Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският районен съд , VI - ти граждански състав в публично заседание на десети октомври,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2326 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., твърди, че с Договор за студентски кредит от 20.02.2013 г. отпуснал на кредитополучателя П.В.А., кредит в размер на 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева), с краен срок на погасяване на кредита - 10.11.2022 г. съгласно чл. 2.1. и чл. 4.8. от Договора. Съгласно чл. 1.1. от Договора, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 7 (седем) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 220 лева (двеста и двадесет лева) - чл. 1.1. от Договора.
Изпълнили като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да предоставят за временно и възмездно ползване паричната сума.
В чл. 3.1 от Договора, страните приемали за установено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 % (седем процента). Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период).
При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на Банката лихва за забава в размер на Основният лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения - чл. 3.2. от Договора.
Кредитополучателят не дължал заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита - чл. 3.3. от Договора.
Съгласно чл. 4.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми (включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) бил 10.11.2022 г.
При погасяване на кредита, кредитополучателят щял да ползва гратисен период 58 (петдесет и осем) месеца, считано от датата на сключване на договора до 10.12.2017 г. По време на гратисният период кредитополучателят не дължал плащане на главницата и лихва по кредита. - чл. 4.2. и чл. 4.3. от Договора.
По време на гратисният период Банката начислявала лихва върху усвоената част на кредита. Начислената лихва се капитализирала годишно - чл. 4.4. от Договора.
След изтичане на гратисния период, било уговорено, че кредът ще бъде погасен на 59 (петдесет и девет) равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 38.58 лева (тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г. - чл. 4.8. от Договора.
Впоследствие страните изменили и допълнили Договора, като са сключили Анекс № 1 от 26.02.2016 г.
В чл.1 от Анекс № 1/26.02.2016 г., страните се споразумяли, че размера на кредита ще бъде променен от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева) на 1720 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева).
Според чл. 2 от Анекс № 1, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита (вкл. главница, лихва, евентуална лихва за забава) оставал непроменен, съгл. определения в чл. 2.1. от Договора, а именно - 10.11.2022 г.
Съгласно чл. 3.2. от Анекс № 1, след изтичане на гратисният период уговорен в Договора, кредитът определен в чл. 1 от Анекс № 1 следвало да бъде погасен на 59 (петдесет и девет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.01.201 8 г. до 10.11.2022 г.
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД разполагал с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
От чл.3.1. от Договора било видно, че между страните била уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в размер на 7 % (седем процента) фиксирана годишна лихва. Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период).
Постигнато било неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (чл. 3.2. от Договора) - основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Банката била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор и анекс към него. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване.
От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Кредитополучателят
изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били
заплатени месечни вноски, с падежни дати: 10.10.2018; 10.11.2018; 10.12.2018 г.
В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на адресите, посочени в Договора били изпратени писма до Кредитополучателя с изх. № ИЗХ-001-109091. Видно от приложеното известие за доставяне, писмото било достигнало до всички известни на Банката адреси на кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост на всички вземания (главница и лихви) на Банката по Договора за кредит и анекса към него била осчетоводена на 10.01.2019 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о. ВКС приел, че при уговорена в договор за заем предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Страните по
конкретния Договор от 20.02.2013 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/26.02.2016
г., били уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по чл.
6 при наличие на условия: неизпълнение на условие по Договора (в случая
неплащане на дължими месечни погасителни вноски съгл. чл. 6 от Договора), като
съгласно българското законодателство било необходимо и волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до
адреса на Кредитополучателя. Съгласно чл.
9.3. от Договора страните били уговорили материално правна фикция за
получаване на всички уведомления и изявления, които следва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат за валидно
получени_от Кредитополучателя, ако
чрез лично доставяне или изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка
достигнат до адреса му, посочени в Договора (видно от приложеният по
делото Договор и Анекс № 1 адреса е идентичен), в случай че адресатът не е
намерен на посочения адрес. От правото да направи процесния кредит предсрочно
изискуем „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се възползвала като изпратила
представеното по делото писмо до Кредитополучателя П.А. за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита изх.№ ИЗХ-001-109091. Писмото било подписано
от пълномощници на законните представители на банката, редовно упълномощени да
представляват банката. От текста му се установявало именно факта на обявяване
на предсрочната изискуемост- "...Обявяваме
за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми...".
Писмото било адресирано и достигнало физически до адреса на П.А., посочен в Договора (респективно и в Анекс № 1) - гр. Русе, ул. „Измаил" №11, вх. 2, ет. 2, съгласно представената по делото доказателство обратна разписка/известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД. Достигането до адресите на длъжника на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита било удостоверено от обратната разписка/известие за доставяне от „Български пощи" ЕАЛ - лицензиран оператор на пощенски услуги. На основание чл. 19 от Закона за пощенските услуги пощенският оператор бил овластен да извършва универсална пощенска услуга - има тази компетентност и работи по установен ред.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 1, т. 5 от ДР към Закона за пощенските услуги: „Кореспонденска пратка (писмо и/или пощенска карта) е пощенска пратка, която съдържа писмено съобщение върху какъвто и да е физически носител, което трябва да бъде пренесено и доставено до адреса, посочен от подателя върху пратката"
Банката била предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено било заявление № 4889 на 01.02.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 659/2019 г. по описа на Русенски районен съд, VI състав и съдът е издал заповед за изпълнение на задължение за парично задължение №368/05.02.2019г. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П.А. дължи на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, сумата 1861.94 лева – главница, 31.50 лева – лихва за периода 10.10.2018г. -09.01.2019г., сумата 12.31 лева- наказателна лихва за периода 10.10.2018г. - 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
В условия на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл.422 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно предсрочно изискуемите суми по договора за кредит и Общите условия към него, искат ответницата да бъде осъдена да им заплати следните суми: просрочени главници в размер на 99.52 лева за периода от 10.02.2019 г. до 10.04.2019 г. вкл.; предсрочно изискуема главница в размер на 1634.93 лева към 25.04.2019 г.; просрочени редовни лихви в размер на 24.79 лева, начислени за периода от 10.01.2019 г. до 25.04.2019 г. вкл.; начислени наказателни лихви в размер на 0.83 лева върху просрочени главници за периода от 10.02.2019 г. до 24.04.2019 г. включително; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът П.В.А., в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е прието за за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Договор за студентски кредит от 20.02.2013 г. (Договор), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя П.В.А. кредитен лимит в размер на 1540,00 лв. с цел заплащане на 7 бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 220,00 лв., което се потвърждава и от представения на л. 12-15 договор за студентски кредит от 20.02.2013 г.
Съгласно чл. 4.8 от Договора и изготвеникя към него погасителен план кредитополучателят следва да върне предоставения му кредит на 59 равни анюитетни месечни вноски, дължими на десето число от съответния месец, считано от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г.
Съгласно чл. 6.2 от Договора Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на Кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
От представените по делото писмо за обявяване на предсрочна изискуемост и обратни разписка за доставянето му не се установява същото да е получено от кредитополучателя, тъй като е отбелязано, че пратката е непотърсена (л. 21-23).
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице Сн.А., което съдът кредитира като компетентно дадено и от което се установява следното:
Пълният договорен размер на кредита съобразно процесния договор, е усвоен на осем транша,общо сумата от 1720.00лв., както следва: 20.02.2013 г. -220.00 лв., 26.09.2019 г. – 250.00лв., 25.02.2014 г. -250.00лв., 25.09.2014 г.- 250.00лв., 24.02.2015г. – 250.00лв., 24.09.2015г. -250.00лв. и 29.02.2016г. -250.00лв. След края на гратисния период са падежирали 3 броя месечни вноски (главница и лихва) с падежи 10.10.2018 г., 10.11.2018 г., 10.12.2018 г., по които не са извършени плащания. Общият размер на падежиралата главница по тези вноски е 94,70 лв., а на лихвата - 31,50 лв. Начислена е и наказателна лихва за просрочие в размер на 12, 31 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Исковете са предявени след успешно провеждане на производство по чл. 410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между "Райфайзенбанк България" ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за студентски заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за студентски кредит от 20.02.2013 г., по силата на който "Райфяйзенбанк (България)" ЕАД се е задължила да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя – П.А., сумата в размер от 1540 лв. за заплащане на 7 броя такси за обучение – всяка в размер от 220 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да погасява кредита чрез заплащане на 59 равни анюитетни месечни вноски - всяка една в размер на сумата от 38.58 лв. дължими на 10 число на съответния месец, за периода от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г., при уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 7%, включително и лихва за забава в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта върху забавената сума. Страните са постигнали съгласие в разпоредбата на чл. 6. 2 от договора, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. Няма спор и относно обстоятелството, че впоследствие страните изменили и допълнили Договора, като сключили Анекс № 1 от 26.02.2016 г. В чл.1 от Анекс № 1/26.02.2016 г., страните се споразумяли, че размера на кредита ще бъде променен от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева) на 1720 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева). Според чл. 2 от Анекс № 1, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита (вкл. главница, лихва, евентуална лихва за забава) оставал непроменен, съгл. определения в чл. 2.1. от Договора, а именно - 10.11.2022 г. Съгласно чл. 3.2. от Анекс № 1, след изтичане на гратисният период уговорен в Договора, кредитът определен в чл. 1 от Анекс № 1 следвало да бъде погасен на 59 (петдесет и девет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че сключеният от страните договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен, като правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, когато за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора. По своята правна същност тази правна сделка представлява банков кредит, тъй като ищецът сключва кредитни сделки по занятие. Процесният договор е сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, което притежава особено качество – студент или докторант, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. Въпреки, че в процесния случай ответникът няма качеството потребител по смисъла на разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР от Закона за закрила на потребителите (ЗЗП), правилата на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП намират съответно приложение и спрямо договорите за студентски кредит по силата на специалната законова разпоредба на чл. 17, ал. 5 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Видно от представените обратни разписки за връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, последното не е достигнало до адресата и следователно не е налице редовно съобщаване на кредитополучателя на намерението на банката да счита кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.1 от ТР 8 от 02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице към датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е погасил свои задължения, както следва:
94,70 лв. – падежирала главница: изцяло непогасени главници по 3 броя месечни вноски с падежи в периода 10.10.2018 г. -10.12.2018 г.;
31,50 лв. - падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в периода 10. 12.18г. - 09.01.2019 г. и
12,31 лв. - наказателна лихва за забава в периода 10.10.2018 г. -31.01.2019 г.;
Поради което исковете следва да бъдат уважени за тези суми.
Тъй като с т. 2 на ТР 8 от 02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии е приел, че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, съдът намира за неоснователно възражението в отговора за исковата молба за нередовност на искането и заявлението.
Тъй като настощият състав се произнася по предявения като главен установителен иск , след постановяване на ТР 8 от 02 април 2019 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, то не дължи произнасяне по евентуалния иск, вкл. досежно неговата допустимост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч. гр. д. № 659/2019 г. на РС - Русе, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 786,36 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 136,36 лв., депозит за вещо лице в размер на 350, 00 лв.; и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., от които на ищеца съобразно с уважената част от иска следва да се присъдят 57,15 лв. В производството по ч. гр. д. № 659/2019 г. на РС – Русе са направени разноски в общ размер на 88, 12 лв., от които съобразно с уважената част следва да бъдат присъдени 6,40 лв.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и Договор за студентски кредит от 20.02.2013 г. в отношенията между страните, че П.В.А., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, "Експо 2000", бул. "Н. Вапцаров" № 55, ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 368/05.02.2019 г. по ч. гр. д. № 659/2019 г. на Районен съд – Русе:
- сумата от 94,70 лв. – падежирала главница, представляваща изцяло непогасени главници по 3 броя месечни вноски с падежи в периода 10.10.2018 г. -10.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата над 94,70 лв. до предявените 1861,94 лв., ведно със законна лихва за забава за периода от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.В.А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, "Експо 2000", бул. "Н. Вапцаров" № 55, ЕИК ********* сумата от 57.15 лв., представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 6,40 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 659/2019 г. на РС – Русе, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: