Решение по дело №177/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, уточнена по указание на съда относно предмета и заявените искания с молба вх.№1803 от 16.04.2025 г. по описа на АС-Русе /л.46-л.48 от делото/, от А. Н. Д. от гр. Ветово против ОД на МВР – Русе, за присъждане на обезщетения по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 1 от АПК за претърпени вреди от отменена по административен ред като незаконосъобразна ЗППАМ №23-0457-000127/24.07.2023 г. на началник РУ към ОДМВР - Русе, РУ - Ветово, за наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове – иск за обезщетение за неимуществени вреди и три иска за обезщетения за имуществени вреди.

Съгласно първоначалната искова молба и направеното уточнение на обстоятелствената й част и петитум с молба вх. № 1803/16.04.2025 г. по описа на АС-Русе, се претендира осъждане на ответника за:

– 5 000 лева /частично от 10 000 лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.07.2023 г. – 11.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба;

– 2 000 лева /частично от 7 700 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от намалено трудово възнаграждение за периода от 24.07.2023 г. – 20.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба;

– 2 000 лева /частично от 41 010 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от липса на трудово възнаграждение за периода от 21.10.2023 г. – 11.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба;

– 1 000 лева /частично от 44 165,10 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от обявеното за предсрочно изискуемо задължение по изп.д. № 20248330401173 по описа на ЧСИ рег. № 833 при КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба.

Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, по приложен списък на разноските.

Ответникът - ОД на МВР – Русе, представляван от главен юрисконсулт Г. Д., в депозиран писмен отговор на искова молба с приложени към него писмени доказателства вх. № 2135 от 07.05.2025 г. по описа на съда (л. л. 50 – 58 от делото) и в хода на устните състезания по делото, излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявените искове като ги оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлени. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като моли да бъдат присъдени разноските на ищеца в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание и размер, а предявения иск за имуществени вреди счита за доказан по основание.

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните доказателства АдмС – Русе приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

На 23.07.2023 г. ищецът А. Н. Д. управлявал л.а. марка и модел „Пежо 206“ с рег. № [рег. номер], собственост на брат му Ю. Н. Д., като се движел с ППС по [улица]в гр. Ветово, при което е спрян от полицейски служители в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе. На ищеца е извършена проверка за употреба на алкохол като уредът отчел 0‰ алкохол, а освен това е тестван с Drager Drug Test 5000 с фабричен номер ARPK-0025 и за употреба на наркотични вещества, като уредът отчел положителен резултат за употребата на наркотичните вещества - бензодиазепини и канабис-25, видно от съставен Протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози /л.15 от делото/. По повод на констатираното, на А. Д. е съставен АУАН, серия GA № 958174 от 23.07.2023 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП - за управление на ППС след употреба на наркотични вещества като незабавно му е иззето СУМПС /л. 14 от делото/. На А. Д. е издаден талон за медицинско изследване № 115226, като той е задържан и съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ „К.“ гр. Русе, където дал кръвна проба и проба урина за медицинско изследване.

По случая е образувано и досъдебно наказателно производство пр.пр. № 5012/2023 г. по описа на РП – Русе (ДП № 457-ДП-104/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На следващия ден - 24.07.2023 г., от началник РУ към ОДМВР - Русе, РУ - Ветово е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0457-000127, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (л. 16 от делото). Заповедта е връчена на лицето на 24.07.2023 г. /удостоверено в самата заповед/, не е обжалвана и е влязла в сила на 08.08.2023 г.

С Решение № 336р-35352 от 10.12.2024 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, на основание чл.99, т.2 от АРК вр. чл.103, ал.2 и ал.4 от АПК, производството по издаване на горецитираната ЗППАМ е възобновено и същата е отменена (л. 21 от делото).

За възобновяване на производството горестоящият орган се е позовал на основанието по чл.99, т.2 от АПК - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случая, в горецитираното решение като такова обстоятелство е посочено това, че на 23.07.2023 год. ищецът не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, което е установено от експертна справка № 24/ТКХ-367/15.08.2024 г., изготвена от вещи лица в Н., според която в пробите от кръв на А. Д. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, а в пробите му от урина е установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола (карбокситетрахидроканабинол). Административният орган се е позовал и на Постановление от 27.11.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Русе (РП – Русе), с което е прекратено досъдебното наказателно производство пр.пр. № 5012/2023 г. по описа на РП - Русе, ДП № 457-ДП-104/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе (л. л. 55 и 57 от делото).

Решение № 336р-35352/10.12.2024 г. на ВПД директор на ОД на МВР –Русе за възобновяване на производството по издаване на ЗППАМ и отмяната й, е връчено лично на ищеца на 12.12.2024 г., видно от известие за доставяна на л. 92 от делото, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.12.2024 г.

Ищецът твърди, че в резултат на издадената ЗППАМ до отмяната й с Решение № 336р-35352/10.12.2024 г. на ВПД директор на ОД на МВР –Русе, за период от 16 месеца и 16 дни е бил с отнето СУМПС, което е довело до претърпени от него вреди от неимуществен и имуществен характер.

С оглед установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на наложената ПАМ, по искане на същия в хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Ю. Д. – съпруга на брата на ищеца и Г. Б. Д. – майка на ищеца (л. л. 70 – 72 от делото).

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, свързани с претендираните обезщетения за претърпени имуществени вреди, по делото са събрани писмени доказателства, а по искане на ищеца е назначена и съдебно-икономическа експертиза, заключението по която заедно с останалите доказателства, съдът ще анализира при разглеждане на всяка от заявените претенции по-долу в мотивите на решението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Русе са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат от отменен незаконосъобразен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Русе, която съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Според правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съгласно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, а именно – по правилата на чл. 97, ал. 1 от АПК след оспорване пред по – горестоящия административен орган, при възобновяване на административното производство (чл. 99, ал. 1 от АПК) или по съдебен ред; 2. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди за претендиращия; 3. Пряка и непосредствена причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредоносния резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. АПК. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт.

По делото безспорно е установен първият елемент от фактическия състав за всеки един от кумулативно предявените искове за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменена ЗППАМ № 23-0457-000127 от 24.07.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца, по реда на извънредния способ по чл.99 и сл. от АПК с постановеното от непосредствено по-горестоящия административен орган Решение № 336р-35352 от 10.12.2024 г. на ВПД директор на ОДМВР – Русе.

Съдът следва да извърши преценка поотделно за всяка от претенциите за обезщетение за това: установяват ли се от събраните доказателства заявените като претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

1. Иск за обезщетение за сумата от 5 000 лева /частично предявен от 10 000 лева/ за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.07.2023 г. – 11.12.2024 г.

Според ищеца претърпените неимуществени вреди се изразяват в претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, срам пред колегите, оставане без работа и прехрана, поради незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

За установяване на твърденията на страната по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката С. Д. /съпруга на брата на ищеца/ установява, че живее в едно домакинство с ищеца, със съпруга си Юздал, с майка им Г. Д. и баща им Н. Д.. Според нея, след отнемането на СУМПС на ищеца през м.юли 2023 год. поради употреба на наркотични вещества, той се затворил в себе си, не проявявал желание да напуска дома си. Въпреки желанието им /на семейството/ да му се доверят, че не е употребявал наркотици, от полицията имало доказателства за обратното. Това се отразило негативно на взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелския му кръг. Заявява, че проверката от полицейските органи била извършена в центъра на гр. Ветово и поради това, че населеното място е малко, информацията бързо се е разпространила и станала достояние на всички. След разпространението на информацията, ищецът се е изолирал още повече - „даже не искаше да ходи до магазина“, тъй като смятал, че всички го сочат с пръст и говорят зад гърба му.

Свидетелката [населено място] посочва, че ищецът работел като международен шофьор във фирмата, в която са работели и тя, и съпругът й /братът на ищеца/. След отнемането на СУМПС на ищеца, той е бил преназначен като инструктор във фирмата и работил така в продължение на два месеца, но тъй като на фирмата й трябвало шофьори, а резултатите от кръвната проба не са излезли, А. е останал без работа. Свидетелката допълва, че ищецът е претърпял операция на лявата ръка и не е бил в състояние да извършва тежка физическа работа, което допълнително е довело до загуба на трудова заетост.

Свидетелката Г. Д. /майка на ищеца/ свидетелства за това, че след настъпилите събития /има предвид наложената ПАМ поради установена употреба на наркотични вещества от водача на ППС/ отношенията между ищеца и неговите приятели претърпели сериозна промяна. Ищецът спрял да напуска дома си, като дори не посещавал местния магазин, тъй като приятелите и съседите му започнали да вярват, че е употребявал наркотични вещества. Свидетелката уточнява, че семейството живее в малко населено място, където подобна информация бързо се разпространява. По нейни думи, ищецът изпитвал срам поради случилото се, въпреки, че бил убеден в своята правота. Свидетелката сочи, че ищецът е правил опити да си намери работа, но по нейните думи „не му беше до работа“.

С оглед принадлежността им към най-близкия семеен кръг, горепосочените свидетели притежават непосредствени и трайни впечатления относно начина, по който процесната мярка е рефлектирала върху емоционалното и психическо състояние на ищеца. Независимо от близкородствената връзка между ищеца и свидетелите, съдът кредитира техните показания в тази връзка, доколкото същите са последователни и вътрешно непротиворечиви. Гласните доказателства установяват настъпването на нематериални вреди за претендиращия.

Следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

Съдът приема за доказано, че ищецът е преживял стрес, смущение, тревожност от ситуацията с отнемането на СУМПС по причина употреба на наркотични вещества, особено когато е бил наясно с това, че не е извършил противоправно деяние и е бил убеден в своята правота. Обяснимо е изпитвал срам и потиснатост, поради това, че случилото се е станало известно на живущите в малкото му населено място, а и в работна му среда, още повече, че е работел като шофьор. Преживял е страдание от влошаване на отношенията със семейния и приятелски кръг и се е отчуждил от обичайните си социални контакти поради подозрението, че е бил под влияние на непозволени упойващи вещества. Самият факт на отнемане на СУМПС на основание незаконосъобразната ЗППАМ неминуемо е довело до определен дискомфорт и неудобство в ежедневието на лицето поради невъзможността да ползва управлявано от него МПС, а и ограничения да полага трудова дейност като шофьор. Установените неимуществени вреди – психологически болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка именно от отменената като незаконосъобразна заповед.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди размерът следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. При съобразяване на интензитета на породените негативни емоционални преживявания у ищеца и отраженията върху психическото му състояние, като и при отчитане на тяхната значителна продължителност /шестнадесет месеца и половина/, съдът намира сумата от 3 300 лева за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за времето от 24.07.2023 г. до 11.12.2024 г., причинени вследствие отменения незаконосъобразен административен акт. Върху посочената сума се дължи законна лихва от датата на исковата молба -13.03.2025 г. до окончателното й изплащане. За сумата над 3 300лв. до предявения в исковата молба размер от 5 000 лева, претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

2. По иска за имуществени вреди в размер на 2 000 лева /частично предявен иск от 7 700 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от намалено трудово възнаграждение за периода от 24.07.2023 г. – 20.10.2023 г.

В исковата молба и уточнението към нея ищецът твърди, че към момента на отнемане на СУМПС, в резултат на издадената ЗППАМ, е работел в „З.-С“ ЕООД, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - дванадесет и повече тона“, след което поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения бил преназначен на длъжност „инструктор“. След отнемане на СУМПС, в периода когато бил преназначен на новата длъжност, получавал трудово възнаграждение в по-нисък размер от това, което реализирал в резултат на извършване на трудова дейност в качеството на шофьор. Вредите за горепосочения период се претендират като пропуснати ползи - разликата между възнаграждението като шофьор и получаваното след преназначаването му за инструктор за периода от 24.07.2023 г. – 20.10.2023 г.

От представения Трудов договор № 00000172/21.11.2022 г., сключен между А. Н. Д., като служител, и „З.-С“ ЕООД, ЕИК *********, като работодател, се установява, че преди издаване на процесната ЗППАМ, считано от 21.11.2022 год. ищецът е работел на длъжност „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ с шифър по НКПД: 8332 2005, с продължителност на работния ден 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 710 лв. /л.23 от делото/. Видно от допълнително споразумение № 00000015/25.08.2023 г. към Трудов договор № 00000172/21.11.2022 г. /л. 79 от делото/, преназначаването на ищеца от длъжността „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ на длъжността „инструктор“ е станало след издаване на процесната ЗППАМ №23-0457-000127/24.07.2023 г., но считано от 25.08.2023 г. По делото не са представени каквито и да е доказателства за преназначаване му на друга длъжност, още по-малко на такава с по-ниско по размер трудово възнаграждение от това на шофьор, от датата на издаване на процесната ЗППАМ до 25.08.2023 г., поради което не е доказано твърдението за настъпили вреди за времето от 24.07.2023 г. до 25.08.2023 г. поради получавано по-ниско възнаграждение на нова длъжност, различна от заеманата преди отнемане на СУМПС.

