният размер на обезщетенията. Тъй като разликите между дължимия и платения размер на обезщетенията са по-големи по размер от претендираните с исковата молба суми (съответно 25 288, 40 лв. и 33 774, 16 лв.), то исковете са основателни в пълния предявен размер (съответно 25 001, 60 лв. и 18 445, 69 лв.) и следва да се уважат.

            Като последица следва да се присъди и законна лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и лихва за забава за периода от изтичане на срока за представяне на всички документи по чл.106 от КЗ. Затова претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 24.01.2019 г. до предявяване на иска е основателна, като относно установяване на размера й съдът съобрази представена справка и приложи разпоредбата на чл.162 ГПК.

             

 

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да  бъде осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете – а именно:   1928 лв. за такса, 2700 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за възнаграждение на вещи лица.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал. 1 КЗ, З. А.Д.„ОЗК -З.” АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********да заплати на „А.А.“ ЕООД с ЕИК ********, както следва:

1/сумата от 25 001, 60 лева, представляваща разликата между действително направените разходи за ремонт на МПС - телескопичен товарач, марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН:            ********, рама:            JCB42702HG2407027 и изплатено З. обезщетение по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0110-155-2018-00110, щета №0110-155-0030-2018, заедно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 704, 92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до 19.05.2020 г.;

2/ сумата от 18 455, 69 лева, представляваща разликата между действително направените разходи за ремонт на МПС - телескопичен товарач, марка JCB, модел 427AGT 4F, ДКН: ОВ *****, рама:       JCB42702AG2407025 и изплатено З. обезщетение по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0110-155-2018-00111, щета № 0110-155-0031-2018, заедно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 035, 25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до 19.05.2020 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,  З. А.Д.„ОЗК -З.” АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********да заплати на „А.А.“ ЕООД с ЕИК ********ЗК, сумата от 1928 лв. разноски за държавна такса, 2700 лв. за адвокатско възнаграждение и 600 лв. за възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: