П Р И С Ъ Д А № 103
гр.Белоградчик, 13.07.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и десета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: П.Т.
Н.И.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 141 по описа за 2010г., въз
основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият К.Й.К. - роден на ***г***, обл.Видин,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, безработен,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 14.03.2010г. в с.Горни Лом, обл. Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, чрез използване на МПС , след като се уговорил предварително
с А.В.Г. и Д.Г.С., отнел от владението на М.М.Т. -движими вещи на обща стойност
518,30 лв., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК
във вр. чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК,
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на
осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното на подс. К.К. наказание за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият Д.Г.С. - роден на ***г*** Лом, обл.Видин,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, реабилитиран, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 14.03.2010г. в с.Горни Лом, обл. Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, чрез използване на МПС , след като се уговорил предварително
с К.Й.К. и А.В.Г., отнел от владението на М.М.Т. -движими вещи на обща стойност
518,30 лв., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.т. 3, 4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на
осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното на подс.Д.С. наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.Г. - роден на ***г*** Лом, обл.
Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално образование,
реабилитиран, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2010г. в с.Горни Лом, обл. Видин, в условията на повторност, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС , след
като се уговорил предварително с К.Й.К. и Д.Г.С., отнел от владението на М.М.Т.
-движими вещи на обща стойност 518,30 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.т.3,
4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК вр.
чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на
осн. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на така наложеното на подс. А.Г. наказание за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите К. Йорданова К., Д.Г.С.
и А.В.Г. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят /солидарно/: по
сметка на ОД-МВР-Видин, направените по делото разноски, в размер на 30,00
/тридесет/ лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /13.07.2010г. по НОХ дело № 141/2010г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите К.Й.К. ***, Д.Г.С.
и А.В.Г. *** е повдигнато обвинение затова, че на 14.03.2010г. в с.Горни Лом,
обл.Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС, след като се уговорили предварително по между си,
отнели от владението на М.М.Т., движими вещи на обща стойност 518,30 лв. , без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като А.Г. е извършил
горното и в условията на повторност - престъпление по чл.195 ал.1 т.т.3,4, 5 и
7 от НК по отношение на Г. и по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК – по отношение на К.
***. по искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и
пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание "лишаване от
свобода", като се приложи чл.55 от НК, предвид процедурата на съкратено
производство и се определят наказания малко под минималния размер от 1 год.
Подсъдимите, предвид допуснатото предварително
изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата обстановка,
изложена в обвин.акт, признават се за виновни, и изразяват съжаление за
стореното, не искат “ефективни” наказания, ако може дори да са пробация .
Защитникът
на подсъдимите, моли съда за наказания в размер под минималния, тъй като е
проведено съкратено съдебно следствие, наказанията според него не следва да се
търпят ефективно, тъй като подсъдимите са с чисто съдебно минало – настъпила е
реабилитация относно предходните им осъждания.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. К.Й.К. е роден
на ***г***, обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан /реабилитиран/, безработен, с ЕГН **********.
Подс.К. е осъждан, както следва: 1./ С влязло в сила на 26.09.2000г. определение от
същата дата по н.о.х.д. № 330/2000г. на РС-Белоградчик са му наложени две
наказания "глоба" в размер на по 100 лв. всяко то тях, на осн. чл.197
т.3 вр. чл.195 ал.1 т.5 от НК – едното и във вр. чл.18 от НК. Деянията са извършени
на 20.04.1998г. и 04.05.1998г.
Няма
доказателства по делото дали и кога са заплатени тези глоби, както твърди
подсъдимия, но към 14.03.2010г. е изтекла всякаква давност – за изпълнение на
наказанието и респ. и тази по чл.88а от НК, поради което съдът приема, че към
14.03.10г. лицето е реабилитирано.
Подс.Д.Г.С. е роден на ***г*** Лом,
обл.Видин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
осъждан /реабилитиран/, безработен, с ЕГН **********.
Подс.С. е осъждан, както следва: 1./ С влязла в сила на 07.03.2005г. присъда от
16.02.2005г. по н.о.х.д. № 36/2005г. на РС-Белоградчик му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от седем месеца, на осн. чл.339 ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл.66 НК за срок от три
години. Деянието е извършено на 15.02.2005г.
Подс.А.В.Г. е роден на ***г*** Лом, обл.
Видин, българин, български гражданин, неженен, с начално образование,
реабилитиран, безработен, с ЕГН **********.
Подс.Г. е осъждан, както следва: 1./ С влязло в сила на 27.06.2002г. определение от
същата дата по н.о.х.д. № 108/2002г. на РС-Белоградчик му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от една година, на осн. чл.195 ал.1 т.4
и 5 от НК. Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл.66 НК за срок от
три години. В бюлетина на Г. е отбелязано , че е настъпила реабилитация по
право относно осъждането.
На 14.03.2010г. подс.К.Й.К., Д.Г.С. и А.В.Г. ***, след
което отишли в дома на подс.Г. ***. Вечерта на 14 срещу 15.03.10г., след като
употребили алкохол , решили да проникнат в съседната къща и да откраднат
метални вещи и бакър, които да продадат на пункт пункт за изкупуване на метали.
Тримата подсъдими отишли до намиращата се в близост къща на пострадалата Т. и С.
и Г. прескочили оградата. К. останал да пази на улицата – да не дойде някой.
Подс.Г. счупил един от прозорците на работилницата, находяща се в двора на Т. и
от там проникнали в сградата.Вътре намерили чували, в които напълнили множество
вещи - кабел за електрожен, 2 бр. бензинови лампи /по 1 л. и 2 л./, 6 бр.
флашки с въртоци, набор инструменти/метална кутия с набор гаечни ключове от
6-22 мм. и набор ключове лули от 6-22мм./, както и магнитна стойка / за
настройка на струг и фреза за центроване/. На излизане от работилницата, в двора
, подс.Г. забелязал и кофа, пълна с водопроводни части /8 бр. трипътници, 5
бр.холендри ½, 3 бр. тапи ½, 5 бр. нипели ½, 5 бр. муфи
½, 3 бр. колена ½, 2 бр. колена 1½, 1 бр. коляно
1½, 1 бр. коляно ¾, 1 бр. батерия и трипътник 1 цол / , която
също взел. След излизане от двора, заедно с подс.К., натоварили взетите вещи в
автомобила на К. и на 15.03.2010г. сутринта ги откарали до с.Ружинци. Там ги
продали в пункт за изкупуване на метали, като разделили получените пари, с
изключение на водопроводните части – които задържали, и оставили в автомобила.
По-късно на същата дата, автомобила на К. бил спрян за рутинна проверка от
служители на РУ-МВР-Белоградчик. В автомобила били тримата подсъдими.При
проверката били намерени водопроводните части, обект на кражбата и подсъдимите
пизнали извършеното от тях престъпление пред свид.Е.Еленков – служител на
полицията. Намерените водопроводни части били предадени на полицията, от където
в последствие – са върнати на пострадалата Т..
Видно от заключението на
оценителната експертиза стойността на вещите предмет на деянието е общо 518,30
лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното дознание № 136/2010г. на РУ-МВР-Белоградчик.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, ведно с направените самопризнания, категорично установяват описаната
и приета от съда за установена фактическа обстановка, поради което изцяло основа
на тях фактическите си изводи.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195
ал.1 т.3,4 5 и 7 във вр.чл.194 ал.1 от НК, а подс. К. и С. от обективна и
субективна страна са осъществили състава на престъплението по чл.195 ал.1
т.т.3, 4 и 5 във вр.чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна – на 14.03.2010г. в с.Горни Лом, обл.Видин,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на МПС, тримата подсъдими отнели от владението на М.М.Т., движими
вещи /кабел за
електрожен, 2 бр. бензинови лампи/по 1 л. и 2 л./, 6 бр. флашки с въртоци, набор
инструменти/метална кутия с набор гаечни ключове от 6-22 мм. и набор ключове
лули от 6-22мм.//, водопроводни части / 8 бр. трипътници, 5 бр.холендри
½, 3 бр. тапи ½, 5 бр. нипели ½, 5 бр. муфи ½, 3
бр. колена ½, 2 бр. колена 1½, 1 бр. коляно 1½, 1 бр.
коляно ¾, 1 бр. батерия и трипътник 1 цол, ведно с пластмасова кофа, в
която са били частите/, както и магнитна стойка / за настройка на струг и фреза
за центроване/ на обща стойност 518,30 лв. , без нейно съгласие.
Подс.Г. е извършил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние,
предмет на настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго
такова престъпление : по н.о.х.д. № 108/2002г. на РС-Белоградчик, по което
изпитателният срок е изтекъл на 27.06.2005г. / и макар да е изтекъл този срок и
да е настъпила реабилитация по право, то съгл. чл.30 ал.1 и 2 от НК, тази
реабилитация не изключва признаците на “опасен рецидив” или “повторност”, след
като сегашното деяние е осъществено в петгодишния срок от изтърпяване на
предходното наказание/. Съдът счете, че деянието на подсъдимият Г. представлява
немаловажен случай, съгласно чл.195 ал.1 т.7 от НК, доколкото не може да
се подведе по чл.93 т.9 от НК, предвид високата степен на обществена опасност
на деянията от този вид, голямата им разпространеност, както и с оглед другите
квалифициращи деянието признаци – взлом, сговор, МПС и разбира се – не малката
стойност на имуществената щета нанесена на пострадалата.
От субективна страна – подсъдимите К., С. и Г. са действали
при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са
чужди, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали
намерение да присвоят вещите и да се разпоредят с тях като със свои. Съзнавали
са общественоопасния характер на своето деяние, предвиж дали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след
предварителен сговор помежду си за осъществяване на кражбата, като са
обмислили предварително решението си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се сдобият с материални блага,респ. парични средства,без
полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
1.По отношене на подс.К.:
За извършеното от подс.К.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години, т.е. наказание с предвиден най-нисък предел. Предвид това
и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във
хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен
при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58А от НК, т.е. в
случая - чл.55 от НК и без да са налице многобройни или смекчаващи
отговорността обстоятелства. В конкретният казус съдът следва да съобрази
наказанието с указаното в чл.55 ал.1, т.1 от НК, поради което следва да
определи същото от вида "лишаване от свобода" в размер под предвидения в текста на чл.195
ал.1 от НК минимум от една година.
Отчитайки горното, съдът определи на подс.К. наказание "лишаване от свобода" в размер от десет месеца, след като прецени, че наказание в този минимален по
закона размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
За
подс.К. освен това са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Съдът прие вече, че той не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието /
реабилитиран е /, наложеното му наказание е за срок по-малък от три години, поради
което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата
присъда наказание. Предвид чистото му съдебно минало към датата на извършване
на престъплението, съдът счете, че изпитателният срок следва да бъде определен
в минималния размер, установен в закона - три
години.
2.По отношение на подс.С.:
За извършеното от подс.С.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години, т.е. наказание с предвиден най-нисък предел. Предвид това
и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във
хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен
при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58А от НК, т.е. в
случая - чл.55 от НК и без да са налице многобройни или смекчаващи
отговорността обстоятелства. В конкретният казус съдът следва да съобрази
наказанието с указаното в чл.55 ал.1, т.1 от НК, поради което следва да
определи същото от вида "лишаване от свобода" в размер под предвидения в текста на чл.195
ал.1 от НК минимум от една година.
Отчитайки горното, съдът определи на подс.С. наказание "лишаване от свобода" в размер от десет месеца, след като прецени, че наказание в този минимален по
закона размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
За
подс.С. също са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване
от свобода". Към 14.032010г. той е реабилитиран, т.е. не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, наложеното
му наказание е за срок по-малък от три години, поради което съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо
ефективно изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Предвид
чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението, съдът
счете, че изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер,
установен в закона - три години.
3.По отношение на
подс.Г.:
За извършеното от подс.Г.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години, т.е. наказание с предвиден най-нисък предел. Предвид това
и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във
хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен
при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58А от НК, т.е. в
случая - чл.55 от НК и без да са налице многобройни или смекчаващи
отговорността обстоятелства. В конкретният казус съдът следва да съобрази
наказанието с указаното в чл.55 ал.1, т.1 от НК, поради което следва да
определи същото от вида "лишаване от свобода" в размер под предвидения в текста на чл.195
ал.1 от НК минимум от една година.
Отчитайки горното, съдът определи на подс.Г. наказание "лишаване от свобода" в размер от десет месеца, след като прецени, че наказание в този минимален по
закона размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенция по българското наказателно право.
За
подс.Г. освен това са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Г. е реабилитиран за предходното си осъждане,
т.е. следва да се приеме, че той не е осъждан за престъпление от общ характер
към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание е за срок
по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Предвид чистото му
съдебно минало към датата на извършване на престъплението, съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в
закона - три години.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите К., С. и Г. / с посочени по-горе самоличности/ да
заплатят солидарно по сметка на ОДП-Видин направените по делото разноски в
размер на 30,00 лева /разноски за вещо лице
- на досъдебното производство/.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: