О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /24.09.2020 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч. адм.д.№1165 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.197 и сл. от АПК вр.чл.61 ал.4 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Воден шанс“ ****, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Преслав“ №49, ет. 4, оф. 1, чрез пълномощник адв.
Ц.М. ***, срещу ОТКАЗ №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020 г. за
разглеждане на Заявление за издаване на разрешително вх. №РР-4918/01.11.2019 г. за
водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно съоръжение - сондаж
Р-184х, издаден от Директор на Басейнова Дирекция „Черноморски район“, с което на осн. чл.61 ал. 4 от ЗВ документите по
заявлението са оставени без разглеждане и не се открива процедура по издаване
на разрешително за водовземане от минерални води чрез съществуващо водовземно
съоръжение, тъй като е изтекъл 60-дневния срок за представяне на необходимите
документи. Релевират се възражения за основателност на жалбата поради допусната
грешка в задължителен реквизит на ИАА, както и липса на представителна власт на
лицето, подписало отказа. Твърди се, че в дадения 60-дневен срок са представени
всички поискани допълнителни документи. В заключение
жалбоподателят моли съда да отмени постановения
отказ за разглеждане на заявлението, като преписката бъде върната на
административния орган със задължителни указания по издаване на исканото
разрешително.
Ответната страна – Директорът на Басейнова Дирекция „Черноморски
район“ с писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна, като излага подробни съображения за правилността и
законосъобразността на издадения отказ.
След като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на производството е
поставено със Заявление вх. № РР–4918/01.11.2019г. от „Воден шанс“ **** за издаване на разрешително
за водовземане от минерална вода-изключителна държавна собственост чрез
съществуващо водовземно съоръжение от Находище №100 - Район „Североизточна България“
- подземни води от малм-валанжски водоносен хоризонт с температура по-висока от
20°С - участък „Балчик област Добрич, община Балчик“ от сондаж Р - 184х Албена.
Към това заявление са приложени:
Нот. акт № 111, том VI, дело 946/16 на Агенция по вписвания - гр. Балчик;
Договор за наем на имоти и съоръжения за минерална вода за питейно-битови нужди
от 27.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус рег. №109 с
район на действие Балчишки Районен съд; Техническа обосновка за водоснабдяване
на обекти до село Рогачево, Община Балчик от „Воден шанс“ ООД; Декларация обр.
1 от управителя на „Воден шанс“ ООД като наемател за липса на задължения към
държавата; Справки по кадастралната карта – 3 бр. за имотите с идентификатор № *****.*.***,
*****.*.***и *****.*.***; преводно нареждане за внесена такса в размер на
250.00 лв. по сметка на Басейнова Дирекция „Черноморски
район“.
С писмо изх.№ РР-4918/А6 от
19.12.2019г. жалбоподателят е уведомен, че следва да представи документи за
допълване на заявление вх. № РР-4918/01.11.2019 г. С писмото са изискани
допълнителни документи на основание чл.144 ал.1 т.9 от Наредба №1 от
10.10.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба №1),
а именно: Номер на действащ (влязъл в сила
или подлежащ на предварително изпълнение, както и незагубил правно действие)
административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на
околната среда и/или чл.31 от Закона за биологичното разнообразие, за
одобряване, съответно съгласуване на инвестиционното предложение, за чието
осъществяване се иска разрешаване на водовземането от водния обект (в т.ч. писмо от компетентния орган по отношение
приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната
среда и/или по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие) - за обектите на
водоснабдяване - „Питейно
– битово водоснабдяване” на Жилищен комплекс „Е.*“ и Жилищен комплекс „Х.х“,
индивидуални жилищни сгради на К.К., „Н.” ****, „М“ ****, „О х *“ ****, „Д. - ****“ ****, „Б.Ж.” ****, както
и на съществуващ сондаж Р - 184х Албена. На основание чл.158 ал.1 от Наредба №1
е изискан „Проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания
обект към довеждащата система”, съдържащ: 1. Технически характеристики на
помпеното оборудване, чрез което ще се реализира водовземането; 2. Място и
начин на присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект
към довеждащата система; 3. Мястото на монтиране на водомери за ползваните
водни обеми в началото и в края на отклонението за захранване на
водоснабдявания обект; 4. Място на монтиране на водомери за ползваните водни
обеми за различните цели на ползване (питейно-битово водоснабдяване и други);
5. Монтажен план; 6. Параметри на предвидени акумулиращи съоръжения за
осигуряване на необходимите обеми в рамките на денонощието. На осн.145 ал.3 от Наредба № 1 e изискана обосновка на водовземането, включително обосновка на
заявеното водно количество съгласно нормите за водопотребление, а на осн. чл.145
ал.3 т.5 от Наредба №1 е изискано заверено копие на документ за собственост или
учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява
дейността за ползване на минералната вода (обекти на водоснабдяване - Жилищен комплекс „Х.х”, индивидуални жилищни
сгради на К.К., „Н.“ ****, „М.” ****, „Оливент - хаус 3” ****, „Д - ****” ****, „Б.Ж.”
****). Предвид искането за самостоятелно питейно - битово водоснабдяване на
жилищните комплекси и индивидуални жилищни сгради е изискан и предварителен
договор/споразумение с гореизброените ползватели по чл.198п вр. чл.198о ал.1 и
ал.6 от ЗВ, за предоставяне на услугата ”водоснабдяване” с минерална вода.
С писмото е
указано, че несъответствията следва да бъдат отстранени в законоустановения двумесечен срок за това.
Указано е още, че при неотстраняване на несъответствията в посочения срок, на осн.чл.60 ал.4 от ЗВ заявлението не се разглежда и не се
открива процедура по издаване на разрешителното.
В отговор на уведомителното писмо жалбоподателят е
подал отговор и доказателства към него (класьор с документи на хартия и на
магнитен носител-диск) с придружително писмо вх. № РР-4918/А7/14.02.2020г.
След като
констатирал, че дадените указания не са изпълнени, с оспореното понастоящем писмо изх. №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020 г. на осн.чл.61 ал.4 от ЗВ директорът на Басейнова
Дирекция „Черноморски район“ е отказал да открие процедура по разглеждане на
документите, подадени със заявление за издаване на
разрешително вх. №РР-4918/01.11.2019 г. за водовземане от минерални води чрез
съществуващо водовземно съоръжение - сондаж Р-184х.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в предвидения с чл.197 от АПК 14-дневен срок за оспорване на акт с такъв характер.
Отказът е съобщен на пълномощника на заявителя на 21.05.2020 г., а жалбата е
подадена на 04.06.2020 г. по куриер, видно от приложения по делото плик с клеймо от същата дата. Следователно жалбата
е депозирана от легитимиран правен субект – адресат на оспореното писмо от
23.03.2020г, при наличие на правен интерес, и в законоустановения 14-дневен
срок от връчването му на 21.05.2020г., поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На първо място – безспорно е, че при изписване на
последните две цифри на годината на подаденото заявление – 01.11.2020г., в
оспорения ИАА е допусната техническа грешка (тази дата все още не е настъпила и
понастоящем), която обаче не може да се отрази върху законосъобразността му. От
всички доказателства, приложени в административно-наказателната преписка, е
видно, че се касае за подадено заявление именно през 2019г. Противно на
поддържаното с жалбата тази техническа грешка не е процесуално нарушение, още
по-малко от категорията на съществените, съотв. и самостоятелно отменително
основание.
Съдът обаче споделя възражението за некомпетентност на
издателя на оспорения акт. Съгл.чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ разрешителното се издава
от директора на басейновата дирекция - във всички
останали случаи на водовземане и на ползване на водни обекти извън изброените
по-горе, сред които настоящият случай не попада. Относно процедурата чл.61 ал.1
от ЗВ предвижда, че заявлението за издаване на разрешително се подава до
компетентния орган по чл.52 ал.1 от Закона, т.е. – до директора на басейновата
дирекция, който според ал.2 на текста проверява дали заявлението съдържа изискващите се информация
и приложения съгласно обявения образец, дали съдържанието на приложените
документи по чл.60 отговаря на изискванията на този закон, и извършва
преценката по чл.62 ал.1. По-нататък според ал.3 когато установи, че не са
изпълнени изискванията по чл.60, именно органът по ал.1 (т.е. директорът на
басейновата дирекция) уведомява заявителя да отстрани несъответствията в срок
до два месеца, а съгл.ал.4 при неотстраняване на несъответствията в срока по
ал. 3 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което
заявителят се уведомява писмено. Никой от тези приложими към казуса текстове не
предвижда възможност за делегиране на правомощията на директора на басейновата
дирекция, с оглед на което съдът намира, че в случая е налице изключващото
условие на чл.5 ал.7 от Правилника за дейността, организацията на работа и
състава на басейновите дирекции, на който директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ се е позовала, за да издаде Заповед №№68/19.02.2019г. за
упълномощаване на гл.юрисконсулт в дирекция „Административни, финансови и
правни дейности“ да изпълнява правомощията на директор на басейновата дирекция
в пълен обем. Възможност за делегиране на правомощия е предвидена единствено с
чл.62а ал.1 от специалния закон, и тя касае извършването на чисто технически
действия – изготвяне на съобщение за предстоящо издаване на разрешително за
водоползване, обявяването му на интернет-страницата на органа по чл.52 ал.1
(т.е. на директора на съответната басейнова дирекция), изпращането му на кмета
на населеното място и на посочените заинтересовани страни.
Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС по д. №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение
Андрей Икономов, „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона,
временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната
обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави
част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган
издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа,
в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не
запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е
продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира
своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията
на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране на
административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой
не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат
делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на
съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги
предоставя другиму.“.
Пак според посоченото тълкувателно решение: „Заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“.
От съдържанието на Заповед №68/19.02.2019г се
установява, че титулярът на правомощията по горецитираните текстове на ЗВ ги е
делегирал в пълен обем на гл.юрисконсулт в Басейнова дирекция „Черноморски
район“ не по определен повод или за определен срок, а за постоянно и при липса
на други ограничения извън съществуването на трудовото правоотношение на
служителя. Такава възможност обаче не съществува за преобладаващата част от
правомощията му по специалния ЗВ,
включително и конкретно за правомощието по чл.61 ал.4 от ЗВ, а делегирането на
правомощия не може да става само въз основа на подзаконов нормативен акт при
липса на изрично предвиждане в закона, в какъвто смисъл е и изричното
предвиждане на чл.5 ал.7 от Правилника.
Очевидно в случая не се касае и за заповед за заместване.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема,
че оспореният от „Воден шанс“ **** отказ от 23.03.2020г е издаден от
некомпетентен орган и като такъв следва да бъде обявен за нищожен.
Независимо от горното съдът следва за нужно да посочи,
че макар постановен от некомпетенетен орган, отказът и прекратяването на
производството са законосъобразни.
Безспорно се
установи по делото, че с подаденото Заявление вх. № РР-4918/01.11.2019г. жалбоподателят
е инициирал производство по чл.60 от ЗВ. Условията и
реда за издаване на исканото разрешително са уредени с разпоредбата на чл.60 и
сл. от ЗВ. След извършена по реда на
чл.61 ал.2 т.1 от ЗВ проверка и в
изпълнение на задължението по чл.61 ал.3 от
ЗВ некомпетентният орган е констатирал
нередовности в заявлението, поради което по законоустановения ред с писмо изх. № РР-4918/А6/19.12.2019г. е уведомил дружеството - заявител, че подаденото
от него заявление не съответства на съответните изисквания, и му е указал двумесечен срок да го приведе
в съответствие, като представи конкретно посочени документи. Не е спорно по
делото, че писмото е получено от представител
на дружеството на 20.12.2019г., откогато е започнал да тече двумесечния срок за
отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.61 ал.4 от ЗВ документите не
се разглеждат и процедура не се открива, когато заявителят не отстрани в срок
недостатъците, посочени от органа по реда на ал.3. Тези недостатъци обаче
следва да са законоустановени, т.е. не са
предоставени на субективната преценката на органа при условията на оперативна
самостоятелност.
