РЕШЕНИЕ
Гр.София,05.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРИАНА РУЖИНА
и прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№
16086 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и следв ГПК.
С решение № 169933 от 18.07.2019г.
постановено по гр.д.№ 52145 по описа за 2014 г. от СРС, Първо ГО,173 състав се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Е.С.М.,
че В.Й.С., и В.Й.В., са собственици на недвижим имот с площ от 718,45 кв.м.,
представляващ част от имот с идентификатор 29150.7111.61 по кадастралния план
на с.Железница, Столична община, одобрен със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на
Изп. Директор на АГКК, отбелязана с жълт цвят и
ограничена като граници по точки 3-4-5-9-8-3 на скицата, находяща се на л. 106
от делото (Приложение № 1 към Заключение на съдебно-техническа експертиза на
в.л. С.Б.), неразделна част от настоящото решение, и който имот е част от
недвижим имот с проектен идентификатор 29150.7111.323 по плана на с.Железница, Столична община,
съгласно Скица-проект № 12306/04.03.2014г. на СГКК-София; ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ответницата Е.С.М. и ищците В.Й.С., и В.Й.В., че в
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на
Изп. Директор на АГКК, е налице грешка, изразяваща се в това, че имот с площ от 718,45 кв.м., представляващ
част от имот с идентификатор 29150.7111.61 по кадастралния план на
с.Железница, Столична община, одобрен със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп. Директор на АГКК, отбелязана с жълт цвят и ограничена като граници по точки 3-4-5-9-8-3 на скицата, находяща се на л. 106 от делото
(Приложение № 1 към Заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л. С.Б.) и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, е заснет и нанесен като
част от собствен на ответницата имот, а не като част от такъв – собствен на
ищците (проектен идентификатор 29150.7111.323
по плана на с.Железница, Столична община, съгласно Скица-проект №
12306/04.03.2014г. на СГКК-София).
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Е.С.М., ответник пред СРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
така постановеното от първоинстанционния съд, решение. Същото било постановено
при нарушение на материалния и процесуален закон. Неправилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че двете заключения на допуснатата, изслушана и приета
по делото съдебно-техническа експертиза не са в колизия, а се допълват. Счита,
че СРС бил „напаснал“ фактите. Вещото лице С.Б. била
посочила, че описаният в нот.акт № 188, том XV, дело 2581/1975 г. имот е индивидуализиран по начин, че е невъзможно
точното определяне на местонахождението му. В отговора на въпрос 2.2. била
посочила, че не установява идентичност между имота по нот.акт
№ 188 и решение № 1737/26.07.2017 г., собственост на ответницата Е.М..
Съществено различие в двете заключения на вещото лице Б., въззивницата
намира по отношение на границата „път“. Счита, че съдът не следвало да дава
вяра на твърденията на ищците относно посочените от тях граници на
претендирания имот. При сравняване на границите на имотите по нот.акт № 188 и решение № 1737/26.07.2007 г. се достигало
до извода, че не е налице съвпадение по отношение на нито една от границите. Сочи,
че възстановения в полза на ответницата имот представлявал земеделска земя, а
не урбанизирана територия. Извършеното от ищците геодезическо
заснемане било неправилно. Неправилен бил изводът на СРС относно
позиционирането на имота на ищците. Не можело да се установи къде са
позиционирани сградите получени в дял от наследодателят на ищците – Й.В.и този
на ответницата – С.В., тъй като се установило от заключението на вещото лице Б.,
че същите са разрушени и не били отразени в К-34-59 /124/ от ЕТК от 1962 г.
Иска се решението да бъде отменено и
претенцията на ищците-отхвърлена. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищците /пред СРС/- В.Й.С. и В.Й.В.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Считат, че от първоинстанционния съд не
са допуснати сочените от въззивницата, нарушения на
материалния и процесуален закон. Неоснователен бил и довода, че двете
заключения на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ си противоречат. Сочат, че
основната СТЕ била изготвена от вещото лице С. Б., а допълнителната – от вещото
лице Б.Х.. И двете вещи лица давали безпротиворечив
отговор на въпроса досежно местоположението на претендирания от ищците, имот в
землището на с.Железница. Заключенията съответствали на събраните по делото
писмени документи, вкл. официални такива. И двете вещи приемали, че геодезическото заснемане е извършено коректно по
съществуващите на терена белези за всички граници на имота. И в двете
заключения се приемало, че възстановената по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.В.
В. ливада от 1.371 дка, девета категория, м.“Средореко“, представляваща имот 113114 по картата на
землището, се застъпва с по-голямата си част с процесния имот, описан в нот.акт № 188/75 г. Това било отразено на комбинираната
скица към двете заключения на вещите лица. Това обстоятелство водело до извода
за погрешното нанасяне на имот № 113114 по КВС и в кадастралната карта с
идентификатор 29150.7111.61. Застъпената част била с площ от 718,45 кв.м.
Възстановеният с решение № 1737/2007 г., т.9 на наследниците на С. В. В., имот
представлявал земеделска земя и се намирал в м.“Средореко“,
процесния имот, отразен в нот.акт № 188/75 г. се
намирал в м.“Егуля“, т.е. касаело се до две различни
местности. Считат, че границите на имота им са установени, както от събраните
по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите лица, вкл. и
по отношение на границата „път“.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е била уведомена на 30.09.2019 г., обстоятелство, което се установява от
съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната жалба е подадена на 10.10.2019 г.
С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените срещу
въззивника /ответник/ искове по чл.54, ал.2 ЗКИР са уважени, затова съдът
счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните
жалби:
Съдът е сезиран с искове по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ищците В.Й.С. и В.Й.В. са
предявили против ответницата Е.С.М. искове с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР за признаване за установено между страните, че ищците са собственици
на поземлен имот, представляващ част от друг такъв с идентификатор
29150.7111.61 по кадастралния план на с.Железница, с площ от 718,45кв.м.,
означена като защрихована в жълт цвят в представена скица-проект №
12306/04.03.2014г. на СГКК-София, която част е включена в поземлен имот с
проектен идентификатор 29150.7111.323, целият с площ от 1134,00 кв.м. при
описани съседи.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС
е приел, че с договор за доброволна делба /с нот.заверка
на подписите/ на недвижим имот от 05.09.1932 г. наследниците на Г.Г.В.си поделили останалите в наследство от него, недвижими
имоти. В дял на наследника В.Г.В.било отредено дворно място с две къщи, три
плевни, един подслон, две мазета и въобще всички постройки и огради с дворно място
в землището на с.Железница, в м. „Кошарите-Егуля“,
при съсед от всички страни В.Г.В., с площ около 2 дка.
С доброволен разделителен протокол от 21.12.1952 г.
наследниците на В.Г.В.: Е.В.В., С. В. В.,Й.В. В. и С.ка В.В.си разпределили полагащите
им се по наследство имоти. С. В. В. получил къща в м. „Кошарите“ /паянтова/,
паянтов подслон, паянтови плевня с мазе и кошара.Й.В. В. получил паянтова къща
с мазе „на Кошарите“ – новата плевня, и кошара. Доколкото така съставеният
протокол не бил с нотариална заверка на подписите, същият не можел да се
възприеме като договор за доброволна делба по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗС /в
сила от 17.12.1951г./. Същият СРС е ценил като споразумение за разпределяне на
ползването на описаните в него имоти.
С нотариален акт № 188/09.06.1975г., т. 15, дело
№ 2581/1975г. на Нотариуса при СРС,Й.В. Г. бил признат за собственик въз основа
на осъществено давностно владение и наследство на
неурегулирано дворно място с площ от 1000,00 кв.м., находящо се в с.Железница,
м. „Егуля“, при съседи: път, С. В. В. и ТКЗС, заедно
с едноетажна паянтова къща.Й.В. Г. бил означаван и с фамилия „В.“ /В./; последното се установявало от служебната бележка /без
дата/, издадена от Кмета на с.Железница. От представеното Удостоверение за
наследници, изх. № 833/21.11.2003г. на Столичната община – Район „Младост“ се
установило, чеЙ.В. Г. бил починал на 12.10.1997г.,
като оставил за свои наследници по закон В.Б.Г.а – съпруга, починала на
24.02.2001г., В.Й.С. -дъщеря и В. И.В.- син /последните двама –ищци/.
От Удостоверение за наследници № 80/21.10.2014г.
на Кметството в с.“Железница“ се установило, че С. В. В. е починал на
07.05.1970г., като оставил за свои наследници по закон Р.С.В.– съпруга, починала на 02.08.2008г. и Е.С.М. – дъщеря,
т.е. ответницата.
С нотариален акт № 99, т. 5, дело № 643/1976г. на
Нотариуса при СРС, Р.С.В.и Е.С.М. били признати за собственички по наследство и
давностно владение на неурегулирано място с
едноетажно полумасивно жилище, цялото с площ от
1000,00 кв.м., находящо се в землището на с.Железница, местност „Егуля“, при съседи: Й.В.и от три страни – блок на ТКЗС „Симеоново“.
Въз основа на приетата по делото административна
преписка по ЗСПЗЗ, се установило, че Р.С.В.в качеството си на наследник на С. В.
В. на 10.04.1992г. подала заявление до Поземлената комисия в с.Железница за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Железница.
С Решение № 1737/30.03.2007г. ОСЗГ „Панчарево“ признала правото на собственост
на наследниците на С. В. В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на посочени недвижими имоти, между които една нива от 1,320дка в м. „В.
кошари“, четири ниви – 0,730дка, 0,750дка, 0,500дка и 1,000 дка в м. „Егуля“ и една нива от 0,500дка в м. „Средореко“.
С Решение № 1737/26.07.2007г. на ОСЗГ „Панчарево“ на наследниците на С. В. В. било
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху описани в решението имоти, в това число и ливада,
представляваща имот № 113114 по картата на землището, в м. „Средореко“
с площ от 1,371дка. Решението било връчено на 15.08.2008г., и нямало данни
да е обжалвано, поради което следвало да се приеме да е влязло в сила 14 дни
след връчването си. Съгласно представената скица № Ф 14684/26.07.2007г. имотът бил
с номер 113114, и представлявал ливада от ІХ категория и граничел с имоти,
означени като такива на кметството и един имот на С. В. В.. Съгласно представената
скица № 15-1287/05.01.2015г., поземленият имот бил нанесен в кадастралните
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-36/17.06.2011г. на Изп.Директор на АГКК, с идентификатор 29150.7111.61, с
административен адрес: с.Железница, м. „Средореко“, и
собственик С. В. В. на основание Решение на ОСЗ № 1737/26.07.2007г..
Относно изслушаните по делото заключения на вещи лица по съдебно-технически
експертизи, СРС е приел, че същите не са
в колизия и взаимно се допълват, поради което ги е кредитирал и двете като
изготвени от вещи лица с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени
отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновани и при липса на
обстоятелства, които да пораждат съмнение в тяхната правилност. Вещите лица били
изследвали наличните по делото документи и графични материали, извършили били съответни
проверки, включително на място, като установили релевантни за крайния изход по
спора, факти. Между тях липсвали взаимоотричащи се
констатации и изводи, като се допълвали взаимно. Действително вещото лице Б.,
основавайки изводите си на индивидуализационните
данни за имотите в нотариалните актове и решението на ОСЗ, изказала
по-предпазливо категорични констатации. Двете заключения обаче, разглеждани в
съвкупност, давали възможност за по-висока степен на точност, отчитайки
установените прилики и разлики.
Първото заключение на вещото лице С.Б. установило, че имотите по преписката по ЗСПЗЗ на ОСЗ „Панчарево“ са
идентифицирани по реда на Наредба № 49/05.11.2004г. за поддържане на картата на
възстановената собственост, като анкетата за установяване на местоположението
на имотите по заявлението била направена върху извадка от картата и при наличие
на работни схеми с посочено от заявителите местонахождение на имотите. До
1998г. кадастрален план за с.Железница, отразяващ границите на поземлените
имоти, нямало, като били налице само аерофотоснимки,
едромащабни топографски карти и карта на възстановената собственост /КВС/, изработена
през 1998г. Ползвайки специалните си знания, вещото лице приело, че няма
идентичност между имотите, описани в нотариалния акт на ищците и този в м. Средореко, възстановен с решение на ОСЗ „Панчарево“. Вещото
лице обаче посочвало, че индивидуализационните белези
на имота по нотариалния акт на ищците съответстват на местоположението на
процесния имот, докато за този по решението на ОСЗ това не било така. И двата
имота, описани в представените от ищците и от ответниците нотариални актове, се
намирали на територията, където според графичните материали по делото се намира
процесният стопански двор, като местата били съседни и разположени по линия
изток-запад едно от друго. Вещото лице обаче не можело да определи точното
местонахождение на границите извън застрояването. Б. акцентирала върху това, че
посочването на наименованието на местността, където се намира имотът, дава
възможност единствено за приблизителна ориентация, но не и за категорични
изводи. На място постройките вече не съществували, като били налице единствено
развалини на основи. Вещото лице онагледило изводите си на комбинирана скица.
Видно от същата, имотът на ищците бил с площ от 1130 кв.м. целия, 718 кв.м. от
които попадали по т.т. 3-4-5-9-8-3 в имот с
идентификатор 29150.7111.61; 151кв. м. попадали в имот с идентификатор
29150.7111.60, а останалата площ – в имот с идентификатор 29150.7111.49. Вещото
лице установило наличие на изместване на нанасянето с оглед реалното местоположение.
Второто заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице Б.Х. установявало, че имотите, описани в
представените от страните нотариални актове, се намират в м. „Егуля“ в землището на с. Железница и са съседни. За разлика
от тях имотът, възстановен с решението на ОСЗ, бил означен като такъв в м. „Средореко“, като същият, така както е по карта, застъпвал
част - 718,45кв.м. от имота, описан в нотариалния акт на ищците. Изводите си
вещото лице онагледило на съответен чертеж, като посочило, че имотът по
нотариалния акт на ищците е този, ограничен по точки А-Б-В-Г-А, а
имотът на ответниците по техния нотариален акт от 1976 г. би следвало да
е на запад от него, като липсвала идентичност с имота по решението на
поземлената комисия. При изслушването си пред съда вещото лице Х.изрично
подчертала, че описаните в нотариалните актове сгради-къщи се виждат на аерофотоснимката от 1955г. в северната част на имота една
до друга.
От договора за доброволна делба от 05.09.1932г.
се установило, че процесният имот е бил в патримониума
на дядото на страните – В. Г. В.. Можело да се направи извод, че след смъртта
му, най-късно от 21.12.1952г. наследодателят на ищцитеЙ.В.
В. влязъл във владение на процесния имот, доколкото го бил получил по
разделителния протокол от същата дата. Съдът е приел, че е налице тъждество на
имотите по делбата от 1935г. и протокола от 1952г., доколкото в първия те били означени
като намиращи се в местността „Кошарите-Егуля“, а в
този от 1952г. – в местността „Кошарите“ . СРС се е позовал на това, че
наименованието на местностите се изменя с времето, още повече, че техните
граници били неясни и променливи. Така към 09.06.1975г.Й.Г. /В./ придобил имота
по давност и наследство, за което бил съставен и Нотариален акт №
188/09.06.1975г., т. 15, дело № 2581/1975г. на Нотариуса при СРС. По силата на
наследствено правоприемство след смъртта му собствеността върху имота преминала
върху неговите деца – ищци по делото. Посочените индивидуализационни
белези на имота, макар и лаконични, позволявали неговата идентификация на
място, която идентификация била потвърдена и от вещите лица / по-категорично от
вещото лице Х./. Границите на имота съвпадали с установените на място и по
документи такива, включително път на южната граница на имота. Допълнителен
аргумент според СРС била представената по делото аерофотоснимка.
Видно от наслагването ѝ върху скица на спорния имот /л. 225/, същият
попадал приблизително в източната част на заснетия комплекс от сгради. Въз
основа на разделителния протокол от 1952г., наследодателят на ищците Й.В.получавал
в дял там паянтова къща с мазе – новата плевня, а този на ответницата - С.В. –
паянтова къща, паянтов подслон, паянтова плевня с мазе и паянтова кошара. Правело
впечатление, че С.В. е посочен като съсед на Й.В.в нотариалния акт на
наследодателя на ищците, както и получавал за ползване повече сгради. На аерофотоснимката, съпоставена с чертеж на процесния имот,
се виждало, че в източния имот /на Й./ попадали по-малко като брой и обем
сгради, което представлявало косвено доказателство, че процесният имот е
позициониран както при заснемането си, така и от вещото лице, на възможно
най-точното си местоположение, имайки предвид особеностите на терена и
местността, където се намира.
Ответницата сочела да е собственица на имота въз
основа на Решение № 1737/26.07.2007г. на ОСЗГ „Панчарево“. Решенията на
ОСЗ/Поземлената комисия/ по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, каквото било цитираното
такова, имали конститутивен характер досежно
възстановеното право на собственост върху съответните недвижими имоти, така
било прието в ТР 1-1997-ОСГК, т. 1. По силата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът
разполагал с правомощие да упражнява косвен съдебен контрол върху
законосъобразността на тези решения, по арг. от ТР
5/2013-2011-ОСГК. СРС е приел, че от материалите по делото не се установява
имотът на ответницата да се намира на мястото, където той е нанесен в картата
на възстановената собственост /КВС/, съответно в кадастралната карта; липсвало
доказано нейно право на собственост върху имота, находящ се там. Този извод е пораден на следното:
На наследодателя на ответницата бил възстановен
имот с номер 113114, представляващ ливада от ІХ категория в землището на
с.Железница, м. „Средореко“, с площ от 1,371дка,
описан в т. 9 от Решение № 1737/26.07.2007г. на ОСЗ „Панчарево“. По делото не била
представена молба-декларация за внасяне на имотите му в ТКЗС. В Заявлението от
10.04.1992г. били описани два имота в м. „Средореко“,
единият с площ от 0,500 дка, а другият – 0,250 дка. С Протокол №
2867/06.06.1993г. обаче било признато правото на собственост само върху един
имот в тази местност с площ 0,500 дка. С Решение № 1737/30.03.2007г. ОСЗГ „Панчарево“
признала правото на собственост само върху един имот с площ 0,500 дка в м. „Средореко“, но и на други имоти в м. „Егуля“.
При това имотът в м. „Средореко“ бил описан като
нива. Въз основа на приложената на л. 74 работна схема, СРС е приел, че на
мястото на процесния имот е разположен такъв за възстановяване в м. „Средореко“ с площ от 0,500 дка и номер 113114. В Решение №
1373/26.07.2007г. на ОСЗГ „Панчарево“, с което било възстановено правото на
собственост на наследниците на С. В. върху имота, същият бил описан в т. 9 като
ливада от ІХ категория с площ от 1,371дка. Тъй като местоположението на имота
на ищците, описан в нотариалния акт, с който те се легитимират, било установено
от заключенията на вещите лица, то нямало как така възстановеният на ответницата
имот да е с реални (възстановими) граници на същото място. Несъответствието в
наименованията на местностите, не било от съществено значение, поради което
следвало да се остави на страна. В Нотариален акт № 188/09.06.1975г., т. 15, дело № 2581/1975г.
на Нотариуса при СРС, изрично било удостоверено от нотариуса, че имотът наЙ.В. Г. е признат за единствен стопански двор на молителя
от ТКЗС „Витоша“. Това удостоверяване не било оспорено от никоя от страните,
още повече, че и съседният имот, този на наследодателя на ответницата, описан
по всяка вероятност в Нотариален акт № 99/08.04.1976г., т. 5, дело № 643/1976г.
на Нотариуса при СРС, удостоверено било да е признат като единствен стопански
двор на Р.С.В.и Е.С. В./М./.
СРС се е позовал на ТР 104-1964-ОСГК, Закона за
планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/, отм. и Правилника за неговото
приложение, съгласно които, когато
дворно място с жилищни и стопански постройки на член на ТКЗС или членовете на
неговото домакинство се намира вън от регулационния план на населеното място и
те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в
регулационния план на същото или друго населено място, кооператорите запазват
правото си на собственост върху това дворно място в реални граници до размер на
един урегулиран дворен парцел по нормите на Закона и правилника за неговото
приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било
включено в регулационния план на населеното място, или не. С оглед действието и
на нормите на ЗСГ се запазвало и правото на собственост върху имот,който се
намира в селскостопански терен извън строителните части на населеното място,
ако е бил единствен стопански двор и върху който член-кооператорът е запазил
правото на собственост в реални граници при влизането в ТКЗС /ПП 8-1980, т. 8/.
При това положение спрямо мястото, където се намира такъв единствен стопански
двор, не настъпвали правните последици от колективизацията на земята, оттам същото
не подлежали и на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като били изключени от
категорията на подлежащите на възстановяване земеделски земи като СРС се е арг. с
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3, б. „е“ ППЗСПЗЗ и приетото в ТР 1-1997-ОСГК
на ВКС, съгласно което правото на собственост върху него не било лишавано от
съдържание за притежателя си.
С оглед тези си мотиви СРС е достигнал до извода,
че ответникът не е доказал права върху спорния имот. Напротив – ищците се
легитимирали като собственици на същия по силата на наследствено правоприемство
и осъществено от наследодателя им давностно владение,
за което бил издаден и съответен нотариален акт. Представеният от ответницата
Нотариален акт № 99/08.04.1976г., т. 5, дело № 643/1976г. на Нотариуса при СРС,
касаел друг имот съседен имот, а не процесния, поради което не били налице
предпоставките да бъде обезсилван, така и в ТР 3/2012-2012-ОСГК. В случая
несъответствията в кадастралната карта и кадастралния регистър по смисъла на
пар.1,т.16 от ДР на ЗКИР били свързани със спор за материално право, който се
решавал по съдебен ред. Разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИР изисквала кадастралната
карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост и да
бъдат поддържани в актуално състояние съгласно чл.51 ЗКИР. Установяването на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на това право се извършвало към
момента на предявяване на иска, респ. при приключване на съдебното дирене като
се вземели предвид и настъпилите или установени след одобряването на КК и КР
юридически факти, които имали значение за придобиване, изменение или погасяване
на правото; това били указанията в ТР 8/2016-2014 на ОСГК, т.4. В случая
кадастралните карти и регистри не отразявали реално нито границите на
притежавания от ищците имот, нито правото им на собственост, СРС е приел, че е
налице грешка в КК и КР, която следвало да бъде отстранена по предвидения в
закона ред. Съобразно изискванията на т.4 от ТР 8/2016-2014 на ОСГК следвало съдът в диспозитива на
решението да отрази тази грешка.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След извършена проверка и при съобразяване с
указанията в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ
23.02.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2014 Г., ОСГК НА ВКС, въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и
допустим процес.
Съгласно чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва
или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Когато тези несъответствия не са
свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред.
Когато непълнотите или грешките на основните
данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред ал.2 на чл.54 от ЗКИР.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри трябва да отразяват вярно правото на собственост и да
бъдат поддържани в актуално състояние, арг. и от чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота
или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване
съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР.
Спорът за материално право се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към
съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в
съседен имот.
С нотариален акт № 188/09.06.1975г., т. 15, дело
№ 2581/1975г.Й.В. Г. е бил признат за собственик въз основа на осъществено давностно владение и наследство на неурегулирано дворно
място с площ от 1000,00 кв.м., находящо се в с.Железница, м. „Егуля“, при съседи: път, С. В. В. и ТКЗС, заедно с
едноетажна паянтова къща.
Ищците като наследници наЙ.В.
Г. твърдят, че техния недвижим имот с проектен идентификатор 29150.711.323,
който се покрива частично с имот с идентификатор 29150.711.61 целият с площ от 1 371
кв.м., се намира в м.“Кошарите-Егуля“, а с отговора
по исковата молба ответницата твърди, че имота на ищците се намира в м.“Егуля“ и е различен от възстановения в нейна полза като
наследница на С. В. В., имот /ливада/ № 113114 с решение на ПК-Панчарево в м.“Средореко“ с площ от 1 .378 дка .
Наследственото правоприемство не е спорно, а и се
установява от представените по делото, съответно с исковата молба и отговора по
същата, удостоверения за наследници, съответно № 833/21.11.2003 г. /л.5/ и
80/21.10.2014 г. /л.27/. От представената /л.14 по делото пред СРС/ служебна
бележка се установява, че наследодателят на ищците –Й.В. Г. се води и с фамилно
име В. /В./. Страните по спора са наследници на двамата братяЙ.В.
Г. /ищците/ и на С. В. В. /ответницата/ като баща на последните е В.Г.В..
В конкретния случай спорно по делото е:
установява ли се идентичност между имота по нот.акт
№ 188/09.06.1975 г., по силата на който като собственици се легитимират ищците
и този възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1737/26.07.2017 г. на ОСЗГ, в
полза на ответницата Е.М. и от тук налице ли са предпоставките на пар.1, т.16
от ДР на ЗКИР за отстраняване на грешката в КК и КР по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР.
Видно от представеното с отговора по исковата
молба решение № 1737 от 26.07.2007 г. на ОСЗГ – Панчарево /л.24 по делото пред
СРС/ имот с № 113114 – ливада, десета категория, м.“Средореко“ фигурира като възстановен в полза на
наследниците на С. В. В. в т.9 с площ от 1.371 дка и при съседи: имот №
113115 – ливада на наследниците на С. В. В., 113117 – ливада на временно кмество с.Железница, № 000661 – др.селищна територия на
км.Железница и 113118 – ливада на временно кмество
с.Железница. За този имот е издадена скица № 15-1287 от 05.01.2015 г. на АГКК с
идентификатор 29150.7111.61 /л.25 по делото пред СРС/.
В същото решение на ОСЗГ с площ от 1.378 дка
в т.3 фигурира ливада, десета категория в м.“Сремкина падина“ /л.22 по делото пред СРС/.
Решенията на ОСЗГ са постановени въз основа на
заявление от 10.04.1992 г., подадено от Р.С.В.като наследник на С. В. В. /л.85
по делот пред СРС/.
С нотариален акт № 99, т. 5, дело № 643/1976г. на
Нотариуса при СРС, Р.С.В.и Е.С.М. са били признати за собственички по
наследство и давностно владение на неурегулирано
място с едноетажно полумасивно жилище, цялото с площ
от 1000,00 кв.м., находящо се в землището на с.Железница, местност „Егуля“, при съседи: Й.В.и от три страни – блок на ТКЗС
„Симеоново“. Този нот.акт е представен от ответницата
в първото по делото /пред СРС/ публично съдебно заседание.
По делото пред СРС е прието като доказателство и
заявлението от 04.03.1992 г. на наследодателя на ищцитеЙ.В.
Г. /л.164 и следв./
За изяснавяне на
спорното по делото обстоятелство във връзка с наличието на идентичност между
имота на ищците, описан в нот. акт № 188/1975 г. и
този на ответницата /по решението на ОСЗГ/ е допусната, изслушана и приета по
делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, депозирано на
26.10.2015 г./л.103 по делото пред СРС/ налице е припокриване на имотите
/отговор на въпрос № 1, приложение № 1/ като това между претендирани от ищците
и 29150.7111.61 /защрихован с жълт цвят/ е с площ от 718 кв.м. В табличен вид вещото
лице Б. е направила сравнение между имотити,
описани в нот.акт № 188, дело 2581/1975 г. и този по
решение № 1737 от 26.07.2007 г. на ОСЗГ; констатирала е, че първият
представлява неурегулирано дворно място с площ от 1 000 кв.м., намиращо се
в м.“Егуля“, а вторият е ливада с площ от 1 371
кв.м. и находящо се в м.“Средореко“. При сравнение
между нот.акт № 188/1975 г. и № 99/1976 г. /л.35,
представен от ответницата в първото по делото пред СРС публично съдебно
заседание/ вещото лице Б. достига до извода, че двата имота са били съседни в
посока изток-запад. Относно местностите вещото лице Б. констатира, че местността
„Егуля“ фигурира в нот.акт
№ 188/1975 г. и нот.акт № 99/1976 г.; същата в КВС е
посочена като „В. кошари“; като „Кошарите“ в доброволния разделителен протокол
от 21.12.1952 г., сключен между наследниците на В.Г.В., наследодател и на двете
страни по спора и „Кошарите-Егуля“ в договора за
доброволна делба от 05.02.1932 г. Общият наследодател е притежавал имот 2 дка
като всеки от наследниците е получил по 1 дка. Общата площ по двата нот.акта от 1975 и 1976 г. за двата имота е два декара. В
о.сз. при изслушване на заключението вещо лице Б. е
посочила, че при тези данни не може да установи идентичност между имота по нот.акт № 188/1975 г. и този по решение № 1737/26.07.2007
г. на ОСЗГ.
В заключението си вещото лице инж. Б.Х.
/л.220 и следв. по делото пред СРС/ е посочила, че към
1975-1976 г., когато са съставени двата нот.акта няма
кадастрален план за района, който да отразява граници на съществуващите
имоти. Въз основа на аерофотоснимките
от 1955 г. и ЕТК от 1962 г. и фотоснимките, представени от ищците, вещото лице Х.достига
до извода, че къщите, описани в нот.актове са
разположени в северната част от дворните места, а останалите постройки са били
стопански. Това обстоятелство се потвърждавало и от наличните на терена останки
от развалини на постройки и сгради.
Вещото лице е констатирало, настоящата инстанция също констатира, че в
решение № 1737 от 26.07.2007 г. на ОСЗГ възстановеният под т.9 имот в полза на
ответницата, не е отразен като такъв по нот.акт № 99
от 1976 г., представен от нея в първото по делото /пред СРС/ публично съдебно
заседание. Заснетият имот, описан в нот.акт № 188 от
1975 г. по възлагане от ищците на правосопособно лице
– ЕТ „М.И С.– Л.М.“, вещото лице констатира, че заснемането е извършено по
стари реални граници. Геодезическото заснемане е по
съществуващи на терена белези за всички външни граници /без изключение/. След
извършен оглед на място вещото лице достига до извода, че могат да се приемат
за меродавни данните от заснемането. На юг от имота по нот.акт
№ 188/1975 г. съществува черен път. В публичното съдебно заседание при
изслушването на експертизата вещото лице е посочило, че този път е южна граница
и на двата имота – този наЙ.и този на С./л.241/. На
терена има налчни видомо
изгнили дървени вертикални колове от старата ограда в източната част на
процесния имот. Такива стари колове съществуват и по другите граници на
процесния имот /приложение № 6, л.232-237/; „Границата минава по пътя, това е
полски път“. Именно по тези колове е проведено геодезическото
заснемане от ЕТ „М.И С.– Л.М.“. Вещото
лице Х.поддържа изложеното от вещото лице Б., че имотите, собственост на
двамата братяЙ.и С., наследодатели на страните по
спора са били съседни – от изток наЙ.и от запад на С.;
същите са се намирали в м.“Егуля“. Имотите по нот.акт № 188/1975 г. и този в нот.акт
№ 99/1976 г. представляват неурегулирани дворни места с площ от 1 000
кв.м. Вещото лице Х.е констатирала разликата в местностите- имотите по нот.акт № 188/1975 г. и този в нот.акт
№ 99/1976 г. са в. м.“Егуля“, а този в решение № 1737
от 26.07.2007 г. на ОСЗГ възстановен под т.9 е в м.“Средореко“.
Имотът по нот.акт № 99/76 г. се е намирал на запад от
имота наЙ.Г., т.е. този описан в нот.акт
№ 188/1975 г. Вещото лице достига до извода, че не е налице идентичност между
имота по нот.акт № 99/76 г. и този под т.9 от решение
№ 1737/2007 г. на ОСЗГ. При изслушването си вещото лице Х.уточнява, че имотът,
описан в нот.акт № 99/1976 г. освен, че се намира
на запад от заснетия имот, собственост на ищците, попада точно в района на
имот 60. Последният в момента се води „временно общински“.
„Застъпването“
между имота на ищците по нот.акт № 188/1975 г. и
този, претендиран от ответницата по решение № 1737 от 26.07.2007 г. на ОСЗГ,
също се подкрепя от вещото лице Х.; площта е 718,45 кв.м. Застъпената част е
защрихована в приложение № 4 /л.228/. От АГКК заснетия имот на наследодателя на
ищците е нанесен с проектен идинтификатор
29150.7111.323 /приложение № 5/, а този на ответницата по картата се води с № 29150.7111.61.
Последният е идентичен с имота под т.9 от решението на ОСЗГ.
При това положение правилен е извода на СРС, че кадастралните
карта и регистри в случая не отразяват реално нито границите на притежавания от
ищците имот, нито правото им на собственост върху него; правилен е извода, че е
налице грешка в кадастралните карта и регистри, която следва да бъде отстранена
по предвидения за това ред.
Първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, допуснал е и
събрал релевантни за изясняване на спора от фактическа и правна страна
доказателства и доказателствени средства; последните са подложени на обстоен и
съвкупен анализ. Неоснователни са доводи на въззивницаа
Е.С.М. за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон.
Първоинстанционният съд се е позовал и на
задължителната съдебна практика на ВКС, както и ТР на ОСГК на ВКС относими по казуса и е достигнал до правилни правни изводи.
Поради съвпадане на същите, така постановеното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора разноски на въззивницата не се следват.
Въззиваемите претендират
разноски и такива са сторени в размер общо на 800 лв.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК
е неоснователно: Адв. възнаграждение е в рамките на мининалните
размери на адв.възнаграждения по чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адв.възнаграждения
относно спорове за вещни права. Сумата от 800 лв. е за процесуално
представителство на двамата въззиваеми.
Следва да се отчете и фактическата и правна сложност на спора.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169933 от 18.07.2019г. постановено по гр.д.№ 52145 по описа за
2014 г. от СРС, Първо ГО,173 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Е.С.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
офис № 4-адв.З. и З., да заплати на В.Й.С., ЕГН **********,*** и В.Й.В., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв.М.Ц., сумата в размер на 800 лв.- разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: