Определение по дело №2496/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Постъпила е частна жалба от длъжника по изп.дело № 511/ 2016г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********, против разпореждане на ЧСИ за връщане на жалба на длъжника, с вх.№ 10980, поради подаването на същата след изтичане на преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че е спазен срокът, посочен в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, поради което и неправилно и незаконосъобразно е върната жалбата му. Моли разпореждането за връщане на жалбата да се отмени и частният съдебен изпълнител да бъде задължен да извърши необходимите процесуални действия по администриране на жалбата.

Ответникът по жалбата - взискателят „Евро бизнес инвест“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител, е взел становище по нея, като счита същата за неоснователна. Заявява, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Срокът за обжалване на отказа на ЧСИ Обретенова да намали адвокатското възнаграждение е едноседмичен и е започнал да тече на 01.08.2016г., като е изтекъл на 08.08.2016г. Жалбата е подадена по пощата на 09.08.2016г. – след изтичане на срока. С оглед изложеното, моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски.

Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Мариана Обретенова във връзка с обжалваното разпореждане, според които жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва, че датата на пощенското клеймо на жалбата е 09.08.2016г. или съгласно чл.60, ал.4 от ГПК същата се явява просрочена и неподадена в законустановения срок. Моли частната жалба да се остави без уважение, а действията на ЧСИ да се потвърдят като правилни и законосъобразни.

Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, на ответинка по жалбата и мотивите на ЧСИ, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Евро бизнес инвест“ ЕООД, ЕИК *********, и приложен към нея изпълнителен лист от 08.07.2016г., издаден въз основа на Решение № 1359/26.07.2013 г. по т.дело № 2002/ 2011 г. на СГС, както и Решение № 2248/ 03.12.2014г. по в.т.д. № 308/2014г. по описа на САС, с които длъжникът и настоящ жалбоподател „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********, и Столична община са осъдени да заплатят на „Тера груп“ ООД, ЕИК *********, сумата от 14 000лв. – адвокатско възнаграждение по водене на делото във въззивната инстанция. С молба от 12.07.2016 г. е представен соченият изпълнителен лист, наред с покана – уведомление до длъжника „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********, с последното от които длъжникът е уведомен за цедиране на вземането от досегашния кредитор „Тера груп“ ООД, ЕИК *********, в полза на взискателя „Евро бизнес инвест“ ЕООД, ЕИК *********, с искане да се образува изпълнително производство. С покана за доброволно изпълнение длъжникът   „Софинвест“ ЕООД е поканен да изпълни доброволно задължение в размер на 7000лв. – неолихвяема сума, 875лв. – присъдени разноски и 68лв. – разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в полза на ЧСИ в размер на 780лв.

С молба от длъжника „Софинвест“ ЕООД, постъпила на 22.07.2016г., същият направил искане за отмяна на постановлението от 13.07.2016г. на ЧСИ в частта за разноските, като бъде присъден минималният размер на адвокатското възнаграждение, както и да бъде проверен отново размерът на пропорционланата такса в съответствие с т.26, б.В от ТТРЗЧСИ. След вземане становище на взискателя, с разпореждане от 28.07.2016г. ЧСИ оставил без уважение молбата, като посочил, че фактическата и правна сложност на делото може да се прецени към момента на прекратяване на същото. Посочил е, че адвокатският хонорар бил съобразен с Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчисляването на т.26 от ТТРЗЧСИ било съобразено с изискванията на закона. Същото се изготвяло посредством деловодна програма, одобрена от Министерство на правосъдието.

Съобщение до длъжника, съдържащо отказа на ЧСИ да редуцира разноските, било изпратено и връчено на длъжника на 01.08.2016г., видно от приложената по изпълнителното дело обратна разписка.

Жалбата срещу постановлението за разноските, с което е постановен отказ да се измени предходно постановление за разноските, е изпратена по пощата. Видно от пощенското клеймо, същата е депозирана в пощата на 09.08.2016г.

С разпореждане от 11.08.2016г. на ЧСИ, на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, подадената жалба е върната на жалбоподателя като просрочена. Съобщението му е връчено на 16.08.2016г., като частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в законоустановения срок – на 23.08.2016г. по пощата, видно от пощенското клеймо.

При така установеното съдът намира жалбата за допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК вр. с чл.275, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано лице – длъжника; касаеща обжалваемо от него действие на съдебния изпълнител на основанията по чл. 435 и сл. вр. с чл.262, ал.3 и чл.274 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че е спазен срокът, посочен в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, поради което и неправилно и незаконосъобразно е върната жалбата му. Моли разпореждането за връщане на жалбата да се отмени и частният съдебен изпълнител да бъде задължен да извърши необходимите процесуални действия по администриране на жалбата.

Съдът не споделя наведеното от жалбоподателя съображение. Постановлението за разноските / в случая касаещо отказ на ЧСИ да намали техния размер/ подлежи на обжалване пред окръжния съд, като срокът за подаване на жалбата е едноседмичен / чл.436, ал.1 от ГПК/ и започва да тече от датата на извършване на действието, ако страната е присъствала, а в останалите случаи - от уведомяване на страната за постановлението. В настоящия случай съобщението е било надлежно връчено на длъжника по изпълнението на 01.08.2016г. Срокът за обжалване на постановлението за разноски е изтекъл на 08.08.2016г. /присъствен ден/. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат,  ако изпращането на молбата е станало по пощата. В настоящия случай депозирането на молбата е станало в деня, следващ деня на изтичане на срока, а именно на 09.08.2016г., което се установява от пощенското клеймо, поставено върху плика.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбата е просрочена, т.е. подадена след изтичане на преклузивния срок за нейното подаване, поради което и се явява процесуално недопустима и същата подлежи на връщане. В този смисъл разпореждането на частния съдебен изпълнител за връщането й се явява законосъобразно, а жалбата - неоснователна.

С оглед пълнота ще се посочи, че наведената от жалбоподателя съдебна практика – Определение № 170/ 25.03.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 297/ 2010г., ІV г.о. и определение № 403/ 01.12.2008г. на ВКС по ч.гр.д. № 1762/ 2008г., V г.о., касае въпроса за обжалваемостта на постановлението за разноските, вкл. и отказа на съдебния изпълнител да измени постановлението за разноските, като се явява в насока, че тези действия подлежат на обжалване. В настоящия случай обаче жалбата е върната като просрочена, а не поради необжалваемост на постановлението за разноски, което се явява различна хипотеза.

При това положение частната жалба на длъжника против разпореждането на ЧСИ за връщане на жалбата срещу постановлението за разноски се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, като същите се констатираха в размер на 230лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като жалбоподателят следва да бъде осъден да ги понесе.

Предвид изложените мотиви, съдът

                  О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на длъжника „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Париж“ № 3, чрез законния представител Ч.Н.Г., против Разпореждане от 11.08.2016г. на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, район на действие Окръжен съд – гр.Пловдив по изп.дело № 511/ 2016г., за връщане на жалба, вх. № 10980, на „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********.

ОСЪЖДА „Софинвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Париж“ № 3, представлявано от Ч.Н.Г., да заплати на „Евро бизнес инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Фр.Жолио Кюри“ № 6, представлявано от Й. И. Т., сумата от 230лв./двеста и тридесет лева/ - разноски в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Апелативен съд – гр.Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: