Решение по дело №580/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.София, 29.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV въззивен състав, в публичното заседание нa двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

       мл. съдия   КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Татяна Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНЧД № 580/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Е.Д.М. срещу разпореждане от 26.10.2020 г., постановено по НЧХД № 7497/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, наказателното производство водено срещу подсъдимия Х.Б.Т. за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК.

В жалбата се поддържа становището, че атакуваният съдебен акт е незаконен,  тъй като е постановен в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че наказателното производство е било прекратено чрез проявен от СРС произвол и в нарушение на разпоредбите на чл. 250 НПК и чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Излага се, че  между сочените от първоинстанционния съд наказателни дела от частен характер, на които се е позовал обосновавайки нарушение на принципа „non bis in idem“, няма идентичност, като всяко едно от тях се отнася за различни обстоятелства. Сочи се, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като заведените от тъжителя дела срещу подсъдимия Т. имат различен предмет спрямо този по настоящото производство. Оспорва се възприетия от първостепенния съд извод, че обективираните в документа и инкриминирани с различните тъжби, включително и процесната, обидни и клеветнически твърдения по адрес на тъжителя представляват едно деяние, като незаконно според жалбоподателя СРС е отказал да разгледа делото по същество. Посочва се, че предаденото на съд лице, го е обидило и оклеветило, чрез обективирано в писмен вид лъжовно изявление за наличие на регистрация на частния тъжигел в МВР за извършено от него престъпление по чл. 195 НК. Прави се искане разпореждането на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

Препис от жалбата е изпратен и връчен на подсъдимия Х.Б.Т.. Не е постъпил писмен отговор.

 

 

В закрито заседание на 15.02.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

           В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител Е.Д.М. редовно уведомен, не се явява.

В откритото съдебно заседание по решаване на делото, подсъдимият Х.Б.Т. редовно уведомен, не се явява пред въззивния съд. От същия, чрез пълномощниците му – адв. Н.К.и адв. П.Г., е постъпила молба-становище, в която се излагат доводи за неоснователност и необоснованост на подадената срещу постановения първоинстанционен акт жалба. Поддържа се, че всички образувани от жалбоподателя Е.М. срещу подсъдимия Х.Т. наказателни производства, включително настоящото, са идентични, и инкриминират едни и същи обидни и клеветнически изрази, обективирани в един и същи документ, като единствената разлика помежду им касае номера на образуваното срещу тъжителя досъдебно производство. В тази връзка се твърди, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е установил, че преди настоящото наказателно производство са образувани и незавършени други наказателни производства със същия предмет, страни и престъпление, което се твърди да е извършено от подсъдимия Т.. Счита се, че подходът на тъжителя Е.М. да подаде 18 /осемнадесет/ на брой частни тъжби срещу едно и също лице, за едно и също деяние, обективирано в един документ, представлява злоупотреба с права. Релевират се и доводи, че в тъжбата не е описано деяние, което да се преследва по тъжба на пострадалия, че тъжбата е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, както и че е подадена след изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК. В заключение се моли атакуваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбата оставена без уважение.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е подадена в предвидения в чл. 319, ал. 1 НПК петнадесетдневен срок,  от процесуално - легитимирана страна, с обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XXI от НПК. Предвид това, въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима.

            Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:

            Производството по НЧХД № 7497/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба от Е.Д.М. срещу Х.Б.Т. за осъществени състави на престъпления от частен характер, а именно обида и клевета по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК. С частната тъжба са наведени твърдения, че в писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДИН, подсъдимият Т. е заявил по адрес на тъжителя следното: „Е.М. е регистриран в МВР регистрация № 299/25.06.1991 г. на РУ – Кремиковци, СГУ МВР за престъпление по чл. 195 НК, следствено дело № 76/1981 г.“.

            С разпореждане от 26.10.2020 г., постановено по НЧХД № 7497/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, предмет на обжалване в настоящото производство, съдията - докладчик е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

            За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК за прекратяване на заведенето пред него наказателно производство, тъй като същото е образувано в нарушение на принципа „ne bis in idem“. За да достигнедо този извод, първостепенният съд е извършил служебна проверка на подадените от частния тъжител Е.М. тъжби, в резултат на която е констатирал, че на 12.06.2020 г. в деловодството на СРС, въз основа на депозирани от тъжителя Е.М. срещу Х.Т. частни тъжби, са образувани 16 /шестнадесет/ наказателни производства от частен характер. Мотивирал е, че от цитираните наказателни дела от частен характер - НЧХД № 7444/2020 г., НЧХД № 7446/2020 г., НЧХД № 7455/2020 г., НЧХД № 7440/2020 г., НЧХД № 7439/2020 г., НЧХД № 7460/2020 г., НЧХД № 7461/2020 г., НЧХД № 7457/2020 г., НЧХД № 7445/2020 г.,  НЧХД № 7443/2020 г.,  НЧХД № 7442/2020 г., и НЧХД № 7441/2020 г., са образувани преди настоящото НЧХД № 7497/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. Запознавайки се с така постъпилите 16 броя тъжби, съдията-докладчик е констатирал още и, че във всяка от тъжбите, въз основа на които са образувани горепосочените наказателни дела, се инкриминира един и същ документ, писмено изявление, чийто автор се сочи да е лицето, против което е подадена тъжбата - Х.Т., а именно документ с per. № 328600-56415/19.11.2019г. по описа на ГДИН, представен по НЧХД № 2245/2018г. по описа на СРС, НО, 101 състав. В мотивната част на атакуваното разпореждане е посочено, че независимо от това, че с всяка от тъжбите се инкриминират различни твърдения, обективирани във въпросния документ,  то се касае за „същото деяние“ по см. на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК и по см. на чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Съображенията на контролирания съд в тази насока са свързани с обстоятелствата, че с различните тъжби тъжителят е инкриминирал едно и също деяние, като последица от което е налице тъждество на деянието, предмет на всяко от цитираните наказателни производства. За този извод според районния съд водещи са съществените елементи на деянието, доколкото се инкриминира се един документ /макар и в различни негови части/, съставен от едно и също лице, въз основа на едно решение на неговия автор, и при напълно идентични условия на време, място, начин, както и цел на съставяне. В обобщение СРС е изложил, че когато в един писмен документ са изложени множество твърдения, които според тъжителя засягат неговата лична чест и достойнство или оценката за него в обществото, не са налице множество отделни деяния, всяко от които осъществява състава на престъплението по чл. 146 НК или чл. 147 НК, а се касае за едно деяние. В заключение първостепенният съд е формирал становище, че доколкото с депозираните от частния тъжител М. тъжби, същият е сезирал СРС и е внесъл обвинение срещу Х.Б.Т. за осъществен състав на престъпление по чл. 146, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 НК, и в тях са изложени същите фактически обстоятелства, каквито са изложени и в тъжбата, по която е образувано НЧХД № 7497/2020 г., и с оглед на това, че образуваното пред него наказателно производство има предмет, напълно идентичен с предмета по всички горепосочени дела, то са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на висящото пред него наказателно производство.

Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, мнозинството от настоящия въззивен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Съображенията за това са следните:

            На първо място, следва да се посочи, че в действителност с всяка една от подадените от тъжителя М. частни тъжби се твърди по негов адрес да са заявени обидни, респ. клеветнически изрази, обективирани в един и същи документ, а именно в документ с per. № 328600-56415/19.11.2019 г. по описа на ГДИН, и то от едно и също лице, сочено като негов автор – подсъдимия Х.Т.. Това обаче само по себе си не може да обуслови извод за нарушение на принципа „ne bis in idem“, съответно да послужи като основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК изисква за приложението на това прекратително основание да има пълен субективен и обективен идентитет между делата, какъвто в настоящия случай не е налице, защото не се касае за едно и също деяние.

            Видно от приложената по делото справка касателно водените от тъжителя М. срещу подсъдимия Т. наказателни производства, с всяка от депозираните от тъжителя М. частни тъжби се инкриминират различни изрази сочени от тъжителя като обидни и клеветнически, а не едни и същи такива, поради което и деянието не е едно, а се касае за отделни и различни помежду си възведени с тъжбите и твърдяни да са заявени по адрес на тъжителя обидни и клеветнически квалификации. Макар всички от заявените в тъжбите като обидни и клеветнически изрази да са инкорпорирани в един и същи писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДИН, това не прави деянието едно, и сходство между делата няма. Следователно приложението на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, като основание за прекратяване на наказателното производство, е изключено.

Този извод не се променя и от обстоятелството, че има субективно сходство на страните, между които се водят образуваните пред районния съд наказателни производства за престъпления по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, защото както бе посочено по-горе отсъства обективният елемент необходим за приложимостта на прекратителното основание по  чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, а именно тъждество на деянията, предмет на образуваните наказателни производства.

На следващо място, извод за неприложимост на основанието за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, е и това, че не се инкриминира процесният документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДИН като цяло и разглежан на плоскостта му като един материален носител, обективиращ множество изявления на лицето сочено като негов автор – подсъдимият Т., а с всяка от частните тъжби се навеждат отделни изрази, инкорпорирани в този документ, и следователно всеки един от тях е самостоятелен сам за себе си и независим от другите изявления отново съдържащи се в този документ. Поради това и доколкото някой или всички от възведените с тъжбите изрази могат да са съставомерни, а други да не могат да се окачествят като обидни, унизителни, позорни и уронващи честта и достойнството на тъжителя М., на който момент това не може да бъде преценено от съда, то не може да се приеме, че между делата, имащи за предмет отделните включени в съдържанието на процесния документ изявления, има пълно съвпадение, и съответно за тъждество на осъщественото не може да се говори, тъй като не става въпрос за една и съща деятелност.

Изложените по-горе доводи според мнозинството от съдебния състав не могат да обосноват извод за прекратяване на наказателното производство образувано пред районния съд, а правилният и законосъобразен подход в настоящата хипотеза е прилагането на института „обединяване на наказателни дела“ по см. на чл. 41, ал. 3 НПК. При формираните от районния съд изводи за идентичност на деянието, предмет на отделните наказателни производства, съвпадението между страните по тях, както и инкриминирането на различни сочени от жалбоподателя обидни и клеветнически квалификации залегнали в един и същи документ, в който се твърди да са заявени те, обосновано би било за правилното изясняване на обстоятелствата по делата и на спора по същество, разглеждането им съвместно в едно производство и евентуално издаване на общ съдебен акт по тях. Предвид това, че на този процесуален етап преценка за съставомерността на релевираните с тъжбите деяния не може да бъде извършена, а тези въпроси ще се преценяват едва при разглеждането на делата по същество, и при съобразяване на констатираните по-горе сходства между страните по тях и документа, в който се сочи да са заявени всички от наведените в тъжбите и сочени за обидни и клеветнически изрази, наложително е обединяването на въпросните наказателни дела, а не прекратяването на последващите образувани такива.

             С оглед на горното неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство по см. на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

          Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.10.2020 г., постановено по НЧХД № 7497/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, наказателното производство водено от Е.Д.М. срещу подсъдимия Х.Б.Т..

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, НО, 94 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .                                   

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на младши съдия Кристина Гюрова – съдия-докладчик по ВНЧД № 580/2021 г., по описа на СГС, Наказателно отделение, XV въззивен състав:

 

Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав, че не са налице основания за прекратяване на образуваното пред СРС, НО, 94 състав наказателно производство по НЧХД № 7497/2020 г. по описа на същия съд.

             Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.

Съдебната практика, включително и задължителната такава - Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС, НО, еднозначно приема, че правилото „non bis in idem“ се прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество на престъплението по смисъла на посочената разпоредба винаги е налице, когато става въпрос за същата дейност. (Р-559/95 г. на І н. о., Р-198/58 г. на ІІ н. о., Р- 197/58 и др.). Считам, че фактическите обстоятелства, предмет на разглеждане по прекратеното наказателно производство са идентични с фактическите обстоятелства, разглеждани по другите наказателни производства, водени от тъжителя М. срещу същото лице, срещу което е насочена тъжбата и по настоящото дело – Х.Т.. Наблягайки върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на „idem“, намирам, че депозираните 16 /шестнадесет/ броя тъжби, инициирали съответните наказателни производства от частен характер от тъжителя М., сред които това по НЧХД № 7497/2020 г., са идентични. Твърдените в тъжбата обидни, респ. клеветнически изрази са разпространени посредством един и същ писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДИН, по едно и също време, място, обстановка, и цел на съставяне. В тъжбите се релевират напълно сходни инкриминирани изрази. В този смисъл считам, че съставомерното действие е едно, макар и тъжителят в отделните депозирани от него частни тъжби да инкриминира отделни изявления на автора на процесния документ. Същите тези извадки от документа, сочени като обидни и клеветнически квалифакации по адрес на тъжителя, представляват едно цяло и единно изявление на автора на документа, с оглед на което разбиването му на отделни несамостоятелни такива, не прави деянията повече от едно. Освен наличието на сходство между фактите, такова се наблюдава и досежно страните във въпросните наказателни производства, защото по всяко едно от образуваните наказателни дела от частен характер, тъжителят и лицето, срещу което са насочени тъжбите, са едни и същи. Споделям изцяло виждането на първоинстанционния съд, че деянието е едно, засегнатият обект на посегателство също е един, а обстоятелството, че в него са упоменати различни твърдения за образувани и водени срещу тъжителя М. досъдебни производства, съответно криминалистични регистрации по различни номера на досъдебни производства или цифрови квалификации за извършени от него престъпления, не води до възникване на отговорност за повече от едно деяние. С оглед на изложеното, считам, че е налице пълно сходство между тъжбите относно предмет и страни, поради което е налице забраната „non bis in idem“, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, а именно забраната едно лице да бъде съдено за едно и също нещо два пъти. С оглед на изложените доводи за наличие на пълно обективно и субективно сходство между всички образувани от тъжителя срещу подсъдимия дела, и доколкото производството пред първостепенния съд по НЧХД № 7497/2020 г. е образувано след тези по цитираните по горе наказателни дела от частен характер, всички заведени пред различни състави на първоинстанционния съд, то считам, че наказателното производство по НЧХД № 7497/2020 г. следва да бъде прекратено като по-късно образувано. С оглед на това действително е било налице основанието за прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик при СРС, НО, 94 състав, закрепено в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и правилно и в съответствие със законовото положение съдията-докладчик е прекратил образуваното пред него наказателно производство.

 

 

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: