Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 241
град Горна Оряховица, 20.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ......…..….........…,
като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2027 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, ЕИК *********, чрез пълномощника И.И.Д.
– Управител на „Първа инвестиционна банка” АД клон Велико Търново и Д.К.Б. – Л.
– юрисконсулт твърди в исковата молба, че „Първа
инвестиционна банка” АД София, клон Велико Търново, като Кредитор, от една
страна, и Д.К.П., ЕГН **********,***, от друга страна, е сключен Договор за
банков кредит № 096LD-R-00579 от 18.08.2010г., въз основа на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 430 евро. Отпуснатият
кредит е усвоен еднократно изцяло от кредитополучателя на 19.08.2010г.
Усвоеният кредит е погасяван частично по главница на 29.09.2010г. и частично по
лихва на 29.09.2010г., 05.11.2010г. Твърди, че по усвоения кредит не са
извършени дължими вноски по главница и лихви по обслужващата кредита банкова
сметка, ***: 9.14 евро, дължими на 26.10.2010 година.; 9.14 евро, дължими на
26.11.2010 година; 9.14 евро, дължими на 26.12.2010 година; 9.14 евро, дължими
на 26.01.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.02.2011 година; 9.14 евро,
дължими на 26.03.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.04.2011 година; 9.14
евро, дължими на 26.05.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.06.2011 година;
9.14 евро, дължими на 26.07.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.08.2011
година; 9.14 евро, дължими на 26.09.2011 година; 9.14 евро, дължими на
26.10.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.11.2011 година; 9.14 евро, дължими
на 26.12.2011 година; 9.14 евро, дължими на 26.01.2012 година; 9.14 евро,
дължими на 26.02.2012 година; 9.14 евро, дължими на 26.03.2012 година; 9.14
евро, дължими на 26.04.2012година; 9.14 евро, дължими на 26.05.2012 година;
9.14 евро, дължими на 26.06.2012 година; 9.14 евро, дължими на 26.07.2012
година; 9.14 евро, дължими на 26.08.2012 година; 9.14 евро, дължими на
26.09.2012 година; 9.14 евро, дължими на 26.10.2012 година; 9.14 евро, дължими
на 26.11.2012 година; 9.14 евро, дължими на 26.12.2012 година; 9.14 евро,
дължими на 26.01.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.02.2013 година; 9.14 евро,
дължими на 26.03.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.04.2013 година; 9.14
евро, дължими на 26.05.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.06.2013 година;
9.14 евро, дължими на 26.07.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.08.2013
година; 9.14 евро, дължими на 26.09.2013 година; 9.14 евро, дължими на
26.10.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.11.2013 година; 9.14 евро, дължими
на 26.12.2013 година; 9.14 евро, дължими на 26.01.2014 година; 9.14 евро,
дължими на 26.02.2014 година; 9.14 евро, дължими на 26.03.2014 година; 9.14
евро, дължими на 26.04.2014 година; 9.14 евро, дължими на 26.05.2014 година;
9.14 евро, дължими на 26.06.2014 година; 9.14 евро, дължими на 26.07.2014
година; 9.14 евро, дължими на 26.08.2014 година; 9.14 евро, дължими на
26.09.2014 година; 9.14 евро, дължими на 26.10.2014 година; 9.14 евро, дължими
на 26.11.2014 година; 9.14 евро, дължими на 26.12.2014 година; 9.14 евро,
дължими на 26.01.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.02.2015 година; 9.14
евро, дължими на 26.03.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.04.2015 година;
9.14 евро, дължими на 26.05.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.06.2015
година; 9.14 евро, дължими на 26.07.2015 година; 9.14 евро, дължими на
26.08.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.09.2015 година; 9.14 евро, дължими
на 26.10.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.11.2015 година; 9.14 евро,
дължими на 26.12.2015 година; 9.14 евро, дължими на 26.01.2016 година; 9.14
евро, дължими на 26.02.2016 година; 9.14 евро, дължими на 26.03.2016 година;
9.14 евро, дължими на 26.04.2016 година; 9.14 евро, дължими на 26.05.2016
година; 9.14 евро, дължими на 26.06.2016 година; 9.14 евро, дължими на
26.07.2016 година; 9.14 евро, дължими на 26.08.2016 година; 9.14 евро, дължими
на 26.09.2016 година; 9.14 евро, дължими на 26.10.2016 година; 9.14 евро,
дължими на 26.11.2016 година; 9.14 евро дължими на 26.12.2016 година; 9.14 евро
дължими на 26.01.2017 година; 9.14 евро, дължими на 26.02.2017 година; 9.14
евро, дължими на 26.03.2017 година; 9.14 евро, дължими на 26.04.2017 година;
9.14 евро, дължими на 26.05.2017 година; 9.14 евро, дължими на 26.06.2017
година; 9.14 евро дължими на 26.07.2017 година; 9.14 евро, дължими на
26.08.2017 година. Твърди, че въпреки поетите задължения, Кредитополучателят не
извършва плащане по договора за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита
е 26.08.2017г. Срокът по договора не е продължаван и кредитът е с настъпил
падеж. Сочи, че със заявление по реда на чл.417 и извлечение от счетоводните
книги на „Първа инвестиционна банка” АД, банката е поискала от съда издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството на кредитор по Договор
за банков кредит № 096LD-R-000579 от 18.08.2010г. С издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Първа инвестиционна банка”
АД, съдът е осъдил Д.К.П. да му заплати сумата от 1087.90 евро, от която:
429.03 евро - просрочена главница; 324.84 евро - просрочена договорна лихва, за
периода от 26.10.2010г. до 26.08.2017г., 334.03 евро - просрочена наказателна
лихва, за периода от 26.10.2010г. до 14.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, държавна
такса - 42.56 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лева. Твърди, че
задълженията на ответника не са погасени в пълен размер към момента на
подаване на исковата молба.
Моли съдът да приеме за
установено по отношение на ответника Д.К.П., ЕГН **********, че дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД следните суми, дължими към 14.09.2017г. (датата, на
която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК), а именно: просрочена главница - 429.03 евро; просрочени
договорна лихва - 324.84 евро, за периода от 26.10.2010г. до 26.08.2017г.;
наказателна лихва - 334.03 евро, за периода от 26.10.2010г. до 14.09.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.09.2017г. до пълното
изплащане на задълженията. Претендира разноските по заповедното и настоящото
производство.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си –
юрисконсулт Д.Б., поддържа исковата молба. Счита, че погасителната давност на вземанията
на банката за главница по договора за банков кредит е петгодишна. Не оспорва,
че вземанията по лихва – договорна и наказателна се погасяват с кратката
тригодишна давност. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Д.К.П., чрез назначения
му особен представител – адв. Г.Г. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск. Прави възражение, на основание
чл.111 от ЗЗД, че задължението на ответника по приложения договор за банков
кредит частично е погасено по давност. Позовава
се на TP № 3/2011г. на ВКС, в което се отбелязва изрично, че понятието „периодични плащания” по смисъла па чл.111, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари и други заместим и вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, поради което счита, че следва да
се прилага
3-годишна давност. Сочи се, че неизпълнението на договора е настъпило още на
26.10.2010г., видно и от извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД, а банката е имала
всички права, съгласно приложените общи условия /неподписани от ответника/ да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да предприеме действия за принудително
събиране на вземанията си, в това число и по съдебен ред. Оспорва дължимостта на сумите, за които е
изтекла тригодишна погасителна давност, в това число главница, лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание особения
представител адв. Г.Г. от ВТАК поддържа отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите по делото като доказателства Договор за банков кредит № 096LD-R-00579 от
18.08.2010г., Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити
на физически лица и Погасителен план към Договор
за банков кредит № 096LD-R-00579 от 18.08.2010г. е видно, че между ищеца „Първа
Инвестиционна Банка” АД и ответника Д.К.П. съществува облигационна връзка, възникнала по силата
на сключен между тях Договор за банков кредит № 096LD-R-00579/18.08.2010г., по
силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника Д.П. –
кредитополучател, кредит в размер на 430 евро по разплащателна сметка с IBAN: ***ъществуващи задължения по
Договор за кредитна карта № 096CC-R-000013/14.05.2008г., с краен срок на издължаване – 26.08.2017г.,
съгласно чл.3 от договора, като кредитът се погасява на равни месечни погасителни
вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план –
Приложение 1, неразделна част от договора. В договора е посочено, че същият се
сключва при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ и с подписване на договора
Кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с Общите
условия на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при
уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и
изпълнение на договора. Съгласно раздел II, т.4 от договора за ползвания кредит
Кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта, като към
датата на сключване на договора Базовият лихвен процент на Банката за евро е в
размер на 7.99% годишно. Съгласно раздел II, т.10 от договора, плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер
на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Съгласно т. 5.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически
лица ползваният от
Кредитополучателя кредит се погасява чрез разплащателна сметка на равни месечни
вноски, всяка една с падеж и в размер, определении в погасителен план –
Приложение към Договора.
На 15.09.2017г. „Първа инвестиционна банка”
АД е депозирала пред ГОРС заявление по реда на чл.417 от ГПК. ГОРС е издал Заповед за № 2620 за незабавно изпълнение на парично
задължение от 15.09.2017г. и изпълнителен лист от 15.09.2017г. по ч.гр.д. №
2019/2019г., с които осъжда Д.К.п., ЕГН
**********,***, и с настоящ адрес ***, да заплати на кредитора „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от Неделчо Василев Неделчев
и Васил Христов Христов чрез пълномощниците И.И.Д. – управител на ПИБ АД клон Велико
Търново, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Оборище” № 18, телефон: 062/614454, и
Кремена Веселинова Ванкова – юрисконсулт в ПИБ АД, със съдебен адрес ***,
телефон: 062/682444, факс: 062/601125, електронна поща: ***************@******.**,
следните суми: 429,03 евро /четиристотин двадесет и девет евро и три евроцента/,
представляващи неиздължена главница по договор за банков кредит № 096LD-R-00579 от
18.08.2010г.; 324,84 евро /триста двадесет и четири евро и осемдесет и четири
евроцента/, представляващи просрочена договорна лихва за времето от 26.10.2010
до 26.08.2017г. включително; 334,03 евро /триста тридесет и четири евро и три
евроцента/, представляващи просрочена наказателна лихва за времето от
26.10.2010 до 14.09.2017г. включително; законната лихва върху главницата от
429,03 евро за времето от 15.09.2017г. до изплащане на вземането; 42,56 лв.
(четиридесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляващи заплатена
от банката държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист; и 50 лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство. Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника Д.К.П.
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В едномесечен срок от съобщението „Първа инвестиционна банка” АД е предявило настоящия иск против Д.К.П. при условията на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и е представило доказателства за това по заповедното производство.
Видно от приетата по делото съдебно - икономическа
експертиза, в изпълнение на Договор за банков кредит №
096LD-R-000579/18.08.2010г., на 19.08.2010г. „Първа инвестиционна банка” АД е
предоставила кредит в размер на 430 евро по разплащателна сметка с IBAN:
57FINV91501004584838 и титуляр Д.К.П.. Кредитът е усвоен в пълен размер на
същата дата - 19.08.2010г., по следният начин: Платена е комисиона управление
кредит в размер на 8,60 евро; Платена е такса - разглеждане искане за кредит в
размер на 20,45 евро; Извършен е вътрешнобанков превод „Прехвърляне на средства”
по сметка с IBAN: 92FINV915010BGN0BNWJ и титуляр Д.К.П., в размер на 400,00 евро
/равностойността на 778,40 лв. при курс 1,946 лв./евро/; Платена е такса за
откриване на сметка в размер на 0,95 евро. Към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредитополучателят Д.К.П. е
имал дължими и неизвършени просрочени плащания в общ размер на 1087,90 евро, от
които: 429,03 евро главница; 324,84 евро договорна лихва и 334,03 евро
наказателна лихва. Спрямо погасителния план, към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били платени: част от
вноска с пореден номер 2 /с падеж 26.10.2010г./ възлизаща на 4,97 евро, от
които 2,70 евро главница и 2,27 евро договорна лихва; 82 вноски от номер 3 /с
падеж 26.11.2010г./ до номер 84 /с падеж 26.07.2017г./ в пълен размер, на обща
стойност 748,90 евро, от които 426,33 евро главница и 322,57 евро договорна
лихва; наказателна лихва в общ размер на 334,03 евро, начислена за периода от
26.10.2010г. /датата на падежа на първата просрочена вноска - № 2 от
погасителния план/ до 14.09.2017г. /датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено от ищеца „Първа Инвестициона банка” АД на 15.09.2017г. Като
се има предвид тригодишен период от тази дата, то датата на последното
задължение на ответника, съгласно приложения погасителен план е 26.08.2014г.,
на която дата е падежът на месечна вноска с пореден номер
48. Като се има предвид тази дата задължението на ответника по договора за
кредит от 18.08.2010г. е в общ размер на 575,47 евро, като в това число: 251,54
евро просрочена главница; 74,32 евро просрочена договорна лихва и 249,61
просрочена наказателна лихва.
Видно от приетата по делото допълнителна съдебно -
икономическа експертиза задължението на ответника по главница, за петгодишен
период преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, е в размер на
357,72 евро, като включва размерът на главницата на всяка една от месечни
вноски от № 25 с падеж 26.09.2012г. до № 84 с падеж 26.08.2017г. включително.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещото лице,
като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени
от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, който е допустим. Предвид изложените
по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземанията предвид
връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 2019/2017г. по описа на ГОРС
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично
основателен и доказан, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника
Д.К.П. е възникнала облигационна връзка по силата на сключен между тях сключен между тях Договор за банков кредит №
096LD-R-00579/18.08.2010г., по силата на който банката – кредитор е
предоставила на ответника Д.П. – кредитополучател, кредит в размер на 430 евро
по разплащателна сметка с IBAN: 57FINV91501004584838 за погасяване на съществуващи задължения по Договор за
кредитна карта № 096CC-R-000013/14.05.2008г., с краен срок на издължаване – 26.08.2017г.,
съгласно чл.3 от договора, като кредитът се погасява на равни месечни
погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно
погасителен план – Приложение 1, неразделна част от договора. В договора е
посочено, че същият се сключва при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ и с
подписване на договора Кредитополучателят декларира, че са му представени и е
запознат с Общите условия на Банката за кредити на физически лица и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със
сключване и изпълнение на договора. Съгласно раздел II, т.4 от договора за
ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер
на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01
пункта, като към датата на сключване на договора Базовият лихвен процент на
Банката за евро е в размер на 7.99% годишно. Съгласно раздел II, т.10 от
договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения в раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Съгласно т. 5.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически
лица ползваният от
Кредитополучателя кредит се погасява чрез разплащателна сметка на равни месечни
вноски, всяка една с падеж и в размер, определении в погасителен план –
Приложение към Договора.
Въз основа на приетите СИЕ и Допълнителна СИЕ, съдът
намира за установен по делото и фактът, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен
от кредитополучателя на 19.08.2010г. При това положение, приетите по делото
писмени доказателства и СИЕ обосновават извода, че за кредитополучателя
Д.К.П. е възникнало задължение, по силата на така сключения
договор, да погасява предоставения му кредит на
равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени
съгласно погасителен план – Приложение 1, неразделна част от договора Общите
условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица. Установен по делото е и фактът, че в
случая е настъпил крайният срок на погасяване на кредита – 26.08.2017г. От
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се
установяват и фактите, че към датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.09.2017г., кредитополучателят Д.К.П. е имал дължими
и неизвършени просрочени плащания в общ размер на 1087,90 евро, от които:
429,03 евро главница; 324,84 евро договорна лихва и 334,03 евро наказателна
лихва. Като се има предвид тригодишен период от 15.09.2017г. /датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, то датата на последното задължение на ответника, съгласно приложения
погасителен план е 26.08.2014г., на която дата е падежът на месечна вноска с пореден номер 48. Като се има предвид тази
дата задължението на ответника по договора за кредит от 18.08.2010г. е в общ
размер на 575,47 евро, като в това число: 251,54 евро просрочена главница;
74,32 евро просрочена договорна лихва за периода от 14.09.2014г. до
14.09.2017г. и 249,61 просрочена наказателна лихва за периода от 14.09.2014г.
до 14.09.2017г. От заключението на допълнителната СИЕ се установява, че
задължението на ответника по главница, за петгодишен период преди датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, е в размер на 357,72 евро, като
включва размерът на главницата на всяка една от месечни вноски от № 25 с падеж
26.09.2012г. до № 84 с падеж 26.08.2017г. включително.
При тези обстоятелства, въз основа на неоспореното от
страните заключение на приложената СИЕ и заключение на Допълнителната СИЕ и приетите
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че действително в
случая се установява неизпълнение от страна на кредитополучателя
Д.К.П. на задълженията му по процесния договор за банков кредит.
Направеното от ответника чрез процесуалния му
представител възражение, че задължението на ответника по договора за банков
кредит частично е погасено по давност е основателно.
Неоснователно е обаче становището на ответника, че
вземанията на банката по отношение на главницата са погасени с изтичането на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б. „в” от ЗЗД. Същото не кореспондира със задължителните разяснения в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС
относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед мотивите на ТР и разгледаните в него примери за периодични плащания /вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги/ се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни
по договора /в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния
период, а на другата страна - за заплащането на конкретно получените през този
период стоки и услуги/. По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката - кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението
на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.
ВКС в трайната си практика /Решение
№ 582/21.12.2010. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012г.
по гр.д. 523/2011 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 147/23.07.2012г. по гр.д.
627/2011г. на III г.о. на ВКС, Решение № 90/31.03.2014г. по гр.д. 6629/201 Зг.
на IV г.о. на ВКС/, приема, че вземанията на банката за главница по договора за
банков кредит не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са
част от едно единно вземане на
кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната
давност, или до становището, че всяко
месечно вземане по главница е самостоятелен иск.
Поради
изложеното погасителната давност на вземанията на банката за
главница по договора за банков кредит е петгодишна, съгласно чл.110 от ЗЗД и
започва да тече от настъпване на падежа или обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая погасителната давност по чл.110 от ЗЗД по
отношение задължението на ответника за главница по договора за банков кредит е
започнала да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита
/настъпване на падежа/ - 26.08.2017г. От заключението на допълнителната СИЕ се
установява, че задължението на
ответника по главница, за петгодишен период преди датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, е в размер на 357,72 евро, като включва размерът
на главницата на всяка една от месечни вноски от № 25 с падеж 26.09.2012г. до №
84 с падеж 26.08.2017г. включително.
Основателно е и не се оспорва от ищеца възражението на
ответника, направено чрез особения представител относно погасяване на вземанията
за лихва с настъпила тригодишна давност. От заключението на СИЕ се
установява, че като се има предвид тригодишен период от 15.09.2017г. /датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, то датата на последното задължение на ответника, съгласно
приложения погасителен план е 26.08.2014г., на която дата е падежът
на месечна вноска с пореден номер 48 и като се има предвид тази
дата задължението на ответника по договора за кредит от 18.08.2010г. е в общ
размер на 575,47 евро, като в това число: 251,54 евро просрочена главница;
74,32 евро просрочена договорна лихва за периода от 14.09.2014г. до
14.09.2017г. и 249,61 просрочена наказателна лихва за периода от 14.09.2014г.
до 14.09.2017г.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема
за безспорно установено съществуването на парично вземане на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, против ответника
Д.К.П., представляваща
неизпълнено задължение по Договор
за банков кредит № 096LD-R-00579 от 18.08.2010г., за които вземания е издадена Заповед за № 2620 за незабавно
изпълнение на парично задължение от 15.09.2017г. и изпълнителен лист от
15.09.2017г. по ч.гр.д. № 2019/2019г.
Поради това, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се
явява частично основателен и доказан и следва да бъде частично уважен. Съдът
следва да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 357,72 евро /триста петдесет и седем евро и седемдесет и два евроцента/,
представляващи неиздължена главница по Договор
за банков кредит № 096LD-R-00579 от 18.08.2010г., сумата от 74,32
евро /седемдесет и четири евро и тридесет и два евроцента/ представляващи просрочена
договорна лихва за периода от 14.09.2014г. до 14.09.2017г., сумата от 249,61 евро
/двеста четиридесет и девет евро и шестдесет и един евроцента/, представляващи просрочена
наказателна лихва за периода от 14.09.2014г. до 14.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за № 2620 за незабавно изпълнение на
парично задължение от 15.09.2017г. и изпълнителен лист от 15.09.2017г. по
ч.гр.д. № 2019/2019г.
В останалата част предявеният иск за приемане на
установено по опношение на ответника, че дължи на ищеца разликата от 357,72
евро до претендираните 429,03 евро, представляващи неиздължена главница по Договор за банков кредит № 096LD-R-00579 от
18.08.2010г., разликата от 74,32 евро до претендираните 324,84 евро,
представляващи просрочена договорна лихва за периода от 26.10.2010гг. до
13.09.2014г., разликата от 249,61 евро до претендираните 334.03 евро, представляващи
просрочена наказателна лихва за периода от 26.10.2010гг. до 13.09.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, се явява погасен по давност и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При общ уважен размер на иска от 681,65 евро /1333,19
лв./ спрямо общ претендиран размер от 1087,90 евро /2127,75 лв./ и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
58 лв., представляваща съразмерна част от направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2019/2017г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица
в общ размер от 92,56 лв. /в т.ч. 42,56 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, както и сумата от 496,60 лв., представляваща съразмерна част
от направените разноски в производството по настоящото гр.д. № 2027/2018г. по
описа на Районен съд - Горна Оряховица в общ размер от 792,56 лв. /в т.ч. 42,56
лв. д.т., 380 лв. платен депозит за особен представител на ответника, 150 лв.
депозит за СИЕ, 70 лв. деподит за допълнителна СИЕ и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, ЕИК *********, представлявана от
пълномощниците на изпълнителните директори И.И.Д. – Управител на „Първа
инвестиционна банка” АД клон Велико Търново и Д.К.Б. – Л. – юрисконсулт СУМАТА
от 357,72 евро /триста петдесет и седем евро и седемдесет и два евроцента/,
представляващи неиздължена главница по Договор
за банков кредит № 096LD-R-00579 от 18.08.2010г., СУМАТА от 74,32
евро /седемдесет и четири евро и тридесет и два евроцента/ представляващи просрочена
договорна лихва за периода от 14.09.2014г. до 14.09.2017г., СУМАТА от 249,61 евро
/двеста четиридесет и девет евро и шестдесет и един евроцента/, представляващи просрочена
наказателна лихва за периода от 14.09.2014г. до 14.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за № 2620 за незабавно изпълнение на
парично задължение от 15.09.2017г. и изпълнителен лист от 15.09.2017г. по
ч.гр.д. № 2019/2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
страна от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, ЕИК
*********, представлявана от пълномощниците на изпълнителните директори И.И.Д.
– Управител на „Първа инвестиционна банка” АД клон Велико Търново и Д.К.Б. – Л.
– юрисконсулт, против Д.К.П., ЕГН **********,***, за приемане на установено, че Д.К.П.
дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД разликата от
357,72 евро до претендираните 429,03 евро, представляващи неиздължена главница
по Договор за банков кредит № 096LD-R-00579 от
18.08.2010г., разликата от 74,32 евро до претендираните 324,84
евро, представляващи просрочена договорна лихва за периода от 26.10.2010гг. до
13.09.2014г., разликата от 249,61 евро до претендираните 334.03 евро, представляващи
просрочена наказателна лихва за периода от 26.10.2010г. до 13.09.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата за времето от 15.09.2017г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, като погасен по давност и поради
това НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.К.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, ЕИК
*********, представлявана от пълномощниците на изпълнителните директори И.И.Д.
– Управител на „Първа инвестиционна банка” АД клон Велико Търново и Д.К.Б. – Л.
– юрисконсулт, СУМАТА от 58 лв. /петдесет и осем лева/, представляваща
съразмерна част от направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
2019/2017г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица и СУМАТА 496,60 лв.
/четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки, представляваща
съразмерна част от направените разноски в производството по настоящото гр.д. № 2027/2018г.
по описа на Районен съд - Горна Оряховица
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в
двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се
връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: