Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................
град Шумен, 26.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря И.В.като разгледа докладваното от административен съдия
Сн.Чолакова адм.д. №404 по описа на 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба
№ РД-07-5 от
16.05.2008 г. ).
Образувано е по жалба,
депозирана от Х.М.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски № 66, срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Велики
Преслав, с която на основание
чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление е отказано отпускането на целева
помощ за отопление на Х.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски № 66,за отоплителен сезон 2018/2019г.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, по същество свеждащи се до постановяването `и в противоречие с материалния
закон, доколкото се
твърди, че оспорващият е пенсионер по болест, а съпругата му също е болна и
безработна от дълги години. В
тази връзка се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед, обективираща отказ за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2018/2019г. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и поддържа жалбата, като твърди, че не реализира доходи от превоз на
пътници и поради това има право да получи целева помощ за отопление.
Ответникът, Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) – гр. Велики Преслав, редовно
призован, не се явява лично. В приложено писмено становище
излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид факта, че Х.М.
извършва превоз на пътници от Република България до Република Турция и обратно
срещу заплащане, поради което има възможност за осигуряване на допълнителен
доход, което изключва необходимостта да бъде подпомаган със съответната целева
помощ за отопление.
Шуменският административен съд, като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД
01-594/18.07.2018г. (публикувана на официалната страница на Министерство на
труда и социалната политика - https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/socialno%20podpomagane/zapovedi/zapoved%202018.pdf),
министърът на труда и социалната политика е определил 74,83 лева месечен размер
на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 1 ноември 2018г.-31 март
2019г.
Със Заявление-декларация вх.№
2774/11.10.2018г. (л.15) Х.М.М. отправил искане до Дирекция "Социално
подпомагане", гр.Велики Преслав, за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво (в пари) за
отоплителен сезон 2018/2019г., като декларирал, че доходите на семейството му
през предходните шест месеца са били в размер на 1020 лева от пенсии, а
заявителят е пенсионер по болест с трайно намалена работоспособност от 50% до
69,99%, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 2646 от заседание № 194 от
21.11.2017г. на ТЕЛК I състав към "МБАЛ
Шумен"АД, със степен на увреждане 66% трайно намалена работоспособност и
срок - 3 години, считано от 01.11.2017г. до 01.11.2020г.
В хода на административното
производство с писмо изх.№ 2701-94Х-00-1991/19.10.2018г. (л.18) Директорът на
ДСП-гр.Велики Преслав указал на оспорващия в срок до 01.11.2018г. да се яви в
ДСП-ИРМ - гр.Върбица и да декларира реализирания доход от извършваната от него
трудова дейност, изразяваща се в превоз на хора до гр.Шумен и Република Турция
и продажба на стоки на дребно, като му е указано, че в случай, че не декларира
този доход, помощта няма да му бъде изплатена. Въпросното писмо било изпратено
по пощата и получено от Х.М. на 22.10.2018г. (видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка - на гърба на л.18), като в указания срок
последният не се явил в ДСП-ИРМ - гр.Върбица, респ. не декларирал указаните му
обстоятелства.
Във връзка с подаденото
заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н-ВП/2774/11.10.2018г., на 05.11.2018г. бил изготвен
социален доклад от социални работници при ДСП-гр.Велики Преслав(л.17), според
заключението по който, доходите на семейството на оспорващия за предходните
шест месеца се равнява на 125,17 лева месечно (изчислени на база средно
месечния доход за предходните шест месеца в размер на 173,23 лева, намален с
коефициент 1,384 съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г.), при
диференциран минимален доход за отопление в размер на 155,01 лева (206,68%х75),
но за семейството не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, тъй като
заявителят не е декларирал доходи от частната дейност, която извършва - превоз
на пътници ежедневно, което прави невъзможно извършването на точна преценка за
отпускане на помощ.
Със Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774/06.11.2018г. (л.12)
Директорът на ДСП-гр.Велики Преслав отказал на Х.М.М. да бъде отпусната целева
помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2018/2019г., с
мотив, че за семейството не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка,
доколкото заявителят не декларира доходи от частната дейност, която извършва -
превоз на пътници ежедневно, което прави невъзможно точната преценка за
отпускане на помощ.
Въпросната заповед била изпратена
по пощата и получена от оспорващия на 15.11.2018г. - видно от известие за
доставяне с обратна разписка (л.11).
Несъгласен с издадения
административен акт, Х.М. го оспорил пред Директора на
Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП), гр.Шумен - с жалба,
постъпила в РДСП-гр.Шумен на 20.11.2018г. (л.39).
С решение № 30-116985#1 от 07.12.2018г. (л.40) Директорът на РДСП-гр.Шумен
отхвърлил жалбата на Х.М.М. срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г. на
директора на ДСП-гр.Велики Преслав. Решението си горестоящият орган мотивирал с
това, че при направеното проучване и изготвяне на социален доклад е установено,
че лицето извършва превоз на граждани до Република Турция и гр.Шумен, както и
извършва търговска дейност - продажба на стоки на дребно. По тази причина е
поканен да декларира реализирания доход от тази трудова дейност, което той не е
сторил. В допълнение е посочено, че оспорващият живее заедно със съпругата си,
която е безработна и е регистрирана като такава в"Бюро по труда" през
м.септември 2018г., т.е. няма шест месечна регистрация като безработна и не
отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП. С оглед на това е прието,
че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на семейство М. съгласно
чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП, поради което
не е налице основание за отпускане на поисканата целева помощ за отопление.
Решението било съобщено на
оспорващия на 11.12.2018г. (видно от известие за доставяне с обратна разписка -
л.43).
Несъгласен със Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774/06.11.2018г.,
издадена от Директора на ДСП-гр.Велики Преслав, Х.М. я оспорил пред
Административен съд-гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-2822/18.12.2018г., с искане за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
При така очертаната фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК (решението на горестоящия
административен орган е съобщено на оспорващия на 11.12.2018г., а жалбата срещу заповедта е входирана в
деловодството на Административен
съд-гр.Шумен на 18.12.2018г., т.е. в рамките на 14-дневния срок за оспорване) и от надлежна страна, имаща правото и
интереса да подаде
жалба срещу горепосочения
индивидуален административен акт, в качеството на негов адресат, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Според чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.,
заповедта за отпускане или отказ на целевата помощ за отопление се издава от
директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него
длъжностно лице. На следващо място, оспорващият е с постоянен и настоящ адрес ***, което населено място попада в
териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики
Преслав (т.141 от Приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на
Агенцията за социално подпомагане”). С оглед на всичко изложено и доколкото
автор на
административния акт е Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики
Преслав, същият е издаден от материално и териториално компетентен орган.
Оспорваната заповед е мотивирана от правна и фактическа
страна, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с Тълкувателно решение (ТР) №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, доколкото в нея са посочени фактическите основания, обусловили
постановения отказ - неизчерпване на всички възможности за самоиздръжка. Нещо повече, съгласно цитираното по-горе ТР, липсата на мотиви към
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като
е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. В случая горестоящият орган също е аргументирал
застъпеното становище за липса на основание за отпускане на целева помощ за
отопление на оспорващия, приемайки, че не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка на заявителя съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП, предвид факта, че
извършва превоз на граждани до Република Турция и гр.Шумен и съпругата му няма
6-месечна регистрация в Бюрото по труда съобразно изискването на чл.10, ал.1,
т.7 от ППЗСП. Поради това, дори и да се приеме, че първоначалният
административен акт не е надлежно мотивиран, такива мотиви са изложени по повод
проведеното обжалване по административен ред, което е достатъчно, за да се
приеме, че оспорваното властническо волеизявление е надлежно мотивирано.
При издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, доколкото административният орган се е произнесъл след изясняване на
релевантните за преценката му обстоятелства, при осигуряване възможността на
оспорващия да изложи становище относно констатациите, че извършва нерегламентиран
превоз срещу заплащане, както и търговия на дребно, съгласно изискванията на
чл.35 от АПК. Това е така, доколкото Х.М. е бил уведомен за установяването на
посочените обстоятелства и му е била предоставена възможност да декларира реализирал
ли е доходи от такава дейност и в какъв размер, от която възможност последният
не се е възползвал. Наред с това, заповедта е издадена от Директора на
ДСП-гр.Велики Преслав въз основа на извършена социална анкета и изготвен
социален доклад от социални работници при ДСП-гр.Велики Преслав, в унисон с
изискванията на чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2018г. Не на последно място, по повод съдебното оспорване на
акта жалбоподателят разполага с възможността да направи възражения и да сочи нови
доказателства, включително и такива, които биха оборили направените
констатации, в същия обем и последици, ако са били направени пред
административния орган, като последният не е представил доказателства, от които
да се установява фактическа обстановка, различна от възприетата от
административния орган, нито такива, които да са в състояние да обосноват
волеизявление на административния орган, чието съдържание да е различно от
обективираното в оспорваната заповед. С оглед на това съдът приема, че атакуваната
заповед е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На следващо място, обжалваната заповед
е издадена при съблюдаване на материалния закон, поради следните съображения:
Съгласно чл.единствен, ал.1 от
ПМС № 305/19.12.2017г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания
минимален доход, обн.ДВ бр.102/22.12.2017г., в сила от 01.01.2018г., считано от
01.01.2018г. месечният размер на гарантирания минимален доход се равнява на 75
лева.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008г., право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на
подаване на молбата-декларация, е по-нисък или равен на диференцирания
минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията по чл.10 и чл.11
от ППЗСП. ДМДО се изчислява на база гарантирания минимален доход (ГМД) за страната,
който за процесния отоплителен сезон е в размер на 75 лева и индивидуален
коефициент, в зависимост от това в коя от визираните в чл.2, ал.5 от наредбата
хипотези попада лицето, заявило изплащане на такава помощ. От приобщеното по
делото ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”АД е видно, че оспорващият е със 66% трайно намалена
работоспособност. Въз основа на тези данни при определяне на ДМДО е приложим
коефициентът, регламентиран в чл.2, ал.4, т.15 от наредбата - за лице с трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - 206,68 на сто от ГМД.
Редът за отпускане на социалните
помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. 26 - 28 от ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 от ППЗСП е
уредено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален
доклад съгласно приложение № 2. В чл. 4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. е регламентирано, че в срок до 20 дни от подаване на
молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по
чл. 27 от ППЗСП, съдържащ
мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП
социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства,
констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието "социална
анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП.
Според това определение "социална анкета" е дейност по установяване
наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане,
извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане",
която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на
документация и събиране на информация.
Според разпоредбата на чл. 27, ал.6 от ППЗСП при
изготвянето на социалната анкета се вземат предвид не само декларираните от
лицето обстоятелства, а и всички други констатирани обстоятелства от социален,
семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка
и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и
преценка на необходимостта от ползване на социални услуги.
Разпоредбата на чл.11 от ЗСП императивно сочи, че социалните
помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно
възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства (ал.1), като социални
помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
От събраните по делото
доказателства се установява, че оспорващият е отправил искане за отпускане целева
помощ за отопление през отоплителен сезон 2018/2019г., като определеният на
същия диференциран минимален доход за отопление е в размер на 155,01 лева
(206,68%х75 лева (ГМД за процесния период), изчислен съобразно предвидения в
чл.2, ал.5, т.15 коефициент за лице с трайно намалена работоспособност 50 или
над 50 на сто, но по-малко от 70 на сто). Прието е също, че средномесечният
доход за отопление на лицето за предходните шест месеца е в размер на 125,17
лева (при отчитане регламентирания в чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. намаляващ коефициент 1,384), т.е. под ДМДО. Т.е.
административният орган е спазил нормативните изисквания при определяне на приложимия
коефициент за определяне на ДМДО, както и при определяне на средномесечния
доход на заявителя.
Същевременно обосновано
административният орган е приел, че в случая не са изчерпани всички възможности за
самоиздръжка на оспорващия, предвид безспорно установения факт, че същият
реализира превоз на хора срещу заплащане. Този извод следва от показанията на свидетеля
Й.Й. - социален работник и съгражданин на оспорващия, от които става ясно, че Х.М.
от години се занимава с превоз на пътници до Република Турция и гр.Шумен,
осъществяван срещу заплащане - по 120 лева на пътник при пътуване до РТурция,
както и на цената на автобусния билет при пътуване до гр.Шумен и обратно. Х.М.
не е ангажирал доказателства, оборващи показанията на разпитания свидетел,
поради което съдът ги кредитира като достоверен източник на информация, тъй
като са последователни и непротиворечиви, при липса на индиции за пряка
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор. Нещо повече, от представената
от ответната страна справка за задграничните пътувания на лицето, издадена от
ОДМВР-гр.Шумен, е видно, че през последните шест месеца преди месеца, в който е
подадено заявлението за отпускане на целева помощ за отопление, релевантни за
преценка на имущественото състояние на лицето (м.април-м.септември 2018г.), оспорващият
периодично е пътувал до Република Турция. По-конкретно, от представената
справка от ОДМВР-гр.Шумен е видно, че през м.април 2018г. оспорващият е
посещавал РТурция три пъти - на 14.04.2018г. в часовия отрязък от 15.13 часа до
21.01 часа; на 19 срещу 20.04.2018г. - в часовия отрязък от 14.14 часа на 19.04.
до 01.25 часа на 20.04.2018г.; както и в периода от 20.04. до 22.04.2018г. - от
11.48 часа на 20.04.2018г. до 16.37 часа на 22.04.2018г. През м.май 2018г.
оспорващият е посетил РТурция четири пъти - на 08.05.2018г., в интервала от
време от 18.04 часа до 18.54 часа и от 19.08 часа до 20.44 часа; на
09.05.2018г. - от 20.19 часа до 20.52 часа; както и на 09 срещу 10.05.2018г.,
от 21.33 часа на 09.05. до 00.17 часа на 10.05.2018г. През м.юни 2018г.
оспорващият е пътувал до РТурция пет пъти - на 22 срещу 23.06.2018г. - от 21.05
часа на 22.06.2018г. до 09.15 часа на 23.06.2018г.; в периода 24-28.06.2018г. -
не е отразено излизане от РБългария, но има регистрирано влизане на
28.06.2018г. в 17.12 часа; на 28.06.2018г. - в интервала от време от 17.30 часа
до 20.52 часа; на 29 срещу 30.06.2018г. - от 23.39 часа на 29.06.2018г. до
09.05часа на 30.06.2018г.; на 30.06. срещу 01.07.2018г. - от 16.52 часа на
30.06.2018г. до 12.33 часа на 01.07.2018г. През м.юли 2018г. оспорващият е
пребивавал три пъти в РТурция - на 14.07.2018г., в интервала от време от 02.19
часа до 16.22 часа; на 25.07.2018г. от 08.31 часа до 16.35 часа; на 27 срещу 28.07.2018г.
- от 17.25 часа на 27.07.2018г. до 03.33 часа на 28.07.2018г. През м.август
2018г. оспорващият е пребивавал четири пъти в РТурция - на 03/04.08.2018г. - от
15.04 ч. на 03.08.2018г. до 03.36 ч. на 04.08.2018г.; на 06.08.2018г. - в
интервала от време между 15.38 часа и 18.43 часа; на 16-18.08.2018г. - от 23.24
часа на 16.08.2018г. до 01.47 часа на 18.08.2018г.; на 22.08.2018г. - във
времевия интервал от 06.43ч. до 12.30 часа. През м.септември 2018г. оспорващият
е посетил РТурция два пъти - на 02.09.2018г., от 10.32 часа до 19.53 часа и на
20.09.2018г. - от 12.25 часа до 17.55 часа. От цитираната справка следва
извода, че оспорващият регулярно е извършвал пътувания до РТурция, като е престоявал
в съседната държава обикновено в интервал от няколко часа до малко повече от
едно денонощие, което потвърждава показанията на св.Й., че Х.М. извършва превоз
на пътници до РТурция и обратно. Нещо повече, дори и хипотетично да се приеме,
че въпросните пътувания са били свързани с посещения на роднини, с участие в
сватби и с цел пазаруване (в каквато насока са обясненията на оспорващия в
проведените съдебни заседания), обстоятелството, че същият може да си позволи
многократни пътувания в съседна държава поради обстоятелства, които не са
свързани с лечение или със задоволяване на други основни жизнени потребности,
са достатъчно доказателство, че същият разполага със средства, позволяващи му
да се издържа сам, което изключва необходимостта от допълване на доходите му, в
т.ч. и посредством целева помощ за отопление.
Наред с изложеното, според
подаденото от оспорващия заявление-декларация, последният е женен, като
съпругата му Н.М.е безработна, в добро здравословно състояние (положена е
отметка в графа "здрав") и в трудоспособна възраст (на 55 години).
Същевременно от доказателствата по делото е видно, че същата е регистрирана в Дирекция
"Бюро по труда" едва от 19.09.2018г.(регистрирана с Рег.№
207362/19.09.2018г. съгласно социалния доклад), т.е. не е била регистрирана
като активно търсеща работа преди тази дата в 6-месечния срок по чл.10, ал.1,
т.7 от ППЗСП, при липса на твърдения и доказателства за наличие на някое от
визираните в чл.10, ал.3-9 от ППЗСП изключения. При това положение е налице и посочената
в чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП пречка за отпускане на целева помощ, доколкото
съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008г., право на целева помощ
за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП, а в случая е
установено, че съпругата на оспорващия,
представляваща член на семейството му, не отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1, т.7 от ППЗСП. Освен това обстоятелството, че преди 19.09.2018г. Н.М.не е била регистрирана в "Бюрото по
труда" с цел намиране на работа, при положение, че е в трудоспособна
възраст, при липса на установена по надлежния ред трайно намалена
работоспособност, сочи, че семейството на оспорващия е разполагало с достатъчно
средства за задоволяване на потребностите си, след като не се е възползвало от
възможността за реализиране на доходи със съдействието на институцията,
ангажирана с намиране на работа на безработните лица.
Атакуваният административен акт
се явява и съобразен с целта на закона, тъй като целта на същия е подпомагане
на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите
основни жизнени потребности (чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП), а наличието на
неизчерпани възможности за самоиздръжка безусловно изключва оспорващия от кръга
на описаните в цитираната разпоредба лица.
С оглед всички
изложени съображения съдът счита, че Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велики Преслав, е
издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие
на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По
изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Доколкото с
оспорваната заповед е отказано отпускане на целева помощ за отопление,
представляваща социална помощ по смисъла на чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП, а съгласно
чл.13, ал.6 от ЗСП, решението на административния съд, с което се произнася по
заповед за отпускане или за отказ на
социални помощи, е окончателно, настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване,
на основание чл.13, ал.6 от ЗСП (в т.см. и Опр.№ 2089/13.02.2019г. по адм.д.№
990/2019г. на ВАС, VI отд.).
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Х.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски
№ 66, срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Велики
Преслав, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление на Х.М.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски № 66, за отоплителен сезон
2018/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: