Решение по дело №387/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 62
Дата: 8 юли 2021 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20215001000387
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000387 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 21021 от 18.03.2021 г., постановено по т. д. № 25/2020 г., Смолянският
окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА З.Д. Д.З. АД, ЕИК ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ
във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Р. М. Р., ЕГН **********, сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: счупване на горния край на дясна
голямопищялна кост /тибия/; закрито счупване на колянното капаче; изкълчване на 12, 11,
21 и 22 зъби; счупване на 42 зъб, хематом на дясно рамо; контузия на главата и шията; рана
в областта на езика, Зудекова атрофия, претърпени от ПТП, настъпило на 16.12.2019 г., по
вина на водача на автобус рег. № *** със сключена застраховка Гражданска отговорност по
полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000 лв. до предявения от 80 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.Д. Д.З. АД, ЕИК *** да заплати в полза на адв. Р.М., разноски за адвокатско
възнаграждение от 1 281,88 лв. без ДДС, или 1 538,26 лв. с ДДС.
1
ОСЪЖДА З.Д. Д.З. АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС – Смолян, дължимата за производството държавна такса в размер на 1 400 лв.
и сумата от 601,87 лв., разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. М. Р., ЕГН **********, да заплати на З.Д. Д.З. АД, ЕИК *** разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска от 253,12 лв.“
В частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата 25 000 лева (от
присъдената сума 35 000 лева до 60 000 лева) и в съответната част за разноските, това
решение се обжалва от ищеца Р.Р., с подробно развити съображения за неговата
неправилност.
Ответникът „Д.з.“ АД е на мнение, че жалбата е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните,
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Единственият понастоящем спорен въпрос е относно размера на дължимото обезщетение, в
предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Приетото без възражения заключение на вещото лице д-р М.Б. (л. 150 и сл.) е категорично:
при станалото на 16.12.2019 г. ПТП пострадалият Р.Р. е претърпял сериозните и подробно
описани увреждания, които „по отделно и по съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник, а като добавим и счупването на един и изкълчването
на четири зъба, както и хематома на дясното рамо и контузията на главата и шията“ всичко
това е довело до преживените болки и страдания, с твърде продължителен оздравителен
процес от „4 – 5 месеца“, с проведени общо четири курса на физиотерапия и рехабилитация
и то при условието на „благоприятен ход и липса на усложнения“.
А мнението на вещото лице д-р Ц.Н. по назначената от съда стоматологична експертиза (л.
237 и сл.) е, че ударът е причинил „тежка луксация на зъби 12, 11, 21 и 22, които са вбити
навътре в устната кухина“ и освен това е довел до „счупване на 42 зъб, рани по езика и
меките тъкани в устата“, които са довели до „болка и страдание за продължителен период от
време (повече от 2-3 месеца), като лечението на зъбите, които не са луксирани и лутирани
все още не е завършено и ищецът все още има затруднения в основни функции като говор,
дъвчене и естетика. Предстоят – продължава вещото лице стоматолог – още лечебно-
стоматологични мероприятия, за да могат зъбите още дълго време да изпълняват основните
си функции“, вж. и подробните обяснения на д-р Н., дадени в съдебното заседание от
18.02.2021 г. (л. 275 и сл.).
При тези обективно установени факти, разпитаната в съдебното заседание от 18.02.2021 г.
(л. 275 и сл.) свидетелка Д.Т.М. е установила, че ударът е бил наистина много силен, „имаше
2
много кръв в областта на лицето“, „зъбите му не се виждаха, бяха много навътре, аз даже си
помислих, че му ги няма“, а като се прибрали в къщи след оказаната медицинска помощ, Р.
бил „много уплашен, не беше същия човек, по-затворен е вече“, не може да вдига тежки
неща, „като говори някои букви фъфли“, „сконфузно му е, защото като се усмихва държи
ръцете отпред, забелязала съм, че има притеснения“.
Апелативният съд дава вяра на тази близка до ищеца свидетелка и не трябва да се мисли, че
евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си –
необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към
преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но
рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил
не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.
Впечатленията на свидетелката М. са подкрепени от факта на съществуващите и установени
чрез двете експертни заключения обективно сериозни увреждания на ищеца, които не само
са свързани с постоянни и доста мъчителни негови преживявания, но и които, почти две
години след внезапния и неподозиран удар при катастрофата, съвсем не са отминали.
При тези доказателства преценката на Апелативния съд е, че приетото от Смолянския
окръжен съд парично обезщетение, в размер на сумата 35 000 лева, е определено
неправилно и като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на
репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, причинени му на датата
16.12.2019 г. в пътно транспортното произшествие, предизвикано изцяло по вина на
застрахования водач на автобуса В. с рег. № ***, предявената претенция за присъждане на
парично обезщетение е следвало да се уважи в размер на сумата 50 000 лева.
В частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен до размер на сумата 15 000 лева,
обжалваното решение ще следва да се отмени, а претенцията съответно да се уважи, а в
частта му, с която искът е бил отхвърлен до размер на сумата 10 000 лева, решението на
окръжния съд – като правилно – ще следва да се потвърди.
Следва да се отбележи, че междувременно, на датата 12.05.2021 г., застрахователят „Д.з.“
АД е превел по сметка на ищеца Р. М. Р. общо сумата 39 521.20 лева, която е в размер на
представляваща сбор на присъдените по търг. дело № 25/2020 г. на Смолянския окръжен съд
обезщетение в размер на сумата 35 000 лева и законна лихва в размер на сумата 4 521.20
лева.
Разноските.
1. Пред първата съдебна инстанция ищецът Р.Р. е защитавал материален интерес в размер
на сумата 80 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна
инстанция е било в размер на сумата 3 516 лева с включен ДДС. Съобразно настоящото
3
въззивно решение, пред окръжния съд ищецът е защитил материален интерес в размер на
сумата 50 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „Д.з.“ АД е дължал на процесуалния представител на Р., адвокат Р.М.,
адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на сумата 2 197.50 лева с
включен ДДС.
Пред настоящата инстанция ищецът Р.Р. е защитавал материален интерес в размер на сумата
25 000 лева, като адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за тази съдебна
инстанция е било в размер на сумата 1 536 лева с включен ДДС. Защитил е материален
интерес в размер на сумата 15 000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и съразмерно на уважения материален интерес,
ответникът „Д.з.“ АД дължи на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение за тази съдебна
инстанция в размер на сумата 921.60 лева с включен ДДС.
Общо за двете съдебни инстанции – 3 119.10 лева с включен ДДС.
С обжалваното решение вече е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 1 538.26 лева, в тази негова част то не е обжалвано и е влязло в сила, остава да се
присъди горницата от 1 580.84 лева с включен ДДС.
2. В производството пред първата съдебна инстанция ответникът „Д.з.“ АД АД е
защитавал материален интерес в размер на сумата 80 000 лева и съобразно настоящото
въззивно решение, е защитил този интерес до размер на сумата 30 000 лева. На осн. чл. 273,
във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в негова полза ще следва да се определи възнаграждение за
юрисконсулт от 300 лева, което – съобразно защитения материален интерес – се присъди в
размер на сумата 112.50 лева.
Пред настоящата инстанция ответникът „Д.з.“ АД е защитавал материален интерес в размер
на сумата 25 000 лева, като е защитил този интерес до размер на сумата 10 000 лева. На осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в негова полза ще следва да се определи
възнаграждение за юрисконсулт от 300 лева, което – съобразно защитения материален
интерес – се присъди в размер на сумата 120 лева.
Или общо за двете инстанции – в размер на сумата 232.50 лева.
С обжалваното решение ищецът Р.Р. е бил осъден, да заплати на „Д.з.“ АД разноски в
размер на сумата 253.12 лева, затова в частта му, с която е присъдена сумата 232.50 лева,
това решение ще следва да се потвърди, а за горницата от 20.62 лева – съответно да се
отмени.
4
3. Ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса и разноски (чл. 83, ал. 2
ГПК), затова, съобразно уважения размер на иска (50 000 лева) ответникът трябва да бъде
осъден (чл. 78, ал. 6 ГПК), да заплати допълнителна държавна такса за производството пред
окръжния съд, в размер на сумата 600 лева и държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, в размер на сумата 300 лева. Или общо държавна такса в размер на
сумата 900 лева, както и съответната допълнителна част от разноските, платени от бюджета
на окръжния съд, в размер на сумата 66.88 лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21021 от 18.03.2021 г., постановено от Смолянския окръжен
съд по т. д. № 25/2020 г.:
- в частта му, с която предявеният от Р. М. Р., ЕГН **********, иск против „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, за заплащане на „обезщетение за неимуществени вреди, счупване на горния край
на дясна голямопищялна кост /тибия/; закрито счупване на колянното капаче; изкълчване на
12, 11, 21 и 22 зъби; счупване на 42 зъб, хематом на дясно рамо; контузия на главата и
шията; рана в областта на езика, Зудекова атрофия, претърпени от ПТП, настъпило на
16.12.2019 г. по вина на водача на автобус рег. № *** със сключена застраховка Гражданска
отговорност по полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2020 г. до окончателното изплащане“
е бил отхвърлен до размер на сумата 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане и
- в частта му, с която Р. М. Р., ЕГН **********, е бил осъден, да заплати на „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, разноски в размер на сумата 232.50 лева (двеста тридесет и два лева и 50 ст.).
ОТМЕНЯ Решение № 21021 от 18.03.2021 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т.
д. № 25/2020 г.:
- в частта му, с която предявеният от Р. М. Р., ЕГН **********, иск против „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, за заплащане на „обезщетение за неимуществени вреди, счупване на горния край
на дясна голямопищялна кост /тибия/; закрито счупване на колянното капаче; изкълчване на
12, 11, 21 и 22 зъби; счупване на 42 зъб, хематом на дясно рамо; контузия на главата и
шията; рана в областта на езика, Зудекова атрофия, претърпени от ПТП, настъпило на
16.12.2019 г. по вина на водача на автобус рег. № *** със сключена застраховка Гражданска
отговорност по полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2020 г. до окончателното изплащане“,
5
е бил отхвърлен до размер на сумата 15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.01.2020 г. до окончателното и изплащане, както и
- в частта му, с която Р. М. Р., ЕГН **********, е бил осъден, да заплати на „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, разноски в размер на сумата 20.62 лева (двадесет лева и 62 ст.).
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Р. М. Р., ЕГН **********, сумата 15 000
(петнадесет хиляди) лева, представляваща „обезщетение за неимуществени вреди: счупване
на горния край на дясна голямопищялна кост /тибия/; закрито счупване на колянното
капаче; изкълчване на 12, 11, 21 и 22 зъби; счупване на 42 зъб, хематом на дясно рамо;
контузия на главата и шията; рана в областта на езика, Зудекова атрофия, претърпени от
ПТП, настъпило на 16.12.2019 г. по вина на водача на автобус рег. № *** със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ***“,
ведно със законната лихва върху посочената сума от 15 000 лева, считано от 20.01.2020 г. до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат Р.И. М., личен номер ***, като
процесуален представител на Р. М. Р., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 1 580.84 лева (хиляда петстотин и осемдесет лева и 84 ст.) с включен ДДС.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „6... с.“ ..., ЕИК
(БУЛСТАТ) ***:
- държавна такса в размер на сумата 900 (деветстотин) лева, както и
- допълнително, за разноските, направени за сметка на бюджета на Смолянския окръжен
съд, сумата 66.88 лева (шестдесет и шест лева и 88 ст.).
В останалата му част Решение № 21021 от 18.03.2021 г., постановено от Смолянския
окръжен съд по т. д. № 25/2020 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
При заявено искане по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК, да се има предвид, че ответникът „Д.з.“
АД, ЕИК ***, на датата 12.05.2021 г. е превел по сметка на ищеца Р. М. Р., ЕГН **********,
общо сумата 39 521.20 лева, представляваща присъдено по т. д. № 25/2020 г. на Смолянския
окръжен съд обезщетение в размер на 35 000 лева и законна лихва в размер на сумата
4 521.20 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7