№ 615
гр. **** , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502780 по описа за 2020 година
Производството по дело е по реда на чл.259 и сл. от ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх.№ 260206/13.08.2020г. от П. К. Р., Д. Р. Д., М. Р. Д., А. К. Н.,
всички чрез пълномощник –адв.П.Х. –ВАК;
2.Въззивна жалба вх.№ 261707/20.08.2020г. от Л. Г. Х., Е. Л. Ф., Г. Ф. Ф., всички чрез
пълномощник – адв. П.Г. –ВАК и двете
срещу Решение № 3515/28.07.2020г. по гр.дело № 6086/2020г. по описа на ВРС, 50св.,
с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните задължението на ответниците Л.
Г. Х., ЕГН:**********, Е. Л. Ф., ЕГН:**********, в качеството на наследник на починалия
си съпруг **** – наследник на починалите преди него родители ****, ЕГН**** и **** Ф.,
ЕГН:**** Г. Ф. Ф., ЕГН:**********, в качеството на наследник на починалия си баща ****
– наследник на починалите преди него родители ****, ЕГН**** и **** Ф., ЕГН:**** П. К.
Р., ЕГН:**********, Д. Р. Д. , ЕГН:**********, в качеството си на нов собственик, чрез
договор за дарение от П. К. Р., М. Р. Д. , ЕГН:**********, в качеството си на нов
собственик, чрез договор за дарение от П. К. Р. и А. К. Н., ЕГН:**********, в качеството на
наследник на починалата си майка ****, ЕГН:****, ДА ПРЕДАДАТ на ищеца „РУМАТ-
СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г**** със законен представител ****, държането /ползването/ на следната
вещ: 70% /седемдесет процента/ от незастроената площ на Поземлен имот с
идентификатор 10135.3515.636, образуван от имоти с предходни номера: парцел II, включен
1
в имот с планоснимачен номер 525 в кв.54 целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в
имот с планоснимачен номер 526 в кв.54, целият с площ 420 кв.м., находящи се в гр.****,
съгласно Договор за групов строеж сключен със собствениците на дворни места в гр.**** -
****, ЕГН:****, П. К. Р., ЕГН:**********, ****, ЕГН****, **** Ф., ЕГН:**** и Л. Г. Х.,
ЕГН:**********, с нотариална заверка на подписите на участниците в него, регистрационен
№21416/06.11.1994 г. на нотариус Д.С.а при Нотариата на Районен съд ****, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018 г. по ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на
ВРС, 43 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Въззивниците по първата жалба, считайки обжалваното решение за недопустимо,
постановено при нередовна искова молба правят искане същата да бъде оставена без
движение с даване на указания за уточняването й. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че производството е допустимо, претендират отмяната на обжалваното решение
като неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивниците по втората жалба считат обжалваното решение за неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно, поради което претендират отмяната му и постановяване
на друго, с което иска на ищеца да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Изложени са аргументи, че първоинстанционния съд е извършил тълкуване на волята на
страните по сочения за правно основание на исковата претенция предварителен договор за
групов строеж от 10.11.1994г. и нотариален акт № 4,том 50,дело 18481/06.11.1994г. в
нарушение на принципа на чл.20 ЗЗД, без да изследва поведението на страните, целта на
договора, обичаите и практиката през призмата на добросъвестността.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбите страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
С Определение № 3373/16.10.2020г. исковата молба на „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ
И С-ИЕ“ СД, ЕИК *********, по която е образувано гр.дело № 6086/2019г. по описа
на ВРС, 50 св. е оставена без движение на основание чл. 129 ал.2 от ГПК.На ищеца са
дадени указания и са му разяснени последиците от неизпълнение на същите.
С писмена молба в срок същия е уточнил, че 70 % от незастроената площ на ПИ с
идентификатор 10135.3515.636, владението на която претендира да му бъде предоставено се
равнява на 266.70 кв.м., с граници, както следва: на север -улица „Ивац войвода", на изток - изградената в
имота жилищна сграда и ул. Драгаш", на юг - сгради построени на границата с имот № 637, на запад - детска
градина - съгласно приета, като доказателство по делото Експертна оценка за определяне пазарната стойност на
правото на ползване на 70 % от незастроената част от ПИ с ид. № 10135.3515.636, гр.****, ул. „Драгаш № 15-19
/лист 43-48 от делото/; а съгласно кадастрална скица на имота /лист 19 - гръб, лист 23-гръб, лист 26 - гръб от
2
делото/ - е заключена между: изградената жилищна сграда с идентификатор № 1 в ПИ с ид. №
10135.3515.636,както и 10135.3515.635,10135.3515.637,10135.3515.641,10135.3515.600.
Уточнено е, че се претендира правото на ползване въз основа на възмездна
облигационна връзка между страните по силата на Договор за групов строеж с нотариална
заверка на подписите на участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на
нотариус Д.С.а при Районен съд ****, по силата на който срещу обекти построени от
суперфицияра за негова сметка в полза на учредителите е получил учредено право на строеж
и му е предостъпено право на ползване на 70% от незастроеното дворно място. Твърди се ,
че същото е безсрочно.
В становища по уточнителната молба, ответните по делото страни са изложили
аргументи за недопустимост на иска по чл.422 от ГПК поради несъответствие с търсената
защита в заявлението по чл.417 от ГПК, въз основа на която на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на основание чл.417 т.3 от ГПК.
В съдебно заседание по същество въззивниците П. К. Р., Д. Р. Д./лично/, М. Р.
Д./лично/, А. К. Н. и чрез процесуалния си представител поддържат въззивната жалба и
претендират отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Изложени са
аргументи , че производството е допустимо само доколкото има издадена заповед по чл.417
от ГПК, доколкото и към дата на устните прения не е уточнен предмета на делото. В този
смисъл същото се явява недопустимо. Договорът за групов строеж , който е предоставен от
насрещната страна не удостоверява правото за което е издадена заповед за изпълнение.
В съдебно заседание по същество въззивниците Л. Г. Х. и Г. Ф. Ф.,чрез процесуалния
си представител поддържат жалбата, претендират отмяна на постановеното решение.
Представят писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззивника Е. Л. Ф., чрез процесуалните си
представители поддържа жалбата, претендира отмяна на решението и присъждане на
сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззиваемия, чрез представляващия дружеството и
чрез процесуалния си представител оспорва жалбите. Претендира потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и присъждане на сторените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалните представители на въззивниците – адв.Х. и адв.Г., както и за прекомерност и
недължимост на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника Е. Л. Ф.
– адв. Чернаев. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ
И С-ИЕ“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: г**** със законен
3
представител ****, с пълномощник адвокат Д.С. С. – АК ****, срещу Л. Г. Х.,
ЕГН:**********, Е. Л. Ф., ЕГН:**********, в качеството на наследник на починалия си
съпруг **** – наследник на починалите преди него родители ****, ЕГН**** и **** Ф.,
ЕГН:**** Г. Ф. Ф., ЕГН:**********, в качеството на наследник на починалия си баща ****
– наследник на починалите преди него родители ****, ЕГН**** и **** Ф., ЕГН:**** П. К.
Р., ЕГН:**********, Д. Р. Д. , ЕГН:**********, в качеството си на нов собственик, чрез
договор за дарение от П. К. Р., М. Р. Д. , ЕГН:**********, в качеството си на нов
собственик, чрез договор за дарение от П. К. Р. и А. К. Н., ЕГН:**********, в качеството на
наследник на починалата си майка ****, ЕГН:****, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено на задължението на ответниците
ДА ПРЕДАДАТ на ищеца държането /правото на ползване/ на следната вещ: 70%
/седемдесет процента/ от незастроената площ на поземлен имот с идентификатор
10135.3515.636, образуван от имоти с предходни номера: парцел II, включен в имот с
планоснимачен номер 525 в кв.54 целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в имот с
планоснимачен номер 526 в кв.54, целият с площ 420 кв.м., находящи се в гр.****, съгласно
Договор за групов строеж сключен със собствениците на дворни места в гр.**** - ****,
ЕГН:****, П. К. Р., ЕГН:**********, ****, ЕГН****, **** Ф., ЕГН:**** и Л. Г. Х.,
ЕГН:**********, с нотариална заверка на подписите на участниците в него, регистрационен
№21416/06.11.1994г. на нотариус Д.С.а при Нотариата на Районен съд ****, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018 г. по ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на
ВРС, 43 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
която са оспорили иска, като неоснователен с аргументи,че в полза на ищеца не е учредено
вещно право на ползване върху 70% от процесния имот и незастроената му част, като
съобразно НА от 06.11.1994 г. било учредено единствено вещно право на строеж , както и,
че на ищеца е отстъпено право да ползват незастроената част от имота с оглед
построяването на обектите по договора за групов строеж, каквато е и действителната воля
на страните.
С обжалваното решение ВРС е уважил предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
4
Същото обаче е недопустимо по следните аргументи.
Естеството и целта на исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване на
вземането заявено в заповедното такова. Доколкото се касае за специален установителен
иск, то освен общото условие за наличие на правен интерес от търсената защита, е
необходимо наличието и на допълнителни специални положителни предпоставки за
допустимост на иска.
Съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши
проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите: 1/ издадена ли е заповед за
изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законо установения двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазен ли е
едномесечният срок по чл. 415 от ГПК за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането. Съгласно приетото в т.10а от Тълкувателно решение № 4 от
2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска по
чл.422 от ГПК , респ.чл. 415 ал.1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на
специфичните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в
заповедното производство.
Между страните не е налице спор, а е и видно от приобщеното ч.гр.д. №16697/2018
г. по описа на ВРС, 43 състав, че със Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018 г. е
разпоредено длъжниците да предадат правото на ползване на 70% /седемдесет процента/
върху незастроената площ на Поземлен имот с идентификатор 10135.3515.636, образуван от
имоти с предходни номера: парцел II, включен в имот с планоснимачен номер 525 в кв.54
целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в имот с планоснимачен номер 526 в кв.54,
целият с площ 420 кв.м., находящи се в гр.****, съгласно Договор за групов строеж сключен
със собствениците на дворни места в гр.**** - ****, ЕГН:****, П. К. Р., ЕГН:**********,
****, ЕГН****, **** Ф., ЕГН:**** и Л. Г. Х., ЕГН:**********, с нотариална заверка на
подписите на участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д.С.а
при Нотариата на Районен съд ****.
В срока по чл. 414 ГПК, длъжниците са възразили срещу издадената заповед за
изпълнение, а в преклузивния срок „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД, ЕИК
********* е депозирал искова молба в съда за установяване дължимостта на посоченото в
Заповедта за изпълнение право.
За да е допустимо производството по чл.422 от ГПК, на следващо място, съдът трябва
да провери има ли идентичност между заповедното и исковото производство. Съвпадение е
нужно както от субективна, така и от обективна страна. Идентичност трябва да има и що
се касае до предмета на заповедното и исково производства. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на
чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК, като в същото заявителят задължително следва да опише от какво
произтича вземането му. За да е възможно длъжникът да формира виждане кое вземане се
5
претендира и за да може да прецени оспорва ли го или не,съдът задължително трябва да
следи за наличие на достатъчно описание на вземането. Същото следва да бъде
индивидуализирано по начин, който да позволява и извършването на проверка, целяща да
установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане.
Служебната проверка на това обезпечава допустимостта на установителния иск.
Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на едно вземане в
заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по чл. 422 ГПК
между същите страни относно друго вземане.
В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който по основание или размер се различава от
заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал недопустим поради липса на
правен интерес. Съответно, ако има частично несъвпадане, допустимост ще е налице само за
припокриващата се част и то само ако частта е индивидуализирана според заповедното
производство.
Видно от материалите по настоящото въззивно производство,след направено от
ищеца уточнение, същия е претендирал, установяване правото си/владението/ над 70 % от
незастроената площ на ПИ с идентификатор 10135.3515.636, равняващо се на 266.70 кв.м., с
граници, както следва: на север -улица „Ивац войвода", на изток - изградената в имота жилищна сграда и ул.
Драгаш", на юг - сгради построени на границата с имот № 637, на запад - детска градина - съгласно приета, като
доказателство по делото Експертна оценка за определяне пазарната стойност на правото на ползване на 70 % от
незастроената част от ПИ с ид. № 10135.3515.636, гр.****, ул. „Драгаш № 15-19 /лист 43-48 от делото/; а съгласно
кадастрална скица на имота /лист 19 - гръб, лист 23-гръб, лист 26 - гръб от делото/ - е заключена между:
изградената жилищна сграда с идентификатор № 1 в ПИ с ид. № 10135.3515.636,както и
10135.3515.635,10135.3515.637,10135.3515.641,10135.3515.600.
Така формулирания предмет на установителния иск не съответства на посочения в
заявлението по чл.417 от ГПК , както и на издадената въз основа на него Заповед за
изпълнение № 9020/03.12.2018 г. по ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, от
една страна.От друга страна, обема на претендираното право не може да се извлече от
посочените в заявлението обстоятелствата, както и от представения към заявлението
документ по чл. 417 ГПК, а именно Договор за групов строеж с нотариална заверка,
регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д. С.а, при Районен съд ****./Аргумент
от т. 2б, абзац 2 на Тълкувателно решение № 4 от 2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в който се прима, че отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 , вр. с чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документи по
чл. 417 ГПК/. В настоящата хипотеза следва да се има предвид и, че в посочения в
заявлението нотариален акт № 4, том L, дело 18481/06.11.1994г. по описа на нотариус
С.а при Варненски районен съд, претендираното от ищеца право не е упоменато, както
и, че документа не фигурира като основание по чл.415 т.3 от ГПК в процесната
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
6
Неоснователно е възражението на въззвиника ,че претендираното от него право на
ползване е изчерпателно индивидуализирано в Договор за групов строеж с нотариална
заверка, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д. С.а, при Районен съд ****,
като и в нотариален акт № 4, том L, дело 18481/06.11.1994г. по описа на нотариус С.а
при Варненски районен съд и от него произтичат права в търсения обем съгласно
петитума на предявения/след уточнението/ иск с правно основание чл.422 от
ГПК.Настоящия съдебен състав счита, че обема от права не е индивидуализиран и в
подаденото заявление по чл.417 от ГПК , поради което същото е следвало да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения, предявения от „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И
С-ИЕ“ СД, ЕИК ********* против въззивниците установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК е недопустим. Обжалваното решение
, като постановено въпреки отсъствието на положителна /наличието
на отрицателна процесуална предпоставка/, както и Заповед за изпълнение №
9020/03.12.2018 г. по ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, следва да бъдат
обезсилени с всички произтичащи от това последици.
С оглед изхода на спора, съобразно направените искания и представените
доказателства за извършването им, на Г. Ф. Ф. и Д. Р. Д. следва да се присъдят разноски в
размер на по 600.00 лева за процесуално представителство в първоинстанционното
производство, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Възражението на процесуалния
представител на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за основателно до сумата от по
600.00 лв. , с оглед цената на иска, НАРЕДБА № 1 от 09.072004г.за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и обема на осъществената от процесуалните
представители на ответниците защита.
За настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на въззивниците
следва да се присъдят разноски както следва: В полза Д. Р. Д. - 640.00 лева, от които 600.00
лв. заплатено възнаграждение за един адвокат и 40.00 лева държавната такса, като
възражението на процесуалния представител на въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда
счита за основателно до сумата от 600.00 лв., с оглед цената на иска, НАРЕДБА № 1 от
09.072004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и обема на
осъществената от процесуалния представител защита. В полза на Г. Ф. Ф. и Л. Г. Х. сумата
от 641.74лева, от които 600.00 лева/без ДДС/заплатено възнаграждение за един адвокат и
41.74 лева държавна такса, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за не основателно с оглед цената на иска,
НАРЕДБА № 1 от 09.072004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и обема на осъществената от процесуалния им представител защита.В полза на Е. Л.
Ф. сумата от 600.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемия по чл.78 ал.5 от ГПК, както и това за
недължимост съда счита за не основателно с оглед цената на иска, НАРЕДБА № 1 от
7
09.072004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обема на
осъществената от процесуалния им представител защита, както и с оглед представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването на претендираните разноски.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 3515/28.07.2020г. по гр.дело № 6086/2020г. по
описа на ВРС, 50св.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018г. по ч.гр.д.
№16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав.
ОСЪЖДА „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И С-ИЕ“ СД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: г**** със законен представител **** ДА ЗАПЛАТИ:
на Д. Р. Д. , ЕГН:**********, с адрес: гр.****, ул. **** сумата от 600.00/шестстотин/ лева
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 640.00/шестстотин и
четиридесет/ лева разноски за въззивната инстанция ; на Г. Ф. Ф., ЕГН:**********, с
адрес: гр**** сумата от 600.00/шестстотин/ лева разноски в първоинстанционното
производство; на Г. Ф. Ф., ЕГН:**********, с адрес: гр**** и Л. Г. Х., ЕГН:**********, с
адрес: гр.****, ул. „Драгаш“ №15, вх.А, ет.4, ап.26 сумата от 641.74/шестстотин
четиридесет и един лв. и 0.74ст./ лева разноски във въззивната инстанция; на Е. Л. Ф.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.****, ж.к. **** сумата от 600.00/шестстотин/ лева разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8