Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми юни
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16954 по описа
за 2014 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Ф.И.Н.“ АД срещу „Х.“ АД, А.Т.Л., Б.А.Д. и С.И.Л., с
която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК.
Поддържа се, че в законоустановения срок по чл.422 от ГПК ищецът предявява
иск за установяване съществуване на вземането му в размер на 116 596,49 евро,
представляващо част от дължима сума по запис на заповед от 10.05.2011 г. Твърди
се, че ответникът „Х.“ АД е издало в полза на ищеца запис на заповед от
10.05.2011 г. за сумата от 160 000 евро, като същият е авалиран
от ответниците А.Т.Л., Б.А.Д. и С.И.Л.. Поддържа се,
че датата на плащане по гореописания запис на заповед е 10.07.2011 г. и поради
неплащане на дължимата сума по записа, ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 33240/2014 г. на СРС, като съдът е уважил искането и е
издал заповед за незабавно изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца въз основа на издадения от първия ответник и авалиран от другите ответници
запис на заповед от 10.05.2011 г. сумата от 116 596,49 евро, представляваща
част от дължимата сума по запис на заповед, издаден на 10.05.2011 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 23.06.2014 г.
по ч.гр.д. № 33240/2014 г. по описа на СРС, 44 състав.
Претендира разноските по делото в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.367 ГПК ответницата С.И.Л. депозира отговор.
Счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че не дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. Твърди, че не е
подписала процесния запис на заповед и не се е
задължила да отговаря за погасяването на посочената сума. Предявява възражение
за липса на каузална връзка и задължение за плащане.
Постъпил е и отговор от ответника
А.Т.Л., който е идентичен с отговора на ответницата Л. и съдържа идентични
възражения и оспорвания посочени по-горе.
Постъпил е отговор и от
ответницата Б.А.Д., идентичен с отговора на другите двама ответници-физически
лица.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил отговор и от ответника „Х.“ АД. Поддържа се, че в тежест на ищеца е да
докаже истинността на оспорения запис на заповед. Твърди се, че посоченият
метод на разплащане „на касите на“ ищеца е в разрез със Закона за ограничаване
на разплащанията в брой, който е в сила от 25.02.2011 г., поради което
ответникът следва да откаже изпълнение по него, поради противоречие със закона.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба на 19.05.2016 г., с която заявява,
че поддържа първоначалната си искова молба и оспорва изложените в отговора на ответниците съждения като незаконосъобразни и необосновани.
Поддържа се, че ако се открие производство по оспорване автентичността на
записа на заповед, то на основание чл.193, ал.3, пр.2 от ГПК, тежестта пада
върху ответниците.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор само от ответника „Х.“ АД, с който оспорва
възраженията на ищеца и заявява доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представители, не изразяват становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.06.2014 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 33240/14 г. по описа на СРС, 44
състав, срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК.
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпило възражение от ответниците,
че не дължат процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 15.10.2014 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 29.10.2014 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По
делото е представен запис на заповед от 10.05.2011 г., с който „Х.“ АД се е
задължил безусловно да заплати по записа на „Ф.И.Н.“ АД или на негова заповед на
10.07.2011 г. сумата от 160 000 евро. Записът на заповед е авалиран
от ответниците А.Т.Л., Б.А.Д. и С.И.Л..
Във
връзка с оспорване автентичността на записа на заповед и прието неоспорено от
страните заключение на СПЕ, съобразно което подписите за „издател“ и за
„поръчител № 1“ в процесния запис на заповед с
издател „Х.“ АД-Варна за сума от 160 000 евро са изпълнени от А.Т.Л..
Подписът за „поръчител № 2“ е изпълнен от Б.А.Д. и подписът за „поръчител № 3“
е изпълнен от С.И.Л..
С оглед
приетото и неоспорено по делото заключение на СПЕ съдът намира, че оспорването
от ответниците не бе доказано. Процесният
запис на заповед представлява автентичен писмен частен документ, подписан и
изхождащ от лицата, сочени като негови автори.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на плащането на линията на
основание чл.4 от договор за кредитна линия, сключен на 10.05.2011 г. между
ищеца и ответника юридическо лице „Х.“ АД, по силата на който ищецът е отпуснал
на ответника „Х.“ АД кредитна линия в размер до левовата равностойност на
150 000 евро. Линията е отпусната с цел да бъде ползвана за оборотни
средства на кредитополучателя. Процесният запис на
заповед е издаден за сумата от 160 000 евро, която сума включва
главницата, лихвата за два месеца и неустойка за 30 дни по линията до падежа на
записа на заповед.
С
няколко последователни анекса страните са променяли срока по чл.8 от договора
за окончателно погасяване на линията, като последно този срок е удължен до
10.05.2014 г.
От заключението
на ССчЕ се установява, че за периода от 18.05.2011 г.
до 10.05.2014 г. на кредитополучателя са отпуснати по кредитната линия суми в
размер на 977 542,59 лв., от които той е погасил сума в размер на
757 480,18 лв., като остатъкът възлиза на сумата от 220 062,41 лв. За
същият период размерът на начислената лихва възлиза на 163 533,42 лв. и тя
е платена.
Установява
се, че към дата 10.05.2014 г.-падежа определен по договора, „Х.“ АД не е
заплатил главница в размер на 220 062,41 лв. и неустойки в размер на
7 981,65 лв., или общо сума в размер на 228 044,06 лв., която в евро
възлиза на 116 596,65.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответниците е да докажат всички възражения срещу вземането.
Представения и приет като писмено
доказателство по делото заверено копие на запис на заповед от 10.05.2011 г. /намиращ се в
кориците на ч.гр.д. № 33240/14 г., СРС, 44 състав, оригиналът се съхранява в
касата на СГС/ съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, а пред
настоящата инстанция се установи и неговата
автентичност, съобразно приетото по делото заключение на СПЕ. Ответниците
не са релевирали и доказали други възражения
за неговата недействителност поради пороци на волята
на издателя или друг
правоизключващ факт. При тези обстоятелства
следва да се приеме, че
записът на
заповед е действителен, респ.
че е действителна и обективираната в съдържанието
му менителнична сделка.
Записът на заповед е едностранна
сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя
за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ
във връзка с чл. 44 ЗЗД. Записът на заповед от една страна, е ценна книга, а от
друга страна, е едностранна, формална и абстрактна правна сделка, поради което
ищецът е освободен от необходимостта да докаже съществуването на правно
основание за издаването на записите на заповед, т. е. за поемане на
задълженията по тях.
За
основателността на исковите претенции е необходимо на първо място да се
установи издаването на валиден запис на заповед, т.е. съществуването на ценна
книга, съдържаща задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ. В процесния
запис на заповед са посочени наименованието "запис на заповед",
платим на определен падеж, името на лицето, на което трябва да се плати, дата
на издаване, както и безусловно обещание за плащане на определена сума пари. Посочени
са място на плащане и място на издаване.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че процесният запис на заповед е действителна
ценна книга.
Както
бе посочено по-горе записът на заповед е едностранно волеизявление с абстрактен
характер, поради което правата, произтичащи от него, са независими от
каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на менителничното задължение.
Предвид
горното съдът намира, че ищецът доказа вземането си с редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Ответниците
се защитават срещу иска с възражение за липса на каузално правоотношение, във
връзка с което е издаден записа на заповед и задължение за плащане, без да
въвеждат твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.
При наличието на такова общо възражение, кредиторът-ищец не носи тежестта да
докаже каузалното правоотношение. Ако се приеме обратното, то би влязло в
противоречие със съдържащите се в Тълкувателно решение № 4/18.06.2013 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни указания.
Редовният
от външна страна запис на заповед е самостоятелен източник на вземането и е
достатъчен за неговото доказване в производството по чл.422 от ГПК.
По
възражението, че определения в записа на заповед начин на плащане противоречи
на закона, поради което ответникът следва да откаже изпълнение по него. Това
възражение е неоснователно. На първо място начинът на плащане не е задължителен
реквизит от съдържанието на записа на заповед. На следващо място касае се за
парично задължение, при което не може да има нито виновна, нито невиновна,
трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение.
Така
мотивиран съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове като
основателни и доказани.
По разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото, заявеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 10 651,86 лв.-разноски направени от ищеца пред настоящата
инстанция за заплатена държавна такса по сметка на СГС в размер на 4560,86 и адвокатско
възнаграждение в размер на 6091 лв., съобразно договор за правна помощ от
09.01.2017 г. и писмен документ, удостоверяващ заплащането му кредитен превод
от 24.01.2017 г., както и сумата от 8331,50 лв.-разноски направени в
заповедното производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.9 от ГПК.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че „Х.“ АД, търговско дружество учредено и вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, А.Т.Л., ЕГН **********,***, Б.А.Д., ЕГН **********,***
и С.И.Л., ЕГН **********,*** дължат солидарно на „Ф.И.Н.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** от 116 596,49 евро /сто и шестнадесет хиляди петстотин
деветдесет и шест евро и четиридесет и девет евроцента/, представляваща част от
дължимата сума по запис на заповед, цялата в размер на 160 000 евро,
издаден на 10.05.2011 г., издаден от „Х.“ АД и авалиран
о т А.Т.Л., Б.А.Д. и С.И.Л. с определен падеж за плащане-10.07.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 23.06.2014 г.
по ч.гр.д. № 33240/2014 г. по описа на СРС, 44 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК „Х.“ АД, търговско дружество учредено и вписано в търговския регистър
при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, А.Т.Л., ЕГН **********,***, Б.А.Д., ЕГН **********,*** и С.И.Л.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „Ф.И.Н.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 10 651,86 лв. /десет хиляди шестстотин петдесет
и един и 0,86 лв./-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 8331,50 лв. /осем хиляди триста тридесет и един и 0,50 лв./-разноски
направени в заповедното производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.9
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: