№ 687 / 6.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 11.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1618 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс, за допускане развод и прекратяването на сключен граждански брак, без произнасянето по въпроса за вината относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.
Ищецът, Н.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Е.А.,xxx, твърди, че с В.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, са сключили граждански брак на 11.05.1980 год. в с. Г., с акт № 0. от 11.05.1980 г. на с.Г..
По време на брака имат родени две деца: П. Н. П., ЕГН xxxxxxxxxx и Л. Н. П., ЕГН xxxxxxxxxx, които са пълнолетни.
Твърди, че от 2007 година с ответницата живеят във фактическа раздяла, като той живее в Испания, а съпругата му живее в с. Г.. Всеки от тях живее свой собствен живот. След фактическата им раздяла всеки от тях заживял на съпружески начала с друг партньор.
Той има родено дете на 10 години от жената, с която живее на съпружески начала.
Интересите им са съвсем различни, отчуждени са напълно един от друг, бракът им съществува само формално. Отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени. Понататъшното съществуване на брачният им съюз не е от ничия полза.
Поради настъпилата промяна в отношенията им желае бракът им да бъде прекратен с развод, без да се изследва въпросът за вината и ползването на семейното жилище.
По време н брака нямат придобито движимо и недвижимо имущество, което да е в режим на СИО.
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати брака и да се допусне развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се изследва въпросът за вината и ползването на семейното жилище.
Не притежават СИО, което да е обект на подялба.
Не възразява след прекратяването на брака, ако ответницата желае, да запази брачното си име Н..
Ответницата, В.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по предявения иск.
Счита, че същият е допустим и основателен, поради което не го оспорва, не оспорва и обстоятелствата отразени в исковата молба.
От 2007 год. са във фактическа раздяла и от тогава до настоящия- момент всеки от тях води свой, отделен от живота на другия живот. Съпругът и живее и работи в Испания, а тя живее в с. Г.. След фактическата раздяла всеки един от тях заживял с друг партньор, без да се интересуват един от друг. Родените по време на брака деца са пълнолетни. Напълно са отчуждени един от друг и липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията ни към заздравяване на брака. Съществуването на такъв формален брак е неоправдано, поради което желае същия да бъде прекратен с допускане на развод, без да се изследва въпроса за вината и ползването на семейното жилище.
Нямат придобито движимо и недвижимо имущштво по време на брака, не претендира и издръжка от съпруга си. След като ищеца не възразява, заявява, че желае след развода да запази брачното фамилно име Н., с което е известна в обществото и всички официални документи са с това име.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, събраните в хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на 11.05.1980 година, признат единствено за официален такъв в Република България. Съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, същото е издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0. от 11.05.1980 година на Кметство с.Г., обл.Монтана. От брака имат родени вършили пълнолетие две деца - дъщеря и син, П. и Л. Н. П., навършили пълнолетие.
Предявен е иск от съпругът, Н.П.Н. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на някой от съпрузите за това. Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, предвид доводите в представения отговор в предвидения от закона срок и взетото становище по предявения иск.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, липса на грижа и отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството.
Съпрузите са отчуждени един от друг – ищецът живее и работи в чужбина, Република Испания, има дете от друга жена, с която живее на семейни начала, ответницата води свой собствен живот. От 2007 година са във фактическа раздяла. Тези обстоятелства от своя страна са довели и до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и дългия период на фактическата раздяла между съпрузите, повече от 11 години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства – от допуснатия в качеството на свидетел К. Ц. А.. Той е категоричен в показанията си, че съпрузите са разделени от много години, от 2007 година, не му е известно да са правили каквито и да било опити да заздравят брачната си връзка. Всеки от съпрузите живее свои живот, без да се интересува от живота на другия.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Н.П.Н. и В.Л.Н. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругът - ищец категорично е заявил, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Ответникът е взел становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, като в отговора си е заявила, че не желае този въпрос да се изследва.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че и двете страни са заявили, че не желаят да се изследва и преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и не е направено и искане от страна на някои от съпрузите, то не следва по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ответницата изрази становище относно иска за запазване на брачната си фамилия, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, дължимата такса е внесена от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и В.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 11.05.1980 година, с Акт № 0. от 11.05.1980 година на с.Г., Община МОНТАНА, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават, и такова не се предоставя за ползване на някой от тях.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След допускането на развода и прекратяването на брака Н.П.Н. и В.Л.Н. не си дължат издръжка помежду си.
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
По време на брака съпрузите нямат придобито движимо и недвижимо имущество, което да е в режим на семейно имуществена общност.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата В.Л.Н., която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА В.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка Районен съд Монтана държавна такса в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: