РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Велико Търново , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500092 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Т. Б. – длъжник по изпълнително дело №
20157310400630 на ЧСИ Р. К., peг. № 731 на КЧСИ, с район на действие ОС-Велико
Търново, подадена чрез младши адвокат В. Т. и адвокат К.С. от АК-София, срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Жалбоподателят твърди, че
са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила в периода от
13.08.2015 г. до 03.09.2018 г. перемпция. Счита, че наложените възбрани върху недвижими
имоти в с. П. и в с. Д., за които като представя писмени документи твърди, че не са негова
собственост, не са годни да възпроизведат спрямо него търсения от взискателя ефект, не
прекъсват предвидената в закона погасителна давност и не произвеждат спрямо него
валидно правно действие. Аргументира се с позоваване на постановките на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отмяна
на обжалвания отказ с всички произтичащи законови последици. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено писмено възражение от взискателя „А.Б.
1
Б.“ ЕООД, в което се заема становище за неоснователност на жалбата. Взискателят описва
предприетите по делото изпълнителни действия и оспорва да е настъпила перемпция по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Подчертава, че дори да не са били извършвани на
практика изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, от значение е
желанието на взискателя за извършване на такива. Възразява възбранените недвижими
имоти да не са собственост на длъжника, като по отношение на имота в с. Д. се позовава на
нормата на чл. 135 от ЗЗД и претендира съдът да се произнесе относно собствеността на
същия. Моли като неоснователна жалбата да бъде оставена без уважение.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК мотиви по обжалваните
действия ЧСИ Р. К. заема становище за неоснователност на жалбата. В хронологичен ред
описва движението по изпълнителното дело и поисканите от взискателя в хода на
производството изпълнителни действия, като от тях извежда извод, че не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че представените от жалбоподателя
документи касаят имот, различен от възбранения, както и имот, върху който не е налагана
възбрана по изпълнителното дело.
Съдът, като взе предвид становищата на жалбоподателя, взискателя и ЧСИ и
съобрази материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното:
Пред ЧСИ Р. К. е висящо изпълнително дело № 20157310400630 с взискател „А. Б.
Б.“ ЕООД и длъжник жалбоподателят Б. Т. Б., образувано по молба от 12.08.2015 г., с която
кредиторът, освен образуване на изпълнително дело и проучване на длъжниковото
имущество, е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
работодателя „П. Б.“ ЕООД. На 25.01.2017 г. взискателят е подал молба за налагане на
възбрана върху недвижими имоти в с. П. и в с. Д. (индивидуализирани в молбата), като на
24.02.2017 г. е внесъл съответните такси, дължими на ЧСИ за предприемане на исканите
действия. На 19.05.2017 г. по делото е постъпила молба от взискателя с искане за
предприемане на действия по осребряване на възбранените имоти (опис, оценка и публична
продан), като на 09.11.2017 г. взискателят внася съответните такси по сметка на съдебния
изпълнител. На 03.09.2018 г., 11.03.2019 г. и 10.06.2019 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника, заплатил е и съответните такси. На 08.01.2021 г.
длъжникът подава молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство, по която с постановление от 13.01.2021 г. на ЧСИ К. е постановен отказ,
атакуват от длъжника с жалба от 21.01.2021 г.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Независимо от липсата на представени по делото доказателства за датата на
уведомяване на длъжника за постановения от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение, с оглед датата на постановлението на ЧСИ, в което е
обективиран отказа, както и датата на депозираната от длъжника жалба, очевидно е
2
спазването на законовия двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК за атакуване на отказа
на съдебния изпълнител. И доколкото жалбата изхожда от легитимирана страна - длъжник в
изпълнителното производство, и е насочена срещу подлежащ съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК на обжалване акт, същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, независимо дали съдебният изпълнител е издал
нарочно постановление в този смисъл. Самото постановление има декларативен, а не
конститутивен характер, защото прекратяването настъпва по силата на закона, а не по
изявление на съдебния изпълнител, който при установяването на съответните правно
релевантни факти само прогласява вече настъпилото прекратяване.
За да избегне прекратяването на изпълнителното производство, взискателят следва да
поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия, като сочи различни
изпълнителни способи, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи, когато е удовлетворен само частично, внася
съответните такси и разноски за извършването на поисканите изпълнителните действия.
Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК съставлява санкция за онзи кръг от кредитори, които за
един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до
принудително изпълнение права.
В настоящия случай, видно от приложеното изпълнително дело, взискателят е
проявявал активност и ангажираност в процеса на събиране на вземането си. Спрямо
длъжника регулярно са предприемани изпълнителни действия, като към момента на
подаване на молбата от 08.01.2021 г. не се установява период, продължил две години, в
който да е налице бездействие и незаинтересованост от принудителното удовлетворяване на
вземането на взискателя и съответно обуславящ настъпването на т.нар. перемпция по
отношение на жалбоподателя.
Несъстоятелни са наведените в депозираната жалба оплаквания. Процесуалните
представители на жалбоподателя допускат смесване на хипотезата на перемпция на
изпълнителния процес, при която правото на принудително изпълнение на взискателя
престава да съществува в рамките на конкретното изпълнително производство, с института
на погасителната давност, определяща срока, в който кредиторът може да търси
принудително изпълнение на своето право. Действията, които прекъсват давността по
смисъла на Закона за задълженията и договорите за вземането на кредитора, не трябва да се
отъждествяват с действията, поддържащи висящността на изпълнителния процес, относими
към въпроса за перемпцията. Не всяко активно поведение на взискателя е годно да прекъсне
давностния срок за вземането му, докато всяко активно действие поддържа висящността на
3
изпълнителния процес. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК въвежда като единствен
критерий проявата на активност от страна на взискателя, без да държи сметка дали и кога
поисканото действие е предприето от страна на съдебния изпълнител, както и дали това
действие прекъсва предвидената в закона погасителна давност за вземането на кредитора.
Във връзка с доводите и исканията на взискателя следва да бъде посочено, че
предметът и границата на съдебната проверка в настоящото производство се свеждат до
извършването на преценка дали е налице соченото от жалбоподателя прекратително
основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - липса на активност у взискателя в продължение на
две години да поиска извършване на изпълнително действие. Недопустимо е в това
производство да бъдат разглеждани въпроси, за разрешаването на които е предвид друг ред
за защита. Защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД може да бъде осъществена в общия
исков процес, но не и в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.
За пълнота на изложението и във връзка с искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за настоящото производство, следва да бъде посочено, че в ГПК липсва
процесуално основание за присъждане на такива в производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, което се отличава със своята специфика, поради която
за него не намира приложение общия ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и
чл. 81 от ГПК.
В обобщение на изложеното, предвид изведения от настоящия съдебен състав извод
за липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, жалбата на Б. Т. Б. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Т. Б., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.
„Д.“ № 9Б, ет. 2, ап. 4, срещу обективирания в Постановление от 13.01.2021 г. по
изпълнително дело № 20157310400630 на ЧСИ Р. К., peг. № 731 на КЧСИ, с район на
действие ОС-Велико Търново, отказ на съдебния изпълнител да прекрати на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК принудителното изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5