При съобразяване на горните изводи следва да се изясни въпросът: в рамките на заявения в исковата молба период, налице ли е разлика в полученото от ищеца възнаграждение за периода от 25.08.2023 г. - датата на преназначаването на длъжността „инструктор“ до датата на прекратяване на трудовото му правоотношение – 20.10.2023 г. със Заповед № 00000018/20.10.2023 г. /л. 24 от делото/ и възнаграждението, получавано преди това на длъжността „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“.

По назначената от съда съдебно-икономическа експертиза е изготвено заключение вх. № 3291/07.07.2025 г. /л. 81-л. 84 от делото/, като вещото лице след запознаване с наличните по делото писмени доказателства, включително представеното от ищеца заверено копие на извлечение от банкова сметка за периода 01.12.2022 г. - 31.10.2023 г. на „Юробанк България“ АД (л. 22 от делото) е дало отговор на поставените както от страната, така и от съда въпроси. В заключението е посочено, че за период 27.11.2022 г. - 23.07.2023 г. ищецът е получил следните нетни доходи: 1.От трудово възнаграждение - 1 740,71 лв.; 2.От командировъчни пари - 17 275,13 лв. Общо получени нетни доходи в размер на 19 015,84 лв. Средноаритметичен нетен месечен доход в размер 2 376,98 лв.

Вещото лице е установило, че за период 24.07.2023 г. - 20.10.2023 г. лицето е получило следните нетни доходи: 1.От трудово възнаграждение - 1 460,89 лв.; 2.От командировъчни пари - 2 351,31 лв. Общо получени нетни доходи в размер на 3 812,20 лв. Средноаритметичен нетен месечен доход в размер 1 270,73 лв.

В заключението е посочено, че разликата между средноаритметичният месечен нетен доход за периода 27.11.2022г. - 23.07.2023 г. /в размер на 2 376,98 лв./ и средноаритметичният месечен нетен доход за периода 24.07.2023 г.- 20.10.2023 г. / в размер на 1 270,73 лв./ е в размер на 1106,25 лв., в посока намаление през втория период.

Според заключението на вещото лице по данни за нетните доходи на ищеца по трудовото му правоотношение, получени от представеното банково извлечение от разплащателната сметка на последния, нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за месец юни 2023 г. е 605,27 лв. (без плащания за командировки), а на база на това изчисление размерът на трудовото възнаграждение за периода 24.07.2023 г. - 20.10.2023 г. би бил 1773, 44 лв.

В проведеното на 15 юли 2025 г. открито съдебно заседание /протокол от съдебно заседание на л.95 и л.96 от делото/ съдът е поставил конкретизиращи въпроси на вещото лице на база на направените установявания, а именно: какъв е реално получения нетен доход от ищеца (без командировъчни) за периода 25.08.2023 г. – 25.10.2023 г. и какъв би бил доходът за същия период на база нетното трудово възнаграждение за месец юни 2023 г. /получено на длъжността „шофьор“ - т.4 от заключението/. В отговор на първия въпрос вещото лице е посочило сумата от 633,69 лв., а в отговор на втория въпрос, след направени изчисления, описани в протокола от проведеното съдебно заседание, е посочена сумата от 1 131,85 лв.

Разликата между горепосочените две суми се равнява на 498,16 лв. и в този размер, според съда, е настъпилата вреда за ищеца, изразяваща се в пропуснати ползи от намалено трудово възнаграждение за периода от 25.08.2023 г. – 20.10.2023 г. на заемана от него по-ниско платена длъжност след преназначаването. Вредата е последица от отменения административен акт доколкото преди издаването му А. Д. е извършвал трудова дейност в качеството на шофьор и отнемането на свидетелството му за управление с процесна ЗППАМ го е лишило от възможността да изпълнява служебните си задължения на сочената по-високо платена длъжност. За изчисляване на разликата в трудовото възнаграждение съдът приема за база, като вариант, полученото такова от лицето за последния пълно отработен месец преди издаване на процесната ЗППАМ – м.юни 2023 г., тъй като това е най-близкия период преди възникване на последиците от административния акт, а не средноаритметичният доход за целия период на времетраене на трудовото правоотношение от сключване на трудовия договор № 00000172/21.11.2022 г. на ищеца за длъжността „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ до издаване на процесната ЗППАМ, на каквато база са направени и варианти на изчисления от вещото лице по искане на ищеца. Освен това, при изчисляване на разликата в трудовото възнаграждение, съдът намира, че не следва да се включат получените командировъчни за м.юни 2023 г., когато ищецът е бил на длъжността шофьор. Видно от Трудов договор № 00000172/21.11.2022 г., изпълняваната от ищеца длъжност е била „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“ с шифър по НКПД: 83322005, макар свидетелката С. Д. в показанията си да твърди, че ищецът е работел като международен шофьор. След служебно извършена справка в Списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (НКПД 2011), се установи че длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ е с код по НКПД 83322006. На код по НКПД 83322005 съответства заеманата от ищеца длъжност, а именно „шофьор товарен автомобил – дванайсет и повече тона“. Следва да се отбележи, че характерът на трудовите функции и изпълняваната длъжност не могат да се установяват чрез свидетелски показания, а следва да бъдат извлечени от наличните по делото писмени доказателства, отнасящи се до съществуването и съдържанието на трудовото правоотношение. При липса на доказателства, като например заповеди за командировка в чужбина; вътрешни правила или ред за разпределяне на командировките между служителите, съдът приема, че не са налице убедителни доказателства, че ищецът е бил командирован извън територията на страната и е поради това са му изплатени парични суми над уговорената с трудовия му договор работна заплата, с посочено основание – командировки.

Следва да бъде съобразено и това че пропуснатата полза е вид имуществена вреда, изразяваща се в нереализирана възможност за увеличаване на имуществото на кредитора. Имуществената вреда следва да има имуществено изражение и то следва да бъде доказано. В Решение № 156/29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010 г., I т. о., ТК, е разгледан въпросът относно пропуснатите ползи, като е прието, че "Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение,..., трябва да имат качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото,... а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално увеличение". Неполучени пари за командировки за периода след преназначаване на ищеца на длъжността „инструктор“, които командировки не са проведени, не могат да представляват вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ по определение. Те не са доход, поради което неполучаването им не представлява пропусната полза, а имат за цел да покрият реални разходи за храна и нощувки на лице, командировано да изпълнява трудови или служебни функции. След като командировки не са проведени, независимо от причината за това, липсват реални разходи, които биха могли да настъпят, които да подлежат на репариране, поради което имуществена загуба за ищеца не настъпва под формата на пропуснати ползи /в този смисъл решение № 5841 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2020 г., III о./.

С оглед горното съдът приема, че претърпените от ищеца имуществени вреди, като пропуснати ползи от трудово възнаграждение, за периода от 25.08.2023 г. – 20.10.2023 г. следва да се изчислят като се вземе предвид доходът на лицето за последния отработен месец преди отнемането на СУМПС, а именно юни 2023 г. и без изплатените командировъчни. По-горе, въз основа на данните от вещото лице, разликата се установи, че е 498,16 лв. / от размера на дохода, който би бил получен за периода 25.08.2023 г. – 25.10.2023 г. на база нетното трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2023 г. (без командировъчни), а именно 1131,85 лв., се изважда сумата на реално получения нетен доход от ищеца (без командировъчни) за същия период, а именно 633,69 лв./.

В заключение, съдът намира имуществената претенция за основателна за размера от 498,16 лв., в който размер искът следва да се уважи, а в останалата част – до претендирания размер [рег. номер]., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Сумата на главницата, в уважената част, се дължи със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

3. По иска за имуществени вреди в размер на 2 000 лева /частично предявен иск от 41 010 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от липса на трудово възнаграждение за периода от 21.10.2023 г. – 11.12.2024 г.

В исковата молба се твърди, че в резултат на издадената ЗППАМ и отнетото СУМПС, ищецът не е могъл да продължи да изпълнява трудовите си функции на длъжността „шофьор товарен автомобил“. Работодателят му се съгласил да го преназначи на длъжността „инструктор“ за период от месец, два докато излязат резултатите от кръвните изследвания за установяване на употребата на наркотични вещества и СУМПС му бъде върнато, но след като това не се случило трудовият му договор бил прекратен на 20.10.2023 г.

За периода на оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната ЗППАМ и връщане на СУМПС, ищецът претендира обезщетение за вреди от неполучено трудово възнаграждение за горепосочения период и размер.

От представената Заповед № 00000018/20.10.2023 г. /л. 24 от делото/ се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с работодателя „З.-С“ ЕООД, за длъжността „инструктор“, е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. В заповедта не са посочени като причини /мотиви/ за прекратяването обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от лицето поради отнето СУМПС, нито има позоваване на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, регламентираща безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор.

Доколкото безспорно по делото е установено, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, за неоснователна и недоказана следва да се приеме тезата на ищеца, че причината за оставането му без работа е отнетата възможност да изпълнява трудовите си задължения поради наложената му принудителна административна мярка (ПАМ). Именно обстоятелството, че страните по трудовия договор са прекратили същия по взаимно съгласие, представлява самостоятелен правопораждащ факт, който прекъсва причинно-следствената връзка между административната мярка и твърдените от ищеца вреди /в този смисъл решение № 3876 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2023 г., III о.; решение № 5615 от 9.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 345/2024 г., III о.;/. Фактът на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това се установява само чрез надлежен писмен документ, на който не могат да бъдат противопоставени предположения. Възникването и прекратяването на трудовите правоотношения се подчинява на режима, установен в КТ, а актовете, с които това се извършва, са обусловени от законовото изискване за форма и съдържание. Кодексът на труда вменява в задължение на работодателя да впише точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че работодателят не изпълни това свое задължение, работникът или служителят може да оспори заповедта за прекратяване по съдебен ред. Заповедта за прекратяване на трудовия договор се ползва с доказателствена сила и докато тя не бъде преодоляна чрез съответното оспорване в исковото производство по КТ пред гражданския съд, адресатът на заповедта не може да се позовава на друго обстоятелство, неотразено в този акт, нито такова да се установява с гласни доказателства.

Освен това по делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че А. Д. е търсил активно друга работа или е бил в невъзможност да упражнява друга трудова дейност за този период - макар и същият да има увреждане на ляв горен крайник от битова злополука /епикриза и амбулаторен листи на л.25—л.29 от делото/ не са установи конкретни противопоказания за упражняване на труд. Ищецът не се е възползвал от възможността да се регистрира като безработен, търсещ работа в дирекция "Бюро по труда". Посоченото в показанията на свидетелката С. Д. „На А. му беше много неудобно и не помоли шефа си да го остави още един месец на работа, за да може да се запише след това в Бюрото по труда“, следва да се тълкува с оглед контекста, от който е видно, че тя има предвид придобиване на права на парично обезщетение при безработица, а не самата регистрация на лицето като безработно и търсещо работа.

По горните съображения съдът прави извод, че е отречена причинна връзка между отменения акт – ЗППАМ и твърдените за претърпени имуществени вреди. Не е налице кумулативно условие от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

4. По иска за имуществени вреди в размер на 1 000 лева /частично предявен от 44 165,10 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от обявеното за предсрочно изискуемо задължение по изп.д. № 20248330401173 по описа на ЧСИ рег. № 833 при КЧСИ.

В исковата молба и уточнението към нея /л.46-л.48 от делото/ се твърди, че в резултат на издадената незаконосъобразна ЗППАМ и отнетото СУМПС, довели до прекратяване на трудовото правоотношение на Д., той останал без трудови доходи и не могъл да изпълнява задълженията си по Договор за потребителски кредит № FL1376303 от 26.04.2023 г. с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Това е станало причина банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, последвало е издаване на изпълнителен лист за сумата в общ размер на 44 165,10 лв. в полза на кредитора /в този размер е предявеният иск за вреди/ и е образувано изпълнително дело от ЧСИ.

Видно от покана за доброволно изпълнение Изх. №: 32643/04.11.2024 г. по изпълнително дело №: 20248330401173 по описа на ЧСИ рег. № 833 при КЧСИ, с Изпълнителен лист издаден на 27,09.2024 г. от Районен съд - Русе на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) на основа на Извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към 16.09.2024г. вкл., за дължими суми по кредитна сделка № 5208401 по Договор за потребителски кредит № FL1376303 от 26.04.2023 г., с кредитополучател А. Н. Д., същият е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 44 165,10 лв., от които главница в размер на 32 499,44 лв. със законна лихва в размер на 479,88 лв. за периода 26.09.2024 г. - 04.11.2024 г., 3 808,32 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н), 3 166,78 лв. присъдени разноски, 824,60лв. разноски по изпълнителното дело, 3 386,08 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.11.2024 г. /л.30 – л.33 от делото).

Твърденията в исковата молба и доказателства не установяват настъпила вреда за ищеца.

Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. В този смисъл самото действие на обявяване за предсрочно изискуемо задължение по договора за потребителски кредит и образувано въз основа на издаден изпълнител лист дело - изп.д. № 20248330401173 по описа на ЧСИ рег. № 833 при КЧСИ, не представляват настъпила вреда с имуществено измерение. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. Отделно от това, по-горе в мотивите бе отречена връзката на причинност между процесната отменена ЗППАМ и прекратяване на трудовия договор на ищеца, а оттам – оставането му без работа и нереализиране на трудово доходи за периода от 21.10.2023 г. до 11.12.2024 г. В продължение на това - неизпълнението на задължението по банковия кредит, довело до обявяването му за предсрочно изискуемо, е резултат от неполагане на необходимата грижа на кредитополучателя, която би могла да предотврати настъпването на тези последици, което също сочи на липса на връзка на каузалност между процесната ЗППАМ и твърдяните вреди, още повече, че такива не са настъпили, според съда.

Искът е неоснователен, тъй като не са налице елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпили вреди и връзка на причинност между такива и отменен индивидуален административен акт. Същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

За разноските.

Макар исковата молба да е частично уважена, искането на ищеца за възстановяване на разноските за водене на делото – държавната такса от 40 лева /документи за внасяне на л.11 -л.12 и л.39-л.40/ и депозита за съдебно-икономическа експертиза – 300 лева, е изцяло основателно ( чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ). Общо размерът възлиза на 340 лева, така както е заявен в представения по делото на л.93 списък на разноските.

Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според представения списък се претендира присъждане на възнаграждение на адвокат по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. В производството ищецът е представляван от адвокат Л. С., за упълномощаването на който е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. /л.13 от делото/. В договора е посочено, че представителството от адвоката е в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. За да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗАдв. следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. Да е налице договорена безплатна правна помощ; 2. Да е налице реално осъществено представителство и 3. Другата страна по правния спор да дължи разноски. В случая те са налице и това води до основателност на претенцията за заплащане на възнаграждение по този ред. Размерът му следва да бъде съобразен с материалния интерес по делото – 10 000 лева, който в приложимата норма на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 1300 лева. Пропорционално на уважената част от исковете /3 798,16 лева/ следващото се възнаграждение на адвокат С. е 493,76 лева .

Правото на разноски е възникнало и за ответника за защитата му от юрисконсулт – чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Възнаграждението се определя от съда на максималния размер по чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, а именно - 360 лева, при отчитане на значителната фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес по делото, както и на активността и уместността на проведената от юрисконсулта на ответника защита. Пропорционално на отхвърлената част от исковите претенции /6 201.84 лева/, следващото се възнаграждение е 223,27 лева, в които размер се присъжда на страната.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], сумата от 3 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.07.2023 г. до 11.12.2024 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], срещу ОД на МВР – Русе за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.07.2023 г. – 11.12.2024 г. от отменен незаконосъобразен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, за размера над 3 300 лева до 5 000 лева, частично предявен иск от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], сумата от 498,16 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от намалено трудово възнаграждение за периода от 24.07.2023 г. – 20.10.2023 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], срещу ОД на МВР – Русе за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от намалено трудово възнаграждение за периода от 24.07.2023 г. – 20.10.2023 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, за размера над 498,16 лв. до 2 000 лева, частично предявен иск от 7 700 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], срещу ОД на МВР – Русе за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от липса на трудово възнаграждение за периода от 21.10.2023 г. – 11.12.2024 г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, в размер на 2 000 лева, частично предявен иск от 41 010 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], срещу ОД на МВР – Русе за обезщетение в размер на 1 000 лева /частично предявен иск от 44 165,10 лева/ за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от обявеното за предсрочно изискуемо задължение по изп.д. № 20248330401173 по описа на ЧСИ рег. № 833 при КЧСИ, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт – ЗППАМ № 23-0457-000127/24.07.2023 г., издадена от началник РУ - Ветово към ОД на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], сумата 340 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на адвокат Левен Сабинов Северинов от АК-Русе, с [ЕГН], с адрес: гр.Русе, [улица], сумата от 493,76 лева – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Азис Неджми Джефер от гр. Ветово, [улица], [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Русе, сумата 223,27 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.