Решение по дело №11473/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 551
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева Гургова
Дело: 20215330111473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330111473 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Е.... С. А...... ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П........, ул.“Х.... т...... чрез
....С.П., със съдебен адрес: гр. П.... пл. С......, в исковата си молба против Б.... М. Р. ЕГН
**********, с адрес: гр. П....., ул.“Н.... Б......... е поискал от съда, да бъде осъден ответника да
му заплати имуществени вреди на обща стойност 2 347,00 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането 20.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че притежавал л... а..... „Н.... П..... Обикновено паркирал и оставял
автомобила си на паркинг пред блока, в който живее на адрес гр. П.... ул. „Х... Т........ В
ранните часове на ..... ответникът предвижвайки се по улица „Х......Т......видял намиращия се
в безистена до блока лек автомобил „Н.... П........ МР , счупил стъклото на предната дясна
врата, отключил вратите, проникнал в купето на автомобила и започнал да тършува. В
джоба на сенника, намиращ се над волана, ответникът отнел сумата в размер на 300 лева, а
в подлакътника на седалката още 20 лева. От багажника на автомобила ответникът бил
отнел един брой професионален аудиомиксер „Б....... два броя безжични микрофона марка
„А...... с приемник; два броя слушалки за микрофони марка „Т.....; един брой аудиокарта
„Н....., модел „T......“; един брой спортен сак „Б......; един брой зарядно за телефон марка
„S....“; два броя кабели марка „К.......“ с размери 3,5 x 3,5 милиметра и дължина 1,5 метра;
един брой кабел за слушалки с размери 3,5x6,5 милиметра и дължина 2 метра; четири броя
кабели за предаване на звук от м......към м..... с размери 6,5x6,5 милиметра и дължина 1,5
метра; един брой кабел за тонколони с накрайници „С......“ с дължина 10 метра; един брой
кабел за тонколони с накрайници „С.... с дължина 20 метра; четири броя кабели „....
1
милиметра с дължина 1,20 сантиметра всеки един; два броя кабели марка „P..... със сечение
0,22 милиметра; един брой зарядно за батерии марка „J.......“; един брой зарядно за батерии
марка „l.....; един брой преносим компютър марка „Т.....“ - неустановен модел; един брой
мобилен телефон марка „Н...........; един брой мобилен телефон „Л....... един брой платнен
пътнически сак; един брой удължител с дължина 15 метра и един брой разклонител с 4
гнезда. Част от тези вещи - един брой удължител с дължина 15 метра; един брой
разклонител с .... .... и един брой платнен пътнически сак, били собственост на И.... Н....., но
от дълго време се намирали в автомобила на ищеца. Ответникът бил сложил посочените
вещи в двата сака и ги взел със себе си.
На ............. ищецът установил, че колата му е разбита и че липсвали гореописаните вещи.
След като подал сигнал до полицията по случая започнало разследване. Образувано било
досъдебно производство № ......, като на по - късен етап бил разкрит извършителят на
деянието, а именно ответникът по настоящото производство. Образувано било ........по описа
на Районен съд – Пловдив, по което била постановена Присъда......, с която ответникът бил
признат за виновен. С Решение № .........по ВНОХД № .............по описа на Окръжен съд –
Пловдив, присъдата била потвърдена, като решението на Окръжен съд - Пловдив е
окончателно.
Твърди, че с извършеното от ответника деяние, ищецът претърпял имуществени вреди на
обща стойност 2 347,00 лв., за откраднатите вещи а именно: сума в общ размер на 320.00
лева; един брой професионален аудиомиксер „Б.... на стойност 473,00 лева; два броя
безжични микрофона марка „... в комплект с приемник на обща стойност 251,00 лева; два
броя слушалки за микрофони марка „Т......на обща стойност 260,00 лева; един брой
аудиокарта „Н..... на стойност 144,00 лева; един брой спортен сак „Б..... на стойност 24,00
лева; един брой зарядно за телефон марка „S..... на стойност 28,00 лева; два броя кабели
марка „К.....“ с размери 3,5x3,5 милиметра и дължина 1,5 метра на обща стойност 16,00 лева;
един брой кабел за слушалки с размери 3,5 x 6,5 милиметра и дължина 2 метра на стойност
6,00 лева; четири броя кабели за предаване на звук от микрофон към миксер с размери
6,5x6,5 милиметра и дължина 1,5 метра на обща стойност 52,00 лева; един брой кабел за
тонколони с накрайници „С.......с дължина 10 метра на стойност 41,00 лева; един брой кабел
за тонколони с накрайници „С...... с дължина 20 метра на стойност 82,00 лева; четири броя
кабели „XLR“ 6,5 милиметра с дължина 1,20 сантиметра всеки един, на обща стойност 36,00
лева; два броя кабели марка „P........ 2x0,22“ със сечение 0,22 милиметра на обща стойност
20,00 лева; един брой зарядно за батерии марка „J......... на стойност 84,00 лева; един брой
зарядно за батерии марка „l......“ на стойност 93,00 лева; един брой преносим компютър
марка „Т..... - неустановен модел на стойност 49,00 лева; един брой мобилен телефон марка
„Н.......“ модел ......на стойност 111,00 лева; един брой мобилен телефон „Л..... модел .......на
стойност 92,00 лева; един брой платнен пътнически сак на стойност 23,00 лева; един брой
удължител с дължина 15 метра на стойност 10,00 лева и един брой разклонител с 4 гнезда на
стойност 32,00 лева. На ищецът се наложило да възстановя и счупеното стъкло на предна
дясна врата на автомобила, за което заплатил сумата от 100,00 лева.
ОТВЕТНИКЪТ се явява лично в открито съдебно заседание, заявява, че няма какво да каже
2
по отношение на предявения срещу него иск за вреди.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното като доказателство по делото ................., се установява, че ответника по
делото е признат за виновен за това, че в периода от ....... в условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване и повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – на 20.06.2019
г. на обща стойност 2 247,00 лева от владението на Е.... С. А...... с ЕГН ********** от гр.
П...... и др.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес
от водене на настоящото производство.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния
случай безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени.
В настоящото производство ищецът е претендирал само имуществени вреди,
представляващи стойността на незаконосъобразно отнети от ищеца движими вещи, както и
такива които са били повредени във връзка с това отнемане.
Ответникът не е оспорил нито вида на посочените вреди, нито техния размер.
Ето защо съдът ще следва да присъди на ищеца претендирания с исковата молба размер от 2
347,00 лева.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му – ...............
когато деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД
причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.
С оглед на горните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че искът за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди както и акцесорната към него претенция за заплащане на
законна лихва, считано от деня на увреждането - ....., до окончателното изплащане на сумата
е основателен и доказан.
На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по
делото. С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди ответника да заплати държавна
такса в размер на 93,88 лева.
3
Ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца ..... С.Ж. П. и адвокатско
възнаграждение въз основа на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 394,29
лева съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № ..... за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Б... М. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П.... ул.“Н.... Б............... да заплати на Е...
С. А.... ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П... ул.“Х.....т...., чрез .... С.П., със съдебен
адрес: гр. П..... пл. С.......сумата от 2 347,00(две хиляди триста четиридесет и седем)лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - стойността на
незаконосъобразно отнети му и разрушени във връзка с отнемането движими вещи, ведно
със законната лихва върху сумата от 2 347,00 лева, считано от датата на извършеното деяние
– 20.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.... М. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П....... ул.“Н.... Б...... да заплати, по сметка
на ПРС, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на
93,88(деветдесет и три лева и 88 ст.)лева.
ОСЪЖДА Б.... М. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. П...... ул.“Н.... Б.............., да заплати, на ....
С.Ж. П. и адвокатско възнаграждение въз основа на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
в размер на 394,29(триста деветдесет и четири лева и 29 ст.)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/ _______________________
4