Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на дванадесети март две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1562 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК,
предявен от В.Н.А., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.Ш. против Е.. С.А., ЕГН: **********
***.
Ищецът твърди, че ответницата била негова съпруга,
с която сключили граждански брак на .... в с. М.О.Х.. Бракът и за двамата бил
първи, като от него имали родени две деца – и двете пълнолетни: Н.В. и С.В.А..
Твърди, че в продължение на доста години след сключване на брака отношенията им
с ответницата били нормални, но след това се влошили. Тя не полагала нужните
грижи за семейството което създали. Първоначално живеели на квартира, а след
това през годините построили и няколко собствени жилища. В продължение на около
..години ответницата се отчуждила от него, престанали да си имат доверие. Тя се
изнесла от семейното жилище в грл.К., ул. Ю.Ч. №.и сега живеела в друго тяхно
жилище, заедно със сина им. Според ищеца причината да са вече почти ..години
във фактическа раздяла било несходството в характерите им. Живели много години
заедно и през цялото това време той чувствал хладина в отношенията помежду им.
Това се дължало на поведението на ответницата, но винаги ищецът се примирявал с
това в името на децата. Не я бил провокирал с каквото и да било, за да настъпи
фактическата раздяла. Имало скандали между тях, налагане на мнение и преди
всичко чувствал, че бил игнориран като съпруг Ответницата през годините на
съвместното им живеене, с поведението си създавала напрежение в семейството.
Чувствал ответницата чужда в отношението ѝ към него лично, и към
семейството. Преди фактическата им раздяла, ответницата се отчуждила тотално от
ищеца, брачните им отношения се разстроили напълно. По този начин и с тези и
действия съпругата му изцяло се дезинтересирала и спряла да полага грижи за
него. Въпреки многократните им разговори, ответницата винаги посрещала със
скандали правените от ищеца предложения за каквото и да било. Преди около ..
години се принудил да отиде в старчески дом в с. С.., където пребивавал и
понастоящем, но се прибирал и в жилището в гр. К., в което живеел сам. Явно
било, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени,
налице било очевидно несходство в характерите, явно неуважение и незачитане на
ищеца като личност от страна на ответницата. При тези обстоятелства той нямал
намерение да продължава да живее със съпругата си. Бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен, изпразнен от съдържание и нямало никаква възможност да
бъде заздравен. Този брак не бил полезен както за тях, така и за обществото.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския
им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината; да предостави на него ползването на семенното жилище, находящо се в гр.К.,
Ю.Ч. №.; да постанови ответницата след развода да носи предбрачното си фамилно
име И...
Ответницата чрез пълномощника си адв. Е.П., намира
предявения иск за допустим и частично основателен. Не оспорва това, че с ищеца
сключили граждански брак на .... в с. М.О.Х.я и това, че бракът е първи и за
двамата. Не оспорва и обстоятелството, че от брака си имали родени двама сина –
Н.В. и С.В.А., като и двамата понастоящем били пълнолетни. Безспорно било също,
че с ищеца притежавали жилище – апартамент, находящ се в гр.К.., ул. „Ю.. ч..“
№.., придобит в резултат на членство в ЖСК. Не било вярно твърдението на ищеца,
че през годините построили няколко жилища. Наред с този имот притежавали
единствено и само още един – вилно място със сезонна постройка в м. „Я.. т..“ в
землището на гр. К.., придобит по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва всички
останали твърдения на ищеца и особено тези за проявявана хладина от нейна
страна, за налагане на мнение и за негово игнориране. Категорично заявява, че
всичко това се отнасяло до ищеца и че изключителна вина за разстройството на
брака им имал само той. Ищецът бил с тежък характер и винаги бил с много лошо
отношение към нея и синовете им. С времето той успял да прогони от дома им
първо синовете им, а впоследствие и нея. През цялото време той твърдял, че
семейното им жилище било само негово, макар и придобито по време на брака в
условията на СИО, и искал всички да се махнат от там, за да не му пречат. Това
се превърнало в негова фикс идея. Вдигането на скандали и обиди по неин адрес
били ежедневие, била подложена на постоянен физически и психически тормоз.
Буквално всеки ден, след като се приберял от работа, ищецът вдигал скандали и
им крещял да се махат, че всичко в дома им било негово, още ли били там, да се
изнасят. Синовете им не изтърпели този постоянен тормоз и се изнесли. Ярък
пример за психическия тормоз, на който ответницата била подложена от страна на
ищеца, било случилото се в края на 90-те години, когато я съкратили от „В.М.З.“
.. За времето от регистрацията ѝ в Бюрото по труда до получаване на
първото обезщетение на практика била без никакви доходи. През този период от
време ищецът отказвал по какъвто и да било начин да участва в издръжката на
семейството им. Той дори отказвал да дава пари за хляб – след работа, на път за
вкъщи си купувал хляб, от който отказвал да ѝ даде на вечеря. След вечеря
си прибирал останалия хляб при него, а сутрин, отивайки на работа, взимал
остатъците със себе си. През този период от време била принудена да живее само
със зимнината, направена от нея. И всичко това било съпроводено с ежедневни
обиди по неин адрес, че била некадърна и затова я били изгонили. А тогава във
„В.М.З.“ .. били извършени масови съкращения.
Било ѝ много трудно и си давала сметка, че по
този начин не можела да живее. Синът ѝ С.. ѝ изпратил пари, с които
заминала за Г.. и се установила да живее и работи там при него. Там останала в
продължение на две години и половина. През този период от време се обаждала на
съпруга си и правела опити да подобрят отношенията си, но без резултат. Ищецът
постоянно я обвинявал, че имала любовници. Когато се върнала в България, той поискал
да му даде всички пари, които успяла да спести в Г... Тя му отказала, тъй като
вече знаела какво е да няма човек никакви пари, дори за храна, а и виждала
неговото отношение към нея. Така отношенията им продължили да се влошават.
На по-късен етап, когато ответницата се грижела за
двамата им внука, ищецът подложил на същия тормоз и тях. През периода от .. г.
до … г. при тях в семейното им жилище живеели двамата им внуци – В.. и Е..,
деца на сина им С.. А.. Ответницата се грижела за двете момчета, тъй като
техните родители се били установили на работа в Г... Ищецът подложил на същия
тормоз и тях. Всеки ден им крещял да се махат. Децата плачели и му се молели да
ги остави, че няма къде да отидат, но ищецът бил непреклонен. Отношенията им се
влошили до такава степен и положението станало толкова нетърпимо, че през
пролетта на .. г. синът им С.. се прибрал по спешност в Б…. и довършил жилището
си, за да могат майка му със синовете му да се изнесат в него. На … г. ответницата
и двамата ѝ внуци се изнесли от семейното жилище. Първоначално се връщала
там, за да чисти и пере дрехите на ищеца, и да му сготви. Но много скоро той
сменил патрона на вратата и тя спряла да ходи в семейното жилище. От този
момент насетне на няколко пъти ищецът идвал в блока, в който било жилището на
сина им Спас и където тя се установила да живее с двамата си внуци. Всеки път
той вдигал скандали на нея и на децата, викал по стълбите. Имало случаи, при
които я нападал и физически. На фона на всичко това ищецът викал полиция и
подавал жалби в прокуратурата.
След като се изнесла от семейното жилище и ищецът
останал сам да живее там, се надявала, че това ще го успокои. Но явно той се
дразнел и от това, че децата я прибрали при тях и че никой от тях не го търсел,
защото продължил да търси контакти, за да предизвиква скандали. Преди около
четири години ищецът сам и по свое желание отишъл в старчески дом. Семейното им
жилище останало заключено и ответницата нямала достъп до него. Той продължавал
да ѝ отказва достъп до жилището, дори за да си вземе личните вещи и
дрехите. Имала достъп само до гаража.
Ответницата моли съда да уважи иска в частта за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен и да предостави
ползването на семейното жилище на ищеца при условията на чл.57 СК, като считано
от влизане в сила на съдебното решение претендира ищецът да ѝ заплаща
наем в размер на 100 лева месечно, платими до последно число на текущия месец,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска. Желае
да запази брачното си фамилно име – заради синовете си, чиято фамилия била „А.“,
а и заради множеството затруднения и разходи, свързани с подмяната на
документи.
Предявява насрещен иск, с който моли съда да прекрати брака им с като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпруга ѝ и да ѝ присъди
разноските по делото.
Ответникът оспорва насрещния иск като неоснователен.
Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. С оглед обстоятелството, че с насрещния иск се
оспорва единствено това кой от двамата съпрузи има вина за разстройството на
брака, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
На основание чл.146, ал.1, т.4 са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че страните са сключили граждански брак на .... в с. М.О.Х.я;
че бракът е първи за двамата съпрузи; че от брака си имат родени две деца – Н.В.
и С.В.А., като и двамата понастоящем са пълнолетни; че семейното жилище
представлява апартамент, находящ се в гр.К.., ул. „Ю.. ч..“ №…..
От представения в препис нотариален акт
№93, том. II, дело №539/1980 г. се установява, че страните са придобили семейното
жилище през време на брака си и същото е съпружеска имуществена общност по
смисъла на СК.
По делото е назначена и приета като обективна и компетентно изготвена
съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
средната стойност на месечния наем на семейното жилище – апартамент №. ет.1 от
ЖСК „И..“ с административен адрес: в гр.К…, ул. „Ю. ч…“ №… е 170.00 лева.
По делото са приложени пр. пр. №229/2011 г. по описа на РП Карлово и пр.
пр. №6723/2017 г. по описа на РП Карлово, от които е видно, че отношенията на В.А.
с останалите членове на семейството му са били силно влошени. Първата преписка
е образувана по молба на Е. А. срещу В.А.. Наблюдаващият прокурор е счел, че са
налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК –
самоуправство. Образувано е досъдебно производство срещу неизвестен извършител,
което впоследствие е прекратено. Втората преписка е образувана по жалба на В.А.
срещу сина му Н.. А., по която наблюдаващият прокурор е отказал да образува
досъдебно производство, тъй като не са установени данни за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 НК.
Като свидетел по делото е разпитан и другият син на страните – С.. А..
От неговите показания се установява, че съвместният живот на родителите му е
бил съпътстван от почти непрекъснати конфликти и противоречия. Баща му живеел в
свой собствен свят, в който всички му били виновни. С него никой не можел да се
разбере. Той самият като син никога не бил чувствал близост и подкрепа от баща
си. Когато например поискал от него да му помогне, докато си строял къщата –
само да наглежда работниците, баща му му отказал с думите „Който иска къща, да
си строи“. В друг случай, като дете свидетелят паднал и си счупил колелото, а
баща му го набил с вилката. Държал се грубо и агресивно както със съпругата си,
така и с децата и внуците си – крещял, обиждал ги, псувал. Тази агресия с нищо
не била предизвиквана, просто характерът му бил много тежък. Въпреки всички
грижи, които съпругата му полагала за него и за домакинството, той я обиждал и
нагрубявал. Средствата, които получавал си били само негови. Апартаментът, в
който живеели със съпругата му също бил само негов. Всички му пречели и многократно
им казвал да се махат от дома му. В крайна сметка съпругата му, заедно с
внуците им се принудили да напуснат семейното жилище. Свидетелят я взел при себе
си в Гърция, а междувременно баща му сменил патрона на вратата и майка му
нямала достъп до апартамента. В момента Е. А. живеела в апартамент, собственост
на свидетеля, а баща му по собствено желание отишъл в старчески дом.
Преимуществено пребивавал там, а когато се връщал в К.., ползвал семейното
жилище, което през останалото време било заключено и не се обитавало от никого.
Според свидетеля бракът между родителите му нямало как да продължи и вината за
това била само на баща му. Не само съпругата му, но и никой от децата или
внуците на В.А. не можел да общува нормално с него. Всички го отбягвали, а и
той не ги търсел.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
От свидетелските показания се установи, че съпрузите живеят във фактическа
раздяла от повече от ..години. Този факт не е спорен по делото. Липсата на физическа и духовна взаимност
между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и
тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е
изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо
съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин
и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито
за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се
допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал.
3 СК. В конкретния случай такова искане е направено от ищцата с предявения
насрещен иск. Съдът намира, че от приетите гласни доказателства безспорно е
установено, че между страните трайно не съществуват взаимоотношения. По делото
се събраха категорични доказателства относно причините, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака – изключително трудният характер на ответника
по насрещния иск. Съдът дава вяра на показанията на св. С.. А., които
кореспондират с останалия доказателствен материал, а той самият е бил
непосредствен свидетел на поведението на баща си. От обясненията му категорично
се установява, че В.А. е този, който има вина за разстройството на брака. През
продължителен период от брачния им живот той е демонстрирал грубо, агресивно и
неуважително отношение както към съпругата си, така и към всички свои близки. С
това свое поведение ответникът по
насрещния иск е причинил необратим разрив в семейните отношения с ищцата. Неговите
брачни провинения се доказват по несъмнен начин, поради което съдът приема, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.
Относно родителските права и издръжката на децата:
Родените от брака деца са пълнолетни, поради което по
тези въпроси съдът не дължи произнасяне
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище – гр.к..., Ю.Ч. №.е придобито през
време на брака и е собственост на двамата съпрузи в условията на СИО. Съобразно
чл.56, ал.1 и ал.5 СК, когато съпрузите нямат непълнолетни деца, а семейното
жилище не може да се ползва от двамата съпрузи, ползването му се предоставя на
този от тях, който го е поискал и има жилищна нужда, като в този случай съдът
взема предвид вината, здравословното състояние и други конкретни обстоятелства.
Понастоящем семейното жилище се владее единствено от съпруга, страните са
съгласни след развода той да продължи да го ползва и съдът ще се съобрази с
тяхната обща воля.
Съгласно чл.57 СК решението, с което се предоставя ползването на семейното жилище, поражда
наемно правоотношение, като неползващият съсобственик или едноличен собственик,
придобива законовото качество на наемодател, съобразно квотата си в имота. От
съдебно-техническата експертиза се установи, че наемът за такъв апартамент е в
размер на 170 лева месечно. Съответно, за ½ идеална част (на колкото възлиза
припадащата се част на всеки един от съпрузите съгласно чл.28 във вр. с чл.27,
ал.1 от СК) наемът възлиза на 85 лева месечно, каквато сума с оглед на горе-
изложеното следва да бъде осъден да заплаща ищецът по главния иск (ответник по насрещния)
на ответницата, считано от влизането в сила на решението за развод до отпадане
на основанието за ползване на имота и платими до последно число на текущия
месец, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска.
Обективно съединеният иск по чл.57 СК над тази сума до пълния претендиран
размер от 100.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно фамилното име:
Съпругата изразява желание и след развода да носи
фамилното име А., което е приела при сключване на брака, докато съпругът
ѝ се противопоставя. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва,
че в сега действащия Семеен кодекс (ДВ, бр.47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г.) е възприет принципа на запазване на фамилното име при
прекратяване на брака. В случая съгласието или несъгласието на съпруга – първоначален
титуляр на фамилното име, е без правно значение. Това е така защото, както при
сключване на брака единият съпруг е променил фамилното си име, приемайки това
на другия, без да иска съгласието на титуляра, така и в случай, като настоящия,
за запазването му не е необходимо такова съгласие. И в двата случая е
достатъчно волеизявлението на лицето, което променя името си. С оглед
изложеното, изразеното желание на съпругата следва да бъде уважено и след брака
тя да продължи да носи фамилното име А..
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, разноските по делото следва да останат в тежест ищеца
(ответник по насрещния иск), включително и окончателният размер на таксата по
развода, която съдът определя в размер на 50.00 лева. Като взе предвид, че ищецът
(ответник по главния иск) при завеждане на исковата молба е внесъл 25.00 лева, той
следва да бъде осъден да довнесе в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Карлово още 25.00 лева, както и държавна такса в размер
на 4% върху тригодишните платежи от определения наем по чл.57 СК или още 122.40
лева.
Ищецът (ответник по главния иск) следва да бъде осъден
да заплати на ответницата (ищца по насрещния иск) направените по делото
разноски в размер на общо 780.00 лева, включващи: 600.00 лева за адвокатско
възнаграждение, 150.00 лева за възнаграждение на вещото лице и 30.00 лева за
платена държавна такса за завеждане на насрещния иск.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на .... с
Акт за граждански брак №5 от същата дата, съставен в с. М.О.Х.я граждански брак между В.Н.А., ЕГН: **********
*** и Е. С.А., ЕГН: ********** *** като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга В.Н.А., ЕГН: **********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент №.., находящ се в гр.К.., ул. „Ю.. ч..
№..1 на съпруга В.Н.А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл.57 от СК В.Н.А., ЕГН: ********** да заплаща на
Е. С.А., ЕГН: ********** месечен наем за ползване на припадащата ѝ се
½ (една втора) идеална част от семейното жилище в размер по 85.00 лв. (осемдесет
и пет лева) месечно, считано от влизането в сила на решението за развод до
отпадане на основанието за ползване на имота и платими до последно число на
текущия месец, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна
вноска, като до пълния претендиран размер от 100.00 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА В.Н.А., ЕГН: **********
да заплати на Е. С.А., ЕГН: ********** направените
по делото разноски в размер на общо 780.00 лв. (седемстотин и осемдесет лева).
ОСЪЖДА ИВАН В.Н.А., ЕГН: **********
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавни такси в размер на 147.40 лв.
(сто четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен
срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.