Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 30.12.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Надежда Масова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №1452 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Р.Р.Д. срещу "З.К.Л.И." АД, обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 80000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3031,50лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 06,02,2016год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 06,02,2016год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 06,02,2016год., на път SFO
1122,
км. 8+920, общ.Годеч, е причинено
пътнотранспортно произшествие по
вина на Н. Е. М.
като водач на лек автомобил, с марка „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег.
№ СВ ******, който движейки се с посока
от село Голеш към мина Станянци, е нарушил правилата за движение по пътищата като е реализирано
ПТП, при което е причинена смъртта на Д.Р.Д.-пътник в автомобила и брат
на ищцата. Вследствие на произшествието за
ищеца се твърди да са настъпили
неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба, както и имуществени разходи подлежащи на обезщетение.
Вината на делинквента е установена с влязла в сила присъда по НОХД №13/2018год. по описа на СОС, НО,
3-ти състав. Релевират се доводи, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „Нисан“, е застрахована при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Поддържа ищцата да не е материалноправно
легитимирана да претендира обезщетение като сестра на починалия. При условията
на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като сочи на
приложението на чл.493а, ал.4 от КЗ и
§96, ал.1 от ПЗР на КЗ, а именно ограничение в размера на обезщетението до 5000,00лв. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, което съзнателно е предприело пътуване при алкохолно
повлиян водач, както и без поставен
обезопасителен колан. Заявено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение не претенцията за лихва за забава.
Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Третото
лице помагач-Н.Е.М. излага становище за неоснователност на исковете.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол №1/10,02,2016год. на ОД на МВР-София,
се установява да е настъпило пътно транспортно произшествие на 06.02.2016год. с
лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Патфайндър“, с рег. № СВ ******, управляван от Н.М., който е самокатастрофирал,
при което е пострадал Д.Р.Д.-починал.
Безспорно
между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил „Нисан“,
модел „Патфайндер“, за релевирания период с ответника ЗД „Л.И.“АД/ установено и
в КП за ПТП с пострадали лица, в която част документа има обвързваща
доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП/.
Видно от удостоверение за наследници изх.№17/15,11,2017год.
на Община Годеч ищцата се легитимира като роднина по съребрена линия на Д.Р.Д.
починал на 06,02,2016год. –негова сестра.
С оглед влязла в сила на 02,10,2018год. присъда
№35/09,10,2018год. постановена по НОХД №13/2018год. по описа на Софийски
окръжен съд, е видно Н.Е.М. да е признат за виновен в това, че на 06,02,2016год., около 15,15часа
в с.Станянци, общ.Годеч, на път SFO
1122,
км. 8+920, при управление на лек
автомобил, с марка „Нисан“,
модел „Патфайндър“, с рег. № СВ ******, е нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.5, ал.1 от ЗДВП и чл.20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д.Р.Д. като деянието
е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,6%. Предвид
изложеното и на осн.чл.300 от ГПК съдът приема за установено наличието на
осъществено виновно противоправно деяние, извършено от Н.Е.М..
Не е спорно между
страните делинквента да е управлявал МПС
след употреба на алкохол.
От заключението на изслушаната по делото
комплексна съдебномедицинска химическа експертиза се установява, че
концентрацията на алкохол в кръвта на виновното лице е 0,9 промила към момента
на произшествието, отговаряща на фазата на еуфория, характеризираща се с
разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, преценка и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информацията, загуба на ефективност при
тестове за реакция. Тази форма на
алкохолно отравяне е краткотрайна
и има благоприятна прогноза.
Симптоматиката се представя предимно
от промени във вътрешното състояние, отношението към околните и
събитията и трудно може да бъде разпозната от трето лице, особено ако е повлияно от алкохол.
От
заключението на КСМТЕ, неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизма
на ПТП, както и обстоятелството, че при поставен предпазен колан на
пострадалия същият би получил травматични
увреждания с различна по степен
контузия в областта на гръдния кош,
корема и крайниците, които контузии не
биха били животозастрашаващи.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Трайчо Стойчев, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на св.В.С.се установяват
отношенията на ищцата с починалото лице.
Приложени са фактури за извършени разходи от
ищцата във връзка с погребение на лицето, както следва ф.№3/11,02,2016год. на
стойност 1020,00лв., ф.№5/20,02,2016год. на стойност 85,50лв.-кетъринг
панихида, ф.№23/22,12,2016год. на стойност 1826,00лв.-надгробен паметник и ф.№6/26,07,2017год. на стойност
100,00лв. –кетъринг.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявен иск с пр.осн.чл.432 КЗ е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Установено по делото е наличие на осъществено виновно, противоправно деяние от страна на Н.Е.М. във връзка с процесното произшествие, предвид постановената влязла в сила присъда и на осн.чл.300 от ГПК, при което е причинена смъртта на Д.Р..
Не е спорно за ищцата да са настъпили неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие.
Въпреки това исковата претенция
съдът намира за неоснователна предвид
липса на активна материалноправна легитимация на ищцата.
В този смисъл съдът е обвързан от
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №1/21,06,2018год., по
т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно разясненията
на същото материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В конкретната
хипотеза ищцата е сестра на починалото
лице като за изясняване на отношенията между тях съдът следва да цени
ангажираните по делото гласни доказателства. От същите се установява ищцата и Д.Р.Д.
да са били в близки отношения, морална подкрепа и емоционална близост. Въпреки
това не се установи по делото твърдението на ищеца да е създадена изключителна
емоционална близост и взаимна обич обоснована с това, че бащата на ищцата и брат й не е присъствал в живота им,
а поради заетост на тяхната майка именно Д.Р. да е поел грижите по отглеждане
на ищцата. Показанията, чрез ангажираните гласни доказателства, чрез св. Т.С.свидетелстват
за период от 12години преди инцидента, когато ищцата е била самостоятелна,
живеела в гр.София. Поради здравословни
проблеми на Д.Р. именно ищцата покрила здравните му осигуровки като се сочи и
ищцата да е посещавала починалия 2-3
пъти месечно. Ищцата била разстроена след смъртта на брат си, объркана, станала
необщителна. Същевременно показанията на св.Сотиров опровергават факта за регулярни
месечни срещи между тях/сочи се на посещения 2-3 пъти в годината/, както свидетелства
отношенията между роднините да не са най-близки, обосновавайки твърдението си с
ежедневните регулярни срещи с починалото лице и разговори с него. От така
събраните доказателства, съдът намира да не се установи основание за прилагане
на изключението от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Дори да
не се кредитират показанията на
св.Сотиров, се установява да е била налице топла връзка и емоционална
привързаност между ищцата и починалия, но същата подлежи на изследване в
контекста на традиционните за българското общество семейни ценности. Отношения, които се
установиха между починалия и ищцата,
съдът намира да не сочат на такива житейски обстоятелства, обосноваващи изключително
силна привързаност, при която смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Този извод не се опровергава и от свидетелските
показания, доколкото ищцата живее самостоятелно от преди повече от 10 години преди
инцидента и има собствено семейство, който факт предполага приоритетна
емоционална свързаност именно със собственото семейство. В този смисъл и с
оглед принципа за справедливост прилаган в конкретиката на отношнията, съдът намира
да е
справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди само на най-близкия кръг
от родственици.
С оглед
горните мотиви настоящият състав намира претендиращият обезщетение да не е доказал по делото, че е изградил с
починалият особено близка и
трайна житейска връзка, както и че търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето, извън обичайната скръб от загубата на близък
родственик, което да обосновава обезщетение по изключение на родственици извън
кръга на най-близките роднини. Ето защо исковата претенция подлежи на
отхвърляне като неоснователна. С оглед горните мотиви неоснователна е и
претенцията за имуществени вреди.
Предвид неоснователността на исковата претенция,
неоснователна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, като е безпредметно разглеждане на релевираното
възражение за давност относно вземането за лихва, както и съпричиняване от страна на
пострадалото лице.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 887,00лв.-разноски
за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Р.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес *** срещу "З.К.Л.И." АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес *** обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 80000,00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Д.Р.Д. и сумата от 3031,50лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 06,02,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 06,02,2016год. до окончателното изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "З.К.Л.И." АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 887,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на ТЛП Н.Е.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: