Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 221 Година 2018, 11.07 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………..…….…… граждански състав ………………………
На тридесети май …….........……………............ Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………….………
Съдебни заседатели: ..………………...……………
Секретар …………………. Ани
Цветанова .........…...….............…………..………………
Прокурор ………………………………………….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...…………. Р. Калиманова ………………….…
търговско дело номер ……… 517 ……… по описа за …… 2017 …… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание
чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Д.Т.Н., ЕГН **********,***
и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете с адрес със съдебен адрес град Бургас,
ул. „Оборище” №90, ет.1-2 против „Застрахователно дружество
„Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано от всеки двама от
изпълнителните членове на Управителния съвет Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И. или от всеки един от тях съвместно с прокуриста Д.С.Д. за осъждане на ответното дружество да заплати на всяка
една от тях сумата от 71000 лева като част от общо дължима главница в размер на
120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
тях в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от И.Д.Н. от град
Бургас, ЕГН **********, довело на 01.03.2016 година до смъртта на техния баща Т.С.П.,
б.ж. на град Бургас, както и сумата от 12311.50 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендирания размер главница за периода от 01.03.2016 година до
датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху търсените
главници от датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно
изплащане. Претендира се от ищците и осъждането на ответната по делото страна
да им заплати сторените от тях в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано съдебното производство, че ищците са низходящи наследници по закон -
дъщери на починалия на 01.03.2016 година Т.С.П., б.ж. на град Бургас. Лицето И.Д.Н.,
ЕГН **********, като водач на моторно-превозно средство причинил
пътно-транспортно произшествие с участието като пешеходец на наследодателя на
ищците на 01.03.2016 година в град Бургас, на ул.„Климент Охридски” №21. При
същото управляваният от Н. автомобил, при бавно движение на заден ход ударил
намиращия се зад автомобила баща на ищците, който тъкмо бил слязъл от тротоара
на улицата и тръгнал я да пресича отляво-надясно. Като възрастен човек се
движел бавно. Товарният автомобил се движел на заден ход, в близост до тротоара
и така ударил баща им. Той извикал, но водачът не го чул. Намиращ се наблизо
човек се затичал и ударил по колата с желание да спре водача. В резултат на
удара с автомобила бащата на ищците паднал на уличната настилка с крака под
колата до кръста, без да бъде прегазен, но притиснат от автомобила. В резултат
на така причинените травми, по-късно същия ден на 01.03.2016 година, в 22.10
часа, той починал в болничното заведение в град Бургас. Причина за настъпилата
смърт били настъпилите увреждания - счупване на таза, откъсване на пикочен
мехур, масивен хематом, анемия на вътрешните органи, охлузвания на крайниците,
причинени при произшествието с последващо падане и притискане от автомобила.
Същите причинили пряко последвалата смърт. Обстоятелствата досежно механизма на
настъпване на горепосоченото пътно-транспортно произшествие, причинило смъртта
на бащата на ищците и техен наследодател се установявали както от съставения
протокол за ПТП, имащ характер на официален свидетелстващ документ, така и от
влязлата в сила присъда №226 от 28.09.2017 година и мотивите към нея,
постановена по нохд №537/2017 по описа на Окръжен съд - Бургас. В мотивите на
тази присъда съдът категорично отрекъл наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на бащата на ищците, защото той вече бил слязъл
на уличното платно преди сблъсъка и започнал пресичането. Поради това като
пресичащ по уличното платно вече представлявал опасност за причинителя на
произшествието, поради което последният бил длъжен да предположи тази опасност
и да се съобрази с нея. Водачът бил длъжен да съобрази опасността и да не
предприема маневрата чрез движение на заден ход. Така постановената присъда се
ползвала с последиците и задължителната сила по чл.300 от ГПК. Ищците като
негови низходящи наследници по закон търпели от така причинения деликт
неимуществени вреди. Внезапно и по нелеп начин починал най-близък роднина -
техния баща, към когото били силно привързани. Те били били задружно семейство
с него. Той живеел в дома на първата от тях в общо домакинство, но се чували по
телефона всеки ден с втората. Децата им също били силно привързани към своя
дядо. Той им помагал в тяхното отглеждане и възпитаване. С неговата смърт те
загубили опора в живота. Изпитали силна болка, мъка и скръб, душевен дискомфорт
от загубата на баща си. Разстроило се
ежедневието им, страдали силно като негови дъщери, плакали. Месеци наред
и сега малко повече от една година още скърбели за него, чувствали празнота в
живота си, изпитвали мъка и скръб; той много им липсвал. Моторното превозно
средство марка „Опел“, модел „Комбо Ван 1.4“, ДК № СА 01 25 ХН, собственост на
„Аутотехника”ООД, ЕИК *********, ползван от търговското дружество „Орбико
България” ЕООД било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Възникването на застрахователното правоотношение се
удостоверявало от полица за застраховка „Гражданска отговорност” № ВG 07
115000748162, сключена на 10.03.2015 година и със срок на покритие до
28.04.2016 година. Като увредени лица, търпящи вреди, покривани от риска по
застраховката, сключена с ответника, ищците предявили към последния като
застраховател своите претенции за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди с тяхно нарочно уведомление, изпратено с обратна разписка по пощата и
получено от него на 16.06.2017 година. Не постигнали споразумение за размера на
вредите и на обезщетението. Ответникът претендирал наличие на съпричиняване като
основание за по-нисък размер на дължимото обезщетение. По предявената
извънсъдебно претенция ответникът по своя инициатива, без постигнато и
подписано изрично споразумение, заплатил на всяка една от ищците сумата от по
49000 лева като обезщетение. Изрично в негово уведомление с изходяща дата
№10.08.2017 година ги уведомил, че намалява обезщетението поради твърдяно от
него съпричиняване на вредоносния резултат. В междувременното приключилото
производство по нохд № 537/2017 по описа на Бургаския окръжен съд не се
установяло твърдяното от застрахователя съпричиняване, поради което
приложението на нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД било изключено. Поради това
ищците считат отказа на застрахователя да им заплати целия размер на
обезщетението за неоснователен. Ищците изразяват несъгласие с така определеното
едностранно обезщетение. Считат същото за неотговарящо на действителния размер
на претърпените вреди, както и неправилно определено при прието съпричиняване.
Считат, че целия и пълен размер на обезщетението за претърпените от тях
действителни неимуществени вреди от загубата при покриван от ответника
застрахователен риск и събитие е в размер на 120000 лева главница за всяка една
от тях. От този размер на главницата вече им била изплатена в началото на месец
август сумата от по 49000 лева на всяка една от тях, поради което и в
настоящото производство претендират присъждането на остатъка до 120000 лева или
по 71000 лева, ведно със законните лихви върху нея от датата на деликта до
окончателното изплащане. Претенцията си като увредени лица предявяват против
ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за причинена смърт в срока на застрахователното събитие. Не са
предявили граждански иск в наказателното производство против прекия причинител
на увреждането - водача по образувано против него нохд № 537/2017 година по
описа на Бургаския окръжен съд за престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б” от НК.
Претендират обезщетението чрез прекия иск към отговарящия застраховател като
разлика между вече платено от него при прието съпричиняване и действителният
размер на вредите при липсващо съпричиняване и с оглед естеството на
претърпените мъки, болки, страдания и душевен дискомфорт от загуба на
най-близък сродник - баща.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.367 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор. Със същия е изразено становище за тяхната
допустимост. Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между него и водача на
моторно-превозно средство марка „Опел“, модел „Комбо Ван 1.4“ с рег. № СА 0125
ХН не е оспорено. Изразено е становище за неоснователност на претенциите поради
извършено плащане по доброволен ред от негова страна като застраховател, който
факт бил посочен и признат в самата искова молба. Ответникът твърди, че така
изплатените на ищците обезщетения за претърпените от тях болки и страдания по
повод смъртта на техния баща били справедливи по своя размер и съобразени със
съпричиняването от страна на починалия на вредоносния резултат. При условията
на евентуалност е направено оспорване на исковете по размер. Въведеното от
ответното дружество твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия е обосновано с това, че към момента на настъпване на
процесното произшествие той пресичал пътното платно в нарушение на установените
за това правила за движение на пешеходците по аргумент от разпоредбите на чл.
113 и 114 от ЗДП. Твърди, че починалият пресичал на място, което не било
разрешено за преминаване от страна на пешеходците. Ако той не бил предприел
несъобразено с правилата за движение пресичане на пътното платно /слизане от
тротоара в близост до автомобила/ и бил изчакал първо автомобила да извърши
започната от него маневра и пресече след това, не би се стигнало до настъпване
на вредоносния резултат. Поради това отправя искане при определяне на размера
на справедливото обезщетение същото да бъде намалено с не по-малко от 50-60%. Изтъква
се също така, че с присъда № 226 от 28.09.2017 година по нохд № 537/2017 година
по описа на Окръжен съд - Бургас съдът категорично не се бил произнесъл по
отношение наличието на съпричиняване от страна на починалия за настъпването на
вредоносния резултат. Наличието на такова дори не било изследвано, а имало само
изявление в тази насока в частта, касаеща размера на наказанието. Ответното
дружество е оспорило и размера на предявените искове за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че е прекомерно завишен с оглед
правилата на справедливостта и съществуващата икономическа обстановка в
страната, както и установената в това отношение съдебна практика.
Съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на
ищцовата страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването
да депозира допълнителна искова молба, с която да упражни предоставените и от
нормата на чл.372 от ГПК права. В същия срок ищците чрез своя процесуален
представител са депозирали такава, в която е посочено, че поддържат изложените
в първоначалната искова молба и последващата молба-уточнение фактически
твърдения и правни претенции. С него е взето становище по фактите, които според
тази страна не са спорни и следва поради това да бъдат обявени от съда за
ненуждаещи се от доказване. Сочи се от тях, че практически единственото спорно
фактическо и правно обстоятелство по делото бил въпроса за размера на
претърпените вреди и съответното обезщетение. При това този размер се оспорвал
не с оглед релевантните за подобно възражение претърпени мъка, страдание,
дискомфорт, стрес, загуба на душевен комфорт, а с твърдения за съпричиняване. Така
наведеното твърдение за наличие на съпричиняване от страна на наследодателя на
ищците е оспорено от тях, като се изтъква, че липсвали основания за приложение
на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Сочи се, че това възражение било относимо не към
въпроса за размера на вредите и обезщетението, както твърди ответника, а към
причинно-следствената връзка и механизма на настъпване на вредоносния резултат.
Това следвало и от систематичното място на втората алинея на чл. 51 от ЗЗД.
Въпросът за причинно-следствената връзка попадал в обхвата на чл.300 от ГПК и
задължителната и обвързваща сила на присъдата по приключилото наказателно дело.
Въпросът за съпричиняването бил обсъден от наказателния съд в мотивите -
страница предпоследна в раздела на определяне на наказанието. Отчитало се, че
към момента на предприемане на маневрата пострадалият вече бил на пътното
платно и пресичал, т.е. при навлизането му на платното моторното-превозно
средство не се движело. Съдът посочил, че в тази ситуация водачът на
моторното-превозно средство бил длъжен въобще да не предприема маневра. Липсвало
нарушение на чл. 114 от ЗДП и на което е от визираните в нея задължения на
пешеходците. Липсвало и нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от цитирания
нормативен акт. Не можело да се твърди, че пешеходецът - пострадалият
наследодател не бил изпълнил задължението си преди да навлезе на пътното платно
да се съобрази с движещите се автомобили. Към момента на навлизането нямало
движещ се автомобил - маневрата била започнала последващо, след навлизането в
платното. При условията на евентуалност е оспорена степента, в която твърдяното
съпричиняване е допринесло за увреждането. Поддържаният размер от 50-60% бил
завишен. Според ищците, с оглед естеството на самото произшествие, степента на
съпричиняване била не повече от 20%.
Препис от така депозираното писмено становище е било
изпратено на ответната страна с указания за възможността да депозира
допълнителен отговор и да упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания от закона и съд срок
същата е депозирала такъв, в който е посочила, че поддържа подадения от нея
отговор на исковата молба по аргументите, изложени в него, както и всички направени
с него оспорвания, възражения и доказателствени искания, включително това за
съпричиняване. Посочено е също така, че твърденията са за извършени от страна
на починалият Т.С.П., б.ж. на град Бургас няколко по вид нарушения на правилата
за движение на пешеходците, а не само коментираното в мотивите на приложената
присъда.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за необходимо преди
всичко да посочи във връзка с правната квалификация, посочена от него в
настоящия съдебен акт и тази, посочена в акта му по чл.374 от ГПК, че
различието в тази насока се дължи на допуснато от него опущение. Съгласно §22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на
застраховането, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс /в сила от 01.01.2016 година/, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането. Сочения в обстоятелствената част договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което се
твърди да е причинено произшествието е сключен на 10.03.2015 година със срок на покритие до
28.04.2016 година, което предполага правна квалификация по отменения Кодекс на
застраховането. Разпоредбите на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и тази на чл.432,
ал.1 от КЗ, обаче са аналогични и гарантират правната възможност на увреденото
лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Освен
това, с оглед на последното сега дадената правна квалификация не очертава друг
кръг подлежащи на доказване в процеса правнорелеванти факти, не налага даване
на други указания във връзка с тях, а също и друго, различно разпределение на
доказателствената тежест, т.е. не води до накърняване правата на страните.
По делото не е спорно, а това е видно и от представеното
като доказателство удостоверение за наследници №94-01-8006/1/ от 08.03.2016
година, че ищците са наследници по закон - деца на Т.С.П., ЕГН **********,***, следователно
те са от кръга на лицата, посочени в ППВС №4/1961 година, които имат право да
получат обезщетение за претърпените вреди.
Установява се от представените и
събрани по делото доказателства, че с присъда №226 от 28.09.2017 година,
постановена по нохд №537/2017 година Бургаският окръжен съд е признал И.Д.Н. за
виновен в това, че на 01.03.2016 година в град Бургас, на ул. „Св.Климент
Охридкси“ № 21, при управление на МПС - товарен автомобил „Опел“, модел „Комбо
Ван“ с рег.№ СА 0125 ХН, нарушил правилата за движение по пътищата,
обективирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДП като извършил маневра „движение назад“
без да се убеди, че пътят зад управляваното моторно-превозно средство е
свободен и няма да създаде опасност за преминаващ пешеходец, както и при невъзможност
да наблюдава пътя зад превозното средство по време на маневрата, не осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности, с което допуснал пътнотранспортно
произшествие с пешеходеца Т.С.П. и по непредпазливост причинил смъртта му,
поради и което на основание чл. 343а,
ал. 1, б. “б“ във връзка с чл. 343, ал. 1, б. “в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 НК
във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението
на което е отложил на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК, същият е бил лишен от право да управлява моторно-превозно
средство за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на присъдата. Така постановеният и влязъл в сила
съдебен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 413 ал. 1 във връзка с ал. 2
от НПК и чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Също така не е спорно по делото наличието на валиден застрахователен договор,
а именно застраховка „гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с
което е било причинено пътното произшествие - застрахователна
полица № ВG 07 115000748162, сключена на 10.03.2015 година и със срок на
покритие до 28.04.2016 година. При това положение и на основание чл.226, ал. 1
от Кодекса за застраховането /отм./, ищците могат да претендират обезщетение пряко
от застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от същия - ответник по
делото. Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че застрахователят доброволно
е изплатил на всяка една от двете ищци сумата от по 49000 лева като обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди от процесното произшествие.
Спорните между страните въпроси са очертани с
определението на съда по чл. 374 от ГПК и същите се свеждат до това налице е съпричиняване
на вредоносния резултат чрез противоправното поведение от страна на
пострадалия, както и до какъв размер се следва на ищците като увредени лица обезщетение
за причинените им неимуществени вреди с оглед правилата на справедливостта,
съществуващата икономическа обстановка в страната и утвърдената съдебна практика.
По основното възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, съдът намира следното:
Преди всичко трябва да се отбележи, че влязлата в сила присъда
в частта досежно констатациите за липса на съпричиняване няма задължителна и
обвързваща сила за настоящия граждански съд. Това е така, тъй като не се касае
за част от фактическия състав на приложената от наказателния съд правна норма.
Това обстоятелство е било обсъждано от него само и единствено във връзка с
определяне на наказанието на прекия причинител на вредите, без това е включено
в състава на престъплението, за извършването на което той е бил признат за
виновен. Това сочи на допустимост на възражението и възможността същото да бъде
установявано с допустимите и релевантните за това по ГПК доказателствени
средства.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали само, ако той сам е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът
и в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия /действие или бездействие/, дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите
вреди. Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
застъпено и в ТР № 1 от 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК
на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
ЗДП и виновно. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите, обезщетението за вреди може да се намали, като намаляването е въпрос
на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните доказателства
по конкретния спор.
За установяване наведените в горната насока твърдения от
страна на ответника по делото е допусната и извършена съдебна автотехническа
експертиза. В приетото заключение вещото лице е посочило, че е изготвило същото
въз основа на данните от материалите по делото, както и от допълнителен оглед,
извършен от него на мястото на произшествието. В изпълнение на поставените му
задачи той е установил, че улицата на която е станало произшествието е широка 9.10
м, без разделителна линия, от двете страни има тротоари, пътен знак В27
„Забранени са престоя и паркирането“. Преди произшествието товарният автомобил марка
„Опел“, модел „Комбо“ с рег.№ СА 0125 ХН
се е намирал на пътното платно в участъка пред дом №21 с предна част към улица
„Христо Ботев“. След като водачът на автомобила оставил в магазин „Тришър“
стока, се качил в него, включил аварийните светлини и тръгнал на заден ход към
ул. „Шейново“, като скоростта му на движение е била около 10 км/ч. След тръгването
на заден ход, той е усетил удар отзад и веднага е спрял. Като слязъл, видял
човек под двете задни врати на фургона, който бил по гръб и краката му до
кръста се намирали под колата. Той заедно с насъбралите се хора повдигнали
задната част на автомобила и извадили тялото му. По дължината на улицата ударът
станал пред дом 21, а по ширината на около 1.20 метра вдясно от левия бордюр на
ул. „Климент Охридски“. Преди произшествието пешеходецът Тошо Паскалев се е
намирал зад товарния автомобил. Експертът е посочил, че няма данни дали той е
вървял по улицата с лице към задната част на автомобила или е пресичал отляво
надясно зад него, но и в двата случая е бил с лице към фургона. Експертът е
заключил, че причините за възникналото произшествие не са от технически
характер, а са субективни и по-специално това, че водачът Н. е спрял в зоната
на знак В27 „Забранени са престоя и паркирането“ и потеглянето на заден ход при
ограничена видимост, както и движението на пешеходеца по пътното платно,
респективно пресичането отляво надясно извън пешеходна пътека.
При горните констатации от страна на
експерта се налага извода, че е налице причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат и в този
смисъл, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Съобразно тълкуванията, дадени с ТР №2 от 22.12.2016 година по
тълк. дело №2/2016 година на ОСНК на ВКС, законът дава право на пешеходците
да пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл. 113,
ал. 2 от ЗДП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни
превозни средства да ги пропуснат. Следователно, при пресичане на пътното
платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно.
Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на
чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДП и задължението си да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава. В случая пострадалият е допуснал
нарушение на правилата за движение, тъй като при наличие на тротоари от двете
страни той към момента на удара не се е движил по някой от тях. В тази връзка е
без значение обстоятелството, че не е установена категорично посоката му на
движение и къде се е движил - дали по пътното платно в посока спирката или е
пресичал. Ако е трябвало да пресече, той е трябвало да стори това на друго
място, което е описано от вещото лице конкретно при даване на пояснения от
негова страна в рамките на съдебното заседание, на което е било прието
заключението му. Съдът няма основание да не вземе предвид и съобрази, като
изгради своите изводи в тази насока на последното, тъй като експертът в рамките
на своята неоспорена компетентност, след задълбочено проучване на всички
материали от значение за това и допълнителни огледи е дало пълен и изчерпателен
отговор на поставените му въпроси от значение за делото. Като се съобрази и
вземе предвид поведението на всеки един от участниците в пътното
произшествие, с оглед правилата за движение, които всеки един от тях е длъжен
да съблюдава, съдът намира, че съпричиняването от пострадалия следва да бъде
определено на 10%. Безспорно е,
че водачът на автомобила е създал предпоставките за настъпване на вредите.
Същият изначално е спрял автомобила на място, на което е било забранено
паркирането, както и престоя, а впоследствие е нарушил и разпоредбите на чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДП. Водачът е управлявал автомобил, за който е установено, че
поради конструкцията на задната му част /врати без стъкла/ видимост може да се
осъществи само чрез страничните огледала за задно виждане, още повече, че
моделът на автомобила, който е серийно производство е такъв без датчици за заден
ход. Всичко това безспорно му е било известно. Въпреки това, същият в нарушение
на чл. 40, ал. 2 ЗДП без да е осигурил лице, което да му сигнализира при
маневра на заден ход, е предприел същата. Водачът е осъществил маневрата заден
ход при наличието и на друга възможност, според която би могъл да тръгне
напред, да завие надясно и да навлезе в пространството, което е очертано за
паркиране, там да извърши маневрата и тогава да тръгне напред. Освен това, спрямо
пострадалият водачът на автомобила, с който е причинено процесното произшествие
е длъжен в съответствие със сочената от ищците разпоредба на чл. 116 от ЗДП, с
възрастта му /близо 73 години/ да бъде внимателен и предпазлив - нещо, което
той очевидно не е изпълнил, след като е допуснал множество нарушения, не е
съобразил дори полезните ходове при извършването на маневрата, при която в
крайна сметка се е стигнало до фатален за пешеходеца край.
При съобразяване на целия доказателствен материал и горе
изтъкнатото, съдът намира, че в настоящото производство е безспорно, че ищците
са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на причинената
смърт на техния баща, които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние
на водача на моторното превозно средство, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Неимуществените вреди се изразяват в търпенето на болки
и страдания от страна на ищците. Тяхното справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл.52 от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на
болката и негативните преживявания и тяхното отражение върху увредените лица. Вредите
са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение
за тях сега, при постановяване на съдебното решение.
От показанията на ангажираните по делото свидетели се
установява безспорно, че между ищците и баща им е съществувала изключително
силна връзка. Между тях са били установени много близки отношения, тъй като
майката на ищците е починала твърде рано и на практика те са били отгледани само
от своя баща. Семейството им е било сплотено и задружно, живеели са заедно, а
след като едната от дъщерите се е омъжила, Тошо Паскалев е останал да живее с
нея и нейния съпруг. Ищците са разчитали изключително много на баща си. Същият
е бил много грижовен дядо, като е помагал и се е грижил за своите внуци.
Предвид съжителството на починалия със семейството на едната от дъщерите му,
същият е полагал много грижи - готвел е, ходел е на пазар. Ищците - дъщери на
починалото от непозволеното увреждане лице изключително тежко са понесли
неговата загуба предвид установените между тях отношения на силна привързаност
и любов, още повече, че той е бил единствен за тях родител през по-голямата
част от живота им. Ищцата Ф.М. на практика цял живот - до момента на внезапната
смърт е споделяла един дом със своя баща. В същото време от показанията на
неговия внук Тихомир Н. се установява, че починалият е посещавал почти всеки
ден и другата си дъщеря Д.Н.. Тази
внезапна смърт ги е лишила завинаги от обичта, подкрепата и опората, които те са
получавали от своя баща, както и от възможността да изживеят и споделят още
много моменти и събития, които биха имали като членове на едно семейство. Следва,
като се съобрази това, че възстановяване на засегнатото неимуществено благо не
е възможно /личната неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението
представлява предвидената от закона заместваща облага, да се отчете при неговото
определяне съществувалата силна емоционална връзка между ищците и починалото
лице, изградена на посочените по-горе и установени от ангажираните гласни
доказателства обич, уважение, грижа и подкрепа между дъщери и баща. Наред с
това трябва да се съобрази и фактът, че към правнорелевантния момент починалият
наследодател на ищците е бил на близо 73 години и макар да е бил деен човек, все
пак е преминал трудоспособна възраст. Това обстоятелство следва да се разглежда
в контекста на липсата на задължение, а и необходимост с оглед възрастта на
ищците от една страна и възрастта на починалия от друга страна да полага
постоянно труд, както и да се грижи за тях и ги подпомага финансово. В конкретния
случай следва да се вземе предвид и отчете и това, че болките и страданията на
ищците ще продължават и занапред, ще ги съпътстват през целия им житейски път предвид необратимостта на
загубата им и най-вече нейната внезапност.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди е в размер на по 90000 лева. Неимуществените вреди
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване.
Тяхната същност са болките и страданията от загубата на близки хора или на
други неоценими блага, какъвто е човешкия живот. Визираният от законодателя
критерий „по справедливост” не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съобразно горното, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в посочения по-горе
размер, който следва да бъде намален с приетият и посочен процент на
съпричиняване, а именно 10%, при което положение на всяка една от ищците се
следва обезщетение в размер на 81000 лева. Същите преди
завеждане на делото са получили от ответника по 49000 лева, при което положение
следва да им бъде присъден само остатъка или това е сумата от 32000 лева на всяка
една от тях. До този размер предявените от тях претенции като основателни и
доказани следва да бъдат уважени, а в останалата част до общо претендирания
размер от по 71000 лева отхвърлени.
С оглед отправеното искане върху
присъдената сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането - 01.03.2016 година, тъй като отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” е функционална
на деликтната отговорност. Ищците са заявили нарочни претенции за лихва върху
търсените главници за периода от датата на деликта до датата на депозиране на
исковата молба в размер на сумата от 12311.50 лева за всяка една от тях.
Изчислена с помощта на програмния продукт „Апис Финанси“ от съда, за което не
съществува пречка, лихвата върху присъдения размер главница за претендирания
период от време възлиза на 5538.87 лева за всяка една от ищците, до който
размер претенциите следва да бъдат уважени, а в останалата им част отхвърлени.
На ищците следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважените размери
главници за периода от датата на депозиране на исковата молба до тяхното
окончателно изплащане.
С оглед изхода на делото,
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и изрично направеното в тази насока от
ищците искане на същите следва да бъдат присъдени и сторените от тях
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответната
страна е направила възражение за прекомерност на възнаграждението на
ангажирания от тях един адвокат. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен с издадената Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай, за
защитата си по настоящото дело, всяка една от ищците е договорила с адвоката
възнаграждение в размер на 2000 лева, при материален интерес в размер на 71000
лева, претендирани неимуществени вреди, съответно 12311.50 лева за законна
лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство
по дела с интерес от 10000 до 100000 лева, възнаграждението се формира по следния
начин, а именно: 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева или в настоящия
случай то се равнява на 3029.35 лева. Страните са договорили адвокатско
възнаграждение с размер под дължимото минимално такова съгласно разпоредбата на
горецитираната Наредба, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно. На всяка една от ищците в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъде присъдена сумата от по 901.17 лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от предявените искови
претенции, в която се включва платеното от всяка една от тях възнаграждение на
ангажирания по делото един адвокат пред настоящия съд, за което са представени
съответни писмени доказателства, удостоверяващи реалното им извършване.
Доказателства за други направени от тях разноски липсват ангажирани.
На ответната страна - юридическо лице, с оглед
направеното от нея искане в тази насока, изхода на делото и предоставената с
чл. 78 ал. 3 от ГПК възможност за това, следва да бъде присъдена сумата от 439.53
лева, представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. В тази сума се включва внесеното от нея
възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото автотехническа експертиза
в размер на 350 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в
съответствие с чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 450 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 3003.11
лева по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса
върху размера на разгледаните и уважени искови претенции, както и сумата от 5
лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет Р.Г.Б.,
П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И.или от всеки един от тях съвместно с прокуриста Д.С.Д.да
заплати на Д.Т.Н., ЕГН **********,*** и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете със
съдебен адрес ***-2 сумата от 32000 /тридесет и две хиляди лева/ лв. на всяка
една от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от И.Д.Н. от град Бургас,
ЕГН **********, довело на 01.03.2016 година до смъртта на техния баща Т.С.П.,
б.ж. на град Бургас, ведно със законната лихва върху присъдените размери
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба - 13.11.2017 година
до тяхното окончателно изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания
такъв от 71000 /седемдесет и една хиляди лева/ лв. от всяка от тях двете, ведно
със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет Р.Г.Б.,
П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И.или от всеки един от тях съвместно с прокуриста Д.С.Д.да
заплати на Д.Т.Н., ЕГН **********,*** и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете със
съдебен адрес ***-2 сумата от 5538.87 /пет хиляди петстотин тридесет и осем
лева и осемдесет и седем стотинки/ лв. на всяка една от тях, представляваща
мораторна лихва върху присъдените размери главница като обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 01.03.2016 година - датата на непозволеното
увреждане до датата на предявяване на исковете - 13.11.2017 година, като за
разликата над уважените размери до претендираните такива от 12311.50
/дванадесет хиляди триста и единадесет лева и петдесет стотинки/ лв. за всяка
една от ищците ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет Р.Г.Б.,
П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И.или от всеки един от тях съвместно с прокуриста Д.С.Д.да
заплати на Д.Т.Н., ЕГН **********,*** и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете със
съдебен адрес ***-2 сумата от 901.17 /деветстотин и един лева и седемнадесет стотинки/ лв. на всяка една от тях,
представляваща направени от тях съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената
част от предявените претенции, а по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 3003.11 /три хиляди и три лева и
единадесет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените
размери на предявените и разгледани искове, както и 5 /пет лева/ лв. за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Т.Н., ЕГН **********,*** и Ф.Т.М., ЕГН **********,***,
и двете със съдебен адрес ***-2 да заплатят на „Застрахователно дружество
„Евроинс”АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район
„Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43, представлявано от всеки двама от
изпълнителните членове на Управителния съвет Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И.или
от всеки един от тях съвместно с прокуриста Д.С.Д.сумата от 439.53 /четиристотин тридесет и девет лева и петдесет
и три стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните с въззивна жалба
пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: