Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67/13.02.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени
Цветанова
при секретаря Димитрина Димитрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа
докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно
дело № 57 по описа на
Административен съд - Монтана за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по
депозирана в законния срок жалба от С.А.Г. ***, чрез пълномощника му адвокат Г.Г.
*** против Решение №233 от 18.11.2022 година на Районен съд - Монтана,
постановено по АНД № 20221630200695 по описа за 2022 година. С обжалваното
съдебно решение съдът е потвърдил издаденото Наказателно постановление № 21-0996-000847
от 19.04.2021г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП на С.А.Г. *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200.00лева /двеста/ и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца /шест/. Като са отнети и 10 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР.
Касационният жалбоподател С.А.Г. ***, чрез
пълномощника му адвокат Г.Г. *** в жалбата и по съществото на делото навежда
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението на въззивния съд.
Счита същото издадено в нарушение на процесуалните правила, при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на материалния закон, като наложеното
наказание е явно несправедливо и с него няма да се постигне целта на закона.
Твърди липса на умисъл за извършване на административното нарушение, както и че
автомобила е собственост на юридическо лице, като същият е бил с регистрационни
табели поставени на съответните места. Моли да бъде отменено въззивното решение
и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Директора на
ОД МВР гр.Монтана, в съдебно
заседание
чрез
надлежно упълномощения главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва касационна
жалба, излага доводи за постановяване на оспореното решение в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон, като моли за неговото потвърждаване.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед
задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата, като твърди,
че административно наказателното производство е проведено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават и правото на
защита на наказаното лице. Предлага да се отмени обжалваното решение, както и
издаденото НП.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното
съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил в цялост наложеното
административно наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/ и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца /шест/, съставът на Районен съд Монтана
е приел от фактическа страна, че на 29.11.2020 г. около 21,30 часа в гр.Монтана,
булевард „Т*** март“ кръстовището с булевард „П*** “, касатора е управлявал лек
автомобил марка „М*** “, модел „П*** “ с рег. № Р*** собственост на „Б*** Е***
С*** “ ЕООД представлявано от С.А.Г., което е с прекратена регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП към дата 27.09.2020г. и към момента на проверката не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въззивният съд е изложил мотиви, че в хода на
административнонаказателното производство няма допуснати съществени процесуални
нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на оспореното НП.
Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП фактическа обстановка
и за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил виновно
нарушението. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателя е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на водач на автомобила собственост на търговското
дружество което представлява, като същото е с прекратена регистрация. Приел е
също, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз
основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от
настоящия състав.
При постановяване на оспореното решение
Районен съд Монтана е проявил процесуална активност, като е събрал всички
относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на
оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния
акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са
възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на
всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със
санкционната норма на чл. 175, ал.
3, предл. 1-во от ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е
предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е
прието, че визираното в НП нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е
записал "... По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.... ".
Всеки водач на
МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с
движението по пътищата. Още повече, че касатора е управител на търговското дружество
на което е регистрирано МПС – то.
На следващо място, настоящият съдебен състав
достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно
безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че не е
осъществена виновно от инициатора на касационното производство.
По отношение на твърденията в касационната
жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна или липсата на
виновно поведение у жалбоподателя, съда намира за установено следното:
Съобразно цитираната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В случая, съобразно отразеното в процесните АУАН и
НП, безспорно се установява, че регистрацията на управлявания от касатора лек
автомобил марка „М*** “, модел „П*** “ с рег. № Р*** собственост на „Б*** Е***
С*** “ ЕООД представлявано от С.А.Г., е била служебно прекратена към дата
27.09.2020г. и към момента на проверката не е регистрирано по надлежния ред.
Съобразно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Нормата на чл.143,
ал.15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т.
2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при
неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл.143, ал.15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията
на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за
регистрация, от страна на приобретателя на автомобила, като резултат от
неизпълнението на законовото му задължение, да регистрира закупения от него
автомобил. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на
МПС от ползвателя на превозното средство, не съставлява елемент от фактическия
състав по прекратяването на регистрацията, тъй като в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и
в чл. 18б от Наредбата не е предвидено уведомяване. Още повече, че предвид
идентичност на административно наказаното лице и управителя на търговското
дружество, знанието за управление на нерегистрирано МПС, се установява по
безспорен начин, както правилно е възприел и въззивния съд.
Следва да се посочи, че по отношение на
нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно
чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото
дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от
касатора.
В случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По
отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават
не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че
касатора е имал качеството водач на МПС, което не е регистрирана по надлежния
ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в цялост издаденото НП.
Отнемането на контролните точки, за констатираното
нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е
извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи
определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.5 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни
точки, което е сторил и административно наказващия орган.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд- Монтана следва
да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №233
от 18.11.2022 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД №
20221630200695 по описа за 2022 година, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0996-000847 от 19.04.2021г. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Монтана, упълномощен със Заповед
№8121з-515/14.05.2018 на министъра на вътрешните работи.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: