№ 27281
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20251110106135 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 35268/03.02.2025г., подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу К. М. К. за
прехвърлени чрез цесия вземания по Договор за потребителски кредит № 740270 от
04.10.2021г., сключен между длъжника и „Стик кредит“ АД, които вземания включват и
сумата от 264,64 лева, неустойка съгласно раздел VIII „Неустойки“.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 17 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на основание
ЗЗД в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик
кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един
работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
Стик-кредит АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора в случай че потребителят не изпълни задължението
си, посочено в чл. 17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17
причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.
1
Съгласно чл. 28 от договора при неизпълнение на което и да свое договорно задължение,
включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите
договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на
просрочената сума на ден.
В приложения погасителен план е посочено, че неустойката е в размер на общо 794,94
лева.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че при оценката на
кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя в полза на
кредитора обезпечение по кредита. Съгласно чл. 13 от ОУ за да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен,
потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице- поръчител
или банкова гаранция. Предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора
да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от потребителя кредит /чл. 15/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
2
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
конкретната договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не
на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в
тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 70 % от
размера на заетата сума /предоставеният заем е в размер на 1000 лева, а стойността на
претендираната неустойка е в размер на 794,94 лева/.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди.
На следващо място, уредената в чл. 28 от договора неустойка за неизпълнение на
задължение по договора противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава.
По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено в частта
за сумата от 264,64 лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските за разликата над сумата от 18,76 лева за държавна такса и над 37,51
лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
35268/03.02.2025г., подадено от „АПС Бета България“ ЕООД срещу К. М. К., В ЧАСТТА за
сумата от 264,64 лева, представляваща неустойка поради непредоставяне на обезпечение по
чл. 17 от Договор за потребителски кредит № 740270 от 04.10.2021г., сключен със „Стик
кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 12.07.2023г., както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 18,76 лева за държавна такса и над 37,51 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4