Решение по дело №657/2020 на Окръжен съд - Пловдив

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №89

 

                                    гр. Пловдив, 23.04.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито  заседание на двадесет и трети април две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:     ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

                               ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

                                                                                             

с участието на съдебен секретар Даниела Дойчева, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВАНД № 657 /2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение № 715 от 15.04.2020г., постановено по АНД № 2311 / 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, на нарушителя П.Д.Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за проява на дребно хулиганство на основание чл.1 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Против решението е постъпила жалба от защитника на нарушителя, в която заявява, че не са доволни от първоинстанционния съдебен акт. Искането за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на нарушителя се поддържат в съдебно заседание от наруш.Д. и защитника му.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалваното решение, взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, въпреки алтернативното пледиране и за минимално наказание глоба. Макар и постъпила едва на 21/04/2020г. в ОС Пловдив се явява процесуално допустима, тъй като е подадена на 16/04/2020г. в 14,33ч. чрез куриерска фирма Еконт /л.5, л.10 от възз.пр/, а решението е постановено на 15/04/2020г. и обявено на страните на същата дата в 15,35ч. Спазен е срокът по чл.7 ал.2 от УБДХ.

 

От фактическа страна се установява, че нарушителят П.Д.Д. сутринта на 15.04.2020 г. на път за работа спрял с личния си автомобил марка и модел „Мерцедес S350“ с рег. № *** на ул. „Васил Левски“ до № 76 в гр. Пловдив, за да си вземе от близкия магазин кафе. С него в колата пътувал и 16-17-годишният му син. Пресякъл улицата и влязъл в най-близкия „non-stop” магазин. В това време отвън служители на полицията проверявали спрелите автомобили. Когато излязъл, един от служителите на реда го попитал дали някоя от спрените коли е негова, а той отвърнал, че никоя не е, а неговата е спряна на отсрещната страна. Двама от ***се заели с проверката на водачите спрели на същото място, включително и на свидетелката М.Г.. Нарушителят продължил към автомобила си, когато ***С.А.му поискал документите. Двамата провели разговор, в който полицейският служител обърнал внимание на Д., че е спрял в нарушение на знак В-27, за което ще му бъде съставен акт за административно нарушение. В този момент Д. го попитал какъв е той да го глобява за едно кафе и му казал на висок тон да си пише каквото иска. Тогава полицейският служител предупредил Д. за държанието и между двамата започнало говорене на висок тон и каране. Нарушителят все повече се разпалвал в поведението и думите си, за което бил призован от *** да се успокои и да се държи подобаващо. Тъй като това не помогнало, инспекторът решил да издаде устно разпореждане на лицето да застане с лице към служебния автомобил и да се успокои. В този момент колегите му Н.М. и Ц.Ц.оставили настрана проверката на останалите автомобили и се приближили до служебния автомобил, за да могат да реагират при ескалиране на ситуацията. Д. продължил да говори на висок тон и да не изпълнява разпореждането на ***. Същевременно към автомобила се приближил синът на нарушителя, който започнал да вика да не бъде задържан баща му. Другите двама полицай се обърнали към момчето да се отдръпне. В този момент ситуацията взела връх у Д. заради присъствието на сина му в този момент, който се обърнал към А.и му казал „Искаш ли да ти забия един“. Започнал да вика да го оставят на мира и да се бута със служителите на реда. ***А.разпоредил за пореден път на нарушителя да се успокои като го приканил сам да влезе в служебния автомобил. Последният започнал да се успокоява и без да бъде прилагана сила или помощни средства сам се качил в патрулна кола. Бил отведен до районното управление, където бил задържан за 24ч и му бил съставен процесният акт за проява на дребно хулиганство по УБДХ.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първия съд, който е направил обстоен и задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници с оглед предмета на доказване. Провел е съдебно дирене, събрал е доказателства при условията на устност и непосредственост. В този смисъл не се налага дословното преповтаряне на мотивите на контролирания съд, които се споделят напълно от настоящия съд. При собствена проверка на приобщената по делото  доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от РС, въззивният съд достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице. Относно вмененото му деяние за проява на дребно хулиганство се съдържат доказателствени изявления на свидетелите – ***С.А., Н.М. и Ц.Ц., включително и на свидетелката М.Г., както и изводими от обясненията на самия нарушител Д.. Последните двама не отричат възникналия конфликт, но отричат неправомерните действия на нарушителя, като за свид.Г.е поради невъзприемането им, а за наруш.Д. обосновано контролираният съд ги е анализирал и от гл.т. на процесуалната им функция по упражняване правото му на защита.

Настоящият съд споделя и виждането на ПРС относно редовността на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство и липсата на допуснати процесуални нарушения в хода на настоящото производство от административен характер, които да ограничават правата на нарушителя.

Сетне, законосъобразни са изводите в обжалваното решение относно приложението на материалния закон, като първостепенният съд е намерил, че е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. То се е изразило в установеното поведение на наруш.Д., което нарушава обществения ред, демонстрира  непристойна проява на превъзходство над органите на реда при публично погазване на  общественото спокойствие и ред, на което достояние са могли да станат действията на Д. пред неограничен кръг от лица. Поведението на нарушителя е противоправно  и извършено виновно, осъзнавайки обществената опасност на стореното и неговите общественоопасни последици. Същевременно проявата на Д. се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност не представлява  престъпление по чл. 325 от НК.

Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата съдебна инстанция относно вида и размера на наказанието, при правилно отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложено е административно наказание глоба в размер на 100 лева, което се явява в минималния размер на по-лекото от двете алтернативни наказания по чл.1 ал.1 от УБДХ.

 

 

Съобразно гореизложеното следва обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразено.

Воден от горното и на основание чл. 7 ал.3 вр. чл.6 ал.1 б.А от УБДХ, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 715 от 15.04.2020г., постановено по АНД № 2311 / 2020г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: