Решение по дело №5831/2019 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 30.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 5831 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба от “М.Б.“ ЕАД *** представлявано от пълномощника С.Д., юрк. против В.Г.Х. ***. В исковата си молба ищецът твърди, на 02.04.2018г. между „***“ АД и „М.Б.“ ЕАД бил сключен договор цесия, по силата на който *** прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 25РКО-Б-1945/10.05.2006г. в полза на М.Б.“ ЕАД с ЕИК ***. Твърди, че прехвърленото вземане фигурира в приложеното в копие Приложение №1, неразделна част от договора за цесия. Ищецът твърди, че ответницата е уведомена за цесията чрез ЧСИ ***, след залепване на уведомление на настоящ и постоянен адрес на 30.03.2019г., като в рамките на двуседмичния срок не се е явила да си получи книжата. Твърди, че с оглед тази процедура, следва да се счита, че ответницата е уведомена редовно за цесията на вземането. Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен между ответницата като кредитополучател и „*** като кредитодател договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който Банката предоставила, а ответницата усвоила в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 500 лева. Твърди, че съгласно договора, ответницата се задължила да погаси кредита кредита в срокове и по начин, договорени в действащите към момента на сключване на договора Общи условия на банката. Твърди, че на основание т.10 длъжникът декларирал, че Общите условия са му предоставени, декларирал е, че е запознат с тях, приел е прилагането им в уреждане на отношенията между страните. Твърди, че съгласно т.18 от Общите условия, ответницата се е задължила всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. Твърди, че съгласно т.6 от договора, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо , формирано до края  на последния отчетен период, длъжникът заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размер на 18%. Твърди, че ответницата не е заплащала задълженията си по договора за кредит от 03.11.2018г., когато било направено последното плащане. Твърди, че съгласно чл.36.1 от Общите условия, срокът на Овъдрафта се удължава автоматично всеки път за срок, съвпадащ с този на издадената карта, при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора. Твърди, че ответницата не е подавала уведомление за прекратяване на договора. Твърди, че ползвания кредит е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.28 б.“а“ ОУ. Твърди, че ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост  през ЧСИ със залепване на уведомление. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати сума в общ размер на 873,67 лева, от които главница в размер на 500 лева, договорна лихва по чл.6 от Договора за периода 05.09.2016г. – 14.04.2019г. в размер на 240 лева, законна лихва за периода 14.04.2019г. до 05.09.2019г, дължими такси за обслужване на кредита в размер на 117 лева.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.  Преди заседание е постъпила молба от ищцовото дружество да бъде даден ход на делото и ако са налице условията, съдът да се произнесе с неприсъствено решение. Видно от приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки, ответницата е редовно уведомена за образуваното дело, като е получила лично препис от исковата молба и доказателствата. С исковата молба на ответницата е връчено и уведомление за цесията на вземането. С оглед неподаването на писмен отговор, съдът приема, че ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения, както и да посочи доказателства и да представи писмени доказателства.

Ответницата не се е явила в първото по делото заседание – на 29.01.2020г., за което е била редовно призован и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в подадената писмена молба. На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства : В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем, по силата на който „***“ АД предоставила на ответницата заем в размер на 500 лева , който бил усвоен от нея в пълен размер. В тази връзка по делото е представено копие от договора. Представен е договор за цесия, от който се установява, че между кредитодателя и ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който кредитодателят е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията по договори за кредит, описани в приложение, неразделна част от договора за цесия. Видно е, че в Приложението  фигурира името на ответницата, като кредитополучател по договор за кредит № 25 РКО-Б-1945. Установява се, че до ответницата е изпратено уведомление за цесията, копие от което е приложено и получено от ищцата с исковата молба. В определението за насрочване на делото, съдът е указал, че в тежест на ответницата е да представи доказателства, че е платила задълженията си по договора или да посочи правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Такива по делото не са представени. Ответницата не се е явила в заседание и не е представила доказателства съобразно указаната доказателствена тежест.

При така представените доказателства от страна на ищеца и процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на ищеца в исковото производство в размер на 150 лева за исковото производство.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД В.Г.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ на “М.Б.“ ЕАД ***, сумата от 873,67 лева, от която 500 лева главница, 240 лева договорна лихва по чл.6 от Договора за кредит дължима за периода  05.09.2016г. – 14.04.2019г., 16,67 лева законна лихва за периода 14.04.2019 до 05.09.2019г., 117 лева дължими такси за обслужване на кредита.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ на “М.Б.“ ЕАД ***, направените деловодни разноски в размер на 200,00 лева, от които 150 лева за юрк. възнаграждение и 50,00 държавна такса.

          Решението не подлежи на обжалване.       

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: