РЕШЕНИЕ
№ 333
гр.
Враца, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021г. /двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 235 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Т.К.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, против
Решение № 260056 от 25.02.2021 г., постановено по АНД № 1152/2020 г. по описа
на Районен съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № Вр-35-ДНСК-90/27.10.2020
г., издадено от зам. началник на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с
което на касатора на основание чл. 237, ал. 1, т. 14 вр. чл. 239, ал. 1, т. 2
вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл.
161, ал. 4, т. 2 вр. чл. 168, ал. 2 от ЗУТ.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Поддържа се, че извършените дейности попадат в приложното поле
на чл. 151 от ЗУТ, тъй като не са извършвани конструктивни промени по сградата,
с оглед на което не може да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 161, ал. 4,
т. 2 от ЗУТ. Твърди се, че възложител на дейностите е МЦ „С. А.“, а не
касаторът, както е приел въззивният съд. Сочи се, че към момента на съставяне
на АУАН дружеството е притежавало Договор за консултантски услуги и строителен
надзор от 12.06.2020 г., както и
Декларация по §184, ал. 8 от ЗУТ, в която е декларирано, че не се
променя функцията, не се извършва пристрояване, надстрояване, реконструкция или
ремонт, при които да се изменят конструктивни елементи на сградата. Изложени са
доводи за явна малозначителност на деянието поради липса на обществена опасност
и настъпили вреди. Иска се отмяна на решението на първата съдебна
инстанция, както и по същество отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът
– ДНСК - София, чрез процесуалния представител
Ц.Х., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на
съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № Вр-35-ДНСК-90/27.10.2020
г., издадено от зам. началник на ДНСК гр.
София, с което на касатора на основание чл. 237, ал. 1, т. 14 вр. чл. 239, ал. 1, т. 2
вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.
161, ал. 4, т. 2 вр. чл. 168, ал. 2 от ЗУТ.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е правилно.
Решаващият състав е
формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно
производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно
следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната
истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, че описаното
в НП и в АУАН нарушение е извършено от юридическото лице, чиято отговорност е
ангажирана. По първоинстанционното дело е приложен нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот /л. 20-21/, от който се установява, че „Т.К.“ ООД е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор № 12259.1017.62.5.20 по КК на
гр. ***, попадащ в сграда с идентификатор № 12259.1017.62.5 с адрес бул. *** №
**. Отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на възложител на
строеж „Вътрешно преустройство на офис във физиотерапия и два лекарски
кабинети“, находящ се в УПИ IV-62, кв. 101,
ж.к. *** по плана на гр. ***, бул. *** № **, ПИ с идентификатор № 12259.1017.62.5.20
по КК на гр. *** . Съгласно чл. 161, ал.1 от ЗУТ, възложител е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят
или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на
строителството. Като собственик на самостоятелния
обект дружеството – касатор е възложител на неговото вътрешно преустройство.
Представените по делото фактури с получател МЦ „С. А.“ ООД не опровергават този
извод.
Строежът
е четвърта категория съгласно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи и не попада в
обектите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (строежи на жилищни и вилни сгради с ниско
застрояване и строежи по чл.
137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство
на територията с разгъната застроена площ до 100 кв.). Предвид това, съгласно изискването на чл. 168, ал. 2 от ЗУТ,
трябва да бъде упражняван строителен надзор от консултант.
Видно от
доказателствата по делото, към момента на извършване на строително – монтажните
работи не е имало сключен договор за строителен надзор. Нарушението е
квалифицирано правилно, а размера на наказанието „имуществена санкция“ –
определен съобразно регламентирания минимален размер за този вид нарушение.
Неоснователно
е възражението на касатора, че извършените дейности попадат в приложното поле
на чл. 151 от ЗУТ. Съгласно §5, т. 41 от ДР на ЗУТ, „промяна на
предназначението“ на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и
имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В случая, в
разрешението за строеж /л. 71-72 от АНД № 1152/2020 г. на РС – Враца/ е вписано
вътрешно преустройство на офис с код 660 (за офис) във физиотерапия и два
лекарски кабинети с код 590 (за здравни и социални услуги) съгласно
Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата
инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Касационната
инстанция приема, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Затова санкционираното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. В конкретния случай извършеното деяние
е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, подлежащо
на санкциониране.
При извършената на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци,извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер
на 100 /сто/ лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260056 от 25.02.2021 г., постановено по АНД № 1152/2020
г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол гр. София сумата в размер на 100,00 /сто/ лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.