Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 11.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 132 по описа на Добричкия районен съд за
2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Т.П., ЕГН **********, чрез
адвокат А.А. ***, срещу наказателно постановление № 04/15.01.2021 г., издадено
от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание
чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало на 06.01.2021 г. с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 02 от 06.01.2021 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице съобразно
разпоредбата на чл. 472, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
/ЗВД/ в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си
на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам”
/цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения по акта пред наказващия орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1
от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата
на чл. 472, ал. 2 от ЗВД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
С жалбата, процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат А.А. *** навежда следните доводи: „За мен това не е наказателно постановление,
не се установява какво нарушение съм извършил. В Наказателното постановление би
следвало да бъде написано и фактическата обстановка, на какво основание ми се
налага наказание глоба в размер на 200 лв. В самото Наказателно Постановление
не става ясно за какво ми е наложено наказание“ /цитат/.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя по следните
съображения:
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически
обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение
по чл. 469, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, съгласно която разпоредба, който не
изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга
на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент
(ЕС) 2017/625, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение
– от 400 до 2000 лв.
От текста на тази разпоредба е видно, че тя е
самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и
санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. За
осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната
правна норма е необходимо деецът да не е изпълнил предписание на
ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по
този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625.
Изхождайки от обективните белези на състава по чл. 469,
ал. 1 от ЗВД, за надлежно описание на въпросното противоправно деяние следва да
се приема това, което дава данни относно обстоятелството налице ли е
неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган в кръга на правомощията
му.
Съдът не счита, че е налице недостатъчна конкретизация
на нарушението по чл. 469, ал. 1 от ЗВД в АУАН и в обжалваното НП. От описанието
на нарушението става пределно ясно, че на 06.01.2021 г., при извършена проверка
в животновъден обект с рег. № 9365-0250, находящ се в с. Плачи дол, общ.
Добричка, обл. Добрич, собственост на С.Т.П., ЕГН **********, е констатирано,
че животновъдният обект не разполага на входа със съоръжение за дезинфекция на
хора и МПС; Няма обособено място за временно съхранение на тор; Няма изградено
трупосъбирателно съоръжение за съхранение на труповете на умрелите животни; Няма
контейнер за СРМ (специфично рисков материал); Няма обособено помещение за
съхранение на мляко, с които констатации С.Т.П. не е изпълнил указанията от Предписание
№ 101/16.12.2020 г., със срок на изпълнение до 31.12.2020 г., т.е. не е
изпълнил предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга
на правомощията му по Закона за ветеринарномедицинската дейност – нарушение по
чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл.
131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В разглеждания случай въззивната инстанция приема, че
както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които
са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение по чл. 469, ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
С оглед изложеното, съдът намира, че така направеното
описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото
изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй
като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена са и съответните
законни разпоредби от ЗВД, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване
на фактическо и правно положение не съществува.
Ето защо, оплакванията, наведени пред настоящата
инстанция за липса на реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не се следва да се споделят като основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
На 16.12.2020 г. свидетелят д-р И.Н.С. – главен
инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършил
проверка на животновъден обект № 9365-0250 в с. Плачи дол, общ. Добричка.
При проверката, на която присъствал собственикът на
животновъдния обект – С.Т.П. били констатирани нарушения на
ветеринарносанитарните изисквания, поради което с Предписание № 101 от
16.12.2020 г., свидетелят И. С., на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗВМД, дал
следните указания: Да се приведе животновъдния обект съгласно изискванията на
чл. 137а от ЗВД – „ферма“ или чл. 137б от ЗВД – „лично стопанство“, т.е. да
намали броя на отглежданите в обекта животни до 2 бр. с едногодишните им
приплоди; Да се изгради съоръжение за дезинфекция на хора и транспортните средства
на входа на животновъдния обект; Да се обособи място за временно съхранение на
тор; Да се изгради трупосъбирателно съоръжение за съхранение на труповете на
умрелите животни до идването на екарисажната кола; Да се обособи контейнер за
съхранение на специфично рисков материал; Да се изгради помещение за съхранение
на мляко, което да е снабдено с хладилно съоръжение и конструирано по начин,
позволяващ лесно почистване, миене и дезинфекция, и снабдено с топла и студена
вода.
Изпълнението на предписанието било възложено на С.Т.П.,
в качеството му на собственик на животновъдния обект, в срок до 31.12.2020 г.,
като П. получил екземпляр от предписанието на 16.12.2020г., удостоверено
посредством подписа му.
След изтичане срока на предписанието, на 06.01.2021г.,
свидетелите д-р Г.С.Н. и д-р И.Н.С., и двамата главни инспектор при Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, извършили проверка в животновъдния
обект с рег. № 9365-0250, находящ се в с. Плачи дол, общ. Добричка, обл.
Добрич, собственост на С.Т.П., ЕГН **********, при която констатирали, че
животновъдният обект не разполага на входа със съоръжение за дезинфекция на
хора и МПС; Няма обособено място за временно съхранение на тор; Няма изградено
трупосъбирателно съоръжение за съхранение на труповете на умрелите животни; Няма
контейнер за СРМ (специфично рисков материал); Няма обособено помещение за
съхранение на мляко, с които констатации С.Т.П. не е изпълнил указанията от
Предписание № 101/16.12.2020 г., със срок на изпълнение до 31.12.2020 г., т.е.
не е изпълнил предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в
кръга на правомощията му по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Резултатът от проверката е бил обективиран в
Констативен протокол № 7 от 06.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка както
актосъставителят, така и наказващият орган приели, че С.Т.П. не е изпълнил
предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на
правомощията му по Закона за ветеринарномедицинската дейност, с което е
осъществил състава на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
За така описаното нарушение, на основание чл. 469, ал.
1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Г.Н. и И. С., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания
са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се
счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства: Предписание № 101 от 16.12.2020 г. и Констативен
протокол № 7 от 06.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на С.Т.П. се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от
контролен орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата
административнонаказателна разпоредба – чл. 469, ал. 1 от ЗВД. Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗВД, контролът по здравеопазването се
извършва в обекти с епизоотично значение, като в т. 1 на нормата са визирани
животновъдните обекти. Според легалната дефиниция, дадена в §1, т. 36 от
Допълнителните разпоредби на ЗВД, животновъден обект е всяко място, където
временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни
клиники или амбулатории. Безспорно по делото е, че обект на проверката е именно
животновъден обект с рег. № 9365-0250, находящ се в с. Плачи дол, общ.
Добричка, обл. Добрич, собственост на С.Т.П.. Законът, в нормата на чл. 131,
ал. 1, регламентира правомощията на контролните органи при извършването на проверки
в обектите по чл. 129, ал. 1, като едно от тях е даването на указания, в които
определят срокове за отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1
от ЗВД, мерките по ал. 1 се прилагат с предписание. Анализът на писмените
доказателства обуславя извод за извършено административно нарушение по чл. 469,
ал. 1 от ЗВД. В предписанието, съставено при извършената проверка на
животновъдния обект, на която е присъствал лично собственикът на обекта, е
посочено законовото основание за даване на указанията. Напълно ясно е било за
проверявания субект какво следва да изпълни, като в самото предписание точно и
недвусмислено е посочено какво е нарушението, а именно, че животновъдният обект
не разполага на входа със съоръжение за дезинфекция на хора и МПС; Няма
обособено място за временно съхранение на тор; Няма изградено трупосъбирателно
съоръжение за съхранение на труповете на умрелите животни; Няма контейнер за
СРМ (специфично рисков материал); Няма обособено помещение за съхранение на
мляко.
По своята правна същност предписанието, което е било
връчено на жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна
административна мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност.
По делото не се установи предписанието да е било обжалвано, поради което то е
влязло в сила и подлежи на изпълнение. Предмет на нарушението не са дадените
задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият
състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат. Констатацията от 06.01.2021 г., обективирана в
Констативен протокол № 7 от 06.01.2021 г., че предписанието на контролния орган
не е изпълнено, правилно е обусловила издаването на АУАН и НП - налице е
административно нарушение под формата на бездействие. Противоправното деяние
законосъобразно е подведено под санкционната норма на чл. 469, ал. 1 от ЗВД,
като наложеното административно наказание глоба е в минимален размер и не
подлежи на преразглеждане от съда. В този смисъл безспорно доказано е
твърдяното нарушение в обективните и субективните предели, зададени като
обвинение с АУАН и НП.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището
на наказващия орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението
не може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен
случай, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В конкретния казус се
касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът на неизпълнение
на предписанието, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не
е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е
бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да
се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от ЗВД, респ. всяко първо нарушение при формално
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е
маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя
за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и
въвеждане принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и
Световната организация за здравеопазване на животните, конкретното нарушение не
би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал
Киселов“ № 2 искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал.
3 от ЗАНН, следва да присъди на Областна дирекция по безопасност на храните -
Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за юрисконсулт по
настоящото производство следва да бъде 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 04/15.01.2021 г., издадено
от Директора на ОДБХ - Добрич, с което на С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
за нарушение по чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на
основание чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по
безопасност на храните - Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Генерал Киселов“ № 2,
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/