№ 3832
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110164616 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът .. е предявил установителни искове против В. ХР. СТ., при твърдения, че
е ползвател на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : г., ., като е ползвал доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01. 5.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на
2543,81 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури,
поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 12.5.2021 г. в размер на 360,69
лева, по силата на чл.36 ОУ, дължи и сумата 52,54 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. както и мораторна лихва
от 01.7.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 9,98 лева. В исковата молба се твърди, че
ответникът е ползвател на имота, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ,
доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за
битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по
прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово
разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника,
поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и
ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява
установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова
полза заповед по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,ал.5 ГПК на длъжника по заповедта.
В молба – уточнение сочи, че счита ответника за титуляр по партида, тъй като има учредено
вещно право на ползване върху имота.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител адвокат Г., в срока за
отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че оспорва редовността на производството –
1
счита, че в исковата молба не е излагано твърдение какво количество, качество и при какви
цени е ползвана ТЕ /възражение, което съдът намери по същество, доколкото касае
доказването/, неясна е главницата, защо ищецът счита ответника заг. потребител, какъв вид
енергия твърди да е доставяна, в какъв обем / отново – по същество – касае твърдение на
ищеца, което подлежи на доказване/. По съществото на спора, оспорва твърдението на
ищеца, че е изпълнявал услугата, че е имало надлежен топлинен счетоводител с действащ
договор, при съставени редовно документи за отчет, оспорва се твърдението на ищеца, че
ответникът е потребител, както и че е потребил ТЕ на сочената стойност. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по
делото, че за период 5.2018г.- 4.2019г. ищецът е издавал прогнозни фактури, на стойност
3770,63лева, които след изготвяне на дялово разпределение от третото лице, през 7.2019г. са
сторнирани, и е издадена една обща фактура, за целия отоплителен сезон, на стойност
2058,21 лева. Съдът е намерил, че обезщетението за забава, като размер, върху сумата от
327,45 лева, за период 15.9.2019г.- до 12.5.2021 г. Във връзка с възражението на ответната
страна по отделеното за безспорно, с нарочно определение по чл.143 ГПК, съдът е задължил
ищеца да представи прогнозни и общи фактури за исковия период, които са представени.
Не са ангажирани други доказателства.
По делото е представен протокол за проведено ОС на ЕС, който удостоверява взетото
решение за преминаване към дялово разпределение, както и сключен договор за
извършването му, от третото лице – помагач на страната на ищеца. В приложение 2 към
протокола, фигурира .. Видно от представения по делото нотариален акт, в него е налице
вписване, че при изповядването му е представено удостоверение за наследници на .. С
договора,под формата на нотариален акт, В. ХР. СТ. е придобил на възмездно основание
пожизнено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, а трето на делото лице – .
– правото на собственост .
Третото лице – помагач е представило по делото два броя отчети, извършени през
2019г.и 2020г, с подпис на потребител.
Видно от отчетите, в тях не е ползвана енергия за отопление на имота / освен
начислената за щранг – лира/, ползвана е енергия за битово горещо водоснабдяване. От
приложените съобщения към фактури и общи фактури и извлечението от сметка се
установява, че прогнозно начислената сума за ТЕ за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г.
възлиза на 3770,63 лева, която сума е сторнирана през м.7.2019г., когато е издадена една
обща фактура за сумата 2058,21 лева, която включва цялата дължима сума за този
отоплителен сезон. От нея, съгласно извлечението, ищецът претендира сумата 2043,02
лева. през 7.2020г. са издадени фактури за сумата 623,45 лева – цялата топлинна енергия,
ползвана за сезон 5.2019г.- 4.2020г.
2
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото се установи от представения нотариален акт, че ответникът е
придобил вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като не се ангажираха
доказателства, че впоследствие ответникът се е разпоредил с него в полза на трето лице или
че е налице хипотезата на чл.59,ал.3 ЗС, поради което се налага извод, че ответникът за
исковия период е бил страна по облигационното правоотношение, по продажба на ТЕ за
битови нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото, от представените протокол на ОС на ЕС и договор, сключен с
третото лице /в приложението към който фигурира праводателят на прехвърлителите, с
положен подпис/, се налага извод, че Етажната собственост е преминала към дялово
разпределение през 2002г., сключила договор с третото лице за извършването му, в които
ответникът е встъпил, като по делото не са ангажирани доказателства, че е налице
хипотезата на чл.153 ЗЕ.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно
от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, и в
имота всички отоплителни сезони са извършвани отчети, които са представени от третото
лице, с подпис за потребител.
Макар с определен в договора срок, изтекъл за исковия период, третото лице е
продължило да осъществява услугата дялово разпределение, видно от представените
3
изравнителни сметки.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни. Неоснователно е
твърдението на ответника, че начисленото количество не е реално ползвано. Видно от СТЕ,
енергията за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е изчислена въз основа
двете формули, предвидени Наредба № 16-334/2007г., при съобразяване на обстоятелството,
че в имота се ползва топлинна енергия за имот за щранг – лира, която е измерена от третото
лице.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
4
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, изравнителната сметка за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. е отразена в
изготвена обща фактура от 31.7.2019г., на стойност 2058,21 лева, която включва цялата
дължима сума за този отоплителен сезон. От нея, съгласно извлечението, ищецът
претендира сумата 2043,02 лева.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
5
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2019г., тъй като съставлява ново вземане на ищеца, за по- голяма от претендираната по
прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурите и
изтичане на 45 дневен срок. Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на 4.6.2021г., като в
погасителна давност са вземанията с настъпил падеж към 4.6.2018г., което значава, че преди
изтичане давността на вземането на най- старото вземане по настоящото дело от 5.2018г.,,
поради което и възражението за давност е неоснователно.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.5.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
6
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
4.6.2021г., когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането за дялово
разпределение по фактурата от 30.5.2018г. – сумата от 2,09 лева, и на основание чл.119 ЗЗД
– за сумата 0,62 лева лихва, за която искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 109,34 лева , от които
сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 59,34 лева държавна
такса. От тази обща сума, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следва
сумата от 109,24 лева .
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 730,41 лева, от
които 192,41 лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, 438 лева депозит за особен представител.
От сторените от ищеца разноски , ответницата дължи сумата от 729,74 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр..д.№ 31829/2021г. от СРС, 125- ти
състав, че В. ХР. СТ. ЕГН: ********** гр. София, ., общ. Столична, , чрез особен
представител адвокат К.С. Г., САК, дължи на . ЕИК: . ., общ. Столична, обл. София
(столица) Сумите: главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 543,81 лева цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, .,
аб.№., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
7
от 15.09.2019г. до 12.05.2021 г. в размер на 360,69 лева, главница от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 50,45 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
01.07.2018г. до 12.05.2021 г. в размер на 9,36 лева, като отхвърля исковете за дялово
разпределение за горницата над уважения размер 50,45 лева до пълния предявен размер от
52,54 лева и по фактура от 5.2018г., и за обезщетение за забава в размер 0,62 лева върху тази
главница за период 01.07.2018г. до 12.05.2021 г
ОСЪЖДА В. ХР. СТ. ЕГН: ********** гр. София, ., общ. Столична, , чрез особен
представител адвокат К.С. Г., САК, да заплати на .. ЕИК . с адрес . сторените по делото
разноски – 109,24 лева за заповедното производство и 729,74 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „ Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8