РЕШЕНИЕ

№ 1404

гр.Бургас, 22.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 01 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 885 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията, във вр. с чл. 210 от ЗУТ.

Жалбоподател е В.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***. В производството жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат Н.П. ***.

Орган, издал административния акт (АО), е комисията по чл.210 от Закона за устройство на територията при община Поморие. Същият не взема участие в производството и не изпраща представител.

Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с ЕИК: ***, участва в производството чрез пълномощник- юрисконсулт В.М..

Предмет на оспорване е решение по протокол № 9/28.01.2019г. на АО, с което е определено обезщетение по чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката в размер на 942 лева, което „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на жалбоподателя за сервитут при изграждане от дружеството на линейни енергийни обекти в притежаван от И. земеделски имот с идентификатор 57491.8.95 по кадастралната карта на землището на гр.Поморие.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение на закона, свеждащи се до неправилно определен размер на обезщетението. Излагат се съображения за липса на обективност при определяне на оценката, доколкото е взета предвид единствено представената от заинтересованото лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД експертна оценка. Наред с това, се сочи, че дружеството изготвило оценката не притежава оценителска правоспособност, доколкото същото не е вписано в регистъра на независимите оценители. Излагат се съображения, че ползваните от оценителя в административното производство методи не водят до определяне на реална пазарна цена, доколкото за изготвянето ѝ са ползвани аналози, находящи се в различни градове; не са ползвани надеждни източници – жалбоподателя твърди, че информацията от вписани сделки в Агенция по вписванията не отразява реални параметри на пазарните цени; не са приложени правилно методите за оценка – не са посочени конкретните пазарни аналози, коефициентът за корекция не следва да се ползва, доколкото в настоящото производство е неприложима Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи; съгласно българските оценителски стандарти приходния метод не е приложим за определяне на пазарни цени по настоящия ред; неправилно са отчетени и относимите характеристики на сервитута спрямо засегнатото право на собственост, респективно отражението им върху размера на обезщетението; неправилно обезщетението за площта от стъпката за стълб е включена в оценката на сервитутното право. Иска се съдът да измени оспореното решение, като се определи обезщетение при действителна пазарна стойност на имота. Иска се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, не изразява становище по жалбата. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

Заинтересованото лице, в писмено становище по делото, изразява несъгласие с жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображение за законосъобразността на изготвената оценка при определяне обезщетението за учреденото право на сервитут.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Съгласно одобрен и влязъл в сила ПУП-парцеларен план за обект „Изграждане на нова ВЛ 110 KV за присъединяване на подстанция „Поморие“ към ВЛ 110 KV „Ахелой“, община Поморие“ в полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на основание чл. 64 от ЗЕ е учредено сервитутно право върху поземлените имоти обхванати от устройствения план, включващо право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлените имоти. Така учреденото сервитутно право засяга имот с идентификатор № 57491.8.95 по кадастралната карта на землището на гр. Поморие, чийто собственик е жалбоподателят въз основа на нотариален акт № 188, том VІІІ, дело № 1659/2006г. и нотариален акт № 187, том VІІІ, дело № 1658/2006г. и двата по описа на Служба по вписванията гр.Поморие. Видно от представените преписи от скица на поземлен имот № 15-164906/06.04.2016г. и удостоверение с изх. № 25-28510/06.04.2016г. поземления имот на И. е с площ от 3,797 дка, с начин на трайно предназначение – нива от ІV категория (неполивна). Обхваната от сервитута част от имота е в размер на 0,599 дка и 0,030 дка за стъпка на стълб. 

С нотариална покана „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е предложило на В.И. еднократно обезщетение в общ размер на 311 лева, включващо 19 лева за учредяване право на строеж на стъпка за стълб и 292 лева за учредяване на сервитут. За определяне на пазарната стойност на имота, оценителят е ползвал метода на сравнимите продажби и приходния метод. Поради изразено несъгласие от страна на И., електроразпределителното дружество е започнало производство по чл. 210 от ЗУТ за определяне на справедливо обезщетение.

Представен е препис от решението, предмет на оспорване - протокол № 9/28.01.2019г. на АО, от който се установи издаването му. В решението е посочено, че комисията, която го е издала, е назначена със заповед № РД-16-963/19.10.2018г. на кмета на община Поморие. От мотивите на оспореното решение се установява, че присъдения размер на обезщетението е определен въз основа на представена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД експертна пазарна оценка и е в размер на 942 лева.

От представения препис на експертна оценка се установява, че същата е издадена въз основа на сключен договор между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „ДелЕлектрикс“ ЕООД въз основа на проведена обществена поръчка (видно от представения препис от решение № 1649/07.12.2017г. за определяне на спечелилия участник в поръчката). В оценката е посочено, че същата се изготвя от независим оценител инж. Елена Ангелова Ковачева – независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения въз основа на Сертификат рег. № *********. Видно от оценката, за да определи пазарната стойност на имотите, засегнати от сервитутното право оценителят е ползвал метода на пазарните аналози и метода на пазарните множители. В обстоятелствената част на оценката е посочено, че за база на първия метод, поради липсата на информация за реално извършени аналогични сделки, са ползвани цени за имоти от пазарно предлагане (цена „продава“), които са приведени към настоящи чрез приложена корекция за осъвременяване, а цената на аналозите е коригирана съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. За определяне пазарна цена на имота по метода на пазарните множители оценителят е възприел средно годишно рентно плащане както следва: в землището на гр.Поморие – 27 лв./дка и в землището на гр. Каблешково – 21 лв./дка. Въз основа на посочени в оценката формули се е достигнало до определяне на пазарна стойност на процесния имот в размер на 1654 лв./дка. Въз основа на така определената пазарна стойност е определено и дължимото обезщетение за безсрочен сервитут по формулата: СПСсерв.(справедлива пазарна стойност на сервитута)=Sсерв.(площ на сервитутната ивица)*СПСзем(справедлива пазарна стойност на земята, върху която е учреден сервитута)*Кс(коефициент, отчитащ срока на сервитутното право, като за безсрочен сервитут е определен в размер на 0,9)*Ксп (експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията при учредяване на сервитутното право в размер на 1). Въз основа на извършени изчисления, дължимото еднократно обезщетение за учредения сервитут е определено в размер на 892 лева. Пазарната стойност на обезщетението за трайно заетата площ от стъпката на стълб е определена в размер на 50 лева, като е ползвана същата формула, но площта на сервитутната ивица е заменена с трайно заетата площ от стъпката (Sпс), коефициентът отчитащ срока на трайно заемане на площта е определен в размер на 1, експертно определения коефициент за корекция също е в размер на единица.

Видно от представения препис на писмо с рег. № 94В-1141-1/20.03.2019г., ведно с известие за доставяне, жалбоподателят е уведомен за издаденото решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ на 26.03.2019г.

Със заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителска експертиза е определено дължимо обезщетение за учреденото сервитутно право в размер на 2040 лева и за правото на строеж на стъпка на стълб в размер на 114 лева. За да достигне до този извод вещото лице е ползвало описаните по-горе формули за определяне на дължимото обезщетение, като е запазило и посочените в предходната оценка коефициенти. Разликата в определените суми, видно от заключението, се дължи на различната определена пазарна стойност на имота на жалбоподателя, определена от експерта в размер на 3785 лев./дка. Видно от експертизата, за изчисляване на справедливата пазарна стойност на земята вещото лице е ползвало метода на сравнителната стойност и метода на приходния доход. При изчисляване на стойността по първия метод също е ползвало информация за „цени продава“, поради липса на аналогични продажби, като цените са коригирани с коефициент за справедлива пазарна стойност на имотите. В резултат се е достигнало до определяне на СПС по този метод в размер на 2908 лв./дка. За прилагане на метода на приходния доход вещото лице е ползвало данни от НСИ за 2018 г. съгласно които средната цена на рентата за община Поморие е 34 лева, а средната цена на сделките е 595 лв./дка, при което е определил норма на възвращаемост в прогнозния и извън прогнозния период – 5,714%. При стойностно съотношение на данните (умножение между средната цена на сделките и установената норма на възвръщаемост) е достигнал до извод, че пазарната стойност на процесния имот е в размер на 3400 лв./дка. по приходния метод. След изчисляване на определен тегловен коефициент (0,5%) и извършено осредняване на стойностите по двата метода, получения резултат е коригиран с 20% в посока увеличение, тъй като вследствие наложените ограничения от сервитута цената на имота ще се намали с 20%, и е определена крайна пазарна стойност в размер на 3 7865 лв./дка за процесния поземлен имот. Въз основа на така получената пазарна стойност вещото лице е определило и сумата на дължимото обезщетение.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.210 ал.1 ЗУТ – комисия, назначена с надлежна заповед на кмета на община Поморие. Решението е изготвено в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, т.е. то е мотивирано. Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящото решение.

Доколкото няма данни по делото комисията да е имала необходимите специални знания за изготвяне на оценка, то обосновано, с оглед обстоятелството, че същата е издадена от лицензиран независим оценител, органът се е позовал на представената от заявителя експертна оценка. Одобрявайки оценката, приложена към преписката по производството, комисията е възприела същата, с което е изпълнила задълженията по чл.51, ал.4 и ал.5 от АПК, и видно от разпоредителната част на оспореното решение сама е определила пазарните цени на имотите съобразно чл.210, ал.1 от ЗУТ. В настоящия случай е налице несъответствието между оценката на сервитутното право, определена в административното производство и неговата стойност по изготвената съдебна експертиза, което по своята същност не води до извода за материалноправна незаконосъобразност на оспореното решение. В хипотезата на чл.64 от ЗЕ,  решението на комисията по чл.210 от ЗУТ има за цел единствено да докаже, че възникналото вече по силата на закона с одобрения ПУП сервитутно право ще бъде обезщетено от титуляра му в полза на собствениците на засегнатия имот по пазарни стойности, което е изпълнено.

Предмет на настоящото производство е преценката дали на жалбоподателя е определено справедливо обезщетение за възникналото спрямо собствения му имот ограничение.

Съдът намира, че възприетата от АО оценка не обективира справедливата пазарна оценка, необходима за определяне размера на обезщетението за учредения сервитут. Основателно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е приложен метода на пазарните сравнения, доколкото за приложението му оценителят е използвал описания в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи начин за корекция на стойностите. В чл. 1 от Наредбата изчерпателно е посочено нейното приложно поле, като същото не включва случаи като настоящия. Действително в т. 3 е предвидено приложението ѝ при изчисляване на пазарни цени при учредени вещни права и сервитути, но само ако една от двете страни по сделката е държавата, какъвто настоящия случай не е.

На следващо място, независимо от горното, в представената оценка липсват конкретни цифрови измерители довели до крайния резултат. От съдържанието на същата се установява единствено метода за изчисляване с оглед посочените формули, както и крайната пазарна цена и размер на обезщетение. Не са посочени конкретни аналози ползвани за определяне на оценката по метода на пазарните сравнения, техните характеристики, начина на определяне на ползваните коефициенти, както и техния размер, начина на определяне на пазарните множители (посочения размер на средно годишно рентно плащане), както и тяхното конкретно приложение. Липсват данни за приложените тегловни коефициенти. По този начин е невъзможно да се прецени дали изготвената оценка е обективна и дали правилно са приложени посочените в нея методи. Единствено теоретичното посочване на начина на изчисляване не е достатъчен за приемане достоверността на оценката, доколкото не е ясно как същият е приложен в действителност.

От друга страна изготвената и изслушана в хода на съдебното производство оценителска експертиза, която не е оспорена от страните, съдът намира за достатъчно конкретна и прецизна, поради което изцяло я кредитира. В заключението си вещото лице правилно е приложил метода на сравнителната стойност като е извършил осредняване на цените на конкретни пазарни аналози, подробно описани с необходимите характеристики. Действително посочените цени на аналози представляват офертни цени, но това не опорочава ползвания метод, доколкото вещото лице е приложило коригиращ коефициент, приравняващ обявените цени към реални такива, приложим поради това, че на пазара практически се намалява обявената стойност за продажба. Последното се е наложило поради липса на реални сделки, които да бъдат ползвани като аналог и респективно ползвания подход от вещото лице отговаря на въведените с Български оценителски стандарт правила. От друга страна при определяне пазарната цена на имота чрез приходния метод, вещото лице подробно е описало източниците на ползваните данни (статистически данни на НСИ), както и е посочил конкретните стойностни измерители. Посочен е конкретен тегловен коефициент изравнен и за двата метода, доколкото в закона не е предвидена по-голяма тежест за един или друг метод. Отчетено е и отражението на наложените чрез сервитутното право ограничения на имота, като е увеличена пазарната цена с 20%. При определяне дължимото обезщетение са взети предвид посочените в чл. 65, ал. 1 критерии – площта на сервитута, видовете ограничения, срокът на ограничението, справедливата пазарна оценка. При тези данни съдът намира, че именно въз основа на това заключение следва да се определи дължимото на жалбоподателя обезщетение.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията оспореното решение да бъде изменено в частта относно размера на обезщетението, като същото бъде увеличено съобразно заключението на приетата съдебно-оценителска експертиза до размера от 2 154 лева.

 По делото е направено искане за присъждане на направените разноски за воденето му, поради което и на основание чл. 143 от АПК следва в полза на жалбоподателят да се присъдят направените разноски - платена държавна такса в размер на 10лв. и платени възнаграждения за вещо лице в размер на 300лв., както и 500лв. адвокатски хонорар или общо сумата от 810лв.        

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ решение по протокол № 9/28.01.2019г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ при община Поморие, в частта с която е определен размера на еднократното обезщетение, което трябва да се изплати на В.А.И., ЕГН: ********** при изпълнение на обект „Изграждане на нова ВЛ 110 KV за присъединяване на подстанция „Поморие“ към ВЛ 110 KV „Ахелой“, община Поморие“ за възникналия сервитут за имот с идентификатор № 57491.8.95 с обща площ 3,797 дка и площ на сервитута 0,629 дка, като увеличава размера на обезщетението от 942 лева на 2 154 лева без ДДС.

ОСЪЖДА община Поморие да заплати на В.А.И., ЕГН: **********, разноски за водене на делото в размер 810 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :