Решение по дело №5428/2016 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 634
Дата: 6 юли 2017 г. (в сила от 8 декември 2017 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова Иванова
Дело: 20161720105428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Перник, 06.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          ПЕРНИИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

С участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА, като разгледа гр. д. № 5428/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

          Образувано е по искова молба, предявена от П.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** против Агенция “Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, с адрес гр. София, пл. Македония № 3.

          Ищцата твърди, че на 17.03.2016 г., около 8.00 ч., пътувала в лек автомобил, управляван Боряна Валериева Димитрова от гр. Перник към гр. Батановци по републикански път ІІІ – 605, Батановци – Пали лула – Гигинци. При км. + 850, в урбанизираната територия на гр. Батановци лекият автомобил внезапно попаднал върху заледен пътен участък, който не бил обозначен и обезопасен. Не можело и да се предполага наличието на такъв, тъй като платното било сухо, в нормално състояние и без индикации за нередности по него. Въпреки съобразената с пътните условия скорост, автомобилът поднесъл върху заледената настилка и се ударил странично в електрически стълб.

          В резултат на ПТП ищцата получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, за което и било предписано носене на мека шийна яка от 3-5 дни. Бил и издаден болничен лист за ползване на отпуск, поради временна нетрудоспособност за времето от 21.03.2016 г до 03.04.2016 г. В резултата на причинената и телесна повреда ищцата твърди, че изпитвала силни болки за период от около четири месеца, през който бил нарушен обичайния и начин на живот и затруднено изпълнението на личните и професионалните и ангажименти. Сочи, че и към настоящия момент, болката се появява инцидентно и води до световъртеж, който нарушава обичайния и ритъм на живот.

Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 17.03.2016 г. на републикански път ІІІ – 605 - Батановци – Палилула – Гигинци, при км. + 850, в урбанизираната територия на гр. Батановци, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година по републиканските пътища, изразяващо се в неотстраняване на теч, довел до заледяване на пътното платно. Заявена е претенция за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, считано от 17.03.2016 г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът твърди, че ПТП, в резултат, на което ищцата сочи, че е претърпяла неимуществени вреди е настъпило поради управление на лекия автомобил с несъобразена скорост. Оспорва материално-правната си легитимация да отговаря по предявения иск, като твърди, че задължение за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък има община Перник. Заявява възражение за съпричиняване на вредите, поради управление на лекия автомобил с несъобразена скорост и неизползване на предпазен колан. Оспорва се наличието на причинна връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени вреди. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител -адв. Ц., поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. поддържа писмения отговор. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е възложител на работа, свързана с поддръжка и осигуряване на безопасност по републикански път ІІІ - 605 и в резултата на неизпълнението и противоправно са му били причинени неимуществени вреди.

За установяване на посочените обстоятелства по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, изготвени и приети са съдебно – автотехническа и съдебно – медицинска експертизи. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Боряна Валериева Димитрова и Венцислав Илиев Тодоров, като ясни, конкретни и последователни, съответстващи на останалия събран доказателствен материал, дадени за непосредствено възприети факти. Съдът кредитира изцяло и приетите по делото основна и допълнителна автотехнически експертизи на вещото лице В.В. и съдебно – медицинска експертиза на вещото лице доктор А.М., като пълни и обосновани, дадени вещи лица с необходимата компетентност и професионален опит.

От показанията на свидетелката Димитрова, съдебно – автотехническите експертизи, протокол за ПТП от 17.03.2016 г. и писма с изх. №№ 94-00-3486/05.05.2016 г. на АПИ, ПП – 01 – 328/12.04.2016 г. на ОПУ - Перник, ПП – 01-18/08.01.2016 г. на ОПУ - Перник, ПП – 01-16/11.02.2015 г. ОПУ - Перник, 16/СЛУ – 115 – 1/19.02.2016 г. на община Перник, ПП – 01-188/25.02.2016 г. на ОПУ - Перник, 115800-7896/06.07.2016 г. на ОД на МВР – Перник, заповед № РД – 01 – 12/15.03.2016 г. на Директор на ОПУ – Перник, заповед № РД – 11-189/15.03.2016 г. се установява, че през 2015 г. и началото на 2016 г. между  ОПУ – Перник и община Перник е провеждана кореспонденция, във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за обезопасяване на участък от републикански път ІІІ – 605 – Батановци - Пали лула, в участъка гр. Батановци,  ул. Трънска, в който поради постоянен теч на вода, при ниски температури се получава заледяване на пътното платно и опасност от възникване на ПТП. От това следва изводът на съда, че ответникът е бил наясно с обстоятелството, че пътното платно е в състояние, което създава опасност за движението.

 От показанията на свидетелката Димитрова и съдебно – автотехническата експертиза се установи, че опасността не е била отстранена към 17.03.2016 г., което съгласно чл. 48, ал. 1, б. Б от ППЗП/редакция ДВ бр. 60/2014 г., в сила от 22.07.2014 г./ е било задължение на ответника, във връзка с функциите му по организация поддръжката на пътното платно на републиканските пътища в урбанизираните територии, включваща и осигуряване безопасността на движението по тях. Тя не е била и сигнализирана, съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, чрез поставяне на знак А15 – “Опасност от хлъзгане”, което съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП е задължение на службите за контрол, определени от Министъра на вътрешните работи.

Съдът не споделя възражението на ответника, че той не е материално пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като община Перник е била длъжна да предприеме мерки по отстраняване на теча. Съгласно цитираната по-горе разпоредба от ППЗП задължение на А”ПИ” е да поддържа пътното платно от републиканските пътища в урбанизираните територии. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП се съдържа легално определение на “поддържане на пътищата” – това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Установеното по делото заледяване на пътното платно, поради теч на вода, създава опасност от възникване на ПТП. Отстраняването и е било задължение на ответника, което той е следвало да възложи на съответните работници/служители при него. Затова, ако в резултата на бездействието им са настъпили вреди, то ответникът по силата на чл. 49 от ЗЗД носи отговорност за обезщетяването им.

От приетите писмени доказателства и съдебно – автотехническата експертиза се установява, че на 17.03.2016 г., поради заледяване, което не е било обозначено и наличието му не е било предвидимо, с оглед метрологичните условия, в участъка км. 0 +850 от републикански път ІІІ – 605 – Батановци – Пали лула – Гигинци, в урбанизираната територия на гр. Батановци, ул. Трънска, управлявания от свидетелката Димитрова лек автомобил марка “Хонда Акорд” е поднесъл, завъртял се е и се е ударил странично в уличен стълб. Причина за ПТП е наличието на неочаквано и необозначено заледяване на пътното платно, на което водачът не е имал обективна възможност да реагира, независимо, че е управлявал лекия автомобил с разрешена за населеното място скорост.

От показанията на свидетелите, писмените доказателства и съдебно медицинската експертиза се установява, в че в лекия автомобил на предна дясна седалка е пътувала ищцата. В резултат на ПТП тя е получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Затова и е била поставена имобилизационна яка, която е носила няколко дни.

В резултат на увреждането ищцата е страдала от световъртеж  и нарушено равновесие, които са се засилвали с промяна на положението. Наложило се е лечение в продължение на около два месеца. Проведени са курсове на кинезитерапия и физиотерапия.  В продължение на около четири месеца ищцата е имала усещане за световъртеж, замайване, нестабилност и залитане при движение. Получила е функционален дефицит  при движението на главата. Изпитвала е болки и страдания. Развило се е емоционално разстройство, изразяващо се в напрегнатост, неспокойствие, безсъние, плачливост. Била е в отпуск, поради временна нетрудоспособност в продължение на 14 дни. В първите дни след травмата е разчитала на чужда помощ за извършване на ежедневните и битови дейности. Ищцата изпитва болка и към настоящия момент, при въздействие на статични и динамични натоварвания и неблагоприятни климатични условия.

          Предвид изложеното съдът приема за установено, че в резултат на нобозначено и необезопасено заледяване на пътното платно в участък от републикански път ІІІ – 605 – Батановци – Пали лула – Гигинци, в урбанизираната територия на гр. Батановци, ул. Трънска, на 17.03.2016 г. е настъпило ПТП, в причинно – следствена връзка, с което ищцата е претърпяла неимуществени вреди.

          Път ІІІ - 605 е републикански път по смисъла на чл.  8, ал. 2 от ЗП и съответно е изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗП задълженията по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища са възложени на Агенция “Пътна инфраструктура”. Следователно отговорността за настъпилите за трети лица вреди от неизпълнението на тази дейност или от лошото и изпълнение се носи от Агенция “Пътна инфраструктура” и тя следва да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.

          Размерът на обезщетението съдът следва да определи при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като вземе предвид видът, характерът, интензитетът, продължителността на причинените неимуществени вред и обстоятелствата при които са реализирани.

          Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че физическите и емоционалните неудобства на ищцата, в резултат на ПТП, са продължили около четири месеца. Довели са до нарушаване на ежедневието и – 14 дни е отсъствала от работа и е имала е затруднения в битовото си обслужване. Изразявали са се в болки и страдание, световъртеж, замайване, нестабилност, които от своя страна са довели до тревожност и нарушения в съня. Така установеното според съда обосновава справедлив размер на обезщетението от 2500 лв.

          Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. От събраните по делото доказателства се опроверга твърдението му, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. От показанията на свидетелката Димитрова се установи, че при настъпване на ПТП, както тя, така и ищцата са били поставили обезопасителните колани. Затова и не е налице противоправно поведение от страна на ищцата, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не се установи и твърдението на ответника лекият автомобил да е бил управляван с несоъбразена скорост       Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 2500 лв. и до този размер следва да се уважи. За разликата до 5000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Този извод на съда се основава на непродължителния период от време, в който са продължили негативните изживявания на ищцата, както и, че след изтичането им, тя е възстановила напълно ежедневните си битови, професионални и социални занимания.

           Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски, съразмерно с уважената част от иска в общ размер от 630 лв.

          В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер от 137.50 лв. Съдът счита за неоснователно искането на ответника да му бъде определено юрисконсултско възнагражадние по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 580 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт в размер, определен от съда по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът счита, че при съобразяване с разпоредбата на чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ пълният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на 200 лв. В посочения по-горе общ размер на дължимите на ответника разноски, съдът е включил частта от него, съответна на отхвърлената част от иска.

          Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Агенция “Пътна инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, представлявано от Областно пътно управление – Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Софийско шосе № 31, чрез директора – Румен Сачански да заплати на П.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотитин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.03.2016 г. с лек автомобил марка “Хонда Акорд”, рег. № РК 6736 АТ, поради попадане върху необезопасен и необозначен заледен участък на пътното платно, находящ се на км. 0 +850 от републикански път ІІІ – 605 – Батановци – Пали лула – Гигинци, в урбанизираната територия на гр. Батановци, ул. Трънска, ведно със законната лихва върху главницата от 2500 лв., считано от 17.03.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 5000 лв., като неоснователен.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от Агенция “Пътна инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, представлявано от Областно пътно управление – Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Софийско шосе № 31, представлявано от директора – Румен Сачаски да заплати на П.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски съразмерно с уваженвата част от иска.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, представлявано от Областно пътно управление – Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Софийско шосе № 31, представлявано от директора – Румен Сачаски сумата от 137.50 лв. /сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: