Р Е Ш Е Н И Е
№261399/25.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 10153 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от Ц.Й.Н., ЕГН ********** *** срещу Ц.М.Б., ЕГН ********** ***
за осъждане на ответника да заплати сумата от 660 лева, съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем
от 03.12.2015г., дължим за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата
от 318,56 лева – дължими и
незаплатени режийни разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел.
енергия за месец септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и
консумирана вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., сумата от 4441,81 лева представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди през време ползването на недвижим имот предмет
на договор за наем от 03.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232, ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл.
233, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните са били обвързани по силата на договор за наем от
03.12.2015г., който е бил сключен със срок за действие от една година, като в
последствие е продължен за неопределено време. Наемната цена била уговорена в
размер на 330 лева месечно, като наемателят съобразно уговорката е имал
задължение да заплаща режийните разходи по използваните в имота ел. енергия и ВиК услуги. Твърди, че за месеците септември и октомври на
2018г. ответницата в качеството и на наемател е ползвала имота, но не е
заплащала дължимите месечни наемни вноски и режийни разходи. Наетия имот е
напуснат от ответницата на 23.10.2018г., като към този момент са били нанесени
повреди по таваните и стените
(опушване), не е била почистена попивна яма и
двор. Ищцата била принудена да осъществи ремонт на жилището изразяващ се в
измиване и престъргване на латекс по стени и тавани, грундиране и боядисване на
стени и тавани, съответно почистване на попивна яма,
отпушване на комин, почистване на кучешки клетки, всичко на обща стойност от
4441,81 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват
по основание и размер. Посочва се, че страните са били обвързани по силата на
договор за наем от 03.12.2015г., по силата на който ищцата е отдала на
ответницата недвижим имот представляващ етаж от къща с ползване и на гараж, при
месечен наем от 300 лева за жилищната част и 30 лева за гаража. Излага
възражения, като посочва, че в сградата освен семейството на ответницата са
живеели и още две домакинства. Към момента в който ответницата се е нанесла да
живее имота не е бил в добро състояние, което е наложило неговото почистване.
През време на обитаване на имота е боядисвала същия три пъти стени и тавани,
която дейност е била за нейна сметка. Посочва, че в жилището вследствие валежи
е прониквала дъждовна вода, което е допринесло до поява на мухъл. От теч от
монтиран климатик на таванския етаж, в помещението използвано за кухня от отвентницата е прониквала влага, при което мазилката паднала. Първоначално при нанасяне
в жилището комините не са били изчистени от ищцата, като в последствие
ответницата редовно ги е почиствала.
Посочва, че представения от
ответницата екземпляр от договора за наем, не съответства на притежавания от
ответника такъв, като счита, че представения от страна договор е с последяващо
дописано съдържание в чл.4, чл.17 и чл.22 от същия. Посочва, че наемните вноски
са били заплащани на синът на ищцата – П..
Ползвания от нея етаж е бил с площ от 90 кв.м., при което оспорва и по
размер посочената стойност за СМР по
боядисване на стени и тавани.
Сочи, че на 17.07.2018г. е
осъществено отчитане на изразходената вода, като дължимото е заплатено.
Запратена била и ел. енергия консумирана на обекта до 28.07.2018г.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
нотариален акт №96/2006г., с който ищцата Ц.Й.Н. е призната за собственик на 4/6 ид.части от жилищна сграда в ************** със ЗП 151 кв.м., състояща се от приземен етаж
с площ от 135 кв.м.,втори етаж с площ от 151 кв.м., трети етаж с площ от 37 кв.м.
и гараж с площ от 45 кв.м.
С договор за наем от
03.12.2015г. ищцата в качеството й на наемодател е отдала под наем на
ответницата недвижим имот в гр. Варна, местност „*************“. Срокът на договора за наем е уговорен за 12
месеца, считано от 03.12.2015г., като при липса на предизвестие за прекратяване
на договора преди изтичане на срока е уговорено, че той ще се счита за
продължен за неопределен срок. Наемната цена е уговорена в размер на 330 лева,
платима от 8-мо до 12-то число на текущия месец за всеки следващ месец. Задължението
за плащане режийните разноски - ел. енергия, пода и попивна
яма е вменено в тежест на наемателя.
С исковата молба се
представят служебен бон за заплатена ел. енергия на адрес на потребление в гр.
Варна, ул. *****, местност „***********“ за периода 29.08.2018г.-27.09.2018г.
на стойност от 92,87 лева, както и за периода 28.09.-28.10.2018г., на стойност
от 71,36 лева.
От представените фактури за
заплатени ВиК услуги се установява, че за периода
06.07.2018г.-29.10.2018г., стойността на използваните ВиК
услуги възлиза на 41,73 лева, а за периода 29.10.2018г.-09.11.2018г. в размер
на 112,75 лева.
Представена
по делото е оферта от 05.03.2019г., изготвена от търговско дружество „Л. КД“
ЕООД, за осъществяване на СМР на обект в гр. Варна, ул. *****, местност „*“ по
възлагане от ищцата, на стойност от 3955,82 лева с ДДС, от които за измиване и пристъргване на латекс по стари стени в размер на 192 кв.м.
сумата от 349,44 лева, за измиване и пристъргване на
латекс по стари тавани в размер на 82 кв.м. сумата от 250,92 лева, грундиране
на стари стени и тавани преди боядисване в размер на 274 кв.м. на стойност от
865,84 лева и двукратно боядисване преди ремонт в размер на 274 кв.м. на
стойност от 1830,32 лева.
Представена е фактура
№403/10.04.2019г. от търговско дружество „Л. КД“ ЕООД на стойност от 3955,82
лева с вкл. ДДС, досежно извършени СМР, като получател на счетоводния документ
е посочена ищцата.
Представена е фактура №
182/08.12.2018г. на стойност от 336 лева с вкл. ДДС с получател ищцата, за
осъществена дейност по почистване на попивна яма 1
бр. на стойност от 120 лева, отпушване на комин 80 лева и почистване на кучешки
клетки 80 лева.
С отговора на исковата
молба се представят квитанции за заплатена ел. енергия на обект на потребление
в гр. Варна, местност „***********“ за периода 29.07.2017г. - 28.07.2018г.
Представени са по делото
разписки за платен наем за периода 08.2016г.-07.2018г.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетелят Б.М.С.– без дела и родство със страните. Свидетелят познава
страните по спора, като излага, че преди ответницата да наеме етажа от
жилищната сграда, той е живял там до 2015г. Свидетелят посочва, че след като се
изнесъл и доколкото имал уговорка с ищцата е осъществил дейност по пребоядисване
на ползваният от него етаж. Жилището било предадено от свидетеля във вид годно
за живеене, почистено и обзаведено. Посочва, че в жилището е нямало течове. Попивната яма на двора била почиствана от ищцата, като
същата била почистена 2 месеца преди свидетелят да освободи имота. Намиращият
се в жилището комин е бил в изправност. В имота е нямало през време, в което
той го е ползвал разположени кучешки клетки. Свидетелят споделя, че след месец
октомври на 2018г. му се обадила ищцата, като той посетил имота и констатирал,
че навсякъде по стени, тавани и холова гарнитура било
опушено от сажди, като вредите били по всички помещения на етажа. В жилището
имал много натрупани боклуци. Коминът през 2018г. свидетелят не може да посочи
дали е бил отпушен доколкото не го е проверявал, не е отварял попивната яма към този момент за да провери състоянието й.
В двора на имота са били разположени 3 кучешки клетки, които не са били
изчистени.
По искане на ищеца е
разпитата свидетеля е Д.Д. О., която посочва, че в
процесната сграда живее от 10.04.2018г. Същата се състои от първи етаж за
живеене, в който живее един наемател, втори жилищен етаж, на който е живеела
ответницата и тавански етаж, на който е живее свидетелят. Посочва, че вторият
етаж на сградата, който е обитаван от ответницата и таванският етаж са били на
един общ електромер, като уговорката между свидетеля и ответницата е била, на
последната да бъде предавана сума за заплащане на ел. енергия в размер такъв,
какъвто е посочен от последната.Водомерът на всеки етаж е бил отделен.
Свидетеля посочва, че включително и за последния месец октомври на 2018г. е
предала лично на ответницата нейната част от стойността на ел. енергия, които
тя дължи за плащане. Свидетеля посочва, че ответницата се е изнесла от жилището
на 22.10.2018г., като до този момент е живяла в него. Лично й е указала помощ
при изнасяне на багаж от жилището. При изнасяне на ответницата от жилището
констатирала, че същото било мръсно, имало наличие на сажди навсякъде по стени
и тавани. Клетките на двора за кучета не били изчистени, като същите съдържали
косми, отпадъци и фекалии. За състоянието на комина и
септичната яма свидетеля няма наблюдение.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За уважаване на осъдителните искове
по чл.232, ал.2, пр.1-во и пр.2-ро ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между страните
и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена и разходите
свързани с ползването на наетата вещ.
От представеният по делото
договор за наем от 03.12.2015г. съдът приема, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, като след
уточнения направени в първото по делото съдебно заседание, съдът прие за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване че предмет на договора за
наем е втори жилищен етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул. *****, местност „***********“
№*** и гараж. Уговорена е наемна цена в размер на 330 лева, която съобразно
постигнатите между страните уговорки в чл. 7 от договора е платима в аванс, на
падеж 12-то число на текущия месец. Срокът на договора е уговорен за 12 месеца,
като след изтичане на срока и при липса на предизвестие за прекратяване, то
същия ще се счита за сключен за неопределен срок от време.
От събраните по делото гласни
показания и в частност тези на разпитания по почин на ищеца свидетел – Д.О.съдът
приема, че ответницата е напуснала наетият от нея имот на 22.10.2018г. Показанията
на свидетеля се кредитират изцяло, като обективно и безпристрастно дадени,
свидетеля пряко е възприела релевантни за спора факти, които излага в съдебно
заседание. Същата живее в жилищната сграда, в която се намира и етажа, който е
бил нает от ответницата, помогнала е на последната са изнасяне на вещите й при
освобождаване на жилището.
С оглед събраните по делото
доказателства и доколкото няма данни по делото ответницата да е релевирала
едностранно волеизявление за прекратяване на договора за наем, то след изтичане
на уговорения между страните срок от една година същия следва да се счита за
сключен за неопределен срок от време. Предвид това, че фактически ответницата е
ползвала имота до 22.10.2018г., то същата дължи и уговореният между страните
месечен наем. Наемът е дължим авансово, при което дължимият за месец 09.2018г.
месечен наем е платим на падеж до 12-то число на предходния месец август на
2018г., а дължимият месечен наем на месец октомври на 2018г., платим на падеж
до 12-число на месец септември. В тежест на наемателя е да докаже, че на
уговорената в договора за наем дата на падеж на задължението му плащане на
наема е заплатил дължимата наемна цена, съобразно уговорката в договора. Ответницата
в настоящата хипотеза не установи в условията на пълно и главно доказване
задължението си за плащане на наемната цена за м.09 и 10 на 2018г., съответно
ищеца доказа, че имота е фактически използван от ответницата до 22.10.2018г.,
поради което предявеният иск с правно осн. чл. 232, ал.2, пр.1 –во ЗЗД за заплащане на дължимата наемна цена от 660 лева се
явява доказан по основание и размер.
По отношение на режийните разноски:
В тежест на наемателя е да
заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, на осн. чл. 232, ал.2,
пр.2-ро ЗЗД. Под разходи свързани с ползването на вещта се разбира онези
режийни разноски, които се дължат при ползване на наетия имот, както и тези
които изрично страните са уговорили, че са в тежест на наемателя. В настоящата
хипотеза видно от чл.13 от договора за наем от 2015г., в тежест на ответницата
е било поставено задължението за плащане на ел. енергия, ВиК
услуги и попивна яма.
От показанията на разпитаната по
почин на ищеца свидетел О., съдът приема, че водомерът отчитащ ползваните ВиК
услуги е индивидуален за всяко едно от жилищата, които се намират в сградата, а
електромерът на втори жилищен етаж е общ с намиращото се сградата таванско
помещение. Отново от показанията на свидетеля съдът приема, че за процесния
имот между ответницата и свидетеля в качеството им на наематели на отделни
жилищни обекти в сградата е имало уговорка, съобразно която свидетеля О., като
наемател на тавански етаж от сградата е предавала на ответницата сума за
месечно изразходена ел. енергия от нея, която от своя страна се заплащала от
ответницата. За процесните септември и октомври на 2018г. свидетеля категорично
посочи, че е предала нейната припадаща се част от дължимата стойност на ел.
енергия за ползвания от нея обект на ответницата. Последната не ангажира
доказателства за осъществено плащане на ел.енергия за процесния период, като представените
с отговора на исковата молба писмени доказателства за осъществено плащане в
период преди процесния са изцяло ирелевантни по
спора. С исковата си молба ищцата представи доказателства за заплатена ел.
енергия на процесния обект на потребление в размер на общо 164,05 лева, поради
което тази част от претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Представиха се и доказателства от ищеца за заплатени от нея ВиК
услуги, които са относими за изразходени количества вода за процесните
септември и октомври на 2018г. на обща стойност от 154,51 лева, поради което и
това искане по същество се явява основателно. Не доказа ответницата, че е
заплатила тези разходи, които е сторила по време на действие на договора за
наем, и които разходи са поставени за плащане в нейна тежест. При тези
съображения предявеният осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 318,56 лева – дължими и незаплатени режийни разноски се явява
основателен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за причинени от
наемателя имуществени вреди:
Съдебната практика и в частност
Решение № 307/17.01.2019г., постановено по т.дело №255/2018г. на ВКС, ІІ т.о.
се приема, че съгласно чл. 228 ЗЗД
с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за
временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга
уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета
/чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е
длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени
през време на ползуването от вещта, освен ако
докаже, че те се дължат
на причина, за която той не
отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и за вредите, причинени
от лица от
неговото домакинство или от неговите
пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/
ЗЗД до доказване на противното се предполага,
че вещта е била приета в добро
състояние. Посочената правна
норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване
на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора
за наем. Ако страните по наемното правоотношение
не са подписали
двустранно приемо-предавателен протокол,
установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение
намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно
която се счита, че вещта
е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди,
че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря
на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние,
доказателствената тежест за
установяване на съответното
състояние е негова.
В настоящата хипотеза твърденията
за причинени имуществени вреди от наемателя в общ размер от 4441,81 лева се
формират от сбора от разходите, които ищцата е сторила за осъществяване на СМР
в жилището, което е ползвано от ответницата по договора за наем от 2015г.,
отпушване на комин, почистване на септична яма и кучешки клетки. За доказване
размера на вредите се събраха писмени доказателства, бяха изслушани гласни
доказателства, съответно представена и прието по делото е съдебно – техническа
експертиза на в.л. П..
По искане на ищеца бе разпитан
свидетелят С., който посочи, че до 2015г. е бил на наемател на жилище, което се
намира на втори жилищен етаж в сградата, което след неговото освобождаване е
наето от ответницата. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като
намира същите са относими към правия спор, безпристрастно и достоверно дадени.
Свидетелят посочи, че при напускането си на жилището е осъществил дейност по
ремонт на помещението, като е боядисал стените и таваните в него. Отново
свидетеля посочва, че лично е възприел
факти към 2018г. за състоянието на наетия имот, като посочва, че в същото
всички стени и тавани са били опушени от сажди, навсякъде е имало мръсотия и
натрупани боклуци. Тези му показания се подкрепят и от показанията на свидетеля
О., която също
споделя, че по стените и таваните в жилището, което е било наето от ответницата
е имало опушване от сажди, като в същото е имало наличие на боклуци.Изрично
свидетеля С.посочва, че след като е бил помолен от ищцата да осъществи дейност
по ремонт на жилището е отказал доколкото е констатирал, че е необходима доста
работа, която не може да бъде осъществена от сам човек. Към исковата молба се
представят оферта за осъществени СМР от търговското дружество „Л. КД“ ЕООД за
осъществяване дейност по измиване, престъргване, грундиране и боядисване на
стани и тавани в жилището на обща стойност от 3955,82 лева. От представената по делото фактура от
10.04.2019г. се установява, че ищцата е заплатила на изпълнителя сумата от
3988,82 лева, за осъществените СМР по наетото помещение. В насока определяне
размера на дължимото обезщетение за причинените вреди съдът служебно назначи
съдебно – техническа експертиза, по която заключение депозира вещото лице П.П., която експертиза изцяло се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадена. Експерта осъществи оглед на място в имота, като
изрично при защита на заключението си в открито съдебно заседание заяви, че при
оглед на място е констатира,че осъществените дейности по ремонт на наетото
помещение с относително скоро извършени.Стойността на осъщественото съобразно
квадратурата на наетото помещение, експерта оценява на 3873 лева.
Съобразно гореизложеното, до доказване на противното се счита, че вещата
е предадена на наемателя в добро качество, годна за ползване, от анализа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че към момента
на възникване на процесното облигационно правоотношение по договора за наем,
наетото жилище намиращо се на втори етаж от сградата е предоставено на
ответницата в състояние годно за живеене. Не такива са данните, които се
установяват към момента на прекратяване на наемното правоотношение. Доказа се,
че стените и таваните в жилището се били опушени от сажди, което е довело до
необходимост от осъществяване на дейност по отстраняване на уврежданията.
Общата стойност на вредите съдът приема, че възлиза на 3873 лева, поради което
и за тази стойност, тази част от претенцията се явява основателна.
Следва да бъде уважа и претенцията за заплащане на вредите под формата на
разходи за почистване на кучешки клетки. От показанията на свидетеля С., съдът
приема, че същите са ситуирани в двора на сградата
след наемане на жилището от ответницата. След напускане на клетките са останали
непочистени, пълни с косми и фекалии, като в тази си
част показанията дадени от свидетеля С.изцяло се подкрепят и от показанията
дадени от свидетеля О..Разходите сторени за почистване възлизат на 80 лева,
което се установява от фактура №182/08.12.2018г., поради което същите следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца.
По отношение на комина в сградата, съдът приема че в действителност такъв
е бил наличен, съответно е обслужвал жилището на ответницата, доколкото в
същото е имало камина. Свидетеля С.посочва, че към момента, в който той е
напуснал имота комина е бил отпушен.Коминът е обслужвал камината, която се е
намирала в жилището на ответницата, съобразно т.3 от приемо
– предавателния протокол към договора за наем от 2015г. При това положение и
доколкото следва да бъде приложена презумпцията на годното за ползване
състояние на наетата вещ, като и предвид това, че не се установи по делото, че
запушването на комина е по причини, за които наемателя не отговора, т.е.
последната в качеството й на ответник в производството по делото не обори
законовата презумпция, то следва да бъде прието, че и този сторен разход от 80
лева, който се установява платен от ищцата съобразно фактура №182/08.12.2018г.
следва да бъде признат.
По отношение на септичната яма следва да се посочи, че съобразно
разпоредбата на чл.13 от договора за наем в тежест на наемателя е да заплаща
разходите за нейната поддръжка.Свидетеля С.посочи, че преди той да освободи имота през 2015г. същата
е била почистена от ищцата. Свидетеля посочи, че същата се намира в двора към
сградата, като през 2018г. не проверявал дали същата е почистена. Свидетеля О.
посочи, че сградата, в която се намира жилището в което под наем е живяла
ответницата се състои от три отделни жилища намиращи се на първи, втори и
тавански етажи, които се обитавани от три отделни лица. Септичната яма, като
елемент от ВиК съоръжението, което обслужва сградата следва да бъде прието, че обслужва не
само жилището наето от ответницата, но и другите две жилища намиращи се в
сградата. В действителност в чл. 13 от договора за наем е вменено в задължение
на ответницата да поема разходите по поддръжка на септичната яма, но съдът
тълкувайки уговорентото между страните в договора по
правилата на чл.20 ЗЗД с оглед всички останали уговорки, които те са направили
в договора, като и от събраните по делото доказателства, намира, че
действителното намерение на страните при
възникване на наемното правоотношение е било, наемателя да поема своята
припадаща му се част от разходите по поддръжка на общата за сградата септична
яма. За да определи съответната припадаща се част съдът съобразно посоченото в
нотариален акт №96/2006г., с който ищцата се легитимира за един от
собствениците на имота, приема, че общата жилищна част на сградата състояща се
от първи (145,30 кв.м), втори (151 кв.м.) и тавански етаж (37 кв.м.) възлиза на
333,30 кв.м. В тази част не се включват площта на приземния етаж, доколкото
видно от нотариалният акт на този етаж са разположени вход и избени помещения, които
по своята същност са също общи за ползване и обслужващи отделните жилища части.
Площта на имота, който е бил нает от ответницата възлиза на 151 кв.м., поради
което същата съразмерно наетата от нея ид.част
151/333,3 ид.части, отговоря за разходите по почистването
на общата за сградата септична яма. Прилагайки отново презумпцията на чл.233, ал.1, изр.4-то ЗЗД, съдът намира, че
към момента на възникване на наемното правоотношение същата е било в състояние
годно да бъде ползвано. Не се представиха от ответницата доказателства, че
същата в изпълнение на поетото по силата на чл. 13 от договора за наем от
2015г. е заплатила разноски за почистване на септичната яма с оглед припадащата
й се част от ползваният от нея имот до 2018г., като същевременно ищцата представи
доказателства, че е сторила разноски по почистване на същата в размер на 120
лева, които разноски са сторени през 2018г., след освобождаване на наетото
жилище, поради което в тази част претенцията следва да бъде уважена частично за
сумата от 54,36 лева, която сума е дължима от ответницата и наемател на втори
жилищен етаж, съразмерно припадащата й се част от общите части, какъвто елемент
от инфраструктурата на сградата септичната яма в действителност е.
По изложените съображения
предявеният иск с правно осн. чл. 233, ал.1 ЗЗД се явява основателен в размер
на сумата от 4087,36 лева, като разликата над уваженият размер до пълно
предявеният размер от 444,81 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове или сумата от 1426,64 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове или
сумата от 39,67 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.М.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на Ц.Й.Н., ЕГН ********** ***
сумата от 660 (шестстотин и шейсет) лева,
съставляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 03.12.2015г., дължим
за месец септември и месец октомври на 2018г., сумата от 318,56 (трита и осемнадесет лева и 56 ст.) лева – дължими и
незаплатени режийни разноски, от които 164,05 лева за доставена и потребена ел.
енергия за месец септември и месец октомври 2018г. и 154,51 лева доставена и
консумирана вода за периода 06.07.2018г. – 09.11.2018г., както и сумата от 4083,36 (четири хиляди осемдесет и три лева
и 36 ст.) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по
стени и тавани на наетия имот, почистване на септична яма, отпушване на комин, и
почистване на кучешки клетки, като отхвърля предявеният иск за разликата над уваженият размер от 4083,36
лева до пълно предявеният размер от 4441,81 лева, ведно със законната лихва
върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда -27.06.2019г.до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 232, ал.2, пр.1-во, чл. 232,
ал.2 прел.2-ро ЗЗД и чл. 233, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.М.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Й.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1426,64 (хиляда четиристотин
двадесет и шест лева и 64 ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Й.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на Ц.М.Б., ЕГН ********** *** сумата от 39,67
(тридесет и девет лева и 67 ст.) лева разноски съразмерно отхвърлената част
на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :