Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073/11.2.2021г. 11.02.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 09.02
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1478 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ АД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника З.П.К., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС, а именно – 1174, 89 лв. – главница и 139, 88 лв. – обезщетение за забава, както и
законната лихва, включително разноски .
В исковата молба се посочва, че на 16.01.2017
год. между праводателя на ищеца – „Сити Кеш“ООД и ответника е бил
сключен договор за паричен заем, по силата на който кредитодателят предоставил
на ответника сумата от 1200 лв., като страните уговорили да бъде върната сумата
от 1333, 42 лв., платима на 27 равни седмични погасителни вноски с падеж на
плащане – 24.07.2017 год. Ответникът била запознат с ОУ – неразделна част към
договора, както и удостоверил, че й е предоставена пълен обем преддоговорна и
договорна информация, с подписване на договора. На По силата на ОУ на заемателя
била начислена и лихва за забава.
На 25.03.2019 год. било сключени Приложение
1 към договор за покупко – продажба на вземанията от 25.03.2019 год., между
„Сити Кеш“ ЕООД и и ищеца, по силата на който ищецът придобил вземането по
процесния кредит срещу ответника. Ищцовото дружество по силата на изрично
пълномощно уведомило длъжника по чл. 99 от ЗЗД, като уведомлението било
получено лично на 04.04.2019 год. В условията на евентуалност се иска
уведомлението да бъде връчено с копие от исковата молба.
Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на
ответницата особен представел оспорва исковете по основание и размер. Не били
налице доказателства предсрочната изискуемост на кредита да е съобщена на
кредитополучателя преди подаване на заявлението. Прави се възражение за
нищожност на клауза за неустойка по изложени съображения Иска се отхвърляне на
претенциите.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответницата
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последната е била уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем от 16.01.2017 год., по силата на който кредитодателя „Сити
Кеш“ ООД е отпуснал на заемополучателя сумата от 1200 лв., като с договора
страните са уговорили заемът да се погаси на 27 равни седмични погасителни
вноски от по 49,39 лв., при фиксиран лихвен процент от 40, 08 % и фиксиран
размер на ГПР, както и уговорен общ размер на всички плащания – 1 333, 43
лв. В чл. 7, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението
за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят ще бъде задължен да
направи разходи за събиране на просрочени вземания във вид на телефонни
разговори, лични посещения и изпращане на писма, с които да уведоми
заемополучателя за некоректното му поведение. В чл. 6 е
уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения – запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
условията по чл. 9,ал.2 от ОУ /едно или две физически лица лице, които да има
осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти минималната за страната
работна заплата, не са поръчители по други договори, нямат непогасени
кредити, и др./ В чл. 8 е уговорено, че
заемателят декларира, че е запознат, че в случай на неизпълнение на
договореното в чл. 6,ал.2 в тридневен срок от сключване на договора дължи неустойка в размер на 799, 47 лв., с
начин на разсрочено плащане подробно посочен в приложение 2 , или сумата от 29,61
лв. седмично, платима на падежа на всяка седмична погасителна вноска. Приложени
са и ОУ към договора, погасителен план,искане за отпускане на заем.
Представено е още копие от Договор
за продажба и прехвърляне на вземанията от 25.03.2019 год., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и „АСВ“ ЕАД, в качеството на
цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли
възмездно на купувача вземания произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото
законодателство, индивидуализирани в Приложение 1- неразделна част от договора.
По силата на чл. 4.5 цесионерът се смята изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави
в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Прието е и описаното пълномощно. Цесията
е потвърдена на 25.03.2019 год. Под № *** в цитираното по-горе
Приложени 1 фигурира вземането срещу ответницата по процесния договор за
кредит.
Представено е и уведомително писмо
изх.№ *** от 29.03.2019год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит. Видно от приложените писмени доказателства пратката е
изпратена на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и е получена
лично от него на 14.04.2019 год.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че за периода 20.02.2017 –
25.07.2018 год. по сметка на
кредитодателя са постъпили суми в общ размер на 1198 лв., които същият е
отнесъл за погасяване на следните задължения – такса разходи по чл. 7, ал.2 от
договора – 240 лв.; неустойка по чл. 8 от договора – 799,47 лв., договорна
лихва – 133,42 лв. и 25,11 лв. – главница. Посочен е размерът на непогасените
суми към датата на подаване на заявлението. При изслушването си вещото лице
конкретизира, че ищецът не претендира неустойка по погасителния план, както и
лихва за забава, която е погасена в пълния си дължим размер от 133,42 лв.
Посочва още, че не се е започнало с първичните платежни документи, т.е. не е
ясно дали при извършване на плащанията ответницата е посочила в каква поредност
погасява задълженията си.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответницата
са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за паричен заем. Ответницата не е
оспорила получаването на сумата по уговорения в договора начин- в брой при
подписването му.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответницата и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За да
има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на
договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД,
какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи
новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД,
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил
съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.
Основните
релевирани възражения от особения представител на ответницата са, че не е
надлежно съобщена на длъжника предсрочната изискуемост на кредита, както и
оспорване като нищожна поради противоречие с добрите нрави на клаузата за
неустойка.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая ищецът не се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, т.к. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
след настъпване крайния падеж на договора, поради което и възражението е
неоснователно.
Действително
в процесния случай ищецът не претендира неустойка по договора. Сключеният
договор, между „Сити кеш“ООД и ответницата обаче е потребителски и попада под
защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП . Установената съдебна
практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи и служебно,
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни.
При преценката си ЯРС констатира, че
процесния договор за заем съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Така уговорената неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП,
така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид
следното:
Неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая
размерът на неустойката от 799, 47 лева
надвишава половината от заетата сума, тя
се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция. Тази неустойка
по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Същевременно не е посочена като елемент при определяне общия размер на
сумата, която следва да бъде върната от заемателя. Следва да се отбележи още, че изискване на
обезпечение на задължението с поне две от предвидените в чл. 6,ал.2
обезпечения, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката по чл.8 от договора. Това е така, защото, от една страна,
това задължение неопределено от кредитора, като предварително условие за сключване
на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията
към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията
свързани с осигурителния доход на поръчителя, кредитната история на поръчителя
и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би
могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок – 3 дни за изпълнението
им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства
длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за
начисляване на неустойката предвидена в чл.8. Съдът намира, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие
с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно
решение №1/2009г. ОСТК/.
Освен изложеното съгласно чл.10а ЗПК,
действащ към датата на подписване на 
процесния
договор /считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.3
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай това изискване не е
изпълнено. Част от внесените от
ответницата суми са отнесени за погасяване на такси и разходи по чл. 7,ал. 2 от
договора, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т.е.
такса разходи представлява обезщетение на кредитора при забавено плащане. Предвидено
е в случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемодателят да стори
разходи за действия по събиране на задължението, които не са определени по
размер. Съдът намира, че отговорността за разноски така, както е въведена,
представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по
събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Отделно от това, по делото не са
представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за
начисляването на тези суми – не се доказва извършването на каквато и да било
дейност на служител или реализирането на разходи във връзка със събиране на вземането
/извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са винаги
безусловно дължими от длъжника.
Предвид установената
недействителност на клаузите на договора за заем за заплащане на неустойка и
такса за извънсъдебно събиране на вземането, сумите заплатени за погасяване на
така установените задължения, са недължимо платени и следва да се съобразят
като се отнесат за погасяване на задължението за главница и договорна лихва. Безспорно се
установи по делото, че ответницата е заплатила за погасяване на кредита сума в
размер на 1198 лв. Ето защо и като взе предвид разпоредбата на чл. 76,ал. 1 и 2
от ЗЗД и предвид факта, че по делото липсват доказателства страните да са уговорили
друг ред за погасяване на вземанията, съдът приема, че с направените плащания
ответницата е погасила изцяло дължимата договорна лихва в размер на 133, 42
лв., както и част от дължимата главница в размер на 1064, 58 лв. Останала е
дължима главница в размер на 135, 42 лв., до който размер претенцията се явява
основателна.
Частично основателна е и претенцията за
лихва за забава върху сумата. Действително към твърдяната дата – 13.02.20217
год. , предвид просрочие на 4 поредни месечни вноски /първото извършено плащане
е на 20.02.2017 год./ ответницата е изпаднала в забава. Размерът на
обезщетението за забава , изчислено от съда с онлайн калкулатор за процесния
период 13.02.2017 – 18.02.2020 год. е в 41, 26 лв.
За горниците над посочените размери претенциите като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство
в намален размер от 10, 25 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция , съобразно уважената част от
претенцията в размер на 86, 77 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда предвид ниската фактическа и правна сложност
на делото на минимума, предвиден в НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на З.П.К., ЕГН **********, че дължи на
«Агенция за събиране на вземанията» ЕАД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, следните
суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г.
по описа на ЯРС, а именно: сумата от 135, 42 лв.
-главница, 41,26 лв.– обезщетение за забава за периода 13.02.2017 – 18.02.2020 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 18.02.2020
г. до окончателното изплащане, като претенциите за главница за разликата над
135, 42 до пълния предявен размер от 1174, 89 лв. и за обезщетение за забава за
разликата над 41, 26 лв. до пълния предявен размер от 139, 88 лв. като
неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.П.К., ЕГН **********
да заплати на «Агенция за събиране на
вземанията» ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 10,25 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 86, 77 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: