Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.***ЕЧ,19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***Т РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти граждански състав, в открито заседание на деветнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И* М*
при секретаря М. К* като изслуша
докладваното от съдията гр. дело N: 1918, по описа на ЛРС за 2020 г., СЪОБРАЗИ:
иск по чл.45 от ЗЗД с цена 2000,00 лева – неимуществени вреди:
Подадена е искова молба от ***,с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответниците: ***., с адрес: ***
и ***., с адрес: ***, по която се излага, че с първия ответник са живели на
семейни начала, от което имат едно дете -малолетната *** Г.Ч.. Вторият ответник
е майка на първия. На 07.08.2020г първият ответник е сезирал *** районен съд с
молба за защита от домашно насилие. В тази молба са изложени твърдения, че тя е
извършила физическо и психическо насилие спрямо дъщеря им, както и спрямо него
- в присъствието на дъщеря им. Въз основа на тази молба и приложената към нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на същата тази дата съдът е издал заповед
за незабавна защита по смисъла на чл. 19 от ЗЗДН, с която е наложил всички
възможни мерки за защита, изброени в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, с които
местоживеенето на дъщеря им е определено да бъде с бащата, а на нея са й
забранени всякакви контакти с нея. Твърди, че от тази дата до днешна е провела само две
кратки срещи с дъщеря си и то в
присъствието на психолог към фондация „Център Отворена врата" като на
първата среща опитала да й подари магическа писалка но тя отказала да я вземе с
мотива, че баща й щял да се сърди. За първия й учебен ден била подготвила
подаръци, които подбрала с много любов - гумичка,
линийка, тефтерче и розово-бял балсам за устни с формата на котенце. Тъй като
не успяла да се видя с нея, помолила психолога към фондацията, осъществяващ
периодични беседи с нея, да й предаде тези подаръци за рождения ден (който
е на 26.09), като й обела големия подарък за рождения си ден да получи възможно
най-скоро. Твърди,че на *.09 имало среща с детето, на която вещите са били
предадени, а междувременно по висящото дело по ЗЗДН бил изготвен доклад и
допусната комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза. Със съдържанието й се запознала на 11.11.2020г
(един ден преди насроченото на 12.11.2020г открито съдебно заседание). В нея с
ужас прочела, че гореописаните подаръци са били иззети от дъщеря ми от двамата ответници и са ритуално изгорени. Била буквално съсипана.
След прочитането на експертизата получила сърцебиене, гадене и виене на свят, впоследствие
- отпадналост. Позвъняла на приятелка, която се отзова своевременно и й помогнала
да се закрепи физически и психически, като я придружила до съдебната палата на
следващия ден, тъй като след прекараната безсънна нощ не била адекватна.
Счита, че гореописаното деяние, чиито извършители са
двамата ответници, изпълва фактическия състав на
непозволеното увреждане. То е противоправно, тъй като
противоречи на принципите на Семейния кодекс и ЗЗДет,
съгласно които родителят (и майка му, като баба), на когото са поверени
родителските права следва да възпитава детето в уважение и обич към другия си
родител, а не да насаждат омраза и отчуждение спрямо него. Вън от съмнение,
според нея е, че от тези им противоправни действия са
настъпили вреди у нея - като майка (с оглед силната връзка между майка и дете),
като е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Моли да се постанови съдебно
решение, с което да се осъдят ответниците ***. да й
заплатят солидарно 2000,00 лв общо като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; да й се присъдят
сторените в производството съдебно-де***одни разноски.
Депозирано е в производство по чл.129, ал.4 ГПК и
становище вх. № 263377/ 26.11.2020г. с писмени доказателства.
В срока е постъпил
отговор на ИМ вх. №264357/23.12.2020 г. от Г. Ч., чрез адв.
***ка САК и от Р. Ч., чрез адв.
Пл. С. ПАК, които считат, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан и
молят да се отхвърли и излагат съображения за това: признават, че на едно от
предписаните със Заповедта за незабавна защита посещения в „Център Отворена
врата", *** е получила от психолога, оставени от *за нея гума за триене,
линия, тефтер и балсам за устни, но не отговаряло на истина обаче, твърдяното
от ищцата, че изпратените чрез психолога до *** гумичка,
линия, тефтер и балсам за устни са били изгорени „ритуално" от
доверителите им. Твърдят, че посочените вещи са изхвърлени, тъй като
доверителката й Р.Ч. е открила у тях записващо устройство. Считат още, че от
правна страна посочените от *в исковата молба деяния не осъществяват фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а в настоящия случай не са изпълнени всички
елементи от фактическия състав. На първо място, в молбата не се сочи никакво противоправно действие или бездействие от тяхна страна. В
молбата се твърди, че с изхвърлянето на вещите от страна на двамата доверители
са нанесени неимуществени вреди на ищцата. Изхвърлянето на вещите не
представлява неправомерно поведение според тях. Доколкото ищцата сама твърди,
че са подарени от нея, то бащата на детето, като родителят при когото детето
живее по силата на съдебен акт, има правото на преценка доколко тези вещи са
полезни за неговата дъщеря и дали представляват някаква опасност, още повече
предвид цялостното поведение на ищцата — както процесуално, така и емоционално.
Твърди се, че са забелязали, че в процесния балсам
във форма на котенце, е поставено записващо устройство, а предвид че ищцата е в
лоши отношения с Г.Ч. и всячески се стреми да му навреди, не е учудващо за
никого и това й поведение, че се опитва да записва и филмира неправомерно. Още
повече, след като ищцата си позволи непосредствено след уведомяването й за
издадената заповед за незабавна защита срещу нея, в стремежа си да изгради
защитна теза, да заведе жалби и сигнали в Районна прокуратура - ***еч, с твърденията, че първият ответник извършва сексуално
насилие върху детето, по които прокуратурата се произнесла с отказ да образува
досъдебно производство и ги прекратила поради голос***ието им. В същия стил на процесуално поведение ищцата
отказала да изпълни Заповедта на съда за незабавна защита и никога не предала
ключовете от съвместно обитаваното жилище на доверителя й и никой орган на
територията на гр. ***еч не успял да й отнеме
оръжието, въпреки законовите задължения на полицията. В замяна на това ищцата,
неуважавайки съда и съдебните заповеди, ги нарушава като дори напоследък
недобросъвестно нарушила и заповедта за недоближаване на г-н Ч., дебнейки пред
къщата, в която те живеят. В исковата молба се посочвало, че действията по
отчуждаване на детето били неправомерни. Така оставало изцяло неясно кое точно
поведение на ответниците е неправомерно -
изхвърлянето на въпросните предмети или отчуждаването на детето, което е
недоказано и е само рефрен в защитната теза на извършителката
на домашно насилие ищца. Ако се твърди второто, не става ясно как подобно
поведение може да бъде вменено във вина на двамата ответници
и особено на бабата, която дори няма задължения или права на родител. От друга
страна се посочва, че в исковата молба ищцата е изложила единствено твърдения за
настъпили неимуществени вреди за нея, изразяващи се в неприятни психологически
и емоционални преживявания, за които не представя никакви доказателства.
Доказателства за причинно-следствената връзка между твърдяното неправомерно
поведение и твърдените причинени неимуществени вреди обаче не се представят.
Ищцата твърди, че се почувствала зле със световъртеж, сърцебиене, гадене и
отпадналост, но не твърди да е потърсила медицинска помощ въпреки тежкото
състояние, в което е изпаднала. Освен това в сезон, в който върлуват грипни
епидемии и пандемични такива (COVID - 19), не било
сигурно дали здравос***ното
й състояние не е следствие на грипоподобно заболяване. Считат, че исковата
молба на ищцата е изцяло неоснователна, тъй като с нея не се твърди
неправомерно поведение, което да отговаря на законовите изисквания, както и не
е ясно как твърдените действия са предизвикали твърдените от нея неимуществени
вреди. Още повече, че ищцата твърди, че въпросното неразположение е възникнало
за нея непосредствено преди явяването й на съдебно заседание, в качеството й на
ответник по дело за насилие срещу нея, което е извършено в присъствието на
детето в ус***ията на
системност и, че по отношение на двамата
ответници е налице неоснователна претенция, която е и
недоказана, поради което молят да се отхвърли исковата молба като неоснователна; да им бъдат
присъдени разноските по делото за двамата ответници.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се
явява лично и поддържа иска си чрез адв.
Т*** и адв. Д., която я представлява в ход на делото
по същество, моли за уважаването на исковете, присъждане на разноските и прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представя се в срок писмена защита от адв***, в която се развиват подробни доводи за уважаване на
иска като основателен и доказан и се претендират разноски.
Първият ответник се представлява от адв.
***ка, която оспорва иска, моли за отхвърлянето му и
присъждането на разноските.
Вторият ответник, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. С., а в ход по същество от преупълномощената от него адв. ***ка. Представена е и писмена защита от двамата пълномощници в подкрепа на становищата им за отхвърляне на
исковата претенция с конкретни доводи.
От допуснатите, приети и вложени по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцата и от
становището на страните и техните процесуални представители, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обус***еност, съдът прие за установено като неспорно от страните,
че от съвместното им фактическо съжителство, продължило до 08.2020г., имат
родено едно малолетно дете - дъщеря, което към настоящия момент въз основа на ЗНЗ по ГРД 1132/20 г. на РС – ***ЕЧ
, а впоследствие и по силата на съдебно решение и ЗЗ, живее с първия ответник
по делото на адрес в ***. Майката се вижда с детето само на срещите, определени
по съответната програма на предоставената социална услуга в изпълнение на
заповедта и предава подаръци за детето на *.09.2020 г., чрез лицето
осъществяващо мерките по ЗНЗ по гр.д. № 1132/2020 г. на РС ***еч, които твърди, че са: гумичка,
линийка, тефтерче и розово - бял балсам за устни с формата на коте, за които е
узнала, от съдържанието на комплексна съдебно психолого
– психиатрична експертиза, с която се запознала на 11.11.2020
г., че са били иззети от дъщеря й са „ритуално изгорени“.
Квалифицирал е иска по чл.45 от ЗЗД за двамата ответници в ус***ието на солидарност съгласно становището на ищцовата страна. Приел е по доказателствената тежест, че ищеца,
търсейки защита на причинените му неимуществени
вреди от действията на ответниците, следва да
установи комулативната наличност на следните
предпоставки за да я ангажира: действие, вина, противоправност,
вреди, причинна връзка за всеки един от тях като е указал, че деянието следва
да е конкретизирано в своите обективни и субективни признаци, въпреки насочване
на иска към двамата ответници и в ус***ията на солидарност с оглед принципа, че всеки носи
отговорност / гражданска в случая/ за своите действия, тъй като се твърди, че
именно с действия е причинено увреждането й. Вменил е в негова тежест и доказване
на вредите, кой ги е причинил, т.е авторството на деянието, причинно
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат; да проведе пълно и
главно доказване на същите; също на размера им, с оглед допустимите по ГПК доказателствени средства.
В хода на
производството е отбелязал на ищеца, че въпреки, че е постановил решение №
260051/15.03.2021г., в което се приема
за установено по отношение на ***., с адрес: ***, и ***., с адрес: ***, че същите са извършили
домашно насилие на *.09.2020г., около 18 ,00 часа в гр. ***еч,
***, ул. ***по отношение на малолетната *** Г.Ч., с ЕГН **********, изразяващо
се във психическо и емоционално
насилие - под предлог за наличие на записващо
устройство в една от подарените от майката играчки – в окото на коте, балсам за
устни, са ги отнели от владението му и
са ги унищожили - действията по създаване на синдром на родителско отчуждение,
опасни и вредни за психиката на детето, тъй като този „синдром" съставлява
„тип емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици за детето",
като е оставил без уважение молбата в останалата й част като неоснователна и
недоказана и е постановил мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, следва да проведе пълно и главно доказване на
фактическия състав на непозволено увреждане с оглед разликата в субектите и
вида на двете производства.
Приема, след анализа на доказателствения
материал, че ищцовата страна доказва в хода на
производството твърдението си за изключително тежкото понасяне на узнаването от
нейна страна на изгарянето на подаръците от КСППЕ по ГРД 1132/2020г.. За събитията в този ден представя
възприятията и категоричните впечатления на свидетелката М. *** – нейна близка
приятелка от дълги години, която потвърди, че Д. с надежда е очаквала горепосочената.
Потвърди и, че В. се опитвала да подари подарък на дъщеря си – молив, тефтерче
и линия за първия учебен ден, която тя лично отишла да й предаде, но безуспешно
в училището на детето, поради отказ на класната ръководителка, към който те прибавили
и закупения от двете заедно от „Диема“, балсам за устни, който бил в долната част в
кутийка, която се отваряла, а в горната котенце, миниатюрно, което се стискало
като играчката можела да се носи в джобчето и което разбрала, че свидетелката
преди нея й била предала. Обясни,че на 11.11.2020г. й
звъннала към 17,30 часа да види как е,
но тя не се била запознала с нея още защото била дълга, не й отговорила
по – късно на обаждането, но когато го направила в колата си на паркинга
отсреща се чувал рев - „М. изгорили са ги, изгорили са ги…“ Състоянието й много
я разтревожило и тя отишла със съпруга си и я намерила много разстроена и не
спряла да плаче, въпреки, че се опитала да я гушне и да се успокои, но не се
случило и я отвели в техния дом за да се успокои, където й измерила кръвното и
то било 160/110, накарала я да пие лекарството от чантата си, което приемала от
скоро, но тя не се успокоила и предложила да се отиде на лекар, но след като
решили, че по време на пика на Ковида няма да получат
внимание, тя решила да прочете е-зата , която била
голяма, но тя я насочила къде е текста за изгорените подаръци и там детето
казвало, че подаръците са изгорени пред очите му от бабата и таткото, че в
котенцето имало камера, с „която мама ще ги следи“. Разбирайки ситуацията и че
не била виждала детето си от 10 – ти август, а това било през ноември, се
опитвала да я успокои и по – късно я завели при родителите й в ***, но и след това не се била успокоила, а напротив - изпаднала в някаква дупка, душевна болка и
страдание, просто не била тя, изглеждала зле и всякак,
и физически и психически. Съобщи, че от август от постановяването на
обезпечителната заповед, която я напрегнала,
имала и проблеми с кръвното и ползвала хапчета, но след прочитането на
експертизата изпаднала в това състояние.
Доведената свидетелка ***, с детето на която са се
срещали преди и играли заедно, също потвърди, че знае за създалата се ситуация
между двамата родители и за очакването на е-зата,
чували се всяка вечер, но като я потърсила вечерта на 11.11.20г.,
не й вдигнала, а на другия ден като го сторила казала, че е взела експертизата и
била съсипана, смазана, била вдигнала и кръвно след като я е прочела и разбрала
от това което прочела, че бащата и бабата на *** са изгорили подаръците й за
рождения ден, и просто е притеснена как *** е приела всичко това, и как би го
понесла и й казала, че по този начин отчуждават детето от нея, искат явно да
заличат спомените за нея. Спомня си, че след делото, късния следобед отишла да
я види и тя само повтаряла: “Изгорили са ги, изгорили са ги, искат да я
отчуждят от мен, да заличат спомените за мен“. Категорична е, че изгарянето на
играчките определено й влошило състоянието и тя го допуска също. Физически
отслабнала минимум с 10 кг. от август; не се хранела и от тогава отслабнала
драстично; но не знае дали е търсила
психолог. Ползвала само тези лекарства които й били изписани, но не се ангажира с преценка дали ги е ползвала
постоянно.
Състоянието й е възприето и от свидетелката М. – която
работила с майката и детето по заповедта за незабавна защита по ГРД 1132/20г.,
но при последващото определение, тъй като по искане
на бащата били насочени от ЦОП ***еч към ЦОВ, финасиран от МП, когато при извършване на срещата на 16.11.
2020г., майката „прескочила водещия“ и я попитала какво става с подаръка, какво
се случило с него, детето казало: „Баба и тати го
изгориха.“ Потвърди, че била тревожна
много, страдала , и продължила темата след тръгването на детето като й казала “Вижте какво се случва с детето
ми и аз не мога нищо да направя. Не съм до детето си, не мога да му помогна….“
.
Затова съдът приема, че са доказани последиците, които прочитането на КСППЕ са предизвикали в Д. – нейните неимуществени увреди
– сърцебиене, гадене, виене на свят и вдигане на кръвно, безпомощност както и в посока на страданието й, че се
отчуждава детето от нея и тя нищо не може да направи и какви са последиците за
нея и детето, считайки, че това с
камерата са пълни глупости и не бива да я занимават с такива неща.
За противоправността на
изгарянето на подаръците като действие са изложени различни доводи и от двете
страни , кои норми са нарушени/ или защо да се счита, че не са нарушени.
Както посочва адв***, отговорността за непозволено увреждане се носи не
само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се
вреди другиму. Вредата съгласно практиката представлява промяна на имуществото,
правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Отговорността на деликвента,
без значение какви са материалните му възможности, е за всички вреди, които са
настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние. Причинната връзка е зависимост, при
която деянието е предоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт,
а само определя нейния обем. Причинно - следствената връзка не се предполага, а
трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ,
т. 2. Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху цялостта на организма и здравето на увредения; накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото. При нанасяне на неимуществени вреди
се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени
вреди, той получава парично удовлетворение, с които да компенсира
отрицателните, неприятните емоции. Целта на обезщетението в случая е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.
Вредата на следващо място трябва да е пряка и непосредствена последица от
непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с
деянието обстоятелства. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се
докаже от увредения. Тук съдът счита, че причинната връзка е опосредена именно от КСППЕ и само въз основа на нея е
предявен иска, което не освобождава ищцата от доказването на извършването от
обективна и субективна страна на вменените действия на ответниците
по ритуалното изгаряне на подаръка, предназначен за детето и от съществено
значение според майката за съхраняване на връзката между тях.
Затова за съда е важно доказването на извършените деяния от ответниците така както са описани по исковата молба. Няма пряк очевидец на случилото се след като
бащата с детето и подаръка се прибират в къщата му в ***, където е дошла да
помага и бабата за предстоящия рожден ден на 26.09.20г.
Съдът в хода на производството, не получи потвърждение за случилото се и въобще друга информация освен от съдържанието на е-зата,
в която няма конкретика на обстоятелства като време,
място и т.н. и от заявеното от детето
пред психолога и пред последната и майката, които са в същия неотносим характер извън вече съобщеното. Няма потвърждение
детето участвало ли е в изгарянето на подаръците и извършен ли е този ритуален
акт по един или друг начин. Конкретни обстоятелства за време, място и начин на
действията на всеки от двамата, не са въведени по исковата молба, не се твърдят
и не е проведено производство по доказването им в хода на делото. На лице е
доказване само на резултата – унищожаването на подаръците / при признание на
този факт, че са изхвърлени на боклука от бабата/, но не и доказване на
изпълнителните деяния на всеки от извършителите в процеса по ритуалното
изгаряне на подаръка.
Ищцата твърди, че научава от Комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза – част II – психиатрично и психологично обсъждане, изготвена по ГРД №1132/2020г. на 11.11.2020г., че подарените от нея подаръци са били
изгорени, и след представянето й по указание на съда е видно, че на стр. 24 е вписан абзаца - „……..Мама ми купува само боклуци - играчки,
които не работят и едно коте, на което му излизаха очите и вътре имаше камера,
тя е сложила камера, за да следи дали тате не ми се кара - тате ми каза, че
заради това е там камерата. Видях с очите си, не, не,
не тате не ми е казал..Заради това изгорихме подаръка
с тате и баба и аз, за да махнем камерата. И други подаръци сме горили, гумичка, линия, защото мама ги беше дала.. .тя може да
заснеме клипче и да видят всички, че тате е лош и ме
бие, но той не ме бие, а тя иска да го покаже.. Разбира се, както посочва от адв***, същата не е събрана от настоящия състав и като
дадено по друго дело то не може да бъде използвано. Експертизата е доказателствено средство, защото „дава на съдията сведения
за един факт, подлежащ на съдебно установяване.
По своята същност обаче тези сведения се явяват или квалификация на
факти или предположения досежно съществуването или
несъществуването на факти, подлежащи на установяване. Съдът го визира като
документ защото има пряко значение за доказването на деянията - тя го възпроизвежда – изгорили , но не го
инкорпорира дос***но в исковата молба – не се твърди
участие на детето в изгарянето и се
добавя „ритуално“ без каквото и да е описание на това обстоятелство, създаващо
впечатление пред съда, че то утежнява по някакъв начин изгарянето на
подаръците, но по какъв не става ясно.
На 16.11.2020г.
е образувано настоящото производство и в искова молба вх. №263034, изпълнителното
деяние е описано като „гореописаните подаръци са били иззети от двамата ответници и са ритуално изгорени“, а след производство по
чл.129, ал.4 във вр. с чл.127, т.4 и т.5 ГПК – „описали
сме вредоносното деяние …..иззети от
двамата ответници и унищожени. Не се добавят никакви индивидуализаращи признаци на деянието – време, място и
т.н.. В ищцовата
писмената защита се обосновава, след анализ на показанията на свидетелката М., че
изгарянето на играчките е извършено именно от двамата ответници,
т.е поддържа се, че унищожаването е извършено именно чрез изгаряне на играчките
от бащата и бабата.
Доказват твърдението за действията на ответниците
в хода на производството чрез гласни доказателства /разпита на свидетелката М./, пред които детето е споделило извършеното – стр. 135 - На
следващата среща още с влизането пред мен в кабинета дето каза тихичко: „Подаръкът вече го няма.“. Влезе самичка без
бащата……..
Вече конкретно за котенцето на последната среща с майката
стана на въпрос, тъй като тогава вече беше минала експертизата, която съдът
беше назначил, с която в последствие се запознах. Тъй като майката го попита:
„Къде е подаръка? Какво стана с подаръка?“ и тя каза: „Баба и тати го изгориха.“…Детето сподели това на последната среща
– 16 – ти ноември мисля…. Тя попита пред мен. Да тя присъства
когато детето каза, че е изгорен. Майката беше там.
Ответниците в писмения си отговор
отричат твърдяното „ритуално изгаряне“ на подаръците, а твърдят, че са
изхвърлени от Ч. поради откриването в тях – по точно в окото на котето,
представляващо балсам за устни на записващо устройство. В производство по
чл.176 ГПК обясняват как са унищожени играчките – Ч., след като видял камерата
в окото на котето, оставил играчките на масата заедно с балсама, майка му
видяла това нещо взела балсама, сложила си очилата и също констатирала
записващото устройство, сложила балсама – коте – камера в чантичката и ги
изхвърлила в гюма в двора около 18 часа било , петък на * – ти преди рождения
ден на детето….в двора на къщата ул***в контейнер за
смет , като присъствали само той и майка му , а *** по – настрани се занимавала
с кученцето. Контейнера е до нея и тя няма как да не го види, детето видя, че
изхвърля играчката. По негова воля била изхвърлена играчката , тя видяла , че
има камера… и това била волята й според него.
Налице е признание на факти – унищожаването на подаръка, но едновременно с
това се правят възражения още по отговора на исковата молба, досежно деянието, обобщени в писмената им защита в довода, „че
не се събра нито едно доказателство за това играчките да са изгаряни ритуално
пред него.“ Твърди се и, „че по най – щадящ начин е изхвърлен подаръчния
комплект, не в присъствието на детето, поради опасенията им, че ищцата се
опитва да ги записва и филмира, действайки в ус***ията на тревога“, т.е обосновава се въз основа на тях съвсем
друга и то защитна теза за признатото от тях унищожаване. По този начин на оспорването на иска – отричат
елементи от фактическия състав, обстоятелства, на които ищцовата
страна основава исковата си претенция, така и до заявения петитум,
и затова съдът не може да се възползва само
от него по делото, тъй като не представлява признание по чл.237 ГПК.
Разбира се, съда категорично отхвърля твърденията на ответниците
за причините, довели до изхвърлянето на играчките – наличие на камера в окото
на една от играчките – коте балсам, поставено от майката за да ги
наблюдава, касае се за действие, което
не е доказано да е сторено от нея, за да обоснове по някакъв начин и
поведението им по унищожаването на подаръка.
Отбелязва още, че съдът е приложил по делото и протокола от изслушването на
детето в СП“СС“ по дело 2131/20 г. на РС – ***еч
по ЗДН, за да се има предвид, че по дело 2131/20 г. на РС – ***еч, то е изслушвано по този въпрос и затова съдът не е
постановил да се извършва и по настоящото дело. Отговорите му са категорично в
полза на защитната теза на ответниците - видях, че
баба ми изхвърля подаръците в гюма, но според
съда в това има логично обяснение в дългата раздяла с майката,
увереността на детето, че тя иска да навреди на бащата и желанието й да го
защити, и затова изслушването само по себе си не е самостоятелен и решаващ
мотив на съда.
За да се уважи иска е необходимо доказването
на извършените деяния от ответниците така както са
описани по исковата молба и съдът счита, че това не е сторено. Няма пряк очевидец на случилото се, след като
бащата, детето с подаръка се прибират в къщата в ***на *.09.2020г. Съдът не получава по делото друга информация
за случилото се освен от съдържанието на е-зата.
Конкретни обстоятелства за време, място и начин, не са въведени по исковата
молба и самата ищца не е могла да ги въведе извън информацията, че тримата са
изгорили вещите. Налице е само доказване на резултата – унищожаването на подаръка
при признание на този факт от двамата ответници, но
при разграничаване на участието в него – Ч. го изхвърлила, но не и доказване на изпълнителните деяния по
ритуалното изгаряне на подаръка от двамата заедно. Именно това
е следващият елемент от фактическия състав, въпреки, че съдът го разглежда на
последно място, за пълнота на изложението, не е доказан - първата предпоставка
за предявяване на иска по чл. 45 от ЗЗД е наличието на някакво деяние -
действие или бездействие (лицето е било задължено да извърши дадено действие,
но не го е направило). Като съгласно практиката, ако няма задължение за действие,
бездействието не може да бъде основание за предявяване на иск, дори и с
бездействието да са причинени вреди.
Въпреки така събраните доказателства
в полза на ищцата за причинените й неимуществени вреди от екпертизата,
на съда не стана въобще ясно какво се влага в „ритуално изгаряне“, как е
извършено, кое участвал и кой гледал, кой го е желал, кой е бездействал. Ето
защо приема, че при недоказването на два от елементите на фактическия състав –
конкретно деяние, описано със своите индивидуализиращи го обективни и
субективни признаци и причинната връзка, следва да се отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищцата претендира да е направила разноски по делото в
размер на общо 720,00 лева, съгласно списък, а ответниците
– по 1500,00 лева разноски в производството – адв.
в-е за упълномощените адвокати да ги представляват.
При този изход на процеса съдът дължи произнасяне по
претенцията за разноски на ответниците, за които се
представят списъци по чл.80 ГПК с общ размер на сторените разноски 1500, 00 лева, заплатен адв.
хонорар за всеки един от пълномощниците; съответно на
стр. 84, 86 са приложени ДПЗС, в който са посочени сумите, и че са платени
изцяло и в брой при подписването на настоящия договор.
По възражението за прекомерност на осн.
чл.78 от ГПК, като съобрази действителната фактическата и правна сложност на
делото - не голяма , следва да се уважи и съобрази, че съгласно интереса,
минималното възнаграждение в този случай е 370,00 лева / чл.7, ал.2 , т.2 от
Наредба №4 за минималните размери на адв.възнаграждения/.
Делото не е отлагано в повече от две заседания за да се прилага и ал.9 на горната разпоредба. Или в такъв
случай следва да се редуцира до сумата 500,00 лева. Не е основателно
възражението, че само едно адв. в-е следва да се
присъжда с оглед на обстоятелството, че солидарно се търси отговорността и
всеки е участвал с пълномощник по делото от подаването на отговора до
приключването му.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ , предявеният от ***, с ЕГН **********, с адрес: ***, като
законен представител на малолетното си дете: *** Г.Ч., с ЕГН **********, срещу
извършителите: ***., с адрес: гр. ***еч, ул., и ***., с адрес: ***, иск по чл.45 ЗЗД да се
осъдят ***., да й заплатят солидарно 2000,00 лв общо
като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считана от датата на предявяване на иска –
16.11.2020 г. до окончателното й изплащане както и да й се присъдят сторените в
производството съдебно-де***одни разноски, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА ***, с горните данни, на осн.
чл.78, ал.5 ГПК, да заплати на ***., с горепосочените данни, разноските
им по делото в размер на общо 1000,00 лева или на всеки един от тях по
500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :