№ 32359
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110100709 по описа за 2024 година
Депозирано е заявление от 02.01.2024 г. от А..., ЕИК ..., за присъждане на
парични вземания по договор за паричен заем № от 26.03.2020 г., сключен със
Ситикеш ООД, чието вземане е цедирано на заявителя.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби
на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски
кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този
1
извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи,
формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В
тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен
риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат
защитени по реда на заповедното производно. Съдът намира, че по конкретното дело
такива са клаузите, предвиждащи заплащането на неустойка в размер на 32,15 лв. за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, такса в размер на 122,45
лв. за извънсъдебно събиране на вземането. В случая е предвидена неустойка,
предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно
договора и общите условия. На следващо място посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора,
като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това
следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно
погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като
по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 02.01.2024 г. от А..., ЕИК ..., за присъждане на
парични вземания по договор за паричен заем № от 26.03.2020 г., сключен със
Ситикеш ООД, чието вземане е цедирано на заявителя, в частта му за заплащането на
неустойка в размер на 32,15 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, такса в размер на 122,45 лв. за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3