Съдът намира, че
дадените от органа указания в случая са съобразени със
законовите изисквания. Съгласно чл.50
ал.6 от ЗВ разрешителното за водовземане по чл.44
и разрешителното за ползване на повърхностен воден обект по чл.46 се издават при условията и по реда
на този закон и на наредбите
по чл.135 ал.1 т.1а и 13, а според чл.56 ал.5
от ЗВ условията, при които се издават разрешителните, се определят с наредбите
и се оформят като приложение - неразделна част от разрешителното. В случая
заявителят не е изпълнил условията на една такава наредба – Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №1 целта й е да бъде осигурено: 1. опазване на подземните води като ценен природен
ресурс и основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване; 2.
прекратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води;
3. предотвратяване влошаването на химичното състояние на всички подземни водни
тела; 4. постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние
на подземните водни тела на територията на Република България; 5. събиране на
данни и информация за оценката на състоянието на подземните водни тела и риска
от влошаването му в резултат от човешката дейност. А съгласно ал.7 т.7 б.“а“ на горната
разпоредба целите по ал.1 се постигат чрез: 7. издаване на разрешителни за: а) водовземане от подземни, вкл.
минерални води или предоставяне на концесии за добив на минерални води. Следователно към момента на
подаване на процесното заявление жалбоподателят е следвало да изпълни
предписанията на Наредба №1.
Така
на осн.чл.60 ал.1 т.5 от ЗВ вр.чл.144 ал.1 т.9 от Наредба № 1 дружеството-
жалбоподател е било длъжно да посочи номер на действащ (влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение, както и
незагубил правно действие) административен акт, издаден по реда на глава
шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл.31 от Закона за
биологичното разнообразие, за одобряване, съответно съгласуване на
инвестиционното предложение, за чието осъществяване
се иска разрешаване на водовземането от водния обект (в т.ч. писмо от компетентния орган по
отношение приложимата процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на
околната среда и/или по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие) - за
обектите и дейността - „Питейно - битово водоснабдяване“ на Жилищен
комплекс „Е.*“ и Жилищен комплекс „Х.х“; Индивидуални жилищни сгради на К.К., „Н.“
****, „М“ ****, „Оливент - хаус 3“ ****, „Д. - ****“ ****, „Б.Ж.“ ****, както и
на съществуващ сондаж Р - 184х Албена.
Видно
от документацията към издаване на разрешителното, с писмо вх. № РР-
4918(А7)/14.02.2020 г. на Басейнова Дирекция
„Черноморски район“, от името на „Воден Шанс“ ****
(регистрирано през 2018 г.) по процедурата е представено Решение № ВА
306-ПР/2007 г. на РИОСВ - Варна за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение
„Изграждане на дълбок сондажен кладенец“, с възложител „Екопроект – С“ ****.
Приложеното решение не е действащ административен акт по смисъла на чл.144 ал.1
т.9 от Наредба №1, същото е реализирало правното си действие с изграждането и
приемането на сондажа по предвидения в действащото законодателство ред (към 2009
г.), и касае инвестиционно намерение на трето лице - различно от заявителя, и различен
от заявения пред Басейнова Дирекция „Черноморски район“ обект. В Басейнова Дирекция
„Черноморски район“ не е представена информация
за изпълнение на задължението, разписано в приложеното Решение № ВА 306-ПР/2007
г. на РИОСВ – Варна: при промяна на възложителя или на някои от
обстоятелствата, при които е издадено решението, възложителят/новият възложител
да уведоми писмено РИОСВ за измененията.
С
оглед изложеното, в обжалвания понастоящем отказ законосъобразно е посочено, че
е представен документ за изграждането на съществуващия сондаж Р - 184х,
неприложим към настоящата процедура.
На
основание чл.158 ал.1 от Наредба № 1 жалбоподателят е следвало да представи Проект за присъединяване на
отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система, с
приложенията към него. Вместо него са представени инвестиционни проекти от 2008
- 2016 г. на трети лица, различни от лицата в т.1, и обекти на водоснабдяване и
заявител, които не са актуални. В Инвестиционни проекти не е видно за кое
дружество от изброените в т.1 се отнасят. Не са посочени актуални места на
монтиране на водомери за ползваните водни обеми
в началото и в края на отклонението за захранване на водоснабдявания обект за
съответното дружество. Не са посочени местата на водомерите за различните цели
на водовземане. Не е представен общ монтажен план на водопровода, отвеждащ
водата от сондажа до отделните ползватели. Проектът се одобрява или съгласува
по реда на ЗУТ, а представената документация (дори и да се игнорира
обстоятелството, че е на името на трети различни лица и е от периоди много
преди заявяване на настоящото искане пред Басейнова
Дирекция „Черноморски район“), не отговаря на конкретно цитираното изискване по чл.158 ал.1 от
Наредба № 1/2007 г.
На основание чл.145 ал.3 от
Наредба № 1 от жалбоподателя е изискано да представи Обосновка на
водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество съгласно
нормите за водопотребление, съобразена със Заповед № 316/22.04.2019г. на
министъра на околната среда и водите за определяне на технически възможния
дебит на сондажа. Представената Обосновка на необходимите водни обеми не е
изготвена съгласно нормите за водопотребление според броя на обитателите на
комплексите и частните домове.
На основание чл.145 ал.3 т.5
от Наредба № 1 жалбоподателят е бил задължен да представи заверено копие на
документ за собственост или учредено право на ползване върху недвижимия имот,
където се осъществява дейността за ползване на минералната вода (обекти на
водоснабдяване - Жилищен комплекс „Х.х“; Индивидуални жилищни сгради на К.К., „Н.“
****, „М“ ****, „Оливент - хаус 3“ ****, „Д. - ****“ ****, „Б.Ж.“ ****) по
смисъла на чл.60 ал.7 т.1 от ЗВ. Представеният договор за наем между заявителя
и трето лице, различно от собствениците/ползвателите на заявените обекти на
водоснабдяване, не е документ за учредяване на право на ползване на името на
заявителя по смисъла на чл.56 и сл. от Закона за собствеността, върху
недвижимия имот, в който ще се осъществява ползването на минералната вода. Договорът
за право на ползване се сключва задължително във формата на нотариален акт (арг.
от чл. 18 от ЗЗД), какъвто в случая не е представен. Допълнително към
представените Предварителни договори за доставка на вода също не са приложени
документи за собственост или учредено право на ползване върху недвижимите имоти,
където се осъществява дейността за ползване на минералната вода (обектите на
водоснабдяване).
Констатирайки
липсата на документите по Наредба №1, административният
орган е изискал тяхното представяне, като подробно ги е
описал в
писмото до заявителя. Безспорно се установи по делото, че в указания
законовоопределен двумесечен срок жалбоподателят не е отстранил установените от
решаващият орган несъответствия в съдържанието на заявлението и не е представил
посочените документи. Представените
документи не са актуални, не отговарят на изискванията на Наредба №1 и не освобождават заявителя от
задължението му да попълни заявлението с изискуемите приложения. След изтичане на
срока и при неотстраняване на нередовностите, при условията на обвързана
компетентност за компетентния административен орган би съществувала само
една възможност, а именно – да не открие
процедура по издаване на исканото разрешително в хипотезата на чл.61 ал.4 от ЗВ, доколкото заявителят не е удовлетворил законовите изисквания. Предвид събраните по делото доказателства, следва да
се приеме, че заявлението на жалбоподателя не е комплектовано с изискуемите
съгласно чл.60 от ЗВ документи, поради което и констатирайки липсата им, некомпетентният орган – гл. юрисконсулт на Басейнова Дирекция „Черноморски район“, правилно е
постановил прекратяване на административното производство.
Отказът му, обективиран в писмо Изх. №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020г., обаче следва да бъде обявен за нищожен
като издаден от некомпетентен орган.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.200 ал.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯБЯВА за
нищожен ОТКАЗ №РР-4918 /А9/ от 23.03.2020 г. за
разглеждане на Заявление за издаване на разрешително вх. №РР-4918/01.11.2019г. от „Воден
шанс“ **** – Варна, ЕИК *********, за водовземане от минерални води
чрез съществуващо водовземно съоръжение - сондаж Р-184х, издаден от гл.юрисконсулт
Юлия Вълкова в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ на
Басейнова дирекция „Черноморски район“, и
ИЗПРАЩА
делото като преписка на директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“ –
по компетентност, за произнасяне по Заявление за издаване на разрешително вх.
№РР-4918/01.11.2019г. от „Воден шанс“ **** – Варна, ЕИК *********.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Преписи от определението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: