№ 993
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110208656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район ***, представлявано от
управителя Г.К.Й., чрез адв.В. К. от САК, против наказателно постановление
№42-0005486/21.02.2023 г., издадено от Директор на РД „АА“-София, с което
на основание чл.98, ал.8 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, за нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Навежда следните
аргументи: към датата на издаване на процесното НП – на 10.02.2022 г., АНО
е знаел за издаденото удостоверение за начална квалификация и по справка в
информационната система е установил липсата на курсиста в списъка от
31.01.2022 г. за курс №260, т.е. и при условията на чл.15, ал.1 от цитираната
наредба, АНО е знаел за курсиста 11 месеца преди съставяне на АУАН, с
оглед на което счита последния за съставен след изтичане на давностния срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН; в процесното НП липсва описано административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН; в АУАН и НП липсват и
1
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а именно: дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, от което следва и липса на съставомерност на вмененото деяние;
обстоятелството, че лицето фигурира в регистъра, но липсва в предварително
подадения списък не съставлява нарушение на цитираната наредба,
доколкото същата позволява както преместване на курсисти от един в друг
учебен център, така и да се запишат на най-ранния курс, макар и след
подаване на списъка в РД „АА“.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.В. К. от САК, депозира писмени бележки, в които взема
становище по същество на правния спор, като навежда аналогични на
посочените в жалбата аргументи. Моли съда да прогласи нищожност на
оспореното НП, и при условията на евентуалност – да го отмени, като
незаконосъобразно издадено. Претендира присъждане на направените
разноски в полза на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на РД „АА“-
София, не се представлява в съдебно заседание. В писмото, придружаващо
преписката, взема становище за правилност и законосъобразност на
процесното НП и моли същото да бъде потвърдено. В тази насока навежда
доводи, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаването
на АУАН и НП, че е налице пълно описание на нарушението, дата, място,
обстоятелства, при които е извършено, респективно и доказателствата, които
го потвърждават, че нарушението е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере какво е обвинението и срещу какво
да организира защитата си, че е посочена нарушената правна норма, а
наказанието е индивидуализирано. Претендира присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ИА
„АА“, съобразно чл.37 от ЗПП. Прави изрично възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
2
НП е връчено лично на управителя на санкционираното дружество на
29.05.2023 г., съгласно разписката върху него, а жалбата е подадена по
електронен път чрез АНО на 09.06.2023 г., видно от датата на поставения
входящ номер върху нея, т.е. в законоустановеният 14-дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
на АУАН с бл.№333784 на 26.01.2023 г. от инспектор в РД „АА“-София: Д. С.
Д., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, против жалбоподателя „***“ ООД, затова, че на 26.01.2023
г., около 15:10 часа, в гр.София, в сградата на РД „АА“-София, при
извършване на комплексна проверка на фирмата, с издадено удостоверение за
регистрация за провеждане на курсове за начална квалификация на водачи и
провеждане на курсове за периодично обучение за придобиване на карта на
водач за квалификация с №150/11.01.2018 г., на основание Заповед №РД-12-
183/18.01.2018 г., за което е съставен констативен протокол, е установено, че:
1.Лицето И.М., ЕГН **********, е получил удостоверение за
периодично обучение за превоз на пътници с №016770/06.02.2022 г., съгласно
направена справка в информационната система на ИА „АА“-София, като
„***“ ООД не го е вписал в списъка с №260 на дата 31.01.2022 г. в
гр.Самоков, ул.***, който е подаден в РД „АА“-София и регистриран с рег.
№41-01-29-719/01.02.2022 г., видно от регистър на курсистите в курса за
придобиване на професионална компетентност за извършване на обществен
превоз на пътници и товари, лицето фигурира като обучен под
№2898/31.01.2022 г., с което е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.1 от
Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството, срещу подпис, без възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
3
възражения пред АНО.
Въз основа на така направените констатации в АУАН, Директор на РД
„АА“-София, след като възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя на
основание чл.98, ал.8 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №41/04.08.208 г. на
МТ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка от
информационна система за преглед на DQC на ИА“АА“; списък на
курсистите в курс №260 за придобиване на професионална компетентност за
водач на МПС за извършване на обществен превоз на пътници към „***“
ООД с рег.№41-01-29-719/01.02.2022 г.; писмо от изпълнителния директор на
ИА “АА“ до РД “АА“ за възлагане извършването на комплексна проверка на
жалбоподателя; Заповед №РД-12/83/18.01.2023 г. на директора на РД “АА“-
София за извършване на комплексна проверка на жалбоподателя на
18.01.2023 г. от инспектори в отдел „Контрол“ към РД „АА“-София: Д. Д. и
К. В.; констативен протокол с рег.№11-46-7675/31.01.2023 г.; известия за
доставяне; длъжностна характеристика за заемане на длъжността инспектор
на актосъставителя в РД „АА“-София; Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Заповед №7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“.
………………….
При извършена служебна проверка за законосъобразност на така
образуваното административнонаказателно производство, съдът намира, че
както АУАН, така и НП са издадени от материално и териториално
компетентни органи, като компетентността на актосъставителя произтича
директно от ЗАвП, съобразно заеманата длъжност – инспектор в РД „АА“-
София, съобразно представената длъжностна характеристика. Обжалваното
НП също е изадено от компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-
30/24.02.2020 г., министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в
чл.92, ал.2 от ЗАвП и чл.189, ал.12 от ЗДвП компетентност, на
различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП, като сред тях е и
4
началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“-София, който отдел е част от
структурата на ИА „АА“, а към датата на издаване на НП – 28.08.2023 г., АНО
е заемал посочената длъжност, считано от 01.02.2023 г., съгласно
представената Заповед №20/27.01.2023 г. за назначаването му на тази
длъжност.
Не се споделя релевираното в жалбата възражение за съставяне на
АУАН, извън давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложените
по делото писмени доказателства е, че комплексната проверка на
дружеството-жалбоподател е възложена със заповед на Директор на РД „АА“-
София от 18.01.2023 г. и извършена в очертания период – от 18.01.2023 г. до
27.01.2023 г., а описаните в АУАН и НП обстоятелства са констатирани на
26.01.2023 г. АУАН е съставен на същата дата, когато е приключила
комплексната проверка, поради което се явява съставен в тримесечния срок
от откриване на нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а процесното
НП като издадено на 21.02.2023 г. – в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Възраженията, че АНО още на 10.02.2022 г. е знаел за издаденото
удостоверение за начална квалификация и при направена справка в
информационната си система е установил липсата на курсиста в списъка от
31.01.2022 г. за курс №260, т.е. 11 месеца преди съставяне на АУАН, не се
споделят от съда, доколкото длъжностните лица не са законово задължени да
следят за вписванията в информационната система на ИА „АА“ и да правят
констатации.
Основателно се явява, обаче, релевираното възражение в жалбата, че в
АУАН и НП на практика липсва описано административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Наредба №41/04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация е издадена от министъра на транспорта, на основание
чл.7б, ал.5 и чл.7, ал.4 от ЗАвтПр /§4 от ПЗР на Наредбата/, и с нея се
определят условията и редът включително за /чл.1, т.3 от Наредбата/
провеждане на курсове за периодично обучение на кандидатите за
придобиване на карта за квалификация на водача. В чл.7, ал.1 от Наредбата е
предвидено курсове за обучение на водачи за придобиване на начална
квалификация и за усъвършенстване на познанията им /периодично обучение/
5
да се организират от търговци и юридически лица с нестопанска цел, от
професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи,
средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и
висшите училища, които притежават удостоверение за регистрация. Съгласно
чл.15, ал.1 от Наредбата, кандидатите за придобиване на начална
квалификация или за усъвършенстване на познанията им /периодично
обучение/ се записват от учебните центрове в регистър, администриран от ИА
„АА“ в системата по чл.10, ал.5 преди започване на обучението. Съгласно
чл.10, ал.5 от Наредбата, ИА „АА“ предоставя достъп до информационната
система, обслужваща дейността по обучението и изпитите за придобиване на
удостоверение за професионална компетентност на преподавателите по
теоретично обучение, включени в списъка към съответното удостоверение –
за отразяване на присъствията и отсъствията на кандидатите. За всеки учебен
център се предоставя по едно техническо устройство за всеки от
преподавателите, включени в списъка към съответното удостоверение, за
изпълнение на задълженията по чл.15, ал.3-5.
Правния анализ на визираните по-горе правни норми, дава основание на
съда да приеме наведените в жалбата възражения относно допуснато в АУАН
и НП неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено, за основателно. От изложените в АУАН фактически твърдения,
възпроизведени по идентичен начин и в процесното НП, не се установява
конкретното противоправно деяние, вменено на дружеството-жалбоподател.
Не са посочени достатъчно обстоятелства, от които да се извлекат елементите
от обективния състав на нарушение на чл.15, ал.1 от Наредбата, каквото би
било липсата на запис от страна на дружеството-жалбоподател на
кандидатите за придобиване на начална квалификация или за
усъвършенстване на познанията им /периодично обучение/ в регистъра,
администриран от ИА „АА“ в системата по чл.10, ал.5, преди започване на
обучението. Фактът, че дружеството-жалбоподател не е вписало лицето И.М.,
получило удостоверение за периодично обучение за периодично обучение на
превоз на пътници №016770/06.02.2022 г., в списъка с №260 на дата
31.01.2022 г. в гр.Самоков, ул.***, като е подал лицето към РД „АА“-София и
го е регистрирал с №41-01-29-719/01.02.2022 г., въпреки, че в регистъра на
курсистите в курса за придобиване на професионална компетентност за
извършване на обществен превоз на пътници и товари това лице фигурира
6
под №2898/31.01.2022 г., само по себе си не е достатъчно да изясни в какво
точно се изразява липсата на запис в регистъра, относно посоченото лице –
дали не е бил вписан от дружеството-жалбоподател в регистъра към датата на
започване на обучението или след това.
Същите съображения са относими и ако се приеме, че нарушената от
дружеството разпоредба е тази на чл.98, ал.8 от ЗАвтПр, която предвижда да
се наказва с глоба или с имуществена санкция 500 лева, всеки който наруши
изискванията за провеждане на обучение на водачи за придобиване на
начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им и
изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е
предвидено друго наказание. Жалбоподателят не оспорва направената
констатация в АУАН и НП, че притежава издадено удостоверение за
регистрация за провеждане на курсове за начална квалификация и за
периодично обучение за придобиване на карта на водач за квалификация с
№150/11.01.2018 г., което лигитимира дружеството „***“ ООД, като лице по
чл.7в, ал.1 от ЗАвтПр, с право да организира изброените в тази разпоредба
курсове за обучение на водачи, включително за придобиване на
квалификация и за усъвършенстване на познанията им. За да е ясно какво
точно противоправно деяние е извършило дружеството-жалбоподател в това
му качество, следваше да бъде установено по недвусмислен начин, че
последното е допуснало провеждането на обучение в нарушение на условията
и реда за записване на кандидата в регистъра преди началото на неговото
обучение, като се изложат твърдения кои условия или ред са нарушени,
съответно в какво се изразява нарушението.
Констатираните непълноти в съдържанието на АУАН и НП създават
неяснота относно конкретното изпълнително деяние на вмененото
административно нарушение, като неспазването на изискванията на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН се явяват съществени по тежест нарушения на
процедурата по издаването на НП, безспорно довели до грубо накърняване
правото на защита на санкционираното лице, което не е наясно с вмененото
му деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че релевираните възражения
в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението,
също се явяват основателни. В съставения АУАН и издаденото, въз основа на
7
него НП, не е конкретизирана датата на извършване на нарушението. От
отразеното в тях би могло да се приеме, че датата на деянието е 31.01.2022 г.,
но освен тази дата са посочени и други такива – дата на вписване в регистъра
на лицето - 01.02.2022 г., дата, от която лицето фигурира като обучено в
регистъра на курсистите – 31.01.2022 г., както и датата, на която е получило
удостоверение за периодично обучение за превоз на пътници – 06.02.2022 г.
При констатирана неяснота относно изпълнителното деяние, неясна остава и
конкретната дата, на която дружеството-жалбоподател е следвало да впише в
регистъра посоченото лице, преди започване на неговото обучение. От друга
страна, обстоятелството, че лицето фигурира в регистъра, но липсва в
предварително подадения списък /преди започване на обучението му/, само
по себе си не съставлява административно нарушение, доколкото цитираната
Наредба позволява, както преместването на курсисти от един в друг учебен
център, така и записването им в най-ранния курс, макар и след подаване на
списъка в РД „АА“. Горното несъмнено е предопределило обективната
невъзможност за посочване на дата и място на извършване на нарушение,
което е изначално несъставомерно от обективна страна. Датата на
извършване на нарушението е съставомерен признак на всяко
административно нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с
оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, както и за
обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения
контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи
безпротиворечиво в АУАН и НП, но и да е правилно определена от АНО.
Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението
е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез
него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Допуснатите от АНО
нарушения при издаването на процесното НП са съществени и съставляват
формално основание за неговата отмяна като незаконосъобразно, а доколкото
е налице вменяване на несъставомерно деяние, процесното НП се явява и
неправилно издадено, в нарушение на установения принцип в чл.2, ал.1 от
ЗАНН – за законоустановеност на административните нарушения и на
8
предвидените наказания за тях. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и
неправилно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, жалбоподателят има
право на разноски, като претендира такива в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Доколкото претендираната
сума съответства на минимално предвиденото възнаграждение за този вид
дела в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, направеното възражение за прекомерност от ответната
страна по жалбата, се явява несъстоятелно и сумата от 400 лева следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№42-0005486/21.02.2023 г., издадено от Директор на РД „АА“-София, с което
на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
район ***, представлявано от управителя Г.К.Й., на основание чл.98, ал.8 от
ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.15, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, РД „АА“-София, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район ***, представлявано от управителя Г.К.Й., сумата от 400
лева /четиристотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
9
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10