Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 46
12.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня
Евтимова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №436 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №828/31.01.2019г. от адв. Ч.П.
– БАК, особен представител на Р.Ч.К., с която се обжалва Решение №10/21.01.2019г.
по гр.д.№277/2018г. по описа Районен съд Несебър, като неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Р.Ч.К.,
роден на ***г., гражданин на Великобритания, с БУЛСТАТ: *********, с постоянен
адрес в к.к. „Слънчев бряг”, комплекс „Гардения Хилс”, вх. С, ет. 4, ап. 2,
дължи на „Компания хотелски мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Поморие, ул. „Морска“ №12, ет.2 сумите както следва:
-
на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС – сумата от 1507,19 лв., представляваща такса
за поддържане и управление за 2015г., приета с решение по точка трета от
дневния ред по протокол от 09.09.2014г. на общото събрание на етажната
собственост в комплекс „Гардения Хилс”, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2017г. до погасяване на вземането;
-
на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 205,14 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г.
Осъден е Р.Ч.К., роден на ***г., гражданин на
Великобритания, с БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к.к. „Слънчев бряг”,
комплекс „Гардения Хилс”, вх. С, ет. 4, ап. 2, да заплати на Компания хотелски
мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Поморие, ул. „Морска“ №12, ет.2, сумата от 34,25 лв., представляваща
направените в заповедното производство разноски – платена държавна такса.
Осъден е Р.Ч.К., роден на ***г.,
гражданин на Великобритания, с БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к.к.
„Слънчев бряг”, комплекс „Гардения Хилс”, вх. С, ет. 4, ап. 2, да заплати на Компания
хотелски мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Поморие, ул. „Морска“ №12, ет.2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
746,07 лв., представляваща разноски в исковото производство, от които 76,04 лв.
– платена държавна такса, 250 лв. – платен депозит за особен представител на
ответника и 420 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
настоящия иск.
Посочва се, че управителят на етажната
собственост няма правомощия да подпише договор за управление и поддръжка по
силата, на който да се задължат етажните собственици лично да заплащат
дължимите такси, а договорът за управление и поддръжка легитимира и задължава
единствено и само етажната собственост да заплаща такси, но не и всеки един от
етажните собственици.
На следващо място се посочва, че
приложената по делото фактура №10000000064 не представлява данъчен документ,
който да изисква плащане.
Твърди се, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че в случая не намира приложение чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло предявеният иск. Претендира се адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. С.Т.С.
– БАК, процесуален представител на Компания хотелски мениджмънт ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Морска“ №12,
представлявана от законния представител Донина Кацарска, с който въззивната
жалба се оспорва.
Оспорва се като неоснователно
твърдението, че въззивникът не е обвързан от договора за управление и поддръжка
на комплекс „Гардения Хилс“, сключен между етажната собственост и въззиваемото
дружество. Твърди се, че страните са валидно обвързани от сключения договор за
управление и поддръжка на общите части на комплекса, като по силата на тази
сделка въззиваемият се е задължил да извършва дейностите, описани в договора, а
Етажната собственост, в лицето на всеки един от собствениците на самостоятелни
обекти се е задължила да заплаща такса.
Оспорва се като неоснователно и твърдението,
че фактура №10000000064 не представлява данъчен документ, който изисква
плащане, като са изложени съображения.
Иска се от съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените във
въззивното производство разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не се явява.
Вместо него се явява особеният представител адв. П..
В съдебно заседание за въззиваемата страна „Компания
хотелски мениджмънт“ ЕООД се явява адв. С..
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
На 13.12.2017г. „Компания хотелски
мениджмънт“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Р.Ч.К., за заплащане на сумата от 1507.19 лв. - главница,
лихва 205.14 лв. от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., както и лихвата от датата на
подаване на заявлението, като е посочено, че паричното вземане е за неплатена
такса за поддържане и управление за 2015г.,
приети с Решение по точка трета от дневния ред от Протокол от 09.09.2014г. на
Общото събрание на етажната собственост в комплекса, съобразно притежавания от
длъжника апартамент №С4.2 в етажната собственост.
На 15.12.2017г. е издадена Заповед №595
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Р.Ч.К. да заплати на „Компания хотелски мениджмънт“ ЕООД следните
суми: 1507.19 лв. - главница; 205.14 лв. – лихви за забава върху главницата за
периода 30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
сумата от 34.25 лв. разноски по делото.
С Разпореждане от 01.02.2018г. районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира от съда
да приеме за установено, по отношение на ответника, че същият дължи към
етажната собственост, избрана от ОСЕС, проведено на 09.09.2014г., главница в
размер 1507.19 лв., формирани от задължението на Р.К. за заплащане на годишните
разходи за управление и поддръжка на Общите части и вноски към фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2015г., както и мораторна лихва в размер на 205.14 лв., за
периода 30.07.2016г. до 30.11.2017г, както и законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че
претендираните суми са дължими на основание чл.6, ал.1, т.8-10, вр. чл.. 11,
ал.1, т.5-7 от ЗУЕС от ответника към етажната собственост, съгласно влезлите в
сила решения на ОСЕС, приети по Протокол от 09.09.2014г. Изложени
са подробни съображения за дължимост на сумата от страна на Р.К..
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба от особения представител Ч.П. – БАК, с който
предявеният иск се оспорва. Излагат се доводи, че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по този иск, както и че ответникът не дължи такса
поддръжка на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС. Претендира се отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №94, том IV,
рег. №4268, дело №684 от 2012г., видно от който ответникът Р.Ч.К. е собственик
на апартамент – самостоятелен обект №51500.22.3.1.41, с адрес: гр. Несебър,
местност „Бостанлъка“, вх. С, етаж 4, апартамент №2, находящ се в комплекс
„Гардения хилс“.
От представения
по делото Протокол от учредително събрание на етажната
собственост /собствениците на самостоятелни обекти/ в комплекс „Гардения Хилс“
гр. Несебър,
се установява, че на 09.09.2014г. е проведено Учредително събрание на етажните собственици в комплекс "Гардения хилс" в гр. Несебър, на което са взети решения, сред които - за управител на ЕС е избран Мартин Петров Чолаков; ищцовото дружество е избрано да стопанисва и поддържа общите части в комплекса,
като определеният и приет за дължим размер на таксата за стопанисване и
поддръжка върху общата застроена площ на притежавания от собственик в сградата
имот е 7 евро без ДДС на квадратен метър, като е направено
уточнение, че таксата ще започне да се начислява от 2015г. Събранието е
упълномощило управителя на етажната собственост – Мартин Чолаков да сключи
договор с избраната компания за управление и поддръжка при посочените в
офертата параметри.
Няма данни, а и не се твърди по делото решенията на Общото
събрание на етажната собственост да са оспорени или отменени. Съдът в настоящото производство не
разполага с правомощия да проверява законосъобразността на решението на ОС,
защото има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, свързан и с преклузивен срок.
Следователно решенията на ЕС са стабилизирани и действието им следва да бъде
зачетено. Управлението на етажната собственост е предоставено на Общото
събрание на етажните собственици, което в случая е определило размера на
вноските за поддържане на общите части на сградата. Съдът не може да изменя
този размер, нито да контролира целесъобразността на взетите решения.
От представения договор за управление и поддръжка на комплекс „Гардения хилс“, сключен
между ЕС на „Гардения хилс“ и „Компания за хотелски мениджмънт“ ЕООД, е видно, че ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, се е
задължило да осъществява цялостна поддръжка и управление на общите части на
комплекса, като поддържа чистотата на свободните пространства и общите части,
полага грижи за зелените площи, осигурява целогодишна цялостна охрана, следи за
евентуални аварии, поддържа изправни вътрешните комуникации - ЕВН, БТК, ВиК и
др., като отстранява евентуални повреди по тях и др. Уговорената
такса, съобразно чл. 32 от договора, е
7 евро без ДДС на кв.м. Уговорено е в договора, че за
периода от датата на сключването му до 31.12.2014г. такса не се дължи, т.е.
започва да се начислява от 2015г. Срокът за
заплащането й е
уговорен по следния начин - дължи се в
срок до 31 юли
на всяка календарна година, като при заплащане на таксата в срок до 28
февруари, изпълнителят намалява същата с 5%.
Неоснователно е възражението на ответника, че няма задължения към ищеца,
защото няма валидно сключен договор между тях, както и за липсата на възможност ищцовото
дружество да търси суми за разходи, свързани с поддръжката на общите части от
етажен собственик, а не от възложителя по договора. Договорът от 23.09.2014г. между Етажната собственост на комплекс „Гардения хилс“ и ищцовото дружество е сключен в изпълнение на Решение на общото събрание от 09.09.2014г. Съгласно чл. 11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията
на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 6,
ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са длъжни
да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Задълженията на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата произтичат на първо място от закона и от решенето
на общото събрание на етажната собственост, независимо от уговореното в
договора. От друга страна възложител по договора е Управителя на ЕС, който
действа въз основа на решение на ОС на ЕС като неин представител и с действията си обвързва всички етажни собственици. В
този смисъл всеки етажен собственик се явява възложител по договора. Оттук
следва, че ищецът има
възможност да предяви своя иск по повод неизпълнение на задължение по договора и срещу отделния етажен
собственик.
Още
повече, че в чл. 33 от договора е уговорено, че вноските могат да се търсят
както от етажната собственост като възложител, така и от всеки един етажен
собственик поотделно.
Неоснователно е и възражението на особения представител, че ответникът не дължи
заплащане на таксите, тъй като е пребивавал по-малко от 30 дни в имота си,
съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Горепосочената привилегия е свързана със
задължение за уведомяване на управителя на ЕС, каквито данни и твърдения по
настоящото дело няма. Предвид липсата на уведомление по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС от ответника до управителя на ЕС, настоящият съд достига до извод
за неоснователност на възражението. Във всички случай, за да се приложи
разпоредбата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател,
който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година следва да е
уведомил писмено председателя на управителния съвет/управителят на ЕС.
Отправеното уведомление е предпоставка, чрез ангажиране на допълнителни писмени
и гласни доказателства в сочения смисъл, да се установи действителното
възникване на фактите, предвидени като основание, на което собственикът може да се позове пред ЕС, че не дължи определените
от ОС годишни такси. Предвид изложеното, оплакванията на въззивника за неправилен краен извод относно приложението към процесния случай на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, се явяват неоснователни.
Поради гореизложеното и съгласно взетите
решения на Общото
събрание на етажната собственост в сградата, където се намира имотът на ответника, претендираната
от ищцовото дружество сума е дължима от страна на Р.К. за стопанисване и поддръжка на общите части, съобразно площта на
притежавания от него обект.
За така претендираните суми от страна на ищеца е издадена фактура №10000000064, в която е отразено,
че сумата
от 770,61 евро /с левова равностойност 1507,19 лв./ представлява такса за поддържане на общите части, дължима от ответника. Фактурираната
сума е изчислена правилно, в съответствие с площта на притежавания от ответника
имот.
Предвид горното и събраните доказателства, следва да се приеме, че в
полза на ищеца съществува вземане против ответника в размер на дължимата такса
за стопанисване и поддръжка на общите в сградата в режим на ЕС за календарната 2015
г. съобразно притежавания от ответника апартамент и неговата площ, т.е. искът е
доказан по основание
и размер. Не се доказва, а и не се твърди погасяването на дълга от страна на ответника.
С оглед основателността на главния иск,
основателен е и искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 205,14 лв. Главното задължение на ответника е следвало да бъде изпълнено до
31.07.2015г. Поради това акцесорният иск е основателен за периода 30.07.2016г.
до 30.11.2017г., тъй като към този момент ответникът вече е бил в забава. Ето
защо и този иск следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същия извод,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има въззиваемото
дружество. Направено е искане своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за плащане за
сумата в размер на 420 лева
– адвокатски хонорар, както и сумата
от 250 лв. – депозит за особен представител, поради което разноските
следва да бъдат присъдени. В този смисъл, направеното от особения
представител възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендираното от въззивниика адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като последното
е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от от НМРАВ № 1/2004г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №10/21.01.2019г., постановено по гр.д.№ 227/2018г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА Р.Ч.К., роден на ***г., гражданин на Великобритания, с БУЛСТАТ:
*********, с
адрес в к.к. „Слънчев бряг”, комплекс „Гардения Хилс”,
вх. С, ет. 4, ап. 2, да
заплати на „Компания хотелски мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Морска“ №12, ет.2, сумата
от 670 /шестстотин
и седемдесет/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар
и депозит за особен представител, по в.гр.д.№ 436/2019 г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.