Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.12.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ
ИЛИЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №11134 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Подадена
е жалба /неправилно озаглавена
молба/ вх.№01931 от 08.10.2020г. от „П.К.Б.“
ЕООД, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.П., длъжник
по изпълнително дело №20208530400267 по описа на ЧСИ А.Д., с рег.№853 при КЧСИ,
с район на действие СГС, срещу разпореждане
от 24.09.2020г., с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК се определят
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на сумата
от 200.00 лв.; както и се преизчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 265.76 лв.
на 227.36 лв..
В жалбата са изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане от 24.09.2020г., което има
характер на постановление за разноски, издадено от ЧСИ А.Д., с рег.№853 при
КЧСИ, с район на действие СГС, по посоченото изпълнително дело. Излагат се
подробни доводи в смисъл, че дължимата сума, предмет на изпълнителното дело, е
била погасена на 14.05.2020г., преди образуване на изпълнителното дело, както и
че след получаване на поканата за доброволно изпълнение и с цел избягване на
налагане на запор върху банкови сметки, се твърди, че е преведена изцяло
сумата, предмет на изпълнителния лист. В тази връзка се поддържа, че сумите,
предмет на изпълнителното дело, са недължимо платени, включително и начислените
такси, разноски и претендирани от взискателя разноски за адвокатски хонорар по
изпълнителното дело. В тази връзка моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното разпореждане от 24.09.2020г., което има характер на
постановление за разноски, както и да бъде обявено, че сумите, предмет на
изпълнителното дело, включително и начислените такси, разноски и претендирани
от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното дело, не са
дължими. Претендира присъждане на разноски, направени в настоящото
производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по
Наредбата за заплащане на правна помощ.
Взискателят по изпълнителното
дело – З.С.С., чрез процесуален представител адв.Е.И., в срока по чл.436, ал.3
от ГПК, депозира писмено възражение, в което взема становище за неоснователност
на постъпилата жалба. Твърди се, че сумите, предмет на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано процесното изпълнително дело, не са платени
доброволно от длъжника и не е налице твърдяното недобросъвестно упражняване на
права от страна на взискателя. Излага се още, че разноските по принудителното
изпълнение винаги са за сметка на длъжника, включително и ако плати в срока за
доброволно изпълнение, поради което обжалваното разпореждане от 24.09.2020г.,
което има характер на постановление за разноски, е правилно и законосъобразно,
съответно подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
ЧСИ А.Д., с рег.№853 при КЧСИ, с
район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил писмени
мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело №20208530400267 по описа на ЧСИ А.Д.,
с рег.№853 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 10.09.2020г. по
молба на З.С.С., чрез процесуален представител адв.Е.И., срещу „П.К.Б.“ ЕООД въз
основа на изпълнителен лист от 14.05.2020г. по гр.д. №6786/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Пловдив, Г.К., 18 състав, за събиране на парични вземания за сумата от 1753.08
лв., възнаградителна лихва по договор за кредит от 29.09.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и за
сумата от 70.12 лв., разноски. Към молбата за образуване на изпълнителното дело
е приложено пълномощно за адв.Е.И., подала молбата за образуване на
изпълнителното дело от името на взискателя, както и договор за правна защита и
съдействие от 08.09.2020г. за уговорен и платен размер на адвокатско
възнаграждение от 400.00 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. В изпратена
покана за доброволно изпълнение на длъжника - „П.К.Б.“ ЕООД, е посочено, че общият
размер на задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 2814.19 лв.
и се формира, както следва: 1753.08 лв., главница - възнаградителна лихва по
договор за кредит от 29.09.2015г., 289.75 лв., лихви, 70.12 лв., разноски, 36.00
лв., разноски по изпълнителното дело – начислени авансови такси по т.1 и т.4 от
ТТРЗЧСИ, 400.00 лв., разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение за взискателя, и 265.24 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Постъпила
е молба вх.№01832/24.09.2020г. от длъжника - „П.К.Б.“ ЕООД, в което е направено
възражение, че сумите, предмет на изпълнителното дело, са недължимо платени,
както и възражение за недължимост на приети разноски за взискателя, алтернативно
за намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за
взискателя и съответно на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Изложени са
твърдения, че длъжника преди завеждане на делото е заплатил дължимите суми,
предмет на изпълнителния лист, поради което не са налице суми, предмет на
принудително изпълнение и делото се явява заведено без основание.
Въз основа
на постъпилата молба вх.№01832/24.09.2020г. от длъжника - „П.К.Б.“ ЕООД, ЧСИ А.Д.,
с рег.№853 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакуваното в
настоящото производство - разпореждане от 24.09.2020г., с което на основание
чл.78, ал.5 от ГПК се определят разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на взискателя в размер на сумата от 200.00 лв.; както и се преизчислява таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ от 265.76 лв. на 227.36 лв..
Изложени са аргументи, че изпълнителното дело е образувано на основание
представен от взискателя изпълнителен лист от 14.05.2020г., издаден по гр.д.
№6786/2019г. по описа на Районен съд-гр.Пловдив, Г.К., 18 състав, като
отношенията, които съществуват между страните и предхождат образуването на
изпълнителното дело, не подлежат на проверка от съдебния изпълнител поради
липса на такава компетентност, като на длъжника е предоставена възможност да
поиска прекратяване на изпълнителното дело при наличие на някое от основанията
на чл.433, ал.1 от ГПК, което в случая не е направено. Посочено е още, че
започването на изпълнителното производство обуславя направата на разноски от страна
на взискателя, като в случая претендираният адвокатски хонорар от 400 лв. се
явява прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и същият следва да бъде
редуциран до минимален размер от 200 лв., съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ,
бр.68/31.07.2020г./, в редакция, действаща към датата на сключване на договора
за правна помощ и съдействие, съответно следва да се намали и начислената такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ от 265.76 лв. на 227.36 лв..
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
В нормата
на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно:
т.1
постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; т.7 разноските
по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са
изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които
могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и
постановление за разноски, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е
процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е
подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и като допустима следва да се разгледа
по същество.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основният спорен въпрос в
производството е дължи ли длъжникът разноски за
изпълнението, ако от извън процесуалното му поведение се налага извод, че не е станал причина за образуване на изпълнителното производство.
Съгласно решение №523 от 19.07.2012г. по
гр.д. №1496/2010г. на Г. К., IV Г.О., ВКС и решение №82/08.5.2012г. по гр.д.
№1891/2010г. на Г. К., Г.О., ВКС, длъжникът не отговаря
за разноски в изпълнителното производство само в
два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
В конкретния случай
длъжникът по изпълнителното дело, жалбоподател
в настоящото производство,
оспорва принципната си отговорност за разноски,
без да оспорва техния размер.
В процесната
хипотеза от събраните в
производството доказателства не се установява да
е налице някоя от хипотезите, при осъществяването на които длъжникът би бил освободен от отговорност за
сторените разноски. Липсват ангажирани каквито и да е било доказателства досежно
твърдението в жалбата, че длъжникът е погасил дължимата сума, предмет на
изпълнителното дело, на 14.05.2020г., преди образуване на изпълнителното дело.
Следователно се налага извода, че изпълнение преди предявяването на изпълнителния
лист не е налице, а само в този случай би се
считало, че длъжникът
не е дал повод за
образуване на производството по принудително изпълнение.
Действително до процесуален представител на взискателя – адв.Е.И., са приложени изпратени по имейл писма,
но доказателства тези писма да са достигнали до
адресата не са ангажирани, което препятства извод
кредиторът да е отказал предложено му изпълнение.
Видно от
доказателствата по изпълнителното дело - платежно нареждане, се установява, че
след получаване на поканата за
доброволно изпълнение по делото длъжникът е платил сума в размер на 2112.43 лв., която обаче е
по-малка от общо дължимата такава, посочена поканата за доброволно изпълнение, т.е. не би могло да се обоснове
извода, че длъжникът е погасил паричните задължения, предмет
на изпълнението по процесното изпълнително дело, в срока за доброволно изпълнение. При тези факти не е налице основание в закона да се приеме, че длъжникът не е дал повод за провеждане на
принудителното изпълнение, с оглед на което следва
да понесе разноските за същото по аргумент на чл.79 от ГПК, която
норма постановява, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
По
горните аргументи атакуваното в настоящото производство - разпореждане от
24.09.2020г., с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК се определят разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя в размер на сумата от 200.00 лв.; както и се
преизчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 265.76 лв. на 227.36 лв., е правилно
и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба /неправилно озаглавена молба/ вх.№01931/08.10.2020г. от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.П., длъжник
по изпълнително дело №20208530400267 по описа на ЧСИ А.Д., с рег.№853 при КЧСИ,
с район на действие СГС, срещу разпореждане
от 24.09.2020г., с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК се определят
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на сумата
от 200.00 лв.; както и се преизчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 265.76 лв.
на 227.36 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./
|
|