О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 481
гр. Пловдив, 19.11.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Величка Белева
Христо Симитчиев
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 676/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 19697/27.06.2019 г. от К.АД /в несъстоятелност / срещу протоколно Определение от 19.06.2019 г. по т.д. № 76/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е постановено спиране на производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ до възобновяване на спряното на основание чл.632 ал. 5 от ТЗ производство по несъстоятелност на ответното „ Д.„ ЕАД / в несъстоятелност /, ЕИК ***. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за по нататъшен ход и разглеждане на иска по същество.
Въззиваемите страни не са депозирали отговори по чл. 276 от ГПК.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от жалбоподателя К.АД / в несъстоятелност / иск с правно основание чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на „ Д.„ ЕАД / в несъстоятелност /, ЕИК *** парично вземане на ответника „ С. „ ООД – С., Н., по отношение на което възражението на ищеца по чл. 690 ал. 1 от ТЗ е оставено без уважение като неоснователно.
Спиране на производството по иска е постановено по искане от синдика на „ Д.„ ЕАД / в несъстоятелност /, в което са изложени съображения че с оглед постановено в хода на процеса спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632 ал. 5 от ТЗ – Решение № 49/24.01.2019 г. на ОС – Пловдив по негово т.д. /н/ № 36/2016 г., той счита да е в невъзможност да упражнява правомощията си като синдик – в това число и това по чл. 694 ал. 4 от ТЗ за задължителното му участие в производството по иска по чл. 694 ал. 3 т.1 от ТЗ.
С обжалваното определение искането е намерено за основателно и уважено – до възобновяване на производството по т.д. /н/ № 36/2016 г. по описа на ОС – Пловдив. Изложените мотиви са че със спиране на производството по несъстоятелност синдика спира да осъществява функциите си като такъв и следователно няма как да продължи участието си в исковото производство по чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ, което законът определя като задължително – чл. 694 ал. 4 от ТЗ.
В
частната жалба се поддържа че не са налице визираните от чл. 229 ал. 1 от ГПК основания
за спиране на делото и конкретно това по т. 4 от разпоредбата – към което
навеждат мотивите на съда, както и по т. 7 от същата - доколкото спиране на
производството по несъстоятелност не е изрично предвидено от друг закон основание
за спиране на делата по свързаните с него искове. Поддържа се че разрешаването
на настоящия спор не е обусловено и не зависи от възобновяване на
производството по несъстоятелност на ответника „ Д.„ ЕАД / н/, съответно решението по спора
няма да е недопустимо поради това че при постановяването му производството по
несъстоятелността на ответника е спряно. Според жалбоподателя спирането по чл.
632 ал. 5 от ТЗ не води до прекратяване на правомощията на синдика изцяло, а
само до невъзможност да се упражняват тези във връзка със спряното дело по
несъстоятелност. По всички останали дела от и срещу несъстоятелния длъжник счита
че синдикът упражнява своите правомощия като такъв, като участието му в
съдебните производства по чл. 694 ал. ал. 1 - 3 от ТЗ в това му качество е и
задължително съгласно нормата на чл. 694 ал. 4 от ТЗ. Възраженията настоящия състав на съда намира за основателни.
Несъмнено исковете по чл. 694 ТЗ са искове във връзка с несъстоятелността и макар и да притежават относителна самостоятелност задължително предпоставят наличие на производство по несъстоятелност. В случая такова производство е налице, назначен е постоянен синдик и макар и спряно на осноавние чл. 632 ал. 5 от ТЗ то може да бъде възобновено във всеки един момент от течението на едногодишния срок – неизтекъл и понастоящем. Спирането на производството по несъстоятелност не десезира синдика изцяло от правата и задълженията му по чл. 658 ал. 1 от ТЗ и в частност от тези по т.т.1 и 7 от разпоредбата да представлява предприятието на длъжника и да участва в производствата по делата на предприятието, като участието му в конкретния случай е и задължително съгласно чл. 694 ал. 4 от ТЗ. Спирането по чл. 632 ал. 5 от ТЗ не е основание по чл. 657 от ТЗ за освобождаване на синдика, не е визирано от закона и като основание за спиране на производствата по чл. 694 ал. 1 – 3 от ТЗ. С оглед което до приключване на производството по несъстоятелност – каквото приключване спирането по чл. 632 ал. 5 от ТЗ не е, синдикът упражнява горните си правомощия и няма законоустановена пречка производството по заведения иск по чл. чл. 694 ал. 3 т. 1 от ТЗ да продължи. Съответно определението за неговото спиране следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по иска.
Предвид изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
Отменя протоколно Определение, постановено в открито съдебно заседание от 19.06.2019 г. по т.д. № 76/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което производството по делото е спряно до възобновяване на спряното на основание чл. 632 ал. 5 от ТЗ производство по несъстоятелност на ответника „ Д.„ ЕАД / в несъстоятелност /, ЕИК ***.
Връща делото на същия съд и състав за даване по нататъшен ход на производството.
Определението e окончателно.
Председател: Членове: