Р Е
Ш Е Н
И Е
№
139 19.06.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 72 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 412 от 05.12.2019г.,
постановено по АНД №1030/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 002367 от 27.08.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по
безспорен начин извършеното от работодателя „ГЕ-2“ ЕООД, гр. Казанлък,
нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, като основание за налагане на
административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Поддържа, че неправилно и в
противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението
между „ГЕ-2” ЕООД и М.Б.П. няма характер на трудово такова като твърди, че
престирането на работна сила при упражняване на трудова функция се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24 – 002367 от 27.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – „ГЕ-2” ЕООД, гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото,
в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното
постановление, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „ГЕ-2” ЕООД срещу Наказателно
постановление № 24 – 002367 от 27.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 24 – 002367 от 14.08.2019г., на „ГЕ-2” ЕООД,
в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция „по чл.415б“ от КТ в размер 1 500лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.07.2019г.
на обект: магазин „Гергана“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Княз Александър
Батенберг“ № 117, стопанисван от „ГЕ-2” ЕООД и на 14.08.2019г. по представени
документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е установено, че „ГЕ-2”
ЕООД, в качеството си на работодател, урежда на 25.07.2019г. отношенията при
предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД с лицето М.Б.П. със сключен
граждански договор № 1 от 25.07.2019г. за извършване на работа чрез личен труд
за период от един ден на 25.07.2019г. за 8 часа като „продавач-консултант“.
Същевременно М.Б.П. работи като „продавач-консултант“, с работно място –
горепосочения обект, с работно време 8 часа, които са елементи на трудовото
правоотношение.
Казанлъшкият районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушение на трудовото законодателство. В мотивите към
решението са изложени съображения, че не се установява съществувало към 25.07.2019г.
правоотношение с характеристиките на трудово такова между „ГЕ-2” ЕООД, в
качеството на работодател и М.П., в качеството на работник, с оглед на което не
е налице допуснато „ГЕ-2“ ЕООД нарушение на императивното изискване на чл.1,
ал.2 от КТ, като основание за налагане на административна санкция по чл.414,
ал.1 от КТ.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Действително един от основните принципи, регламентирани в
Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат
като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато
нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно
че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ,
от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е
наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански,
търговски и т.н.
Както правилно е приел Казанлъшкият районен съд не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Трудовият договор така, както е
регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо
лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен
режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на
трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат /също
свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя
и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или
"граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай,
като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В
случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно производство писмени и
гласни доказателства, обстойно обсъдени и преценени от Казанлъшкия районен съд,
обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направения
извод, че съществувалото на 25.07.2019г. правоотношение между „ГЕ-2” ЕООД и М.П.,
не е имало за предмет предоставяне от лицето М.П.на работна сила за изпълнение
на трудова дейност като „продавач-консултант” при определени трудово
възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Действително
от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършената от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора проверка, М.П.е
била в обекта, но както правилно и обосновано е приел въззивният съд, няма доказателства
за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на М.П.при
наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано,
че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като
„продавач-консултант“. Съдържанието на гражданския договор и обективираните в
него волеизявления на страните, не сочат на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена
трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу
договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно
място, спазване на трудова дисциплина и йерархична зависимост т.е формално
липсва основание да се приеме че са налице отношения, които следва да бъдат
квалифицирани и уредени като трудови правоотношения.
С
оглед на което административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на
трудовото законодателство от „ГЕ-2” ЕООД, се явява фактически, правно и
доказателствено необосновано. Ето защо правилно
Казанлъшкият районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването
на вмененото на санкционираното лице административно нарушение - допуснато в
качеството му на работодател нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2
от КТ и в съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното
постановление.
Отделно от това в
диспозитива на наказателното постановление е посочено, че на „ГЕ-2” ЕООД, в качеството на работодател, се налага имуществена
санкция по чл.415б от КТ в размер на
1 500лв. Разпоредбата на чл.415б от КТ /съгласно която ”Работодател, длъжностно
лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или
глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка за периода плюс 20 пункта”/, очевидно не представлява релевантно
основание за наложената административна санкция, доколкото посочената разпоредба
не представлява нито административнонаказателна, нито санкционна норма.
Предвид изложените съображения съдът намира че
не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 412 от 05.12.2019г., постановено по АНД №1030/ 2019г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 24 –
002367 от 27.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.