№ 1314
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110160623 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу И. П. В. и Т. К. В. - А, за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия и такса за услуга
дялово разпределение по аб. №346156, както и за мораторна лихва.
Ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, ведно с искови претенции с правно
основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава върху дължимите суми за
топлинна енергия, както и за дялово разпределение, ведно с разноските
сторени в настоящото производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ххх, е бил придобит от
ответницата И. П. В. с договор за прехвърляне на правото на собственост от
07.09.1998г., сключен със С о. Видно от представения и приет като писмено
1
доказателство по делото акт за учредяване на договорна ипотека от
22.10.2002г., като собственици и учредители на ипотечното право върху
процесния недвижим имот са посочени ответницата И. П. В. и наследодателят
К. Г. В.. Доколкото същият акт е сключен в предвидената в закона форма за
действителност, а именно във формата на нотариален акт, поради наличието
на материална доказателствена сила на извършеното нотариално
удостоверяване, съдът е обвързан от установеното от нотариуса, с оглед
липсата на доказателства в обратния смисъл, че ответницата И. П. В. и
наследодателят К. Г. В., са притежавали правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Видно от представеното и прието като писмено
доказателство по делото удостоверение за наследници, наследодателят К. Г.
В., починал на 03.12.2021г., като оставил за свои наследници по закон
съпругата си И. П. В. и дъщеря си Т. К. В. - А - ответници по настоящото
производство.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена. От представения и приет като писмено
доказателство по делото протокол за извършен отчет от м.05.2020г., се
установява, че в процесния топлоснабден недвижим имот е имало монтиран/и
един отоплителен/и уред/и, като през процесния период е извършвано
отчитане от представител на ищцовата страна.
Видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като
доказателство по настоящото производство и неоспорени от ответниците,
следва да се приеме, че през процесния период е доставяна топлинна енергия
в топлоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. ххх.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
настоящото производство с предмет продажба и доставка на топлинна
енергия и насрещно задължение за заплащане на дължимите суми за
ползването й, както и установяване по безспорен начин на изпълнение на
задълженията по правоотношението от страна на ищеца, което обуславя
синалагматичното му право да поиска изпълнение на задължението на
другата страна по правоотношението.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безпорен начин, че ответниците се
явяват собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, като
съобразно разпоредбите на чл.9 от ЗН, ответницата И. П. В., притежава 3/4 ид.
ч. от собствеността, а ответницата Т. К. В. - А - 1/4 ид. ч. от собствеността
върху процесния имот, поради което по силата на закона, за същите възниква
задължение да заплащат при посочените условия, съобразно с припадащите
им се части от правото на собственост, доставяната топлинна енергия. От
2
събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е топлоснабден, като през процесния период, ищецът е
доставял топлинна енергия, за което издал необходимите счетоводни
документи.
От изричното волеизявление на процесуалния представител на ищеца,
обективирано в протокола от проведеното на 18.10.2023, о.с.з., става ясно, че
на дата 14.02.2023г. /в хода на производството/, са извършени две отделни
плащания по банков път, като едното плащане било в размер на 286,34 лв., а
другото в размер на 859,02 лв., с които плащания били покрити дължимите
суми за главницата за дялово разпределение /изцяло/, сумите за мораторна
лихва, както и за разноски в производството, както и част от главницата за
доставената топлинна енергия за процесния период в размер на 827,22 лв.,
общо и за двете ответници, като непогасена останала сумата в размер на
134,87 лв. - главница за доставена топлинна енергия за процесния период,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и претендираното юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство. При липса на представени доказателства,
опровергаващи твърдението на ищцовата страна и предвид обстоятелството,
че същото представлява признание на неизгоден за страната факт, следва да
се приеме за доказано, твърдението за извършени от ответниците плащания, в
посочените по-горе размери, с които са погасени вземанията на ищцовото
дружество за главницата за дялово разпределение /изцяло/, сумите за
мораторна лихва, както и за разноски в производството, както и част от
главницата за доставената топлинна енергия за процесния период в размер на
827,22 лв., общо и за двете ответници.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената осъдителна искова претенция за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 до м.04.2021, е
основателна в размер на 134,87 лв., като ответницата И. П. В. дължи сумата
от 101,15 лв., съобразно припадащата й се 3/4 част, а ответницата Т. К. В. - А
дължи сумата от 33,72 лв., съобразно припадащата й се 1/4 част, като
исковата претенция следва да бъде отхвърлена за горницата от 134,87 лв. до
пълния предявен размер от 962,09 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Исковата претенция за сумата за дялово разпределение, както и исковите
претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени поради
настъпило погасяване на същите чрез заплащането им.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, И. П. В. с
ЕГН ********** и Т. К. В. - А с ЕГН **********, да заплатят на „Т С” ЕАД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, както следва: И. П. В.
сумата от 101,15 лв., съобразно припадащата й се 3/4 част, а Т. К. В. - А
сумата от 33,72 лв., съобразно припадащата й се 1/4 част, представляващи
главница по доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх,
абонатен №346156, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за стойността
на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., за
разликата над сумата от 134,87 лева до пълния предявен размер от 962,09 лв,
както и искът за сумата от 23,33 лева – такса за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане,
както и исковите претенции с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата в размер
на 154,97 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2020г. - 06.10.2022г., както и сумата от
4,97 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 31.10.2019г. - 06.10.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. П. В. с ЕГН ********** и Т.
К. В. - А с ЕГН **********, да заплатят на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата от 100 лв., разноски по
настоящото производство /юрисконсултско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4