РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Благоевград, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103000 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3000/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от К. Л. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Б
против „Т...едалище и адрес на управление: гр.Б , представлявано от управителя С, с която са
предявени следните искове: - иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед №163/11.09.2024г., като незаконосъобразно и за неговата отмяна; -
иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на
01.03.2023г., съгласно който ищцата е работила като касиер в търговския обект на ответника
на ул.„Джеймс Баучер“ в гр.Благоевград. Твърди се, че в хода на действие на договора
ищцата изпълнявала задълженията си стриктно и е получавала работна заплата съгласно
договорните условия. Сочи се, че в края на м. април 2024г. ищцата узнала, че е бременна,
като в ранната бременност тя изпълнявала трудовите си задължения нормално, като
споменала на своята колежка, която също работи на каса, че е бременна.
Навежда се, че през пролетта на 2024г. служителите били уведомени, че новият управител на
дружеството е П и за всякакви организационни въпроси следва да се говори с него.
Твърди се, че предвид развиващата се бременност на ищцата, и с оглед други здравословни
съображения, на същата са били издавани болнични листове, както следва: № Е20241439844
- за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г.; № Е20242786475 - за периода от 11.09.2024 г. до
10.10.2024г.; № Е20242786709 - за периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г.
Навежда се още, че при всяко възникнало здравословно неразположение у ищцата, за което
са й били издадени посочените по-горе болнични листове, същата е уведомявала управителя,
като след консултация с лекар на 29.08.2024г. същата уведомила и г-н П К по вайбър, че е
бременна и че в следващите месеци е възможно да излиза в болничен. Болничният лист
предала своевременно на работодателя, но установила от справка в НОИ, че първият
болничен лист № Е20241439844 не е бил надлежно регистриран от работодателя.
Ищцата твърди, че на 02.09.2024г. я извикал г-н К...и се срещнала с него, като същият в
разговор й заявил, че за да остане като служител при ответното дружество в хода на
бременността й и отпуска й по майчинство, трябва да се съгласи да бъде преназначена на
нова длъжност с изпитателен срок, като й поставил условие да внася от себе си всякакви
дължими от работодателя суми във връзка с осигурителните задължения, които той има
спрямо нея до завръщането й на работа след края на майчинството, но ищцата отказала.
Твърди се, че на 10.09.2024г. ищцата се е явила при работодателя, за да получи трудовото си
възнаграждение за м. август в брой, каквато била установената при ответника практика, като
1
й била изплатена съответната дължима сума съобразно ползван през м. август платен
годишен отпуск, както и 8 дни разрешен от работодателя неплатен отпуск. На 03.10.2024г.
направила проверка в НОИ и НАП, и установила, че в регистъра на трудовите договори
било вписано като обстоятелство прекратяване на трудовия договор и била посочена дата на
прекратяване 11.09.2024г., поради което на 04.10.2024г. ищцата подала сигнал с вх. номер:
24119434/04.10.2024г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград.
Сочи се, че на 25.10.2024г. ищцата заедно със съпруга си Х... посетила сградата на ответното
дружество, за да направи опит да предаде новоиздаден болничен лист, както и да разбере
защо е регистрирано в НАП, че трудовият договор е прекратен, но при среща със
счетоводителката - Серафимова, последната изразила несъгласие да приеме болничния лист
и отказала да даде каквато и да е информация относно твърдяното прекратяване на трудовия
договор.
Навежда се, че след проведен разговор между С. и г-н К. на ищцата била връчена Заповед
№163/11.09.2024г. за прекратяване на трудовия договор, като ищцата отбелязала датата на
получаване и записала, че не е съгласна с предварително записаното върху заповедта, че
няма никакви претенции към „Т.лед напускане. Серафимова приела и болничния лист, като
отбелязала върху него вх.№8/25.10.2024г. и дала на ищцата ксерокопие. Върнала и трудовата
книжка на ищцата с попълнени данни за прекратяване на трудовия договор.
Твърди се, че до деня на Заповедта за прекратяване на трудовия договор ищцата получавала
основно трудово възнаграждение в размера, установен в Допълнителното споразумение към
трудовия договор - 933 лв., както и допълнителни плащания, давани „на ръка“, за които на
ищцата не е известно да са регистрирани като част от месечното й възнаграждение.
Наведа се, че процесната заповед за уволнение е немотивирана и в нея не се съдържа
какъвто и да било текст, отнасящ се до това какви качества липсват на служителката за
ефективно изпълнение на работата, как е установено това, за какъв период и пр., поради
което се счита, че заповедта не е годна да породи целените с нея последици за прекратяване
на трудовото правоотношение.
На следващо място се сочи, че не е изпълнено и задължението за отправяне на писмено
предизвестие до служителката, като от представения й проект на Предизвестие изх.
№2024_7/30.08.2024г., подписано с подписа на г-н С.ответникът е подготвил предизвестието
след като е бил уведомен за бременността (на 29.08.2024г.), но това предизвестие никога не е
било връчвано на ищцата.
Твърди се, че ищцата се ползва от особената закрила по чл.333, ал.1 от КТ предвид
започналото ползване на разрешения й отпуск.
Навежда се, че е установено, че ищцата е била в такъв отпуск, както към момента на
посоченото издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и към момента
на връчването й от работодателя, поради което, за да се извърши уволнението, наред с друго,
работодателят е следвало да получи предварително разрешение на инспекцията по труда.
Твърди се, че считано от деня на издаване на процесната заповед - 11.09.2024г. -
работодателят е заявил вписване в регистъра на трудовите договори, че трудовият договор с
ищцата е прекратен, поради което за времето от тази дата нататък ищцата, въпреки че е била
в отпуск поради временна неработоспособност, е била формално с прекъснати здравно и
социално осигурителни права и не е получавала обезщетение за времето на болничния по
вина на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът „Т. оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди се, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е връчено на ищцата на
датата, отбелязана в същото, но тя е отказала да подпише получаването му.
Оспорва се към датата на уволнението ищцата да се ползва от предварителната закрила по
чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като към тази дата същата не е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност – издаденият болничен лист № . за периода от 11.09.2024 г. до
10.10.2024г. не бил признат от НОИ и бил анулиран. Твърди, че самият болничен лист бил
издаден на дата 12.09.2024г. – т.е. в деня след издаване на заповедта за уволнение.
Оспорва се ищцата да е уведомила работодателя по реда на чл.313а от КТ, че е бременна,
поради което не можела да се ползва от защитата по чл.333, ал.5 от КТ. В тази връзка се
оспорва да е изпращано съобщението по вайбър до П.. Отделно от това се настоява, че
същият не е управител на дружеството; самото уведомяване не отговаряло на изискванията
на чл.313а от КТ, поради което не следвало да се взема предвид.
2
Оспорва се болничен лист № Е20241439844 - за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г. да е
представен пред работодателя. Същият бил върнат от НОИ по причина грешно издаване.
Поради това се твърди, че ищцата не е била в отпуск поради временна неработоспособност
за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г.
Сочи се, че за болничен лист № Е20242786709 - за периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г.
НОИ също е издал Разпореждане за отказ, поради което болничният лист бил невалиден.
Твърди се, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на работата, поради
чести нерегламентирани отклонения от установената трудова дисциплина, график на работа
и небрежно отношение към естеството на работата. Твърди се, че ищцата не покрива
изискванията за заемане на длъжността - не спазва установеното работно време и не се
явява на работа. Сочи се, че съществуват сериозни затруднения при издаване на фактури,
издадени по касов път, работа с ПОС терминал, както и оплаквания от клиенти относно
недостатъчна информация относно услугите, оказвани от дружеството.
Твърди се, че работодателят е изменил Заповед №163/11.09.2024г. и е издал Заповед
№163_1/11.11.2024г.
В съдебно заседание ищцата К. Л. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв.В. К., който поддържа исковете и пледира за уважането им по подробно изложени в хода
на устните състезания съображения.
В съдебно заседание ответникът „Телеком Груп“ ООД, редовно призовани, явява се
управителят С.лично и с адв.В. Оспорват исковете като неоснователни и молят за
отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на Трудов договор №157/01.03.2023г. ищцата К. Л. Г. /А./ е заемала длъжността
„касиер“ в ответното дружество „Телеком Груп“ ООД, като е работила в търговски обект на
ул.„Д.. С Допълнително споразумение към трудовия договор трудовото й възнаграждение е
увеличено на 933 лв.
В края на м. април 2024г. ищцата узнала, че е бременна, като продължила да изпълнява
трудовите си задължения.
През пролетта на 2024г. служителите на ответното дружество били уведомени, че новият
управител на дружеството е Пе. един от съдружниците. Видно и от досието на дружеството
в ТР, на 08.04.2024г. е заявено вписването му като управител, по което е постановен отказ.
За периода от 31.07.2024г. до 19.08.2024г. ищцата ползвала разрешен й със Заповед
№05/19.07.2024г. неплатен отпуск.
На 30.08.2024г. на ищцата К. А. бил издаден болничен лист № Е20241439844, за отпуск за
периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г., с диагноза: остра инфекция на горните дихателни
пътища, неуточнена.
Посоченият болничен лист ищцата представила на работодателя, като главната
счетоводителка В. го изпратила на НОИ с придружително писмо вх.№Р14-01-000-00-
**********/09.09.2025г., като болничният лист бил върнат на работодателя по причина
несъвпадане фамилията на лицето /л.41, л.42 и л.90 от делото/.
На 29.08.2024г. /в деня на издаване на болничния лист/ ищцата К. А. уведомила П. чрез
съобщение във Вайбър, че същия ден няма да бъде на работа, тъй като не се чувства добре,
както и че е бременна и в следващите месеци ще се налага да взима болнични.
На 02.09.2024г. ищцата К. А. и Петър Колев се уговорили писмено във вайбър да се срещнат
същия ден в 13 ч. На уговорената среща П. заявил на ищцата, че дружеството няма
възможност да внася дължимите осигуровки за периода, в който ищцата ползва отпуск
поради майчинство, поради което й поставил условие да бъде преназначена на друга
длъжност с изпитателен срок, като внася от себе си всичи дължими от работодателя суми
във връзка с осигурителните задължения. Ищцата отказала.
На 10.09.2024г. ищцата К. А. се явила при работодателя, за да получи трудовото си
възнаграждение за месец август, като й била изплатена съответната дължима сума.
На 12.09.2024г. на ищцата К. А. бил издаден болничен лист № Е20242786475, за отпуск за
периода от 11.09.2024г. до 10.10.2024г., с диагноза: лъжливо раждане преди навършени 37
гестационна седмица.
Видно от справка от ТП на НОИ – Благоевград, работодателят е представил болничния лист
пред НОИ с придружително писмо вх.№Р14-01-000-00-**********/07.10.2024г.
3
По посочения болничен лист бил постановен отказ за заплащане на обезщетение поради
прекратяване на трудовото правоотношение на 11.09.2024г.
На 03.10.2024г. ищцата направила проверка в НОИ и НАП, и установила, че в регистъра на
трудовите договори било вписано като обстоятелство прекратяване на трудовия договор и
била посочена дата на прекратяване 11.09.2024г. Установява се, че работодателят е подал
уведомление пред НОИ за прекратяване на трудовия договор на 11.09.2024г.
На 04.10.2024г. ищцата подала сигнал с вх. номер: 24119434/04.10.2024г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Благоевград.
По повод подадения сигнал била образувана проверка, като на 10.10.2024г. инспектори при
ДИТ – Благоевград посетили дружеството и изискали трудовите досиета на работещите, вкл.
на тези с прекратени трудови договори. По делото е изискана и приложена преписката по
извършената проверка.
На 14.10.2024г. на ищцата К. А. бил издаден болничен лист № Е20242786709, за отпуск за
периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г., с диагноза: лъжливо раждане преди навършени 37
гестационна седмица.
Около седмица след проверката, от „Телеком Груп“ ООД се обадили по телефона на ищцата,
като й казали, че има заповед на ИТ да й бъде изплатено обезщетение.
На 25.10.2024г. ищцата заедно със съпруга си Христо Атанасов посетила сградата на
ответното дружество, като поискала да разбере защо е регистрирано в НАП, че трудовият
договор е прекратен, но при среща със счетоводителката - Вангелия Серафимова, същата
отказала да й даде каквато и да е информация. Първоначално извадила предварително
съставени документи, сред които било и Предизвестие адресирано до ищцата за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ след изтичане на срок
от 30 дни. На ищцата била връчена Заповед №163/11.09.2024г. за прекратяване на трудовиа
договор, като ищцата отбелязала датата на получаване и записала, че не е съгласна с
предварително записаното, че няма никакви претенции към „Т. след напускане. Серафимова
приела и болничния лист, като отбелязала върху него вх.№8/25.10.2024г. и дала на ищцата
ксерокопие. Върнала и трудовата книжка на ищцата с попълнени данни за прекратяване на
трудовия договор, в който било отразено като дата на прекратяване на трудовия договор
11.09.2024г.
Видно от Заповед №163/11.09.2024г., издадена от управителя на „Т., на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ е прекратен Трудов договор №167 от 01.03.2023г. по причина: липса на
качества за ефективно изпълнение на работата. Върху заповедта е отбелязано, че същата е
връчена на работника/служителя на 25.10.2024г., което е удостоверено с подписа на ищцата.
Видно от Протокол от извършена проверка №ПР2439755 от 08.11.2024г. е констатирано, че
работодателят „Телеком Груп“ ООД не е отправил писмено предизвестие до К. Атансова за
прекратяване на договора в срока предвиден в разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ, като е
дадено предписание на работника да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ. По делото е приложена цялата административна
преписка по повод извършената проверка, видно от която при работодателя е било налично
невръчено Предизвестие от дата 30.08.2024г. за прекратяване на трудовия договор на
ищцата.
Протоколът от проверката е връчен лично на управителя С. който на 11.11.2024г. издадал
Заповед №163-1/11.11.2024г. за изменение и допълнение на Заповед №163/11.09.2024г., с
която е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срока на
недаденото или неспазено предизвестие, като са представени доказателства за изплатено
обезщетение в размер на 839.70 лв.
От писмо на ДИТ изх.№25000933/08.01.2025г. се установява, че не е постъпвало искане за
издаване на разрешение или отказ за уволнение от „Телеком Груп“ ООД за лицето К. Л. А..
Св.Христо Атанасов сочи, че г-н Колев се е представял за управител на дружеството, както и
че след като бил уведомен от ищцата, че е бременна, я е извикал на среща в офиса на
„Телеком Груп“ ООД, където й обяснил, че трябва да я освободят от работа, защото фирмата
не може да плаща майчинство – било й предложено или сама да плаща майчинство или да я
преназначат на 4 часа. Твърди, че случайно разбрали, че трудовият договор е прекратен, за
което ищцата не била уведомена, нито й било връчено предизвестие. Сочи, че съпругата му
винаги е оставяла болничните листове при счетоводителката. След проверката от ИТ, била
извикана в офиса на фирмата, където й била връчена заповедта за уволнение.
4
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, които в по-голямата си част са безпротиворечиви и установяват
еднопосочено релевантните факти от предмета на доказване. Съдът дава вяра на
показанията на св.А.- същите са логични, последователни, вътрешни непротиворечиви, като
кореспондират на приобщените писмени доказателства. Ответната страна не е ангажирала
доказателства, с които да разколебае достоверността на свидетелските показания, поради
което липсва основание съдът да не ги кредитира с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да
основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. С оглед диспозитивното
начало, установено с чл.6, ал.2 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на
уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом
в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който представлява основание за
прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се
приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го
разглежда /Определение №482 от 28.05.2018г. по гр.д.№1080/2018г. на ВКС; Решение №92
от 14.04.2016г. по гр.д.№4515/2015г. на ВКС; Решение №26 от 13.03.2019г. по гр.д.
№234/2018г. на ВКС и др./.
По настоящото дело ищецът се позовава на следните основания за незаконосъобразност на
уволнението, които очертават и предметния обхват на съдебен контрол – липса на мотиви на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; неизпълнено задължение за
отправяне на предизвестие; липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда
доколкото ищцата се ползва от особената закрила по чл.333, ал.1 и ал.5 от КТ – към датата
на прекратяване на трудовия договор е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, както и е била бременна.
В настоящия случай трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ, според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия
договор като отправи писмено преизвестие до работника или служителя в сроковете по
чл.326, ал.2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата.
В Тълкувателно решение №4 от 01.02.2021г. по тълк. д. №4/2017г. на Върховен касационен
съд, ОСГК е прието, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи
начина, по който работникът се справя с възложената работа. Основателни са доводите на
ищцовата страна, че горното изискване не е спазено, което обуславя незаконосъобразност на
уволнението.
В посоченото Тълкувателно решение е разяснено, че субективното право на работодателя по
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или
служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение,
причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества
означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата
на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но
законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се
извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на
принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за
уволнение. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на
5
знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия
договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за
прекратяване на договора. За да може работникът или служителят да упражни правото си на
защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се
стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за
уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента
на уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2- месечен срок от
уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на
исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване
по чл. 328, ал.1, т.5 от КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се
посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който
работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига
целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита.
Горните изисквания към оспорената по настоящото дело заповед не са спазени. В нея
бланкетно е посочено, че ищцата не притежава качества за ефективно изпълнение на
работата, но не са изброени знанията, уменията или навиците, които липсват на ищцата, за
да изпълнява възложените й задачи, както и не е посочено конкретното нарушение на
задълженията на ищцата, което нарушение да е породено от липса на качества за изпълнение
на длъжността. Както е разяснено в ТР е недопустимо едва с отговора на исковата молба
работодателят да сочи фактите, представляващи основание на уволнението. Именно такава е
и настоящата хипотеза, при която едва с отговора на исковата молба са въведени твърдения
за липса на качества и извършени нарушения, който извод се прави поради твърдение, че
ищцата не се явява на работа. Пред ДИТ са представени съставени протоколи, в които са
удостоверени дните, в които ищцата не се е явила на работа /л.95-96 от делото/. Извън
обстоятелството, че в протоколите са посочени дати на неявяване на работа, съвпадащи с
период, през който ищцата е ползвала отпуск по болест, за който й е бил издаден болничен
лист № Е.- за периода от 29.08.2024г. до 10.09.2024г., който болничен лист е бил предаден на
работодателя /самият работодател го е изпратил на НОИ/, то неявяването на работа не може
да бъде обвързано с основанието по чл.328, ал.1, т.5 от КТ за липса на качества и умения за
изпълнение на задълженията на длъжността касиер. За пълнота, следва да се отбележи, че
работодателят в производството не ангажира никакви доказателства, с които да докаже
фактическото основание на извършеното уволнение.
Непосочването на липсващите качества в заповедта препятства и проверката на съда дали
тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника.
Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях
доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й /Решение №150 от 11.06.2015г. по
гр.д.№5166/2014г. на ВКС, III г.о./.
Хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от
него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения
някога във времето, а освобождаване от работник, който няма нужните за работата и
изисквани от работодателя качества. В съдебно заседание ответната страна се домогваше да
установи, че ищцата често отсъства от работа като ползва платени и неплатени отпуски и
болнични, което е неотносимо към основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ.
Съдът намира за основателни доводите на ищцата, че уволнението й е незаконно, тъй като
същата се е ползвала с особена закрила по чл.333 от КТ:
Правнорелевантният момент, към който съдът преценява ползва ли се уволнения от закрила
по чл.333 от КТ, е този на връчване на уволнителната заповед. Това разрешение следва от
прякото приложение на закона – чл.195, ал.3 от КТ и чл.333, ал.7 от КТ. В настоящия случай
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на
25.10.2024г., видно от саморъчно положения от нея подпис под заповедта. Това е
правнорелевантният момент, от който трудовото правоотношение се прекратява.
Ответната страна основава защитата си на твърдения, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на 11.09.2024г., когато е издадена заповедта и е регистрирано
6
уведомление в НАП. Законът обаче изрично урежда момента на прекратяване на трудовия
договор и той не е свързан със съображения от субективен характер. Законът урежда два
начина за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с
предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие от връчването й /освен ако в нея не е посочено
друго, но преценката за законността й се прави към този момент/. Когато трудовото
правоотношение се прекратява с предизвестие /чл.335, ал.2, т.1 от КТ/, прекратяването
настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на последния /чл.335,
ал.2, т.2 от КТ/ – с изтичането на съответната част от него, но и в тези случаи е необходимо
връчване на писмения акт /наименован предизвестие или по друг начин/ на насрещната
страна по трудовото правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече
срокът на предизвестието или съответната част от него, като в случаите когато той е изцяло
неспазен /т.е. – по същество не е отправено предизвестие/ моментът на прекратяването също
съвпада с момента на връчването.
За прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ законът
изисква отправяне на предизвестие. В съдебната практика се приема, че липсата на
предизвестие е без значение за законосъобразността на самото уволнение. Приема се, че
работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на
трудовото правоотношение на основанията по чл.328, ал.1 от КТ, след като е издал заповед
на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред.
Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ.
В настоящия случай съдът приема, че работодателят не е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор. Ответникът сочи, че такова предизвестие е издадено на
30.08.2024г. и същия ден е връчено на ищцата при отказ, за което към отговора се представя
Предизвестие подписано от двама свидетели, удостоверили отказа /л.52/. Твърдението, че на
дата 30.08.2024г. на ищцата е връчено предизвестие при отказ, е опровергано от показанията
на св.Атанасов, от представената по делото преписка от ДИТ, както и от Заповед №163-
1/11.11.2024г. От същите се установява, че след подаден сигнал от ищцата на 03.10.2024г., на
10.10.2024г. на място при ответника е извършена проверка от Д. По повод подадения сигнал
била образувана проверка, като на 10.10.2024г. инспектори при Д.посетили дружеството,
като инспекторите са изискали от работодателя трудовите досиета на работещите, вкл. на
тези с прекратени трудови договори. Видно от приложените към преписката документи,
работодателят е предоставил на проверяващите невръчено предизвестие от дата 30.08.2024г.,
поради което изводите на проверяващите са били, че работодателят не е отправил
предизвестие и са дали предписание на работника да бъде изплатено обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ. На 11.11.2024г. работодателят е издал Заповед №163-1/11.11.2024г. за изменение и
допълнение на Заповед №163/11.09.2024г., с която е разпоредено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срока на недаденото или неспазено предизвестие, като
са представени доказателства за изплатено обезщетение в размер на 839.70 лв. Видно е в
случая, че размерът на изплатеното обезщетение съвпада с размера на едно брутно
трудовото възнаграждение на ищцата след приспадане на 10% данък /изплатеното съвпада с
нетния размер на дължимото/, т.е. на ищцата е изплатено обезщетение за неспазено
едномесечно предизвестие, а не за неспазен срок на предизвествие за периода от 30.08 до
11.09., с което чрез конклудентни действия работодателят е признал, че не е отправено
предизвестие на сочената дата 30.08.2024г. Последното се потвърждава и от показанията на
св.Атанасов, както и от безспорно установения факт, че на тази дата 30.08. ищцата е била в
болничен, за което на работодателя е предаден болничен лист, получен от него и изпратен за
регистриране от главния счетоводител /л.41-42/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на датата на връчването на заповедта – 25.10.2024г., към който момент следва да
се преценя наличието на основание, даващо предварителна закрила по чл.333 от КТ.
Установява се, че към тази дата ищцата е била в болничен, съгласно издаден болничен лист
№ Е20242786709, за отпуск за периода от 11.10.2024г. до 29.10.2024г., с диагноза: лъжливо
раждане преди навършени 37 гестационна седмица. Ответната страна не ангажира
доказателства за твърдението си, че посоченият болничен лист е невалиден.
7
Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ има обективен характер и важи винаги когато
работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато
работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение
точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и
др./. Работодателят може да е уволнил само с предварително разрешение на инспекцията по
труда работник, който към този момент /момента на връчването на заповедта/ е започнал
ползването на разрешен му отпуск. Работникът или служителят обаче следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на
отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения.
По настоящото дело безспорно се установи, че към датата на връчване на заповедта ищцата
е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което работодателят е бил
уведомен, както и не се е явявала на работа, за да изпълнява служебните си задължения,
поради което се е ползвала от особената закрила.
Нещо повече, към този момент вече е била уведомила работодателя и за обстоятелството, че
е бременна, което е удостоверено в предоставените на работодателя болнични листове №
Е20242786475 - за периода от 11.09.2024 г. до 10.10.2024г.; № .- за периода от 11.10.2024г. до
29.10.2024г. Работодателят сам е приложил към отговора на исковата молба болничен лист
№ . за периода от 11.09.2024 г. до 10.10.2024г., в който е отразена бременността на ищцата,
което потвърждава, че болничният лист му е бил представен от работника и той е разполагал
с него. Нещо повече - болничен лист № .- за периода от 11.09.2024 г. до 10.10.2024г., не само
е бил представен на работодателя, но и видно справка от Т., работодателят е представил
болничния лист пред НОИ с придружително писмо вх.. В този смисъл неоснователни са
доводите на работодателя, че не е бил надлежно уведомен за бременността на ищцата. Но
дори хипотетично да се приеме, че към датата на връчване на заповедта работодателят не е
знаел за бременността на ищцата /което се опровергава от събраните доказателства/, то това
не лишава ищцата от предварителната закрила.
В съдебната практика се приема, че задължение за уведомяване по чл.313а от КТ на
ползващата се със закрила работничка или служителка възниква от момента, в който бъде
известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права,
като работодателят не може да се позове на игнориране на закрилата, в случай, че
състоянието се удостовери в срока на предизвестието. Условното задължение за уведомяване
по чл. 313а от КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на
съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се със закрила
работничка или служителката възниква от момента, в който бъде известена от работодателя
за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Заявлението на
работодателя, че прекратяването на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на
срока на предизвестието, е такъв факт.
Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер, тъй като цели да запази работника или
служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии
и в случай като настоящия, при който работодателят е прекратил трудовото
правоотношение, без да спази срока на предизвестието, ищцата не би могла да изпълни
задължението си за уведомяване по чл.313а от КТ преди да настъпи действието на
уволнението, поради което неизпълнението на това задължение е без правно значение за
действието на закрилата и тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил
уведомен, тъй като тя е могла да съобщи на работодателя за това обстоятелство и да
представи съответното доказателство едва със завеждане на исковата молба /Определение
№204 от 15.02.2016г. по к.гр.д..
В случая не е налице умишлено затаяване на информация или умишлено въвеждане в
заблуждение на работодателя, поради което не е налице недобросъвестно упражняване на
правото на закрила по чл.333, ал.5 от КТ, поради което заповедта за уволнение е
незаконосъобразна на формално основание.
За пълнота следва да се отбележи, че доводите на ответната страна, че болничният лист е
издаден на 12.09.2024г., т.е. в деня след издаване на заповедта за уволнение, поради което
ищцата не се ползва от закрила, са неоснователни. В практиката се приема, че когато
работодателят е уведомен, че работникът не се явява на работа поради влошено
здравословно състояние, в резултат на което може да се ползва от закрилата, то
работодателят следва да изчака в краткия срок по чл.9, ал.2 от Наредба за медицинската
8
експертиза /НМЕ/ представянето на болничния лист, респ. уведомяването за съставянето на
този документ. В този случай работникът е изпълнил задължението си и не се е укрил нито с
оглед престиране на трудовите си функции, нито с оглед непредставяне на документа,
оправдаващ отсъствието му /Решение №.
При липсата на предварително разрешение за уволнението, заповедта за прекратяване на
трудовия договор е незаконна и следва да се отмени.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като
извършеното уволнение бъде признато за незаконно и ищцата бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
Поради основателността на неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
работодателят ответник дължи държавна такса по сметка на Районен съд-Благоевград в
размер на по 80 лв. за всеки един от тях /чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК/.
Ответната страна следва да възстанови на ищцата сторените от нея разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К. Л. А., ЕГН **********, настоящ адрес:
гр.Б, извършено със Заповед №163/11.09.2024г. на управителя на „Т, с която на основание
чл.328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение и ОТМЕНЯ Заповед
№163/11.09.2024г. на управителя на „Ткато незаконосъобразна, по предявения от К. Л. А.,
ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Бл срещу „Т, седалище и адрес на управление:
гр.Бпредставлявано от управителя С иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Л. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Б на заеманата преди
уволнението длъжност - „касиер“ в „Т , ЕИК по предявения от К. Л. А., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр.Б, ап.10 срещу „Т, седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.
„Александър Стамболийски“ №77, ет.10, представлявано от управителя С...иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.седалище и адрес на управление: гр.Бл., представлявано от управителя С., да
плати на К. Л. А., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.Б., сумата от 1 100 лв. /хиляда и сто
лева/ за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т. седалище и адрес на управление: гр.Б.представлявано от управителя Сл., да
заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/
държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 05.02.2025г., на основание чл.315, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9