Решение по дело №955/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Елин Пелин, с.Равно поле, ул.3-ти март № 1, представлявано от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителите М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., чрез юрк.П. Т., против Решение № 275/04.03.2025г. на Районен съд – Варна, 44-ти състав, постановено по АНД № 5308/2023г., с което е изменено НП № В-002881/02.08.2023г. на директора в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което за нарушение на чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. чл.210в ЗЗП и на основание чл.210в ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 35000,00лв., като е намален размера на същата на 3000,00лв. С решението са присъдени разноски на КЗП в размер на 6,85лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно сочи, че фактите по спора са коректно установени, но позовавайки се на влязлото в сила Решение на ВАС № 96/06.01.2020г. по адм.д. № 9644/2018г., ВРС неправилно – с лаконични мотиви и без да изследва възприятията на „средния потребител“, не е разгледал оплакванията в жалбата. Позовава се на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики и на практика на Съда на ЕС – решения по дела С-210/96, С-315/92 и С-122/10, и твърди, че в конкретния случай Лидл е предоставил на средния потребител пълната информация за да е наясно и да направи сполучлив избор – информацията на видима ценова табела на стелажа, непосредствено пред стоката, която по ясен и недвусмислен начин указва, че е налице разминаване между цената, обявена на етикета, и тази на ценовата табела, както и че актуалната цена е тази на табелата, а цената на разфасовката може да бъде установена посредством устройството „прайз чекър“. При тези факти и по подробни съображения в жалбата твърди, че не съществува вероятност средният потребител да бъде заблуден и това да повлияе негативно на неговото търговско решение, поради което не е изпълнен състава на нелоялна търговска практика по чл.68д, ал.1 ЗЗП. Алтернативно счита, че дори в конкретния случай да се приеме, че средният потребител може да бъде заблуден, потвърждавайки НП и като е квалифицирал нарушението по чл.68д, ал.1 ЗЗП, ВРС е допуснал аналогично нарушение на материалния закон, каквото е допуснал и АНО. Твърди, че в случаите, свързани с некоректно обявяване на цени – както е прието в случая, следва да се приложат специалните разпоредби на Директива 98/6 относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките и на съответните разпоредби на ЗЗП, които я транспонират, по-специално чл.20 ЗЗП – доколкото не е обявена приложимата от търговеца цена на разфасовка, или чл.19 ЗЗП - ако се приеме, че цялостното представяне на продажната цена и на цената за единица мярка е заблуждаващо. Същото нарушение било допуснато и от ВАС в Решение № 96/06.01.2020г. по адм.д. № 9644/2018г., с което дори било прието, че установената по делото фактическа обстановка представлява нарушение на чл.19, ал.2 ЗЗП. Твърди, че разпоредбите на чл.16, 19 и 20 ЗЗП въвеждат изискванията на чл.3, § 1 и чл.4, § 1 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998г. относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите, като с разпоредбата на чл.200 ЗЗП са предвидени специални имуществени санкции за неизпълнение на тези изисквания. От друга страна изискванията на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики са въведени с разпоредбите на Глава четвърта, Раздел III ЗЗП. По арг. от десето съображение и чл.3, § 4 от тази Директива, § 1а от ДР на ЗЗП, т.1.4 от Насоките за въвеждането/прилагането на Директива 2005/29/ЕО и Решение на Съда на ЕС по дело С-476/14, т.42-45, твърди, че същата не се прилага при наличието на разпоредби уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, каквито представляват изискванията относно обявяването на цените, предвидени в Директива 98/6/ЕО, съответно в чл.16, 19 и 20 ЗЗП. По изложените съображения прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроса: „Дали нормата на чл.3, § 4 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, изключва прилагането на Директивата в случай, като разглеждания в главното производство, при който съществува разминаване между обявената от производителя цена върху опаковката на един продукт и обявената от търговеца цена на същия продукт посредством ценова табела в нарушение на изискванията на Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите“. Обосновка и цялостна формулировка на искането, представя в приложение към касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна – директорът в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ към КЗП, редовно призован за открито съдебно заседание, не изразява становище по жалбата и по искането за отправяне на преюдициално запитване.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че със Заповед № 115/19.02.2018г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите било забранено на търговеца „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, изразяваща се в обозначение с невярна цена на предлаганите за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена за един килограм, която се маркира на касите в обекта.

На 14.02.2023г. потребителят С. Р. Р. подал в териториалното подразделение на КЗП - гр.Варна сигнал срещу „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, за това, че цената върху опаковката на закупената от него „дъгова пъстърва“ несъответствала на цената, която заплатил за нея на касата на търговския обект, находящ се в гр.Варна, бул.Репубика № 62. При предявяване на претенциите си към служител на търговския обект, същият му отговорил, че не се касае за грешка, т.к. на съответния щанд била поставена табела с актуалната цена на продукта.

Във връзка с постъпилия сигнал, на 20.02.2023г. главен инспектор в КЗП – св.М. А., извършила проверка в търговския обект, находящ се в гр.Варна, бул.Репубика № 62, стопанисван от „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД. В хода на проверката било установено, че в хладилни витрини се предлагат за продажба различни видове риба, като на щанда били поставени етикети с обявени продажни цени на различните артикули, както и табела със следната информация: „Уважаеми клиенти, актуалната цена на артикула за 1 кг. е посочена върху ценовата табелка. Актуалната продажна цена на отделна разфасовка може да видите, като използвате уреда за проверка на цени (прайс чекър). Моля попитайте служител в магазина да ви упъти до уреда. Благодарим за разбирането“. Над самата хладилна витрина имало поставен етикет със съдържание „Прясна риба всеки ден. Пъстърва цяла, изчистена, охладена, произход – България, код 0002323, обявена цена за 1кг – 14,99 лева“. В магазина се предлагали за продажба 5 бр. тарелки с различен грамаж на продукта, като на всяка имало поставен етикет, на който продажната цена на продукта за 1кг. била 13,99лв. В обекта се предлагала за продажба и риба „ципура“, за която имало етикет със следното съдържание: „Прясна риба всеки ден. Ципура цяла, изчистена, охладена, произход – България, код 0002880, обявена цена за 1 кг. – 20,99 лева“. В магазина имало общо 4бр. тарелки с риба „ципура“, с различен грамаж на продукта, като на всяка имало поставен етикет, с продажна цена за 1кг. 19,99лв. На касата на търговския обект, чрез произволно избрани от проверяващата 4 броя тарелки, било установено, че цената, която следва да се заплати е по-високата цена, съответно 14,99лв. за 1кг. - за „дъгова пъстърва“ и 20,99лв. за 1кг. – за „ципура“. При така установените факти било прието, че с това свое поведение търговецът „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД нарушава разпоредбата на чл.210в, във вр. с чл.68л, ал.1 ЗЗП, поради което срещу дружеството е съставен АУАН № 002881/15.05.2023г., а въз основа на него е издадено НП № 8-002881/02.08.2023г., с което на основание чл.210в ЗЗП му е наложена имуществена санкция, в размер на 35000лв.

В АУАН и НП са изложени мотиви, че представената информация, чрез етикета, поставен върху стоката, е заблуждаваща, защото съдържа невярна информация за цената на всяка отделна опаковка – с различен грамаж, и обявената цена за мерна единица – килограм. Информацията на етикетите върху стоката е заблуждаваща и така предоставена въвежда в заблуждение средния потребител, и може да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Информацията на табелата в търговската зала е възможно да не се забележи и прочете от клиентите на обекта, а съвета на търговеца за използване на уред за проверка на цена на опаковка, за да се информира за актуалната продажна цена на отделната разфасовка, води до неудобство и допълнителни действия от страна на потребителите. Също така поставените в обекта устройства за проверка на цената на стоката не освобождават търговеца от задължението му да обяви цена съобразно чл.19, ал.2 ЗЗП. В случая е безспорно установено, че цената, посочена на етикета върху стоката за разфасовка и килограм е невярна.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел за безспорно установено, че в стопанисвания от въззивното дружество търговски обект, находящ се на бул.Република № 62 в гр.Варна, е имало несъответствие между цената, поставена на опаковката за два вида артикули – „дъгова пъстърва“ и „ципура“, и цената, която потребителят е следвало да заплати на касата в търговския обект, която била по-висока. Със Заповед № 115/19.02.2018г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 06.01.2020г., на „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД било изрично забранено при упражняването на своята търговска дейност, да използва описаната в заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по смисъла на ЗЗП. Според ВРС събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват, че дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта, т.к. и в този случай потребителите били ангажирани да проверяват цените на стоките чрез информационни табели и уред за проверка на цени (прайс чекър), поради което дружеството не е изпълнило издадената по реда на чл.68л, ал.1 от ЗЗП заповед и е осъществило състава на вмененото му нарушение. Прието е, че осъществяването му от обективна страна е необходимо и достатъчно да се установи факта на неизпълнение от страна на адресата, на дадените му със съответната заповед указания, а в случая такова неизпълнение безспорно е налице. Заповедта била потвърдена с Решение на ВАС № 96/06.01.2020г., постановено по адм.д. № 9644/2018г., поради което представлява стабилен административен акт, който обвързва безусловно своя адресат и за неизпълнението й, същият носи административнонаказателна отговорност. В допълнение ВРС е изложил мотиви, че установената при проверката търговска практика действително се явява порочна и нелоялна, т.к. отбелязаната върху опаковката на артикула цена е различна от цената на стоката, която се начислява на касата на магазина и поради това е възможно етикетът да въведе в заблуждение потребителя. Наведеният довод – че преетикетирането на артикулите ще наруши температурния режим на съхранение, е възприет като несъстоятелен, „доколкото това е процес, който отнема буквално секунди“, и не може да служи като основание за извършване на административно нарушение, още повече такова, което пряко накърнява икономическите интереси на потребителите. По тези съображения е прието, че се касае за поведение на търговеца, което не е обществено приемливо и справедливо, поради което не са изпълнени и условията за приложение на чл.28, ал.1 ЗАНН. За основателно е прието оплакването за неправилно определяне размера на санкцията като при отчитане липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, е прието, че на целите по чл.12 ЗАНН съответства санкция, в предвидения минимален размер от 3000лв.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС:

Съгласно чл.628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. От друга страна разпоредбата на чл.629, ал.3 ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Основание и необходимост от отправяне на преюдициално запитване е налице винаги тогава, когато правилното разрешаване на случая, очертан от конкретните фактически и правни основания, изисква тълкуване на приложима разпоредба от правото на ЕС, което не може да се извлече ясно и недвусмислено от вече формирана практика на Съда на ЕС.

В случая се иска тълкуване на разпоредбата на чл.3, § 4 от Директива 2005/29/ЕО в контекста на изискванията на Директива 98/6/ЕО и дали същите изключват приложението на Директива 2005/29/ЕО в случаите на търговска практика, при която обявената върху опаковката на продукта цена се различава от цената, обявена за същия продукт посредством ценова табела, в нарушение на изискванията за обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите.

Настоящият състав преценява, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване по формулирания от касатора въпрос. От една страна, поради влязлата в сила Заповед № 119/19.02.2018г. на председателя на КЗП, фактите и правната уредба, във връзка с които се иска преюдициално заключение от СЕС, не покриват нито фактическите, нито правните основания за наложената с процесното наказателно постановление имуществена санкция. От друга страна, формулираният от касатора въпрос и обосновката на искането за отправяне на преюдициално запитване, се основават на неправилна интерпретация на взаимодействието между разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО и Директива 98/6/ЕО, както и на неправилно тълкувани и избирателно цитирани положения от решения на СЕС, постановени в друг контекст. Освен това, отговорът на поставения въпрос се извлича недвусмислено от вече формирана практика на Съда на ЕС, както и от Насоките относно тълкуването и прилагането на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (2021/C 526/01), и по същество е неотносим към разрешаване на процесния спор.

Съображенията на настоящия състав са следните:

Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите /ДОЦ/ и Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /Директива за нелоялни търговски практики; ДНТП/, са част от мерките по чл.114 ДФЕС, посредством които Съюзът допринася за високо ниво на защита на потребителите в рамките на вътрешния пазар – чл.169, § 1 и § 2, буква а) от ДФЕС. Доколкото според чл.26, § 2 ДФЕС, вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите, наред с правилата на конкуренцията, от съществено значение в рамките на това пространство са именно мерките за защита на потребителите.

Според чл.1 от Директива 98/6/ЕО, същата има за цел да предвиди обозначаване на продажната цена и цената на единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените. Както следва от чл.2, буква а), чл.3, § 4 и чл.4, § 1 от Директива 98/6, продажната цена се дефинира като „крайната цена“ за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща в себе си всички дължими данъци и такси, като винаги при посочване на продажната цена на стоките трябва да се посочва и цената за единица мярка, като тези цени трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми и ясно и четливо изписани.

Наложеното с Директива 98/6/ЕО задължение за обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка трябва да се разглежда в контекста на следваната от законодателя цел – да се осигури еднородна и ясна информация по отношение по-специално на количеството на стоките чрез еднородна система от мерни единици като основа за определяне на цената им и така да се улесни сравнението. Така в Решение от 10 юли 2014г., Комисия/Белгия, С-421/12, т.59, Съдът на ЕС е постановил, че предметът на Директива 98/6 е защитата на потребителите не във връзка с обозначаването на цените като цяло или по отношение на истинността от икономическа гледна точка на обявленията за намаления, а във връзка с обозначаването на цените на стоките с оглед на различните мерни единици, т.е. да осигури на потребителите достатъчна информация за да имат възможност да сравняват цените, когато са посочени за различни мерни единици. Тази достатъчна информация се изисква когато една и съща стока се продава в различни количества и опаковки, а потребителите имат интерес да сравняват цените на въпросната стока за една и съща единица мярка.

Директива 2005/29 преследва различна цел, а именно да осигури защита на потребителите по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите им интереси – чл.1. От шесто съображение към директивата следва, че тя сближава законодателствата на държавите членки относно нелоялните търговски практики, вкл. нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите действащи законосъобразно.

Така, съгласно чл.3, § 1 от Директива 2005/29, същата се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно чл.5 от нея, преди, по време на и след търговската сделка във връзка със стока. Според чл.2, буква г) от Директивата, търговските практики се определят като всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, вкл. реклама и маркетинг, извършвани от търговец и пряко свързани с рекламиране, продажба или доставка на стока на потребителя – Решение от 16 юли 2015г., Abcur, С-544/13 и С-545/13, т.73.

Съгласно чл.6, § 1 от ДНТП, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от изброените по-долу елементи – вкл. относно цената или начина, по който е формирана цената, или съществуването на специфично ценово предимство – и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. От друга страна, цената с включени данъци, е част от съществената информация в офертата за продажба – чл.7, § 4, буква в) от ДНТП.

Според десето съображение на ДНТП, същата се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в Общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Аналогично, разпоредбата на чл.3, § 4 от ДНТП предвижда, в случай на противоречие между нейните разпоредби и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите да имат предимство и да се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

Както е посочено в т.1.2.1 от Известие на Комисията - Насоки относно тълкуването и прилагането на Директива 2005/29/ЕО (2021/C 526/01), чл.3, § 4 и съображение 10 са основни норми на ДНТП, според които същата допълва други законодателни актове на ЕС, които уреждат специфични аспекти на нелоялните търговски практики. Следователно ДНТП изпълнява ролята на „мрежа за сигурност“, гарантираща, че във всички сектори може да се поддържа високо общо ниво на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики, включително чрез допълване и попълване на празноти в други законодателни актове на ЕС.

Когато вече съществува специфично секторно или друго законодателство на ЕС, и неговите разпоредби се припокриват с разпоредбите на ДНТП, предимство имат съответните специални разпоредби. Всъщност, разпоредбата на чл.3, § 4, вр. съображение 10 от ДНТП предвижда, че друга разпоредба от правото на ЕС ще има предимство пред ДНТП, ако едновременно са изпълнени следните три условия: първо - тази разпоредба има статут на законодателен акт на ЕС, второ – същата урежда специфичен аспект на търговските практики и трето - между двете разпоредби има противоречие или съдържанието на другата разпоредба на законодателството на ЕС се припокрива със съдържанието на съответната разпоредба на ДНТП, например като регулира разглежданото поведение по по-подробен начин и/или като се прилага към конкретен сектор.

Следователно противоречие като разгледаното в чл.3, § 4 от Директива 2005/29 ще е налице само когато при уреждането на специфични аспекти на нелоялни търговски практики, разпоредби извън ДНТП налагат на търговците, без да им оставят никаква свобода на действие, задължения, които са несъвместими с предвидените в Директива 2005/29 – Решение на СЕС от 13 септември 2018г. по съединени дела C-54/17 и C-55/17, Wind Tre, точки 60 и 61.

Такива специфични аспекти на търговски практики, които могат да бъдат квалифицирани като нелоялни в отношенията между търговците и потребителите, действително са уредени в Директива 98/6/ЕО, и същите са свързани по-специално с определянето на продажната цена на стоките, която се посочва от търговеца в офертите за продажба и в рекламата. Така, изискванията на чл.2, букви а) и б) от Директива 98/6 относно компонентите, които се включват в продажната цена/цената на единица мярка на стоките, и която се посочва от търговците в офертата за продажба, съответно – в рекламата, имат предимство пред изискванията на чл.6, буква г) от Директива 2005/29 – в случай че обявената цена е подвеждаща (например когато в случаите на намаления на цените „предишната цена“ не съответства на продажната цена) и чл.7, § 4, буква в) от Директива 2005/29 – в случай че е пропусната съществена информация за компонент, който се включва в продажната цена – Решение по дело Citroеn, т.44-46.

От друга страна и както следва от Решение на СЕС от 16 юли 2015г. по съединени дела C-544/13 и C-545/13, Abcur, т.74 и т.82, и Решение от 25 юли 2018г. по дело С-632/16, Dyson/BSH, по правило прилагането на ДНТП не се изключва само по себе си, само защото съществува друго законодателство на ЕС, което урежда специфични аспекти на нелоялните търговски практики. Затова ДНТП обикновено може да се прилага заедно със специфичните за сектора правила на ЕС по допълващ начин, тъй като по-специфичните изисквания, предвидени в други правила на ЕС, обикновено се добавят към общите изисквания, посочени в ДНТП. Обикновено ДНТП може да се използва с цел да се попречи на търговците да предоставят изискваната от специфичното секторно законодателство информация по заблуждаващ или агресивен начин, освен ако този аспект не е изрично регулиран от специфичните секторни правила.

При това положение, изискванията на чл.2, буква а) от Директива 98/6 –продажната цена да е крайната цена на стоката, включваща ДДС и всички други данъци, на чл.2, буква б) – цената за единица мярка да е крайната цена за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, на чл.4, § 1 - продажната цена и цената за единица мярка да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, и ясно и четливо изписани и на чл.6а, § 1 и § 2 - при всяко обявяване на намаляване на цената да се посочва най-ниската цена, прилагана от търговеца за период от време не по-кратък от 30 дни преди въвеждането на намалението (предишна цена) - не възпрепятстват прилагането на други изисквания на чл.7, § 4, буква в) от ДНТП, които не са уредени от ДОЦ, както и на общата забрана по чл.6, § 1 от ДНТП.

Такива практики могат да се приемат за нарушения на чл.6, § 1, буква г) и чл.7, § 4, буква в) ДНТП, независимо от факта, че търговецът е спазил изискванията на Директивата за обозначаване на цените по отношение на определянето и посочването на „продажната цена“, „цената на единица мярка“ и „предишната цена“. Обратно, търговец, за когото е установено, че нарушава тези правила на ДОЦ, също може да бъде признат в нарушение на ДНТП.

Доколкото според чл.3, § 4 от Директива 2005/29, приложението й може да бъде изключено от други разпоредби на правото на ЕС, само ако тези други разпоредби уреждат специфични аспекти на нелоялни търговски практики – а не във връзка с обозначаването на цените като цяло, правилата на ДНТП остават приложими за всички други случаи на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, когато тази практика е свързана с обявяване на невярна информация, която заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, по отношение на цената или начина, по който е формирана цената, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел – така и в Решение на ВАС № 8784/15.07.2024г. по адм.д. № 1708/2024г.

В конкретния случай, нито със Заповед № 115/19.02.2018г., нито в процесното административнонаказателно производство са направени констатации, че обявената на потребителската опаковка цена за стоките (разфасовките) не е определена по правилата на чл.2, букви а) и б) от Директива 98/6 – като крайната цена за бройка или определено количество, или че при определянето й е пропуснат компонент от цената и по този начин същият не е станал част от съществената информация по смисъла на чл.7, § 4, буква в) от Директива 2005/29. Констатацията е за обявяване на невярна по смисъла на чл.6, § 1 информация за цената (арг. от Решение на СЕС от 15 март 2012г. по дело С-453/10, т.41), т.к. обявената на етикета, постановен на опаковката, цена за 1кг. е различна от цената, която трябва да бъде заплатена на касата на търговския обект, като поставената на хладилната витрина информационна табела за актуалната цена за 1кг. и насочването на потребителите към устройствата за проверка на цените за установяване на актуалната продажна цена за съответната разфасовка, не освобождава търговците от задължението да обявяват на потребителите вярната продажна цена.

Всъщност, касае се до нарушение на правилата на ДОЦ, относими към обозначаването на цените на стоките като цяло – чл.3, § 1 ДОЦ и чл.19, ал.2 ЗЗП – както е прието в случая и с АУАН и НП, а не на специфичните правила на ДОЦ, поради което и при констатациите – че обявената цена е невярна, приложими към установената в административнонаказателното производство са именно разпоредбите и правилата на ДНТП.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставения от касатора въпрос и искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По касационната жалба:

ВРС е установил вярно фактите по случая и при правилно тълкуване на приложимия материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно чл.68в ЗЗП, нелоялните търговски практики са забранени.

Съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите, и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к – чл.68г ЗЗП.

Според чл.68д, ал.1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика – чл.68л, ал.1 ЗЗП. Тази мярка се прилага служебно или по направено искане от страна на потребител.

За неизпълнение на заповед по чл.68л, ал.1 ЗЗП, разпоредбата на чл.210в ЗЗП предвижда налагане на глоба, в размер от 2000 до 50000лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 70000лв.

Не се спори, че със Заповед № 115/19.02.2018г., на основание чл.68л, ал.1, вр. чл.68в, вр. чл.63д, ал.1, пр.1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 (цената) ЗЗП, Председателят на КЗП е забранил на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД при упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: „Да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, изразяваща се в обозначаване на невярна цена на предлагани за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена за един кг., която се маркира на касите в обекта. Също така чрез информационни табели с информация: „Уважаеми клиенти, Актуалната цена на артикула за 1кг., е посочената върху ценовата табелка. Актуалната продажна цена на отделна разфасовка можете са видите като използвате уреда за проверка на цена (прайс чекър). Моля попитайте служител в магазина да Ви упъти до уреда. Моля да ни извините за причиненото неудобство! Благодарим Ви за разбирането! Екипът на Lidl“, търговецът да ангажира потребителите и да им прехвърля отговорността да проверяват цените на стоките. Заповедта е потвърдена с Решение на ВАС № 96/06.01.2020г. по адм.д. № 9644/2018г. и е влязла в сила на 06.01.2020г.,

Правилно ВРС е приел, че неизпълненото на тази влязла в сила заповед е достатъчно за съставомерността от обективна страна на нарушението по чл.210в ЗЗП.

Заповедта по чл.68л, ал.1 ЗЗП, с която се налага забрана за използване на нелоялна търговска практика при осъществяване на търговска дейност, има за цел да преустанови прилагането на същата тази практика занапред във времето. Като условие за прилагане на тази мярка (забраната), законодателят е поставил факта на установяване от КЗП, че съответната търговска практика е нелоялна.

Заповедите по чл.68л, ал.1 ЗЗП се издават в две хипотези – първата, при която председателят на КЗП забранява конкретно и точно описана търговска практика по отношение на конкретен продукт или услуга, и втората – при която забраната се налага за търговска практика, без посочване на конкретна стока или услуга, по отношение на която тази практика е прилагана.

При това положение, преценката за осъществяване състава на нарушението по чл.210в ЗЗП, следва да се извършва в зависимост от начина, по който председателят на КЗП е формулирал нарушението и съответно, е наложил забраната по чл.68л, ал.1 ЗЗП.

В първата хипотеза – когато е забранена конкретно и точно описана търговска практика по отношение на конкретен продукт или услуга, за да се осъществи състава на нарушението по чл.210в ЗЗП, е необходимо търговецът да е повторил точно същата нелоялната практика, по отношение точно на същата стока или услуга. Ако търговецът прилага същата нелоялна практика, но по отношение на друга стока или услуга, или прилага различна нелоялна практика по отношение на същата стока или услуга, съставът на нарушението по чл.210в ЗЗП не е осъществен. Във втората хипотеза - когато нелоялната търговска практика е формулирана, без да се индивидуализират стоките и услугите, по отношение на които се прилага, за да счита осъществен състава на нарушението по чл.210в ЗЗП, е достатъчно да се установи прилагането на същата нелоялна практика, без значение от стоката или услугата, по отношение на която тази практика се прилага.

Законът за защита на потребителите, в частта на нелоялните търговски практики, транспонира Директива 2005/29/ЕО, която, както е видно от съображение 22 към нея, възлага на държавите членки задължението да направят необходимото, за да определят санкции за нарушения на нейните разпоредби и да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи – така и в чл.13 от Директивата. Правомощие на държавите членки е да определят точния вид на санкцията и органът, който я налага.

Освен това разпоредбата на чл.11, § 1 от Директива 2005/29 задължава държавите членки да осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба с нелоялните търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на директивата в интерес на потребителите. Такива средства включват законови разпоредби, съгласно които лица или организации придобили по силата на националното законодателство правен интерес към борбата с нелоялни търговски практики, вкл. конкуренти, могат: а) да предявяват искове срещу такива нелоялни търговски практики; и/или б) да сезират административните органи, които са компетентни да разглеждат жалби, или да започнат съответната законова процедура.

Отделно, според § 2 на чл.11 от Директивата, държавите членки предоставят на административните органи или на съдилищата правомощието, когато те счетат за необходимо и като се ръководят от интересите на всички страни и по-специално от този на обществото: а) да разпоредят прекратяване на, или да започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялни търговски практики; или б) ако нелоялната практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната на практиката, или да започнат съдопроизводство за постановяване на забрана, дори без доказване за действителни вреди, или умисъл или небрежност от страна на търговеца.

В контекста на тези правомощия на държавите членки е безспорно, че в случаите, когато прилагането на нелоялната търговска практика е прекратено към датата на установяването й, забраната не би постигнала целения резултат и в тези случаи нарушенията на разпоредбите на Раздел III „Нелоялни търговски практики“ се санкционират по чл.210а и чл.210б ЗЗП. Когато обаче към датата на издаване на заповедта по чл.68л, ал.1 ЗЗП нелоялната практика все още се прилага, тогава заповедта за прекратяване на тази практика би била съответна на целта на закона, както и на целта на директивата. Именно при неизпълнение от страна на търговеца на заповедта за прекратяване на нелоялната търговска практика, се осъществява състава на чл.210в ЗЗП, независимо от санкциите по чл.210а и чл.210б ЗЗП. Така, логическата поредица от мерки по ЗЗП, предвидени в изпълнение на Директива 2005/29 са: първо - прекратяване на практиката; второ - налагане на санкция за нейното допускане, и трето - налагане на санкция за нарушение на заповедта по чл.68л, ал.1 ЗЗП – така в Решение на ВАС № 7801/27.06.2016г. по адм.д. № 6081/2015г.

В случая със Заповед № 115/19.02.2018г. Председателят на КЗП е установил нарушение на чл.63д, ал.1, пр.1, вр.ал.2, т.4 ЗЗП – невярна, следователно подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, като на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП е забранил на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, при упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, изразяваща се в обозначаване на невярна цена на предлагани за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена за един кг., която се маркира на касите в обекта, както и чрез информационни табели с информация: „Уважаеми клиенти, Актуалната цена на артикула за 1кг., е посочената върху ценовата табелка. Актуалната продажна цена на отделна разфасовка можете са видите като използвате уреда за проверка на цена (прайс чекър)“, да ангажира потребителите и да им прехвърля отговорността сами да проверяват цените на стоките.

В хода на процесното административнонаказателно производство, по отношение на различни стоки е установена идентична търговска практика, която вече е призната за нелоялна и заблуждаваща, и е била забранена с влязлата в сила заповед по чл.68л, ал.1 ЗЗП, поради което правилно административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана, за нарушение и на основание чл.210в ЗЗП.

Неоснователно касаторът твърди, че нарушението се състои в некоректно обявяване на цени, поради което по арг. от чл.3, § 4 от Директива 2005/29 и § 1а от ДР на ЗЗП, приложение следва да намерят специалните разпоредби на Директива 98/6/ЕО и на съответните разпоредби от ЗЗП, които я транспонират, по-специално чл.20 ЗЗП – доколкото не е обявена приложимата от търговеца цена на разфасовка, или чл.19 ЗЗП – ако се приеме, че цялостното представяне на продажната цена и на цената за единица мярка е заблуждаващо, поради което е приложима санкционната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Освен това с Решение № 96/06.01.2020г. по адм.д. № 9644/2018г., с което е потвърдена Заповед № 115/19.02.2018г., ВАС приел, че е извършено именно нарушение на чл.19, ал.2 ЗЗП.

Действително с това решение, в контекста на чл.19, ал.2 ЗЗП, ВАС е приел, че дори с указателната табела да се посочва актуална цена на стоката за килограм, цената на артикул, изчислена като съотношение между грамажа на стоката и цена за килограм, поставена върху всяка разфасовка от стоката, е била невярна. Прието е и че поставените устройства в обекта за проверка на цената на стоката не освобождават търговеца от задължението му да обяви цена за разфасовка, изчислена като съотношение между теглото на стоката и цената за килограм, при спазване на разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗЗП.

Така даденото тълкуване по никакъв начин не изключва извод за възможно извършване на нарушение на чл.68л, ал.1, вр. чл.210в ЗЗП – за каквото е санкциониран касатора.

Неоснователно по арг. от чл.3, § 4 от Директива 2005/29/ЕО и § 1а ДР ЗЗП се твърди, че приложение следва да намерят разпоредбите на Директива 98/6/ЕО – при това тълкувани в смисъл, че изобщо да се изключи квалифицирането на поведението на търговеца като нелоялна търговска практика.

Както вече бе посочено във връзка с искането за отправяне на преюдициално запитване, разпоредбата на чл.3, § 1 ДОЦ, транспонирана с чл.19, ал.2 ЗЗП, съдържа правило, относимо към обозначаването на цените на стоките като цяло и не е специфично правило по смисъла на чл.3, § 4 ДНТП.

Отделно, дори нарушаването на специфичните изисквания на Директива 98/6 относно определянето на продажната цена и на цената на единица мярка, вкл. в хипотезата на намаление на цените, не изключва прилагането на разпоредбите относно нелоялна търговска практика – арг. от чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП, съответен на чл.6, § 1, буква г) от Директива 2005/29 и Решение на СЕС от 7 юли 2016г., Citroеn, С-476/14, т.30.

Приложимостта на Директива 98/6/ЕО по отношение на някои аспекти на рекламата и на „офертата за продажба“ по смисъла на чл.2, буква и) от Директива 2005/29, следва от чл.3, § 4 от същата директива (решение по дело С-476/14, т.29). Освен това „цената или начина, по който е формирана цената“ е сред елементите по чл.6, § 1 от Директива 2005/29 по отношение но които е възможно потребителят да бъде заблуден, а „цената, с включени данъци“ е посочена в чл.7, § 4, буква в) от Директива 2005/29 сред шестте вида информация, считана за „съществена“ в контекста на „оферта за продажба“.

В случая нелоялната търговска практика се изразява в това, че отбелязаната на опаковката на стоката цена за килограм, е различна от цената на килограм, посочена на информационната табела – която цена е по-висока и се изисква от клиента на касата на търговския обект, както и че за актуалната продажна цена на отделната разфасовка, потребителят може да се уведоми, като използва уреда за проверка на цени (прайс чекър). Подобно поведение на търговеца, макар като резултат да изпълнява хипотезата на чл.19, ал.2 ЗЗП – търговецът не е изпълнил задължението си да обяви на опаковката цената на стоката (тази за 1кг. и продажната цена за самата разфасовка) съобразно изискванията на чл.19, ал.2 ЗЗП, не осъществява състава на административно нарушение по чл.19 ЗЗП, санкционирано по чл.200 ЗЗП, а този на нарушението по чл.64г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, предл.1, вр. ал.2, т.4 ЗЗП, т.к. обявената цена е невярна. Този въпрос, вкл. в контекста на въздействието върху „средния потребител“, вече е разрешен с влязлата в сила Заповед № 115/19.02.2018г. по чл.68л, ал.1 ЗЗП и нарушаването на наложената с нея забрана, изключва различна квалификация от приложената от АНО, а именно по чл.210в ЗЗП.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК ********* за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по поставения с касационната жалба въпрос.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/04.03.2025г. на Районен съд – Варна, 44-ти състав, постановено по АНД № 5308/2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!