Р
Е Ш Е Н И Е
№
260134
гр.
Пловдив 28.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание
на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Алексова
въззивно гр.д. № 1142/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила
е въззивна жалба от сдружение „Тракийско дружество Войвода Руси Славов“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“
№ 49, представлявано от Н.Д.М. – председател на Управителния съвет, против
Решение № 1364/14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 7025/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд, VIII-ми граждански състав, с което сдружение
“Тракийско дружество Войвода Руси Славов“, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на М.Д.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2 485 лева, представляваща неизплатено на З. възнаграждение за периода месец
януари 2018 г. – месец септември 2018 г., дължимо по сключен между страните
устен Граждански договор, ведно със законната върху тази сума, считано от
03.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 526, 94 лева. Със същото Решение М.Д.З. е
осъдена да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 80.00 лв.,
представляваща депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Моли да бъде отменено
Решението изцяло и предявеният от М.З. иск, да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Претендира и направените в двете инстанции разноски.
Въззиваемата
страна – М.Д.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозира писмен отговор, с който
твърди, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
М.Д.З.
е предявила пред Районен съд – гр. Пловдив, обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, против сдружение
“Тракийско дружество Войвода Руси Славов“, за заплащане на сумата от 2873.50
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода месец декември 2017
г. – месец септември 2018 г., дължимо по сключен между страните на 04.02.2016
г. граждански договор, ведно със законната лихва върху главницата. В
производството пред районния съд ищцата твърди, че на 04.02.2016 г. между нея и
ответното дружество е сключен Граждански договор, въз основа на който същата е
следвало да обслужва административно ответната страна. Твърди също, че
уговореното основно месечно възнаграждение по договора възлизало на сумата от
420.00 лв., което възнаграждение следвало да се изплаща до 10-то число на
следващия месец по посочена банкова сметка. ***, че правоотношението й със
сдружението е прекратено едностранно от нейна страна към дата 07.11.2018 г.,
поради периодично неизплащане на уговореното възнаграждение. Изтъква, че в
началото на месец март 2019 г., е изпратила покана до дружеството, за да й
бъдат изплатени полагащите й се и неизплатени възнаграждения. В хода на
производството пред първа инстанция, е постъпила молба за изменение на иска по
размер, като общата сума по исковата молба след изменението, е в размер на
2485.00 лв., за периода от месец януари 2018 г. до месец септември 2018 г.
Ответникът
– „Тракийско дружество Войвода Руси Славов“, депозира писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни
и недоказани по подробно изложени съображения. Твърди, че, в действителност,
ищцата е прекратила едностранно сключения граждански договор с едномесечно
предизвестие, депозирано на дата 27.02.2017 г. и че всички дължими
възнаграждения по него са платени. Сочи, че за периода, за който се претендира
исковата сума, между дружеството и ищцата е постигнато ново устно съглашение с
гражданскоправен характер, а страните са се съгласили на по-малък размер на
възнаграждението, в сравнение с първия договор. Твърди, че намаленият размер на
възнаграждението по новия договор е поради фактически неточно изпълнение от
страна на ищцата.
В
хода на производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като
изготвеното от експерта З.М. заключение, е прието в съдебно заседание на
20.01.2020 г. Разпитани са и свидетели – по един за всяка страна.
За
да постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, на първо място, акцентира
върху безспорните по делото факти и обстоятелства. Приема за установено, че на
04.02.2016 г. в гр. Пловдив между страните е бил сключен Граждански договор №
001/2016 г., с който ответникът, в качеството му на Възложител, е възложил на
ищцата, в качеството й на Изпълнител, да извършва административни писмени
услуги, обработка, архивиране и картотекиране на документи, обезпечаващи
функционирането на ответното Сдружение, в съответствие с българското
законодателство, срещу брутно месечно възнаграждение на Изпълнителя в размер на
420 лв., платимо до 10-то число на следващия месец, като в т. 7 от Договора
страните са уговорили, че той се сключва без срок, като може да се прекрати по
взаимно съгласие или при необходимост – с едномесечно предизвестие. Аргументира,
че от събраните по делото писмени доказателства става ясно, че на 27.02.2017 г.
ищцата е подала писмено заявление до ответника, имащо характер на едномесечно
предизвестие за прекратяване на Гражданския договор, с искане да бъде прекратен
Договора – върху което Заявление Председателят на Сдружението на 27.02.2017 г.
собственоръчно е написал резолюция „Да! Прекратява се!“ (като същото е било
заведено в Регистъра на ответника на входящата кореспонденция на 27.02.2017
г.). Прието е още, че независимо от прекратяването на Договора, както признава
и самият ответник и както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели К.З. и Е.И., и
заключението от 08.01.2020 г. на вещото лице по ССЕ З.М., и след 27.02.2017 г. М.З.
е продължила въз основа на устен Граждански договор да обслужва административно
ответната страна срещу възнаграждение, и това обслужване е продължило до
07.11.2018 г., когато е престанала да обслужва административно ответника и е
предала касата на сдружението на новия му секретар. Районният съд налага правен
извод, че въпреки извършваните частични плащания, полагащото се на ищцата
възнаграждение за извършеното в изпълнение на задълженията й по устния Граждански
договор между страните, не е заплатено изцяло, като общо за периода й се дължат
като чиста сума за получаване 2 485 лева.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
граждански състав, въззивна инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото
основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че атакуваното решение е
лишено от мотиви, както и че в производството пред първа инстанция е допуснато
изменение на основанието на иска в последно съдебно заседание. На следващо
място, се поддържа оплакването, че за претендираната искова сума няма писмено
договаряне и че устно е коментирано евентуално заплащане в рамките на 200.00
лв. Твърди се също, че изпълнението по договора е неточно и че качеството и
обемът на изпълнената работа следва да са реципрочни на полученото
възнаграждение.
Настоящата
инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Въззивният
съд намира, че мотивите на първата инстанция са налични, ясни и разбираеми,
поради което решението, в неговата цялост, не може да се счете за страдащо от
порок в частта на своята мотивираност. Съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК, в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на
своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той
може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване
на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на
предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и
обратно. Допуснатото
изменение на иска в съдебно заседание на 26.02.2020 г., в действителност, е
изменение на размера на иска, а не на неговото основание. За да е налице
изменение на основанието на иска, необходимо е ищецът да изтъкне ново основание, като се позовава на друг
юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба /например, когато
ищецът преминава от иск въз основа на договор, към иск въз основа на
неоснователно обогатяване или непозволено увреждане/. В настоящия случай, не е
налице позоваване на друг, нов юридически факт, от страна на ищеца. В молбата
за изменение на иска е посочено, че изменението се дължи на посочения в
заключението на вещото лице факт, че през някои от месеците е плащано в текущия
месец, а в други – в следващия месец, поради който факт се налага изменението
на размера на иска.
Относно
оплакването, че за претендираната искова сума няма писмено договаряне,
въззивният съд намира същото за неоснователно. Сключеният между страните
граждански договор, по своята правна природа, притежава характеристиките на договор
за изработка. Правната уредба на договора за изработка се съдържа в чл. 258 и
следващите от ЗЗД. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден
и неформален, следователно, може да бъде доказван с всички допустими
доказателства и доказателствени средства, при съобразяване ограниченията на чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е необходимо да е налице специална писмена договорка, за да се приеме, че процесният договор
е сключен между страните.
Що
се отнася до възражението на жалбоподателя, касаещо неточността на изпълнението
по договора, настоящият състав приема, че такава неточност на изпълнението не е
доказана в производството нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Не
са представени доказателства, които да ангажират отговорността на изпълнителя
за констатирани недостатъци във връзка с извършената работа. Бездействието на
възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в
посочените срокове води до предвидените в чл.264, ал.3 ЗЗД неблагоприятни
последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се
счита за приета от възложителя. В този случай се преклудира правото на
възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, включително
като възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на
възнаграждение и едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да
заплати уговореното с договора възнаграждение за приетата работа. Показанията на свидетеля на ответното
дружество – Е.И., не установяват някаква неточност в изпълнението на сключения
между страните договор. Същата твърди, че е виждала З. на работа „от сутринта
до 16:30-17 часа“ и че след едностранното прекратяване на писмения договор, З.
е продължила да работи въз основа на устна договорка.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият състав намира, че обжалваното решение се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Съобразно правния резултат,
дружеството-жалбоподател, ще бъде осъдено да заплати на М.Д.З. сумата от 200.00
лв. за направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Пловдивският
окръжен съд, V-ти въззивен
граждански състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1364/14.04.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, VIII-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 7025/2019 г.
ОСЪЖДА сдружение „Тракийско дружество Войвода Руси
Славов“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Димитър Талев“ № 49, да заплати на М.Д.З., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 200.00 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивно гр.д. № 1142/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Пловдив, V-ти
граждански състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: