РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от Ц. В. Д. против Прокуратура на
Република България и ОД на МВР - Кюстендил.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2022 г. в РУ Дупница било образувано
досъдебно производство № 465/2022г., пр. пр. №2769/2022г. по описа на ТО Дупница,
за това, че за времето от 24.07.2022 г. до 20:30ч. на 27.07.2022 г. в гр.Б., от къща,
находяща се на ул.“******“ №* са отнети противозаконно чужди движими вещи а
именно: пари-сумата от 27000 лв., собственост на „**************“, представлявано
от управителя Б. Н. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат
присвоени - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Основанието за започване на това
разследване бил сигнал от Б. Н. Д., че камера за видеонаблюдение заснела
извършителя на кражбата и това бил ищецът. Само и единствено въз основа на тези
данни още на 28.07.2022г. спрямо него било повдигнато обвинение за посоченото
престъпление, след което служители от РУ Дупница се свързали с него по телефона и
го уведомили, че трябва да се яви за да му бъде връчено. Ищецът ги уведомил, че е на
море със съпругата си в гр. С., на гости при семейството на близък приятел И. М. и
няма как незабавно да се яви в РУ Дупница. Тъй като му прилошало в С. идвала Бърза
помощ. Явно от РУ Дупница уведомили РУ Созопол и му разпоредиха да се явя в
районното. На същия ден около 10:00 ч. отишъл в РУ Созопол, където бил задържан,
първоначално, без да му връчат каквито и да е документи. Демонстративно, в дома на
М., пред семействата им, било извършено и претърсване и изземване. Служителите на
РУ Созопол буквално преровили дома на неговите домакини, но не намерили нищо от
значение за делото. Ищецът бил държан цял ден в РУ с нелепото обяснение, че още не
1
са получили нищо официално от Д., но им било разпоредено да го задържат. След като
явно се получили съответни документи била съставена заповед за задържане и
започнало конвоиране. От С. го преместили в 02 РУ Бургас. На следващия ден бил
закаран в гр. С. З., където го прехвърлили в друга кола и го закарали в П. След това
други служители го закарали в 02 РУ СДВР, където останал още една нощ. Сутринта
го закарали в РУ Дупница. През цялото време бил воден като най-големият
престъпник - с белезници и униформени полицай, в обществен транспорт. През цялото
това време не бил информиран какво се случва, какво точно търсят и защо е задържан.
Тези действия на служителите на МВР ангажирали и отговорността на втория
ответник.
Когато на 30.07.2022 г. му връчили постановлението за привличане в качеството
на обвиняем разбрал точно какво се е случило и за какво го обвиняват.
Постановлението било съгласувано и подписано от представител на първия ответник,
без абсолютно никакви доказателства. Това бездействие за събиране на доказателства
и това незаконосъобразно действие за привличането му в качеството на обвиняем,
ангажирали отговорността на прокуратурата на Република България.
В РУ Дупница му извършили полицейска регистрация. Бил фотографиран и му
били снети дактилоскопни отпечатъци, като на най-големия престъпник.
С постановлението за привличане като обвиняем му била наложена и мярка за
неотклонение гаранция в пари в размер на 1000лв. която внесъл в определения срок.
Бил му оказан жесток натиск от служителите на РУ Дупница, изразяващ се в
психически тормоз заплахи и манипулации. Водили го в института по психология на
МВР, където извършили полиграфско изследване и след това твърдели, че не го е
„издържал“. Опитвали се да го манипулират и притискат с „милиционерски“ способи
да признае вина, без да е виновен. Бил разпитван и давал обяснение в качеството си на
обвиняем. Обяснявал, че не е виновен и се опитвал да доказва невиновността си, като
поискал да се извършат различни действия по разследването в негова защита, които не
били уважени. През по-голяма част от времето, през което продължило разследването,
разследващите заявявали, че чакат резултати от експертиза, която така и не била
изготвена. Това забавило значително своевременното приключване на досъдебното
производство, което на 01.07.2024 г. приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца.
От воденото наказателно производството ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес притеснения, неудобство и срам, които били в пряка
причинно-следствена връзка от действията на представители на двамата ответници. В
следствие на това се влошило психичното и емоционалното му равновесие. Чувствал
се напрегнат, неспокоен, страдал от безсъние. Постоянно мислел за това дело. На
моменти получавал световъртеж, сърцебиене и изтръпване на крайниците. Понякога
треперел и не можел да се концентрира. Ставал лесно раздразнителен и изнервен. Село
Джерман не било голямо и за повдигнатото му обвинение се разчуло между хората. От
срам и притеснения се затворил в дома си и не излизал. Не можел да се справя с
ежедневните си дейности и не можел да полага труд. Изпитвал срам от съседи
приятели и семейство, заради това, в което го обвинявали. Потърсил лекарска помощ и
за времето от 17.08.2022 г. до 26.09.2022 г. постъпил за лечение в МБАЛ
„*************“ **** гр.Д., психиатрично отделение. Било му проведено лечение и
поставена диагноза: смесено - тревожно депресивно разстройство. Провеждал и
амбулаторно лечение, след което се почувствал малко по-добре и го изписали за
2
домашно лечение, което продължавал да провежда под контрола на психиатър.
Делото причинило стрес и срам на цялото му семейство, която мисъл също го
измъчвала. Те също потърсили психиатрична помощ. Претърсвали дома ми,
разпитвали съпругата му и синът му М. В., а големият му син В. В. бил задържан за
срок до 24 часа. Бил извършен обиск и в дома на бащата на съпругата му в с.У., ул.
“******“, №*, който нямал нищо общо.
Всичко това опетнило честта на семейството му пред съседи и близки, което
нямало да се забрави дълго.
След като му било връчено постановлението за привличане на обвиняем
служител от служба КОС при втория ответник го потърсил, за да предаде законно
притежаваното от него ловно оръжие. Тъй като бил страстен ловец от много години, за
него това било много неприятно, защото не можел да упражнява хобито си. Пропуснал
два ловни сезона, а сред колегите ловци се говорело, че е извършил кражба и за това
са му „взели“ пушката. Това нанесло допълнителен срам и позор, който също трудно
изживявал.
По време на делото изпитвал страх от това, че щом са му повдигнали обвинение
могат и да го осъдят без да е виновен. Като знаел, че за такова деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода тежко изживявал мисълта, защо така в България
можело невинен човек да бъде обвиняван за престъпление без доказателства. Тези
неприятни изживявания започнали от момента, в който го задържали в гр. Созопол и
започнали да намаляват след като окончателно делото било прекратено. След това
продължил да се притеснява и изпитвал несигурност, дали няма пак да му се скалъпи
нещо, за което пак може да го разследват.
Във връзка с защитата си в наказателното производство ангажирал адвокат, с
който на 02.09.2022 г. сключили договор за правна защита и съдействие, въз основа на
който се договорили с адвокат Г. П. Т. от САК, да му заплати сумата от 3000 лв.
хонорар за защита в досъдебното производство. При сключването на договора
заплатил сумата от 1000 лева, като на 26.07.2024 г., когато се извършило предявяване
на материалите по досъдебното производство, изплатил и сумата от 2000 лв. Тези суми
се явявали пряка и непосредствена имуществена вреда от воденото разследване
спрямо него.
Всичко изложено породило у ищеца интерес от предявяване на настоящите
осъдителни искове.
Ето защо се поддържа искане:
Да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както
и ОД на МВР, представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л.
– главен юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „*************“ № **,
солидарно да заплатят на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул.
„****“, №**, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
образувано срещу ищеца наказателно производство по ДП № 465/2022г. по описа
на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022 г. по описа на РП Кюстендил, ТО Дупница,
прекратено с постановление на РП Кюстендил, ТО Дупница от 01.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на прекратяване - 01.07.2024г.
3
до окончателното изплащане на сумата;
Да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както и
ОД на МВР, представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. –
главен юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „**************“ № **,
солидарно да заплатят на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул.
„****“ №**, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по образувано срещу него ДП
№465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022г. по описа на РП
Кюстендил, ТО Дупница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
прекратяване - 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство, в т.ч. и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ от
адвокат Г. П. Т. ЕГН:********** от САК, с адрес: гр.С., ул.“************“, №**,
вх.*, ап.*,
Сочи се и специална (адвокатска) банкова сметка, по която може да се заплатят
сумите по иска: IBAN **********************, банка *** **, титуляр адвокат Г. П.
Т..
Заявени са доказателствени искания.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С.,
бул. „******“ № ., чрез В. М. - прокурор при Окръжна прокуратура гр.Кюстендил, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна" № 14, като представител на Прокуратурата на
Република България, съгласно ТР № 3/2005г. на ОСГК, е депозирала писмен отговор.
Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна, т.к. ищецът не е
ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, и за съществуваща пряка причинна връзка
между тях и дейността на Прокуратурата на Република България.
Предявената претенция в размер на 50 000 лв. била силно завишена и
прекомерна, и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна
практика, както и с обществено-икономическите условия в страната. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразявал негативните
последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена
наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния му и
приятелския кръг, сред колегите и обществото, кариерното й развитие, като вземат
предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения
в хода на същото, взетата мярка за неотклонение.
Позовава се на възприетото в т. II на ППВС № 4/1968 г., според което въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
4
неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. Следвало да се има предвид, че паричното обезщетение
за моралните вреди се необходимо да съответства на необходимото за преодоляването
им и че не било проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определянето на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди – в т.см. сочи Решение №832/10.12.2010 г. по НД №593/2010 г., IV
ГО на ВКС.
Претенцията на ищеца била изключително завишена и несъответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
Твърди се, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на
действителното положение между страните.
Ищецът не представял и не сочел доказателства, от които да се установява
незаконност на действията на Прокуратурата на Република България.
Спрямо ищеца по досъдебното производство, образувано за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК, на 30.07.2022 г. била е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 лева, а с постановление от 31.01.2024 г. на РП - гр.
Кюстендил същата била отменена.
Досъдебното производство било образувано на 27.07.2022 г. и продължило за
един кратък период от време, за по - малко от 2 години, като приключило с
постановление за прекратяване на ДП от 01.07.2024 г. на РП - гр. Кюстендил.
За вредите от извършената полицейска регистрация на ищеца прокуратурата не
била пасивно материално - правно легитимирана да отговаря и не следвало да
отговаря, тъй като това били действия на друг орган. Счита, че частта от
претендираните вреди се дължат на действия на лица - служители на МВР, които
вреди са преди ищецът да е бил привлечен към наказателна отговорност и да придобие
процесуалното качество на обвиняем, което било необходим елемент от фактическия
състав на отговорността.
Същото се отнасяло и за това, че ПРБ не може да носи отговорност за
действията на друг орган-МВР, по повод оплакването на ищеца, че същият е воден от
служители на МВР в Института по психология на МВР, където му било извършено
полиграфско изследване.
ПРБ не можела да носи отговорност и за действията на МВР по повод
оплакването на ищеца, че му било иззето притежаваното от него ловно оръжие.
Липсвали и не били представени доказателства за трайни вреди върху
физическото и психично здраве на ищеца.
Не били налице доказателства, които да установяват наличието на пряка
причинна връзка между твърдените увреждания и воденото наказателно производство.
Не били ангажирани доказателства, които да установяват действително
търпените неимуществени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно
производство. Тези елементи от фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
5
3 ЗОДОВ, не се предполагали, а подлежали на доказване и тежестта за това била на
ищеца.
Възразява се и се оспорва размерът на претендираното обезщетение от 50 000
лв. за неимуществени вреди, което не било в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД.
Ищецът не ангажирал доказателства твърдените негативни преживявания да са
пряк резултат от процесното обвинение, макар и това да било в негова тежест.
Твърди се, че не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че в
резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия е било накърнено
доброто му име и авторитета му на честен гражданин, затворил се, не знаел как ще
продължи живота му, изпитвал сериозни притеснения за бъдещето си, чувствал срам и
неудобство и загубил съня си.
Ищецът не представил доказателства, от които да е видно, че е бил стресиран,
болезнено засегнат, унижен, обиден и е накърнено достойнството и честта му,
опозорено доброто му име и авторитет, били повлияни контактите му, вкл.
отношенията му с близки, роднини, приятели и съседи.
Недоказани били и твърденията за промяна на начина на живот на ищеца и
опетняване на доброто му име.
Не били подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че осъществената
спрямо него наказателна репресия е повлияла изключително негативно и интензивно
върху здравословното му състояние, психическо и физическо здраве. От представените
от ищеца медицински документи - епикриза и амбулаторен лист било видно, че
действително същият е бил доброволно хоспитализиран в психиатрично отделение на
МБАЛ „************“ ЕООД - гр. Д. за периода от 17.08.2022 г. до 26.09.2022 г., но
никъде в тях не се сочело, че причината за хоспитализацията му били действията на
ПРБ.
От доказателствата било ясно, че ищецът е извършил противоправни действия и
именно това негово поведение станало причина за започване на наказателното
преследване.
Оспорва се и претенция за присъждане на имуществени вреди в размер на 3 000
лв. разноски по делото като адвокатски хонорар като нередовна, неоснователна и
недоказана.
Оспорва се и искането да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, чиито
имена не се сочат, но не се сочат и конкретните обстоятелства, които ще се
установяват чрез показанията им.
Заявени са доказателствени искания:
Да се изиска и приложи към делото в цялост, цялото досъдебно производство,
цитирано в исковата молба от ищеца, а именно ДП № 465/2022 г. по описа на РУ - гр.
Дупница, пр.пр. № 2769/2022 г. по описа на РП - гр. Кюстендил, ТО гр. Дупница.
Да се изиска и приложи към делото справка от ОП - гр. Кюстендил за
образувани и водени срещу ищеца преписки и досъдебни производства и свидетелство
за съдимост на същия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ОД на МВР, представлявана от
директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен юрисконсулт в сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, с адрес гр.
6
К., ул. „****************“ № **, също е депозирала писмен отговор. В него е
изразено становище, че исковата молба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна. Оспорват се изцяло предявените искове - главен и акцесорен. Същите
били неоснователни и недоказани. На ищеца не били причинени твърдените
имуществени вреди. Не били налице всички кумулативно изискуеми
материалноправни предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обуславящи отговорността
на държавата за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда. Оспорва се твърдението, че претендираните, евентуално
търпени от ищеца неимуществени вреди, доколкото са прецизирани, са в пряка
причинно-следствена връзка с процесуално-следствените действия, проведени по
прекратеното досъдебно производство.
Не били налице хипотезите по чл. 5 ЗОДОВ и при условие че твърдените
увреждания бъдат доказани, се поддържа възражение, че те са причинени поради
изключителната вина на ищеца или той виновно е допринесъл за тях.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от Ц. В. Д. искове,
в т.ч. при наличие на хипотезите на чл. 5 ЗОДОВ, като се претендират разноски, в т. ч.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и възнаграждение за представителството и защитата по
делото от юрисконсулт.
Ако въпреки изложените възражения, след провеждане на съдебното дирене и
устните състезания по делото, се приеме, че предявените искове са основателни, то се
иска да не бъдат уважавани в претендирания размер, т.к. били прекомерно завишени и
не съответствали на евентуално претърпените от ищеца вреди, като се приложи и
принципът за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Не възразява по заявените в исковата молба доказателствени искания.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, чрез
процесуалния му представител, и оспорва от ответната страна, по посочените
първоначално съображения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело са приложени материалите по Досъдебно производство №
465/2022 г. по описа на ОД на МВР – гр. Кюстендил, РУ – Дупница, пр.пр.вх №
2769/2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Кюстендил, ТО-Дупница. От тях се
установява, че с Постановление от 28.07.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
това, че на 27.07.2022 г., в гр. Б., от къща на ул. „*******“ №* отнел чужди движими
вещи от владението на „**************“, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с
управител Б. Н. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
На 01.07.2024 г. досъдебното производство било частично прекратено – по
отношение на настоящия ищец на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от
НПК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите А. Д. – съпруга на ищеца и И. М.– негов приятел, които потвърждават
изложените в исковата молба обстоятелства – притеснение на ищеца по време на
образуване и водене на досъдебното производство, страх, че може да бъде осъден за
7
престъпление, което не е извършил, чувство на безпокойство, несигурност, довели до
самоизолация, породена и от негативно отношение на хора от обкръжението му, с
които осъществявали еднакво хоби, липса на желание за изпълнение на работата, която
извършвал.
Приобщена е и медицинска документация - Епикриза по ИЗ №***/****,
Амбулаторен лист от 15.08.2022 г. за А. М. Д. и амбулаторен лист от 15.08.2022 г. за М.
Ц. В.;
Приети са и справка за съдимост с рег.№250116005000023620/17.06.2025 г.,
приложена с писмо вх. №265/21.01.2025 г., както и писмо с вх.№338/24.01.2025 г., с
което приложена и справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България, видно от които ищецът не е осъждан и срещу
него няма образувани и водени преписки и досъдебни производства.
Според изводите в заключението по допуснатата Съдебномедицинска
експертиза с вх. № 2134 от 05.05.2025 г., изготвена от вещото лице д-р Х. Б. С., в
резултат на преживяно стресогенно събитие арест/задържане, при ищеца са
възникнали емоционални симптоми, изразяващи се в негативни изживявания,
нарушаване на емоционалното равновесие и психично състояние, тревожност,
опасения за собствената му сигурност, страхове, предимно от повторение на
преживяното, постъпване в пенетенциарно заведение без вина, несигурност от
възстановяване на нормален ритъм в ежедневието, срам. Тези симптоми са били с най-
голяма интензивност веднага след преживяното, и след това ситуативно при
припомняно на преживяното. Симптомите експертът квалифицира като реакция на
стрес с краткотрайно разстройство в адаптацията след случилото се на 28 юли 2022 г.
След случилите се и преживени събития, симптомите на психичен дискомфорт са
редуцирани и епизодични, сочи вещото лице, като не е налице развитие на по-тежко
психично разстройство, поради нормалното нервно-психично развитие, добрият
психологичен ресурс за защита и добрия личностов ресурс за справяне.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Според наведените твърдения в исковата молба, претенцията на ищеца намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
По допустимостта:
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за
обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република
България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).
ОД на МВР – Кюстендил, като част от МВР, също е пасивно легитимирана да
отговаря по иска като самостоятелно юридическо лице, различно от МВР – в т.см.
Решение № 317/08.04.2009 г. по гр. д. № 193/08 г., І г. о. на ВКС. Аргументи в тази
насока се могат да се вземат и от нормата на чл. 6, т. 3 от ЗМВР от 2006 г., доколкото и
една от основните дейности на министерството е осигуряване на разследване на
престъпления. Разследващата дейност във връзка с тях се осъществява от служители на
МВР, които разполагат с относителна самостоятелност да привлекат едно лице като
обвиняем – арг. от чл. 219, ал. 2 от НПК, да му предявят разследването – чл. 227, ал. 1
от НПК. Тази им дейност определя разследващите органи като правозащитни такива
по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно
обвинение отговаря МВР, респ. неговите структури – юридически лица, с които
разследващите се намират в служебни правоотношения – така Решение № 373 от
8
24.11.2015 г. на ВКС по гр. дело № 946/2012 г., ІV г. о., ГК. От това следва, че
структури на МВР, които са самостоятелни юридически лица – какъвто статут има
ответникът ОД на МВР - Кюстендил съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
отговарят солидарно с Прокуратурата на Република България по искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ - в този смисъл Решение № 480/23.04.2013 г. на
ВКС по гр. дело № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 253/27.10.2016 г. по гр. д. №
457/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 373/24.11.2015 г. по гр. д. № 946/2012 г. на
ВКС, IV г. о. и Решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на ВКС, IV г. о.. –
Така разпорежда и нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Това следва и от § 1 ПР ЗОДОВ,
чиито текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и
трудови закони за неуредените въпроси, а гражданският закон – чл. 53 от ЗЗД, също
сочи, че ако вредите са причинени от неколцина, те отговарят солидарно за тях, като
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците – арг. от разп. на чл. 122 от ЗЗД.
Поради горното следва да се приеме, че исковата молба, инициирала
настоящото производство, е редовна, депозирана е от и срещу надлежно легитимирани
страни, при наличието на правен интерес от исков процес, като е заплатена и
следващата се държавна такса. С това са налице всички положителни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на
иск, като липсват отрицателни такива, а това обуславя допустимостта на исковата
претенция.
По основателността:
От наведените фактически доводи в исковата молба следва да се приеме, че са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответните страни по този ред следва да са
налице специфичните елементи от фактическия състав на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОДОВ –
повдигане на обвинение на ищеца за деяние, което е съставомерно по смисъла на
Особената част на Наказателния кодекс, както и постановяването на влязъл в сила акт
за прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано – в случая поради
това, че не е извършил престъплението, в което е бил обвинен, наличието на които
ищецът следва да установи със средствата на ГПК.
В тежест на ответниците пък е да докажат правоизключващите си,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.
В случая при така разпределената доказателствена тежест са ангажирани
доказателства, от анализа на които се установява, че ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем с постановление от 28.07.2022 г. за извършено престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК - престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказание Лишаване от свобода до 8 г.
По отношение на ищеца е била постановена мярка „Принудително довеждане“ с
постановление от 28.07.2022 г., бил проведен личен обиск, респ. и конвоиран от от РУ-
С. до РУ-Д..
По отношение на ищеца е била и взета и мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 лв. с Постановление от 30.07.2022 г., отменена с
9
Постановление от 31.01.2024 г. – спр. л.30-32 от ДП.
В хода на досъдебното производство били извършвани множество процесуално-
следствени действия, вкл. претърсване и изземване както в жилището на ищеца, така
на неговите родители в с. У., на негови приятели в гр. С. и на управляван от него лек
автомобил, отразени в съответни протоколи, одобрени от съда по реда на чл. 161, ал. 2
от НПК. Били изискани справки от мобилните оператори по реда на чл. 159а от НПК,
били изготвени и експертизи –ДНК, дактилоскопна, комплексна видео-техническа и
идентификационна, оценителна. Изискана е била справка от АИС „Пътна карта“ за
движението на автомобила на ищеца. Било извършено и полифизиографско изследване
на ищеца.
Не се установява обаче от доказателствата по делото упражнен „жесток натиск
от служителите на РУ Дупница, изразяващ се в психически тормоз заплахи и
манипулации“.
След анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
наказателното производство е било прекратено на 01.07.2024 г. частично по отношение
на ищеца, тъй като от същите не е направен извод за съпричастност на ищеца към
престъпната деятелност, поради липса на данни престъплението да е извършено от
привлеченото лице. След тази датата срещу него не са предприемани каквито и да
било процесуално- следствени действия.
Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради
недоказаност на обвинението, което се приравнява на хипотезата "деянието не е
извършено от лицето", съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди
по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004 година. Или
установяват се фактическите твърдения, изложени от ищеца в исковата молба,
свързани с воденото срещу него наказателно преследване, прекратено по посочения
ред.
С това са налице първите два елемента от фактическия състав на отговорността
по чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – повдигане на обвинение в извършване на тежко
умишлено престъпление от общ характер и прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца.
Досежно вредите и причинно-следствената връзка между незаконно
повдигнатите обвинения и описания в исковата молба вредоносен резултат следва да
се посочи, че самият факт на наказателно преследване е достатъчна индиция, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху психиката и личния му живот. В т.см.
по човешка презумпция също е сигурно наличието на вреди със соченото в исковата
молба изражение – негативни емоции и страдания - така напр. Решение №
427/16.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение №
483/09.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1091/2009 г., III г. о., ГК и мн. др. Връзката на
тези вреди с незаконното обвинение се установява със заключението по допеснатата
психологическа експертиза, на което съдът се доверява, т.к. го възприема за пълно и
обективно. Вещото лице С. сочи, че именно в резултат на преживяно стресогенно
събитие арест/задържане, при ищеца са възникнали емоционални симптоми,
изразяващи се в негативни изживявания, нарушаване на емоционалното равновесие и
психично състояние, тревожност, опасения за собствената му сигурност, страхове,
предимно от повторение на преживяното, постъпване в пенетенциарно заведение без
вина, несигурност от възстановяване на нормален ритъм в ежедневието, срам.
С оглед горното претенцията се явява доказана по основание.
10
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Доколкото неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, които нямат парична равностойност, не биха могли да
бъдат възстановени, заради това и чл. 52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях
следва да се определи по справедливост от съда и съгласно ППВС № 4/1968 г. Когато
се касае за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение,
обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на
дължимото обезщетение, са свързани с продължителността на наказателното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените мерки на
процесуална принуда, характера и тежестта на причинените душевни страдания и
неудобства. В този смисъл е ориентирана и съдебната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 254 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2016 г., IV г.
о., ГК; Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV г. о., ГК;
Решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК и др.
С оглед горното и събраните по делото доказателства, както вече се посочи,
може да се приеме, че ищецът безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от обвинението, които следва да бъдат компенсирани. Този комплекс от
негативни емоции е търпял почти две години, докато е текло наказателното
преследване, сред които страх, чувство на безпокойство, несигурност, а всички те
довели до самоизолация. В тази насока са и събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на двамата свидетели, които се явяват от близкия кръг хора в
живота на ищеца, но въпреки очевидната им близост с него, са имали преки
впечатления от преживяното, като доказателства в обратен смисъл не бяха
ангажирани.
Съдебномедицинска експертиза с вх. № 2134 от 05.05.2025 г., изготвена от
вещото лице д-р Х. Б. С., също потвърждава, че в резултат на преживяно стресогенно
събитие арест/задържане, при ищеца са възникнали посочените емоционални
симптоми, квалифицирани като реакция на стрес с краткотрайно разстройство в
адаптацията след случилото се на 28 юли 2022 г., но в същото време не е налице
развитие на по-тежко психично разстройство, поради нормалното нервно-психично
развитие, добрият психологичен ресурс за защита и добрия личностов ресурс за
справяне.
В същото време значимо е и обстоятелството, че воденото срещу ищеца
наказателно производство е в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Обвинението е повдигнато на
28.07.2022 г. Това е моментът, в който ищецът е узнал, че срещу него има повдигнато
обвинение. В тази насока ЕСПЧ приема, че именно това е моментът, в който лицето,
спрямо което се извършват действия по привличането му в качеството на обвиняем,
започва да живее със страха, притесненията и неудобството – така Решение от
27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie
A 8, р. 41. Моментът, в който се поставя край на несигурността в правното положение
на лицето, което е обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или прекратяване
11
на наказателното производство – спр. Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la
Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103. Или за периода от
28.07.2022 г. до влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – 02.10.2024 г., макар и наказателното преследване да попада в рамките
на разумния срок, ищецът е търпял страдания, които следва да бъдат репарирани по
реда на ЗОДОВ.
Относно вида на търпените вреди следва да бъде отчетена и тежестта на
обвинението – тежко такова по см. на чл. 93 т. 7 от НК.
Налице са и данни за наложени мерки за процесуална принуда – вземане на
мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
В заключение и доколкото от значение за справедливия размер на
обезщетението е именно това, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 6 г., т. е. тежко умишлено
престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, но и обстоятелството, че
наказателното производство е приключило в разумен срок и не е продължило в
съдебна фаза, като в същото време са извършени множеството процесуално-
следствени действия в продължение на две години, време, в което безспорно
чувството на несигурност е било постоянно, както сочи и вещото лице С.
възникналите емоционални симптоми, изразяващи се в негативни изживявания,
нарушаване на емоционалното равновесие и психично състояние, тревожност,
опасения за собствената му сигурност, страхове, предимно от повторение на
преживяното, постъпване в пенетенциарно заведение без вина, несигурност от
възстановяване на нормален ритъм в ежедневието, срам, са основани на стрес с
краткотрайно разстройство в адаптацията след случилото се на 28 юли 2022 г.; при
установено чисто съдебно минало на човек, който към момента, когато е образувано
воденото срещу него наказателно производство е бил на 48 години; ползвал се е с
добро име в обществото, а обвинението е станало достояние на близките и
съгражданите му, което е очаквано да породи негативни последици върху личния и
обществения му живот, но се съобрази и това, че търсеното обезщетение не може да
служи за обогатяване, следва да се приеме по правилата на чл. 52 от ЗЗД, че
справедливо обезщетение е в размер на 15 000,00 лв., като доказателства за вреди
извън обичайните вреди не се ангажираха. Поради това претенцията ще бъде уважена
в този размер, а до пълния предявен такъв от 50 000 лв. - ще бъде оставена без
уважение.
В допълнение ще се посочи, че хипотеза на чл. 5 от ЗОДОВ, която изключва или
ограничава отговорността на ответните страни, не е налице. Възражението в т.см. е
лишено от конкретика, поради което не може да бъде анализирано прецизно, но
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат не се констатира. Няма данни пострадалият с действията си по време на
12
наказателното преследване недобросъвестно да е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение, вкл. направени неистински признания,
въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият
определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследваното престъпление. Ето
защо размерът на обезщетението ме може да бъде редуциран по този ред.
По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди:
Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното
наказателно производство, несъмнено представляват имуществена вреда за лицето,
което ги е направило – спр. ТР № 1 от 11.12.2018 г. по ТД № 1/2017 г. на ОСГК на
ВКС. Присъждането им се обуславя от това дали те реално са сторени. В случая е
договорено възнаграждението за един адвокат, което и платено изцяло, видно от
приложения Договор № 901419/02.09.2022 г. за правна защита и съдействие. То се
възприема за оправдано по см. на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК,
ВКС, доколкото са извършвани процесуално-следствени действия срещу ищеца,
изискващи адвокатска защита. Претърпяната имуществена вреда подлежи на
репариране на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, респ. тази претенция е
основателна и следва да се уважи в пълен размер.
По тази претенция е заявено възражение заплатеният адвокатски хонорар в
наказателния процес да се намали поради прекомерност, но едва в хода на устните
състезания, поради което не може да бъде разгледано. За прецизност обаче ще се
посочи, че то би било неоснователно. Според задължителните указания по
прилагането на закона в ТР № 1/11.12.2018 г., по ТД № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, в
производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в правомощията на
съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при
уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Ако уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него и следва да остане в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. Тук заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. не е
прекомерно с оглед вида и тежестта на повдигнатото обвинение; фактическата
сложност на делото; обемът на материалите по делото; залогът за ищеца от изхода на
делото; вида и тежестта на повдигнатото обвинение, както и обемът на извършваните
процесуални действия положените усилия и труд по защитата в продължение на
повече от две години, макар и личното участие в на обвиняемия и защитника му в тях
да е било ограничено.
Досежно претенцията за присъждане на законна лихва:
Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни. В конкретната хипотеза
това е моментът на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
образуваното наказателно производство – 02.10.2024 г. От тогава държавният орган е в
забава и дължи лихва върху обезщетението. В случая обаче лихвата се претендира от
13
датата на постановяването на този акт – 01.07.2024 г., респ. за времето преди
02.10.2024 г. тя е неоснователна и дължимите главници ще бъдат присъдени ведно със
законната лихва от тази дата.
По разноските и следващите се държавни такси: С оглед изхода на спора и
съобразно разпоредбите на чл. 9а и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да
се присъди внесената от него държавната такса от 20.00 лв. Видно от представен
договор за правна защита и съдействие от 23.10.2024 г. – л. 11 от делото, ищецът не е
заплатил адвокатско възнаграждение, поради което такива разноски не му се следват.
Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана от адв. Г. П. Т.
безплатна правна помощ и съдействие в полза на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
И т.к. според Решение от 25.01.2024 г. по д. С-438/22 г. на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, не обвързва
съда със задължителна сила, на посочения адвокат следва да се определи
възнаграждение от 1200 лв., като се изхожда от това, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, протекло е само в две заседания, като са събрани
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели и е прието заключение по
съдебна психологическа експертиза, а и с оглед уважения размер на иска. Тази сума
ще бъде възложена в тежест на ответните по делото страни.
По обжалваемостта: Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол по
правилата на чл. 258 и сл. от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както и ОД на МВР,
представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен
юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „***************“ № ., солидарно да заплатят
на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул. „****“, №**, на основание
чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева и нула
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от образувано срещу ищеца наказателно производство по ДП № 465/2022г.
по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022 г. по описа на РП Кюстендил, ТО
Дупница, прекратено с постановление на РП Кюстендил, ТО Дупница от 01.07.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 02.10.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, КАТО претенцията за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и искането
за присъждане на законна лихва за периода 01.07.2024 г. до 01.10.2024 г., ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ № *, както и ОД на МВР,
представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен
юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „***************“ № ., солидарно да заплатят
14
на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул. „****“, №**, на основание
чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, сумата от 3000,00 лв. (три хиляди лева и нула стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по образувано срещу него ДП
№465/2022г. по описа на РУ Дупница, пр.пр. №2769/2022г. по описа на РП Кюстендил,
ТО Дупница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 02.10.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, КАТО за периода 01.07.2024 г. до 01.10.2024 г.,
оставя без уважение това искане като неоснователно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „******“ №*, както и ОД на МВР,
представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен
юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“, с адрес гр. К., ул. „**************“ № **, солидарно да заплатят
на Ц. В. Д., с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Д., ул. „****“ №**, сумата от 20,00
лв. (двадесет лева и нула стотинки), дължима на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ за
сторените деловодни разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор Б. С., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „*******“ № *, както и ОД на
МВР, представлявана от директора С. Д. Г., чрез пълномощника му Б. Л. – главен
юрисконсулт в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“, с адрес гр. К*л, ул. „****************“ № **, солидарно да
заплатят на адвокат Г. П. Т. ЕГН:********** от САК, с адрес: гр.С., ул.“***********“,
№**, вх.*, ап.*, сумата от 1200,00 лв., (хиляда и двеста лева и нула стотинки)
определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за представената на
ищеца безплатна правна помощ.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по посочена от
него в исковата молба специална (адвокатска) банкова сметка:
IBAN**********************, банка ***АД, титуляр адвокат Г. П. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК, а ПРЕПИС от него да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15