О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 07.03.2019
Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от
съдия Златева
гражданско дело номер 3759 по
описа за 2018 година.
Предявен
е иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора против Н.Р.И. и Д.Р.И.
***.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответниците.
Съдът намира, че следва да се
приемат като доказателства по делото представените документи, както и да бъде
приложено към делото ч.гр.д.№327/2018г. по описа на РС Стара Загора. Следва да
бъде задължен ищецът да представи, най-късно в първото по делото съдебно
заседание, относимите общи условия, да представи доказателства относно
наличието на облигационна връцка с ответниците, валиден договор за предоставяне
на Вик услуги между страните, документ за открита партида на името на
наследниците, сочени за ответници, споразумителен протокол, издадените
ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите
по пречистване и отвеждане на отпадни води, доказателства за спазване на
регламентираната процедура по отчитане на индивидуалния водомер на процесния
имот, карнети с отбелязани данни и дати на отчитане и подпис на лицата, както и
описаните в лихвения лист квитанции. Следва да се укаже на страните, че спорът
е възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване
в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото: Лихвен лист от 01.01.2007г. до 01.05.2015г., справка
от ТР и регистър на ЮЛНЦ.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№327/2018г.
по описа на РС Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи,
най-късно в първото по делото съдебно заседание, относимите общи условия, да
представи доказателства относно наличието на облигационна връцка с ответниците,
валиден договор за предоставяне на Вик услуги между страните, документ за
открита партида на името на наследниците, сочени за ответници, споразумителен
протокол, издадените ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена
питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води,
доказателства за спазване на регламентираната процедура по отчитане на
индивидуалния водомер на процесния имот, карнети с отбелязани данни и дати на
отчитане и подпис на лицата, както и описаните в лихвения лист квитанции.
СЪОБЩАВА
на страните проект за доклад по делото:
Производството е образувано по
искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора против Н.Р.И.
и Д.Р.И. ***.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че на името на
починалия баща на ответниците - ...И., имало
открита партида във "В и К" ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора,
с номер 18282, за имот, находящ се в ……., открита по заявено желание от
абоната и с откриването й между експлоатационното предприятие и абоната
възниквали договорни отношения, по силата на които
"В и К" ЕООД се задължавало да
доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота
на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната
и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите били уведомени по
надлежния ред от длъжностните лица на
дружеството, както и задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 03.01.2007
год. до 01.05.2015 год. ответниците, като
наследници на починалия им баща, дължали на дружеството сума в размер на 377.27
лева /триста седемдесет и седем лева двадесет и седем стотинки/, представляваща
консумирана от домакинството вода за горепосочения период от време. Поради
закъснялото плащане дължали и мораторна лихва за периода в размер на 152.23
лева. Ответниците на 06.08.2015 год. заплатили част от задължението в размер на
300 лева, с което била издължена дължимата лихва и част от
главницата. Остатъкът от задължението за главница в размер на 138.75 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
заплащане на задължението била дължима. За
закъснялото плащане за периода от 06.08.2015 год. до 11.01.2018 год. длъжниците
дължали лихва в размер на 3432 лева. Поради обстоятелството, че в срока
определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на
квитанция за задължението, ответниците не заплатили задълженията си, ищецът подал до PC - Стара Загора
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 327/2018 год. по описа на PC - Стара Загора и била издадена Заповед № 208 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 17.01.2018 г., връчена
на ответниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице бил правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането, произтичащо от незаплатено парично задължение
за консумирана питейна вода, както и мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищеца сума в размер на 138.75 лева, представляваща остатък от цената на незаплатената
доставената и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода
по партида № 18282 за наследствен имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д-р
Тодор Стоянович" М 26, вх. Б, ет.2, an.
4, за периода от 03.01.2007
год. до 01.05.2015 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано
от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 327/2018 год.
- 12.01.2018 год. - до окончателното й изплащане, както и да признае за установено, ответниците дължат на "ВиК" ЕООД
гр.Стара Загора сума в размер на 34.32
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното им задължение за периода от 06.08.2015 год. до 11.01.2018 год. Претендират се съдебни и деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
327 / 2018 год. по описа на PC - Стара Загора.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответниците, с който искът
се счита за недопустим, с оглед липсата на редовна
пасивна легитимация на ответниците. Видно от исковата молба, като ответници са посочени лицата Н.Р.И., ЕГН **********
и Д.Р.И., ЕГН **********, в качеството на наследници на починалия им баща ...И.,
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ……….
От страна на ищцовото дружество
не били представени доказателства във връзка с
изложените твърдения, че лицата, срещу които е предявена
исковата претенция, са действително наследници на лицето ...И., и че са единствени негови
наследници. Твърдяло се, че ...И., сочен
като общ наследодател на ответниците, е
починал, което също не
било подкрепено с доказателства, нямало данни
относно дата на смъртта на същия. Цитирали се разпоредби от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на ..Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Стара Загора, но не се
сочело от кой нормативен акт са - този, който е в
сила до 27.09.2014г. или този, одобрен с решение на ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.,
в сила от 27.09.2014г. Същите не били
приложени към исковата молба. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ОУ в сила от
27.09.2014г. регламентирала, че при смърт на
потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, били длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до ВиК
оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за
наследници или акт за собственост. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ВиК операторът променял
партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях,
или на името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта. При липса на споразумение между
наследниците ВиК операторът откривал партида на всички наследници по
реда на чл. 59, ал. 4.
В настоящия случай това не било сторено. В молбата се
посочвало, че на името на починалия баща на ответниците - ...И.
има партида във ..ВиК" ЕООД гр. Стара Загора с номер 18282
за имот, с адрес - гр. ……т.е. между ВиК
операторът и сочените за наследници лица, не било
сключено споразумение, нито операторът е открил партида на името на сочените за
наследници - ответници по делото. Исковата
молба се счита за нередовна, с оглед
изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, тъй като исковата претенция на ВиК дружеството била с определен материален интерес - сума в размер на 138.75 лв.,
представляваща задължение за главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до заплащане на задължението, както и сума в
размер на 34.32
лв., представляваща лихва за закъсняло
плащане за периода 06.08.2015г. - 11.01.2018г., претенцията била за сума ОБЩО В РАЗМЕР на 173.07 лв. ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до заплащане на задължението.
Следователно исковата молба следвало да съдържа цена на иска,
съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК,
каквато не била посочена. Исковата
молба се счита за неоснователна и недоказана, с оглед изложените в нея факти и обстоятелства и
приложените писмени доказателства, тъй като се оспорва твърдението за наличие на облигационно правоотношение
между ищцовото
дружество и ответниците в качеството им на потребители на ВиК услуги за
процесния период. Счита се, че същото било недоказано, поради което
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв,
а
Заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 327/2018г. по описа на Старозагорски
районен съд да бъде обезсилена. Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, респ. чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация" гр. Стара Загора, в сила до 27.09,2014г., както и тези в сила от 27.09.2014г., потребители на ВиК услуги били
собственици или ползвателите на имоти, за които се предоставят услугите. Качеството на потребител било свързано с реалното потребяване на вода и реално
получаване на останалите ВиК
услуги, предоставяни от ВиК оператора. Това следвало от реалния характер на правоотношението между ВиК
оператори и потребителя. От
посочените в лихвения лист квитанции
за ползвани ВиК услуги за абонат № 139267 за периода 03.01.2007г. до 01.05.2015г. не се установявало, че ответниците имат качеството на потребители по
смисъла на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4, респ. чл. 2 от ОУ в сила до и
в сила от 27.09.2014г. По делото нямало данни
ответниците да са собственици или ползватели на имота - обект на предоставени
от ВиК услуги, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор Стоянович" № 26,
вх. Б, ет. 2, ап. 4., била изготвена и приложена
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. по искане
№ 742/25.10.2018г. и искане № 743/25.10.2018г. по гр. дело № 3759/2018г., XV
гр. състав, за постоянен и настоящ адрес на Н.И. и Д.И., видно от която имали различни постоянен и настоящ адрес от този на имота - обект
на предоставени ВиК услуги. Този на Н. *** oт 23.01.2009г.,
а на Д. *** от 14.01.2005г. Видно от приложените по делото разписки, ответниците били търсени многократно на горепосочените адреси, но не били открити от връчителите. Ответниците
нямали качеството на собственици или ползватели
по смисъла на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4, респ. чл. 2 от ОУ в сила до
и на тези, в сила от 27.09.2014г. Ответниците
нямали задължение за плащане на исковите суми по
издадените 14
броя квитанции, за доставени ВиК услуги, като собственици, респ. ползватели на
- обект на предоставени от ВиК услуги, с адрес: гр. ……. в процесния период. Още повече, съобразно ал. 2 от
разпоредбата на чл. 62 от ОУ в сила от 27.09.2014г., в случаите по ал. 1 ВиК
операторът променял партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено
споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
имота по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците ВиК
операторът откривал партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4. В настоящия
случай, партида на името на ответниците не била
открита. В тежест на ищеца било да докаже, че е налице сключено споразумение/ договор
за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода между него и
ответниците. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите забранявала
доставката на ВиК услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова
страна. Относима била и ал. 2, според която при доставка на ВиК услуги, които не са поръчани
от потребителя, той не дължи заплащане на услугата на този, който я е
предоставил. Твърдението за
наличие на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответниците било недоказано, поради което предявеният иск се счита за неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, а
Заповедта за изпълнение, издадена по ЧГД № 327/20/18г. по описа на Старозагорски
районен съд да бъде обезсилена. Оспорва се и претенцията
на ищеца за заплащане на претендираната сума по
описаните в приложения към исковата молба лихвен лист 14 броя фактури, в размер
на 377.27 лв. - главница, формирана като сбор от всички суми, респективно в
размер на 138.75 лв. - остатъка от задължението за главница към настоящия
момент, тъй като вземането на ищеца частично било
погасено по давност, на основание чл. 111, б. ,,в" от Закона за
задълженията и договорите. Прави се възражение за изтекла давност по
отношение на част от претендираното от ищеца вземане. В исковата молба било
посочено, че за периода 03.01.2007г. до 01.05.2015г. ответниците, сочени за наследници, дължали на дружеството сума в размер на 377.27
лв., представляваща консумирана вода за горепосочения период от време. Поради
закъснялото плащане,
дължали и мораторна лихва за
периода в размер на 152.23 лв. Ответниците заплатили на 06.08.2015г. част от
задължението в размер на 300.00 лв., с което била издължена дължимата лихва и
част от главницата. Остатъкът от задължението - за
главница в размер на 138.75 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до заплащане на
задължението, както и сума в размер на 34,32 лв., представляваща лихва за закъсняло плащане
за периода 06.08.2015г. - 11.01.2018г., било
дължимо. Към исковата молба бил приложен лихвен лист, съставен от служител
„специалист съдебни вземания", с посочена партида *********, за абонат №
139267, лицето ...И. с ЕГН **********, от дата 01.01.2007 до дата 01.05.2015г.,
лихва до дата 18.12.2017г., за адрес в гр. Стара Загора, ул. „Д-р Тодор
Стоянович" № 26, вх. Б, ет. 2, ап. 4. Изброени били 14
документа - квитанции със съответни номера, дата на съставяне, партида, размер
на задължение, лихва. Първите седем квитанции -
за задължения в периода м. 01. - м. 07. 2007г. Следващите две - за м. 11. и м. 12, 2014г. и последните пет - за м. 01. - м. 05. 2015г. Давностният срок бил три години, тъй като плащането било
периодично по смисъла на чл. 111, б- „в" от ЗЗД. Цитира се съдебна практика и се сочи, че вземанията по всички квитанции, чиято изискуемост е
настъпила три години преди подаване на исковата молба с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.01.2018г, били погасени
по давност, /кв. ********** от 03.01.2007г.; кв. ********** от
01.02.2007г.; кв. ********** от 01.03.2007г.; кв. ********** от 02.04.2007г.;
кв. ********** от 02.05.2007г.; кв. ********** от
01.06.2007г.; кв. ********** от 02.07.2007г.; кв. ********** от 01.11.2014г.;
кв. ********** от 01.12.2014г./. Съгласно чл. 31, ал.
1 от ОУ в сила до 27.09.2014г., респ. чл. 33, ал. 1 от
ОУ в сила от 27.09.2014г., ВиК операторът издавал ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода
и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води. Неиздаването на ежемесечни
фактури лишавало потребителя от възможността да възрази срещу
определена дължима сума.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ в сила до 27.09.2014г. регламентирала, че възражения срещу
определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се
правят писмено пред ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на получаване
на фактурата, а по силата на чл. 34, ал. 1 от ОУ
в сила от 27.09.2014г., възражения срещу определената
дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят
писмено пред ВиК оператора в 30- дневния срок за плащане по фактурата. Издадени фактури за дължимите суми не били представени от ищеца по настоящото дело. Алтернативно се оспорва
и съдържанието на описаните в исковата молба единадесет броя квитанции, като съставени на основание данни за ползвани ВиК услуги,
в т.ч. отчетено количество потребена вода за
питейно-битови нужди, което отчитане било невярно. По делото не били представени процесните
квитанции и карнети за месеците на исковия период, от които да е видно, че ответниците, в качеството си
на потребители, подписали в графа „клиент" отчета за
показанията на водомера относно потребеното за месеца количество вода. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водсснабдителни и канализационни системи, услугите ВиК се заплащали въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според ал.
2 на чл. 32 от цитираната наредба, за сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество
вода се заплащало въз основа на измереното количество,
отчетено по обпщя водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Отчитането на водомерите се извършвало, като
се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчитането на общия водомер се извършвало
в присъствието на представител на потребителите.
Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установявали чрез
отбелязване в каряета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път - ал. 4 на чл. 32. Тази уредба била
детайлизирана с Общите условия в сила до 27.09.2014г., като в чл. 22, ал. 2,
респ. чл. 24, ал. 2 от Общите условия, в сила
от 27.09.2014г., достъп до помещенията, в
които са монтирани водомерите, се осигурявал от потребителя за времето, посочено в съобщението от
ВиК оператора по чл. 21, ал. 5, респ. чл. 23, ал. 5. По делото не били
представени доказателства от ищеца досежно обявяване с писмено съобщение на
подходящо място или по друг начин за датите на отчитане на
водомера на ответницата, съобразно предвидената процедура в разпоредбата на чл.
21, ал. 5 от Общите условия, в сила до 27.09.2014г., респ. чл. 23, ал. 5 от ОУ
в сила от 27.09.2014г. Ищецът основавал вземанията си на
квитанции за ползвани ВиК-услуги по партида на
абоната ...И.. Процесните квитанции
представлявали едностранно изготвени частни документи,
удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което
нямали обвързваща доказателствена сила за
отразените в тях данни и не показвали твърдяните вземания на ищеца към ответниците за
исковия период. По принцип частните
документи по силата на чл. 180 ГПК били
доказателство, че изявлението, което се
съдържа в тях, е направено от лицето, което ги е
подписало, но не и относно верността на това изявление и верността на фактите,
относно които е направено изявлението. В
конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновавало извод, че отразените в тях обстоятелства
са верни. /Решение № 30/12.07.11г. на ВКС по т.д. № 284/10г., II т.о., ТК - постановено
по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид липсата на
ангажирани от ищеца други доказателства, исковата
претенция се счита
за недоказана по основание и размер и че не може да се приеме, че ответниците
дължат на ищцовото дружество стойността на ползвани ВиК услуги /доставена,
отведена и пречистена вода/ в посочения в заповедта за изпълнение, респ.
исковата молба размер, откъдето следвало, че
искането за установяване на вземането на ищеца е неоснователно. Оспорва се претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 34.32 лв. - представляваща обезщетение за забавено
изпълнение иа паричното им задължение за периода от 06.08.2015г. -12.01.2018г. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на част от претендираното от
ищеца обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение. Този иск бил акцесорен и можел да
бъде уважен само при основателност на основния иск. Вземането за лихва частично било погасено по давност. Съгласно чл. 111,6. „в" от ЗЗД, давностния срок за това вземане бил
тригодишен и течал от всеки просрочен ден - чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, давностния
срок за вземането за лихва преди 12.01.2015г.,
бил изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.01.2018г., с което се погасило правото на иск
за това вземане. Поради еднаквия давностен срок, вземанията за
лихва се погасили и поради погасяване на главните вземания, чиято изискуемост настъпила преди 12.01.2015г., на основание
чл. 119 от ЗЗД. Оспорва се и
претенцията на ищеца за заплащане иа законна лихва от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.01.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на съдебни и деловодни разноски по настоящето дело, както и
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 327/2018г. по описа на PC - Стара Загора. Счита се, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани, поради
което се моли да
бъдат отхвърлени, а Заповедта за изпълнение, издадена по ЧГДМ 327/2018г. по
описа на Старозагорски районен съд, да бъде обезсилена.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 327/2018г. по описа на Старозагорски районен съд,
съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се
носи от ищеца, както и изпадането на ответника в забава по отношение на
задължението му за заплащане, че ответниците са наследници на ...И. /починал –
кога?/, че са извършили твърдяното частично плащане, че давността е спирана или
прекъсвана, т.е. ищецът следва да докаже претенциите си изцяло по основание и
размер.
Ответниците следва да провеждат
насрещно доказване и да докажат възраженията си, наведени с отговора.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 19.04.2019
г. от 10,00ч., за която дата да се
призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: