Номер 17622.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
Секретар:Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20203001000401 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
на Ш. Х. А. от с. Безмер, Община Телвел, Добричка област, представлявана от адв.
Д. Б от САК и адв. Р. Недева от ВАК, срещу решение № 1/08.01.2020г., постановено
по т. д. № 177/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата осъдителни исковете срещу ЗД „ЕВРОИНС" АД – гр.
София, за присъждане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и продължителни
страдания от смъртта на А Х А, починал в резултат на ПТП от 16.11.2017г.,
причинено от И Ц И, при управление на т. а. марка „Форд Транзит“, модел “ Корект
200“, с ДК № РВ 1048 МК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 3 223.10 лв.,
представляващи мораторната лихва върху главницата, считано от датата на
застрахователното събитие - 16.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивницата моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което главният иск да бъде уважен
изцяло, ведно с акцесорните претенция за лихви. Оплакванията са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения и за неправилност на изводите за
липса на вина на водача на увреждащия автомобил за ПТП, в резултат на което е
1
починал А Х А.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество ЗД „Евроинс" АД – гр. София, представлявано по
пълномощие от ю. к. Й С, представя отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Искането
е за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивницата поддържа жалбата, а насрещната страна не се
представлява. Преди датата на заседанието е подадена молба вх. № 4411/05.10.2020г.
от пълномощника на въззиваемото дружество, който заявява, че поддържа
становището по отговора и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Силистренският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Ш. Х. А. срещу ЗД „Евроинс" АД – гр. София.
В исковата молба се излага, че на 16.11.2017г., около 17.05ч., в с. Черник,
община Дулово, област Силистра, по ул. „Шести май“ до дом № 36, при управление
на т. а. „Форд Транзит“, модел „Корект 200“. с peг. № РВ 1048 МК, водачът И Ц И е
предизвикал виновно ПТП, и с това е причинил смъртта на А Х А, роден на
30.05.1956г. с родители: Ф Х А и Х А А. Твърди се, че новината за смърт на А е
въздействала изключително зле на ищцата, която била негова сестра. Излага се
също, че допълнителен стрес и напрежение тя е преживяла, заедно с нейните брат и
сестра, покрай неуредиците, затрудняващи процедурата по погребението, причинени
от обстоятелството, че починалият никога не е имал издадени лични документи.
Сочи, че смъртта на пострадалото лице е причинила на ищцата редица негативни
преживявания, душевни страдания и болка, продължаващи и до настоящия момент, в
резултат на които е настъпило влошаване на здравословното и психическото й
състояние.
Ответното дружество, което по писмената претенция на ищцата е отказало
изплащане на обезщетение, оспорва исковете изцяло по основание с твърдения,
аналогични на мотивите по отказа, а именно че смъртта на А е настъпила вследствие
ПТП, представляващо случайно събитие, а не е резултат от виновно поведение на
2
водача на застрахования автомобил, както и че ищцата и загиналото лице, за което се
твърди, но не се установява да е нейн брат, не са били близки, между тях не е имало
привързаност, духовна и емоционална близост.
Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове са изцяло
отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
Не е спорно, че между ЗД „Евроинс" АД – гр. София и собственика на
увреждащия автомобил т. а. „Форд Транзит“, модел „Корект 200“. с peг. № РВ 1048
МК е бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО на автомобилистите”,
със срок на действие 01.02.2017г. – 31.01.2018г., т. е. в действие към датата на ПТП.
За процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г., предвид датата на сключване на договора. Също не се спори по
обстоятелствата, за които са представени писмени доказателства, а именно, че на
09.10.2018г. ищцата е предявила пред застрахователя писмена претенция, по която е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на А Х А.
В първата инстанция между страните е възникнал спор относно родствената
връзка между ищцата и починалия, за разрешаване на който са събрани множество
документи: препис от акт за раждане, препис – извлечение от акт за смърт, издаден
един месец след смъртта на А, 7 бр. удостоверения, издадени от Община Девня въз
основа на информация в ГРАО. Въпреки че А Х А няма ЕГН, никога не е имал
лични документи и в информационните масиви на териториалното звено ГРАО няма
данни родителите на ищата да имат син с неговите имена и дата на раждане, въз
основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че родителите на
ищцата Ш. Х. А. са родители и на починалия, т. е. че той и ищцата са роднини по
съребрена линия от първа степен. В отговора на исковата молба въззиваемото
дружество не релевира оплаквания по отношение правилността на този фактически
извод. Въпреки това, тъй като в исковата молба ищцата сочи, че съгласно акт за
раждане № 43/05.06.2956г. майка на починалия А Х А е Ф Х А, родена на
10.10.1928г., а негов баща – Х А А, роден на 12.01.1922г., въззивният съд приема, че
ищцата и пострадалото лице имат общ баща, като съобразява, че поради посочените
по – горе обстоятелства и особено след смъртта на лицето към момента родствена
връзка не може да се установи с официални документи.
Спорните въпроси пред въззивната инстанция са: материално – правно
легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат и дали леталният изход е настъпил в резултат на деликт или
3
случайно събитие.
За доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието на
отношенията между ищцата и починалия нейн еднокръвен брат, са разпитани
свидетелите Е Х А – брат на ищцата и К Х – племенница. Тъй като свидетелите са в
близка родствена връзка с ищцата, а Е Х А също е завел осъдителни искове срещу
застрахователя, с претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, следва
да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с
необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК.
На първо място, съдът констатира вътрешните противоречия в показанията
на свидетелите относно това къде и с кого е живяло преживе починалото лице. В
първата част от разпита свидетелят заявява, че А Х А е живял при него в с. Чернолик
и е работил в с. Черник, като е ходел и при двете си сестри за по месец, два, а след
това твърди, че починалият постоянно е живеел при една от сестрите си, а именно
при ищцата. От показанията на свидетелката К Х, въпреки че и те са уклончиви, се
опровергава истинността на второто твърдение на Е А. Свидетелката сочи, че
починалият е живял повече при нейните родители в с. Чернолик, ходил е рядко при
по – голямата си сестра и при сестра си Шазие в с. Безмер, същевременно се
свидетелства за това, че през по – голяма част от времето пострадалият е гледал
животни в с. Черник. Братятя и сестрите са се събирали по празниците, напр. на
байрям, в къщата на Е А в с. Чернолик. По отношение на проявата на скръб –
свиделите сочат, че ищцата приела много тежко смъртта на брат си, говорела често
за него и все още тъгувала.
На второ място, при преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК-
налице са противоречия между обстоятелствата, за които се свидетелства, и тези,
установени от останалите събрани доказателства че починалото лице не е имало
постоянно местоживеене и е водило скитнически ничин на живот / от признанията за
неизгодни факти, от показанията на посочената от насрещната страна свидетелка Д
И / разследващ полицай по досъдебното производстство/ и от заключението на
съдебнопсихиатрична експертиза/.
Настоящият съдебен състав не намира основание да не кредитира в пълнота
заключението на съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като същото е обективно и
професионално извършено от експерт с необходимите за изпълнение на поставените
задачи специалност и квалификация. Отговорите на ищцата при освидетелстването
не обосновават извод за някаква реакция на скръб от смъртта на брат й и че това
събитие е нарушило обичайния й начин на живот. Експертното заключение е в
смисъл, че освидетелстваната, която е разведена и живее в къщата на сестра си, не
страда от психично заболяване, емоционално разстройство или разстройство в
4
адаптацията и не е изпаднала в някакво особено психоемоционално състояние
вследствие преживяна психотравма, като липсват данни за прекомерна реакция на
скръб и траур обусловени от смъртта на брат й.
Следователно, съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и
експертизата, която е назначена за целите на доказването на естеството и
продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, причинени от
наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между нея и пострадалия и
ищцата, не обосновават извод за успешно доказване на релевантните факти по
отношение на материалноправната легитимация на ищцата.
За установяване механизмът на ПТП и за техническите причини за неговото
настъпване е назначената от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа
експертиза, възложена на вещо лице инж. П П, който разполага с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена. Заключението е пълно, ясно и обосновано и няма основание съдът да
откаже да възприеме предложените от вещото лице изводи по релевантните факти, за
които се изискват специални знания. Същото е базирано на множество обективни
факти, установени от събраните доказателства, вкл. протокол за ПТП, фотоси от
видеоматериали, скица на местопроизшествието, официална медицинска
документация. Съобразени са мястото на произшествието, вид на деформациите на
автомобила и получените травматични увреждания от ищеца, като същите са
съпоставени с научни данни за зависимостите на скоростта на автомобила и мястото
върху него, до което достига ударен пешеходецът.
От заключението се установява, че преди настъпване на произшествието
пострадалият не е бил на пътното платно, а се е движил по тротоара / предвид
липсата на заобикалящи движения от преминалите преди произшествието
автомобили/ При наближаване мястото на настъпване на произшествието
пешеходецът е решил да пресече пътното платно, като пресичането е извършил най
– вероятно косо ориентиран с лице с посока югозапад. Към момента на удара
пострадалият е бил наведен и прегърбен. Видимостта спрямо движещите се осветени
превозни средства / с включени светлини/ от гледна точка на пешеходците е била
добра, респ. пострадалият е имал възможност да възприеме движещите се на
пътното платно автомобили от поне 100 метра. Увреждащият автомобил, който е
управляван с около 50 км/ч, е бил на разстояние от около 29м– 34 м. към момента на
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно, а дължината на опасната
зона е около 45 м. при тази скорост. Водачът на товарния автомобил своевременно е
възприел опасността, т. е. не е налице закъсняла реакция.
5
При извод за възможна скорост на движение на процесното МПС към
момента на съприкосновението му с пешеходеца - около 50км./ч, всички изчисления
за опасна зона за спиране, време за изминаване на опасна зона, мястото на пресичане
на пътното платно от пешеходеца и т. н., са направени, по възприети от съответен
клон на науката формули. Категоричните изводи на експерта са, че водачът не е
имал техническа възможност да предотврати удара при внезапната поява на
пешеходеца на пътното платно, тъй като опасната зона за спиране е била по- голяма
от разстоянието до пешеходеца, както и че настъпването на ПТП е било
предотвратимо единствено при условие, че пешеходецът се съобрази с
преминаващите превозни средства и предприеме пресичане на пътното платно, след
като няма такива.
Опасната зона представлява най - малкото разстояние, на което едно
превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на
пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, защото в нея се включват както
последният, така и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния
механизъм, превърнат в метри. Водачът не носи отговорност, ако произшествието е
станало в рамките на опасната зона, освен ако сам е създал предпоставките за
настъпването му, с поведението си преди опасната зона.
Нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при условия на намалена
видимост се допуска от водачите, когато съобразно скоростта, с която се управлява
МПС, опасната зона за спиране е по - голяма от осветеното пространство, т. е. при
несъответствие между видимостта и възможността за спиране. В случая, съобразно
експертното заключението, водачът е имал възможност да възприеме и е възприел
пешеходеца своевременно, при внезапното му навлизането на пътното платно, т. е.
не е осъществено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съставът
на ВнАпС прави следните правни изводи по предмета на спора:
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен
в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в
ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е
справедливо да бъде обезщетено. Основателността на предявения от увреденото
лице срещу застрахователя следва да се преценява с оглед другите релевантни
6
обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между
пострадалия и ищеца, както и естеството и продължителността на търпените от
последния болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния казус, наличието на изключително близка връзка между
ищцата и починалия - нейния брат по бащина линия, надхвърляща представите за
обичайните взаимоотношения между еднокръвни брат и сестра, е недоказано.
Всички установени обстоятелства говорят за по – нисък интензитет на връзката в
сравнение с обичайните отношения между брат и сестра. Не се установява дълбока
емоционална връзка, която да предположи прилагане по отношение на ищцата на
изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно
цитираното тълкувателно решение. Не се установява също, че на ищцата са
причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на
близък човек със същата родствена връзка.
Отделно от това, в процеса е успешно оборена презумпцията за вина по чл.
45 ЗЗД по отношение на водача на застрахования увреждащ автомобил. Водачът е
бил поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за
движението му при навлизане на пешеходеца на пътното платно, която ситуация той
не е могъл да предвиди и да предотврати по начините, посочени в чл. 20 ЗДвП - чрез
намаляване на скоростта или спиране поради възникване на опасността за
движението му в опасната зона за спиране на МПС.
При тези изводи няма основание да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди и предявеният иск е
неоснователен.
Поради съвпадение на крайните правни изводи обжалваното решение следва
да се потвърди.
С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3
7
ГПК, искането на процесуалния представител на въззиваемото дружество за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция следва да
бъде уважено, като въззивницата се осъди да заплати сумата 300лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/08.01.2020г., постановено по т. д. №
177/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ш. Х. А. , ЕГН **********, адрес: с. Безмер, Община Тервел,
Добричка област, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес па управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб" № 43, сумата 300
/триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред
въззивна инстанция по в. т. д. № 401/2020г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8