Определение по дело №731/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 532

 

гр. ПЛОВДИВ 10.12. 2019 г.               

                                                                           

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 10.12.2019 г. в състав :

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                          АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ  т. дело № 731  по описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

          Повод за образуването му са две на брой жалби.

Едната е от дата 04.10.2019 г. и с нея К.И. в качеството си на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК … обжалва постановеното от Смолянския окръжен съд по т. дело № 30 от 2017 г. допълнително решение № 380 от 24.09.2019 г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.И. в качеството си на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч в несъстоятелност, ЕИК …  да се допълни постановеното по т. дело № 30/2017 г. решение №262 от 24.06.19г., като се осъди Б.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК … левовата равностойност на лек автомобил „М. М.“, peг. № …, рама …, двигател № …, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.05.17г. до окончателното им плащане.

С  жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което отказът за допълване да се отмени и да се постанови решение, с което се определи равностойността на автомобила към момента на обявената за недействителна сделка и се посочи, че същата се дължи при условията на чл. 521, ал. 2 от ГПК.

Въззиваемата страна Б.М.М., ЕГН ********** намира жалбата за неоснователна.

Втората жалба е от 15.07.2019 г. и с нея Б.М.М., ЕГН **********,*** обжалва постановеното от Смолянския окръжен съд по т. дело № 30 от 2017 г. на 24.06.2019 г. решение № 262, с което по иск с основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предавен от К.И. в качеството му на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятеонст, ЕИК … е обявена по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч., ЕИК … недействителноста на договор за покупко- продажба на МПС, peг. № …/…г. на Нотариус Н. К.,  с който „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. е продало на Б.М.М., ЕГН **********,***, лек автомобил М. М., peг. № …, рама …, двигател № … за сумата от 1 200 лв. и Б.М.М. на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ е осъден да върне автомобил М. М., peг. № …, рама …, двигател № …, в масата на несъстоятелността на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч.

          В същата е направено подробно изложение за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

          Въззивамеата страна, К.И. в качеството му на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

Според чл. 250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено едно постановено решение, когато с него съдът не се е произнесъл по цялото ИСКАНЕ, т.е. по целия спорен предмет.  Това сочи, че с допълнителното решение съдът извърша отстраняване на своя пропуск, като разрешава по същество със СПН спорът, за който първоначално е пропуснал да се произнесе.

 Казаното води до извод, че преди да се постанови акт от този тип следва да се извърши преценка е или не е налице твърдения с молбата по чл. 250 от ГПК пропуск. Тя е от процесуално естество и във връзка с нормата на чл. 250, ал.2, изр. 2 от ГПК се прави в закрито заседание. При липса на сочения в молбата пропуск съдът не е изправен пред ситуация да разглежда даден гражданско правен спор по същество и според чл. 252 от ГПК следва да постанови определение, с което да откаже допълването. Този акт с оглед характера си подлежи на обжалване по реда предвиден в чл. 274 и сл. от ГПК и жалбата следва да се разгледа в закрито заседание..

Въззивната инстанция от своя страна при положителен отговор на въпроса за наличието или липса на основания за допълване дължи отмяна на този отказ и следва да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на спора, за който липсва произнасяне с първоначалния съдебен акт, като по този начин се спазва и предвидения в ГПК триинстанционен ред за разглеждане на гражданските спорове. От своя страна допълнително решение, с което се извършва преценка по същество за съществуването или не на част от претендираните с исковата молба права подлежи на обжалване по общия ред и следва да се разгледа в открито съдебно заседание.

Казаното съобразено с факта, че с допълнителното решение от 24.09.2019 г. е отказано да се  допълни решение № 262 от 24.06.2019 г. сочи, че в закрито заседание следва да се извърши произнасяне по жалбата срещу този отказ и при установена липса на предпоставки за допълване да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание производството по жалбата срещу решение № 262 от 24.06.2019 г.

В случая е без значение фактът, че първоинстанционния съд е наименувал постановения от него акт „ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ” по причина, че характерът на същия се обуславя не от наименованието му, а от произтичащите от него последици т.е. в случая той има характер на „ОПРЕДЕЛЕНИЕ”.

С исковата молба станала причина за образуване на т. дело № 30/2017 г. по описа на Смолянския ОС, К.И. в качеството си на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. е поикал на основание чл. 647, ал.1, т. 6 от ТЗ да се обяви по отношение кредиторите на несъстоятелността недействителността на сключен между „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. и Б.М.М., ЕГН **********, гр. Ч., договор за продажба на лек автомобил М. М., peг. № …, рама …, двигател № … за сумата от 1 200 лв.

Отправено е и искане за осъжда не купувача Б.М.М., ЕГН ********** да върне МПС-то предмет на договора в масата на нестоятелността на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. или да заплати левовата му равностойност. В обстоятелсвената част на исковата молба е посочено, че това искане се прави ако автомобилът е отчужден, повреден или унищожен.

С постановеното по делото решение съдът е уважил иска по чл. 647, ал.1 ,т. 6 от ТЗ и е постановил осъждане на купувача да върне закупената с договора вещ. Не е извършено произнасяне по въпроса за присъждане на равностойността.

Липсата на диспозитив за присъждане на парична равностойност на автомобила е дало основание на ищеца да твърди, че в случая не е налице произнасяне по цялото му искане и е подал молба с основание чл. 250 от ГПК в определения от законодателя срок.

По повод на същата насрещната страна е изразила становище за липса на предпоставки да допълване.

Такова е било и становището на съда, който е оставил същата без уважение. В мотивите на решението си той е посочил, че уважаването на главния осъдителен иск изключва нуждата от произнасяне по евентуалния. По тази причина е прието, че не са налице предпоставките  за допълване на решението и такова не е постановено.

Недоволен от това решение синдикът е подал жалбата предмет на разглеждане в настоящето производство.

Същата е неоснователна.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че обявяване недействителността на договора за продажба предполага връщане на автомобила в масата на несъстоятелността, а при отчуждаване, погиване или повреждане на същия на неговата парична равностойност. В петитума на ИМ действително се говори за осъждане на ответника да върне автомобила или  да заплати равностойността му, но тези искания с оглед изложеното в обстоятелствената част следва да се приемат за предявени при условията на евентуалност. Евентуалната претенция е тази за плащане на парична равностойност при условие, че присъждането й е поставено в зависимост от липсата на вещта. Тя подлежи на разглеждане при отхвърляне на главния иск. В случая той е уважен, което изключва възможността да се разглежда евентуалният иск за присъждане на паричната равностойност на вещта в настоящето производство. От  изложеното е видно, че в случая не може да се говори за непроизнасяне по всички предявени искания с исковата молба т.е. не са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК за допълване на решението.

Такъв е и изводът на См ОС, което налага постановеният от него с характер на определение акт по чл. 250 от ГПК да бъде потвърден, а настоящето дело да се насрочи в открито заседание за разглеждане на жалбата срещу самото решение, чието допълване се е искало.

Водим от това съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Смолянския окръжен съд по т. дело № 30 от 2017 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕ /неточно наименувано допълнително решение/ № 380 от 24.09.2019 г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.И. в качеството си на постоянен синдик на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК …  да се допълни постановеното по т. дело № 30/2017 г. решение №262 от 24.06.19г., като се осъди Б.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Б.-…“ ЕООД, гр. Ч. в несъстоятелност, ЕИК … левовата равностойност на лек автомобил „М. М.“, peг. № …, рама …, двигател № …, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.05.17г. до окончателното им плащане.

          Във връзка с разглеждане на жалбата против постановеното от Смолянския окръжен съд по т. дело № 30/2017 г. решение № 262 от 24.06. 2019 г., ПАС насрочва  делото за  14.02.2020 г. от 10, 30 часа.

          Определението в първата си част може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

                                     

           

        Председател:

                                                                              

      

               Членове: 1.

 

                                                                                                                            

                                                                                   2.