Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,09.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №6490 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Г.Г.С. против Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР, ***., в която се твърди, че в
процесния период от време е работил на длъжност „ВСА, той и пожарникар, първа
степен“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.
София МВР.Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от м.10.2016год.
до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ГДПБЗН-София и
графици от Началник РДПБЗН-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд
при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди,
че в процесния период от 03.10.2016г.до 02.10.2019г. е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014г.. но в размер от 0.143. като е отпаднал с Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г.. съответно с този коефициент се получават чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение
коефициент 1,143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд /напр. 1000 ч.нощен
х 0,143=143ч.в повече часове дневен труд идентично с 1000 ч.нощен труд X
1.143=1143- 1000=143ч./. Счита, че както е указано по-горе, в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
IHCOP3I - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за по дневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за
процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба /03.10.2019год.
до 02.10.2016год., е положил/а нощен
труд на 24 часови дежурства, които са средно месечно по 7 на брой, годишно 84 и
в рамките на тригодишния претендиран период 252. В съответствие с чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ - при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано
по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
време. Твърди, че в конкретния случай, за периода 03.10.2016г. до 02.10.2019г.
е положил/а общо 2016 часа нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли
с коефициент 1.143 и възлиза на 2304,288 часа, което води до извънреден труд от
288.288 часа, който следвало да бъде платен допълнително. Твърди, че съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 6,00лв.или за 288.288 ч. извънреден
труд му се дължи сумата от 1810.94 лв. Моли, на основание чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 1810,94лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 03.10.2016г.-02.10.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от предявяване на иска - 03.10.2019г.до окончателното изплащане
на вземането. Претендира направените деловодни разноски.С определение от
07.01.202020т. едопуснато изменение на иска по чл.214 от гПК за сумата
1718,37лв.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Заявява, че не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР (ЕДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР),
и е заемал длъжността-ВСА, той и пожарникар, първа степен в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен (РСПБЗН - Плевен) към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен
(РДПБЗН – Плевен) при ГДПБЗН - МВР. Твърди, че Актовете относно съществуването
на служебното му правоотношение през процесния период - заповед/-и за
назначаване/преназначаване и съответния акт за встъпване в длъжност, длъжностни
характеристикаУ-и и протокол/-и за запознаването на служителя с длъжностната
характеристика - за длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период,
са приложени като доказателства към този отговор. Относно претенцията за
трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния
период от 03.10.2016г. до 02.10.2019г. и по отношение на искането за
трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да
се обърне внимание върху следните факти: Ищецът претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд, положен от него през периода от 03.10.2016г.
до 02.10.2019г. в размер на 288 часа, които
часове той е получил при умножаване на общия брой изработени часове нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове
претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр.
49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Ищецът излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи
полагането, отчитането и заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва
изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд
в дневен, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ. В тази връзка
излага следните контрааргументи: Претенцията на ищеца е неоснователна, защото
НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда (Обн.ДВ, бр. 26 от 01.04.1986г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от
06.11.2018г.) (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение в горо КТ). Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
„Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Тази разпоредба
изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в
брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8
астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от
денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00
до 6:00 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си служи с термина „през деня“, а
в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта“.
Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася
за продължителността на работния ден както през дневната част на денонощието
като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“. Като нощен трудът на
държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР се
определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.“ Тази разпоредба е
продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага
при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата,
реграментираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон
(чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционнаст и
задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния
съд от органите по чл. 150 от Конституцията на репулика България (КРБ) и не
бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна
консултация на ******по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВР рег.
№ 8121р-17549/04.10.2019 г. - приложение по т. 3 от отговора на исковата
молба). Прави извод, че нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна
норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още
по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Ето защо мотивите на ищеца за
необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са несъстоятелни и се основават
на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието на правните норми, които
регламентират отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители
по ЗМВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на
тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа
на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. (Решение № 405 от
04.11.2019 г. по възз.гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе - приложение по т.
4 от отговора на исковата молба). Твърди, че с основен мотив, че чл. 9, ал. 2
НСОРЗ е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като по ЗМВР
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа, са отхвърлени аналогични искове на държавни служители по ЗМВР със
следните решения на Районен съд - Велико Търново (неокончателни): Решение №
1264 от 15.10.2019 г„ постановено
по гр.д. № 2283/2019 г„ Решение № 1323 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 2290/2019 г„
Решение № 1322 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 2291/2019 г., Решение № 1321 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 2297/2019 г„ Решение № 1320 от
24.10.2019 г. по гр.д. № 2299/2019 г„ решения от 07.11.2019 г. по гр.д. №№
2282/2019 г„ 2284/2019 г„ 2285/2019 г„ 2286/2019 г. и 2292/2019 г.всички до тук
по описа на Районен съд - Велико Търново; на Районен съд - Бургас
(неокончателни): Решение № 2822 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6353/2019 г„
Решение № 2823 от 04.11.2019 г. по
гр. д. № 6370/2019 г„ Решение № 2828 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6382/2019 г„
Решение № 2825 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6386/2019 г„ Решение № 2824 от
04.11.2019 г. по гр. д. № 6414/2019 г., Решение № 2860 от 04.11.2019 г.
по гр. д. № 6423/2019 г., Решение № 2821 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6433/2019
г., Решение № 2861 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6437/2019 г., Решение № 2858 от
04.11.2019 г. по гр. д. № 6438/2019 г., Решение № 2859 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6444/2019 г., Решение № 2852 от
04.11.2019 г. по гр. д. № 6494/2019 г., Решение № 2854 от 04.11.2019 г. по гр.
д. № 6495/2019 г. Решение № 2826 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6213/2019 г.,
Решение № 2827 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6235/2019 г., Решение № 2857 от
04.11.2019 г. по гр. д. № 6330/2019 г. , Решение № 2856 от 04.11.2019 г. по гр.
д. № 6332/2019 г., Решение № 2855 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 6334/2019 г. При
постановяване на решение по делото моли да бъде вземете предвид Решение №
122330/23.05.2019 г. на СРС, постановено по гр.дело № 14379/2017 г. по описа на
същия съд и Решение № 91/30.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1796/2016 г.
по описа на Окръжен съд - Варна. Изводи за неприложимост на гражданското
законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се съдържат и в трайната
съдебна практика на Районен съд- Ловеч и
на Окръжен съд - Ловеч, а именно: Решение № 342/2015 г. по гр.д. № 23/2015 на
PC- Ловеч, потвърдено с Решение №
1 /04.01.2016 г. по в.гр.д. № 447/2015 на Окръжен съд - Ловеч; Решение №
401/09.10.2015 г. по гр.д. № 841/2015 г. на Районен съд - Ловеч, потвърдено с
Решение № 11 по в.гр.д. № 559/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч; Решение №
234/08.06.2015 г. по гр.д. № 122/2015 г. на Районен съд - Ловеч, потвърдено с
Решение № 288/29.10.2015 г. по в.гр.д. № 350/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 300/09.11.2015 г. по в.гр.д. № 390/2015 г. на Окръжен съд - Ловеч;
Решение № 369/10.09.2015 г. по гр.д. № 26/2015 г. на Районен съд - Ловеч,
потвърдено с Решение № 327 /08.12.2015 г. по в.гр.д. № 483/2015 г. на Окръжен
съд - Ловеч, както и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5169/2014 г.,
III Г.О., ГК на ВКС. Излага съображения, че да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен
от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Твърди, че през процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).В чл.З, ал.З от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е регламентирано: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В чл. 187, ал. 3 ЗМВР законодателят е определил продължителност на нощния
труд от 8 часа. Затова счита, че не налице специфична законова уредба, различна
от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита,
че от изложеното дотук следва, че няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време
на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения
труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР)
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа
: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа,
което е равно на 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките
на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час, приложена като доказателство по делото. В този смисъл, че не е необходимо
транформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на министъра
на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
81213—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от
30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която
представям като доказателство. Действително за период от около девет месеца,
който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121 з—407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в
несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121 з—592/25.05.2015 г.
Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е
неоснователен.
По отношение на искането за
заплащане на нощния труд като извънреден такъв:Ищецът претендира, че часовете
нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове
нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени
часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд. Счита, че тази
претенция е неоснователна. Излага съображения, че в чл. 176 ЗМВР изрично е
посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно
от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен
труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд
през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. и е приложена като
доказателство. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”Извънреден е
този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в
рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла
на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. За
да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на
дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на
часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1,
не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд. Твърди, че съгласно Писмо изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, и което е
задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения
„когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл.
140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в
тези случаи работникът или служителят не работи—извънредно по смисъла на чл.
143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и
нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Счита,
че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. “ Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд,
какъвто е и основния извод от писмото. Следователно, дори и при прилагането на
общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд е
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. За работещите по
трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си
- чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. (Решение
№ 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011 г., ГК., IV г.о. на ВКС).Служителите,
работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24
часови дежурства. Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време
при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените
часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен
труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се
компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Това са първите два вида нощен
труд - положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над
месечната норма. Отделно от труда по график при извънредни ситуации като
пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които се
налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед.
Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като
такъв. Част от този труд може и да пред нощта и за тези часове се заплаща и
дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е третия вид положен
нощен труд. За втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, видно от приложените към делото доказателства. Твърди, че от
тези писмени доказателства е видно също, че положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено. Прави извод, че следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Съдът като прецени събраните по
делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази
доводите и възраженията на страните, констатира следното:
По
делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за
процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „ВСА, той и
пожарникар първа степен““ в Районна служба
„ПБЗН“-гр.Плевен при ОД“Пожарна безопасност и защита на
населението“-Плевен.Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето
от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г.,
които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и
6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения
подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая съдът приема, че за
исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма, не следва да
се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.Съдът приемеа, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношение, които се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период ищецът е работил на 12
часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа
до 6 часа, общо за целия процесен период от 1729часа. При превръщане на
часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават
общо 1976,247часа, от които вещото лице е посочило, че 247,247часа не са
платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1718,37лв.
По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 03.10.2016г. – 02.10.2019г./вкл./,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1718,37лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски общо 550лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавната такса в размер на 68,73лв. върху уважената претенция.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С., ЕГН**********,
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1718,37лв.
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 03.10.2016-02.10.2019г./вкл./,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-03.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Г.С., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
общо 550лв., направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР- София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 68,73лв., дължимата държавна такса върху уважената претенция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд,
в двуседмичен срок, считано от днес -09.01.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: