№ 498
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503643 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба, подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 срещу решение № 261161 от
12.11.2020 г. постановено по гр. Дело № 3278 по опис на ВРС за 2020 година, с което съдът
е приел за установено, че П. Л. П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „Цар
Иван Страцимир“ №11 НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав
Варненчик“№258 сумата от 6629.45 лв. /шест хиляди шестстотин двадесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 19.01.2017г. до 12.12.2019г. в обект на потребление
находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ №11, отчитан по клиентски номер
********** и абонатен номер **********, за която сума ответното дружество е издало
фактура №**********/26.02.2020г. с получател П. Л. П. и е осъдил въззивния жалбоподател
да му заплати сумата от 925.20 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК. В мотивите на жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на
материални закон и необосновано, защото съдът възоснова на събраните по делото
доказателства е направил погрешни изводи. Отправено е искане за отмяна и постановяване
на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен. В съдебно
заседание, въззивният жалбоподател се представлява от пр. представител, чрез който
поддържа жалбата и претендира за присъждане в негова полза направените в двете съдебни
инстанции разходи за разноски.
Въззивникът в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Отправил е
искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и съобрази възраженията на страните във въззивното производство и
съобразно служебното начало, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
неговата правилност, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от П. Л. П., с ЕГН ********** и
постоянен адрес гр.Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ №11, чрез пълномощника му адв. Б.С.
З. – АК Варна срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258, с която е
предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество:
сумата от 6629.45 лв. /шест хиляди шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и
пет стотинки/, претендирана като цена на консумирана ел. енергия за периода от
19.01.2017г. до 12.12.2019г. в обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Иван
Страцимир“ №11, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура №**********/26.02.2020г. с получател П.
Л. П.. Ищецът е основал исковите си претенции на твърденията, че е клиент на „Енерго-про
Продажби“ АД и като такъв получава доставена ел. енергия в обект на потребление,
находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ №11, отчитан по клиентски номер
********** и абонатен номер ********** с техническо средство, което не е негова
собственост. При проверка на сметката си за текущо потребление установил, че е
констатирано неправилно отчитане и съответно извършена корекция. С писмо с изх.№
57464/26.02.2020г. бил уведомен, че е преизчислена дължимата от него сума и количество
консумирана ел. енергия и е издадена фактура №**********/26.02.2020г. на стойност
6629.45 лева. Твърди, че не е присъствал на проверката, че няма физически и технически
достъп до електромера, и оспорва фактите посочени в констативен протокол, който бил
връчен на член на домакинството. Твърди, че не е присъствал на монтажа на електромера.
От правна страна е изложил съображения за липсата на основание за извършване на
такава проверка и съответно правила за преизчисляване.
В писмен отговор, ответната страна възразява, че към момента на проверката са
действали ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и е имало законово основание за
извършване на едностранна корекция на сметки, че са били налице били всички
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура – ищецът и ответното дружество били страни по облигационно
отношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, при извършена, в изпълнение на чл.45
ПИКЕЕ, техническа проверка на измервателната система на ищеца бил подменен
електромера на обекта на потребление на ищеца, като при извършена метрологична
експертиза било установено точно количество неотчетена ел. енергия потребена в обекта на
ищеца, като техническата проверка била извършена в присъствието на един свидетел. В
условията на евентуалност, при извод за неприложимост на чл.55 ПИКЕЕ към конкретната
хипотеза, се поддържа, че сумата е дължима на основание чл.183 ЗЗД.
Възоснова на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на
доказателствената тежест, съдът е установил безспорна фактическа обстановка, чието
преповтаряне е излишно във въззивното решение.
Поставените във въззивната жалба въпроси са правни и от значение, за приложимото
право е датата на извършване на проверката - 12.12.2019 г. Към този момент, в сила от
04.05.2019 г. са ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от 30.04.2019г.
Следователно съществува правно основание крайният снабдител да коригира сметката на
2
потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на
корекцията. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа 6 – 35535,867 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но
не съответства на технически характеристики. При извършената метрологична проверка не
е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера, защото
технически такова установяване е невъзможно. Преди монтиране на електромера , на
02.12.2016г. е съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ България“ ООД.
При монтирането, Тарифа 6 на електромера не е отчитана, като в писмото от „ЕЛЛАБ
България“ ЕООД се посочва, че не съществува такава тарифа на електромера /л.90-91/.В
писмото от „ЕЛЛАБ България“ ООД се посочват и показания на електромера по тарифа 1.8.0
– сумарна и тарифа 2.8.0 – обратна. В заключението си вещото лице посочва, че процесният
електромер е монофазен, статичен. Метрологична проверка на електромера е извършвана
2017г., като метрологичната му годност е 6 години. Според вещото лице съществуват данни
за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, при което е натрупано
количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър, което не е
отчетено и заплатено в размер на 35535 кВтч. Според вещото лице натрупаното количество
в невизуализираната тарифа е доставена и потребена ел. енергия. Количеството
електроенергия по корекцията математически е разпределено на броя на дните и
действащите цени за съответните подпериоди /л.96-99/. Наличието на записи в
невизуализирани регистри на дисплея на електромера е в резултат на нерегламентирана
софтуерна намеса в програмата на процесора на електромера, в резултат на което СТИ не
съответства на технически характеристики. Установена е нерегламентирана намеса, която е
довела до неточно измерване на доставената ел. енергия, като няма спор, че правилно е
констатирано нейното количество и цена.
В първоинстанционното решение, съдът е установил пропуск в задълженията на
ответника, да констатира техническа неизправност от проверка, която следва да извършва на
всеки три месеца. Първоинстанционният съд е приел, че поради неизпълнение на това
задължение, ответното дружество, не може да черпи права и да претендира заплащане на
доставена ел. енергия от неизправно техническо средство. Този въпрос е поставен и във
въззивната жалба и по него, настоящият съд приема следното:
Общият принцип, който води до забраната на правните субекти да черпят права от
противоправно поведение, следва да се приложи при изясняване на точните задължения.
Този принцип има значение при преценката дали, ответникът е изправна страна по договора
за покупко-продажба и в зависимост от отговора, дали основанието, на което претендира
вземането, може да обоснове задължението на купувача да плати. Въпросът, на който
въззивният съд следва да отговори е дали ответникът има задължение да извършва проверки
на изправността на електромера на веки три месеца и ако не е изпълнил това свое
задължение, има ли право да претендира цената на ел. енергия за период по-голям от три
месеца.
Посочената в първоинстанционното решение норма на чл. 42, ал. 3 от ПИКЕ
регламентира обслужването на измервателните системи, да се извършва най-малко веднъж
на три месеца и да включва проверка на същите. В случай, че при проверката не са
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система, в досието по чл. 33 се отразява датата на извършване на проверката и други данни
във връзка с нея. В случай че при проверката са установени отклонения, неизправности
и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол
по реда на чл. 49. От буквалният прочит на тази норма, следва че дружеството е носител на
периодично задължение да проверява измервателните системи, най-малко веднъж на три
месеца. Възражението на дружеството, че от това задължение са изключени битовите
абонати, което са сключили договора за доставка до 100 киловата е неоснователно.
3
Разпоредбата на чл. 32 от ПИКЕ, на която се позовава дружеството има предвид само
задължението за водене на досие, но не и задължението свързано със срокове за
извършване на проверките.
Настоящият въззивен съд приема, че поради периодичността на задълженията за
заплащане на ел. енергия от страна на потребителя и срочността на задължението на
доставчика да проверява техническата изправност на измервателното средство следва, че
дружеството не може да претендира коригирана цена на доставена ел. енергия за период по-
голям от три месеца назад, считано от датата на установяване на правопораждащ факт по
реда на чл. 49 от ЗЗД.
По правилата на ЗЗД следва, че ответникът е изправна страна по договор за покупко–
продажба за периода от 12.10.2019 г. до 12.12.2019 г. , а ищецът не е, затова за този период и
за съответното на него число, остойностено количество ел. енергия искът е неоснователен.
От корекционното становище е видно, че в периода от 01.07.2019 г. до 12.12.2019 г. са
начислени 5 542 киловата ел. енергия на стойност 1106.63 лева с ДДС или за всеки ден от
този период по 6.10 лева. Допустимият период от три месеца, 93 дни, редуцира дължима
корекционна сума в размер на 567.37 лева. До този размер възражението би бил
основателно, ако ответната страна е доказала пълно и главно, че при монтажа на
техническото средство са измерени всички регистри и техните показатели, така че при
последвали проверки да е установимо количеството неотчетена ел. енергия и факта, че е
доставена след монтажа, а не преди това.
Предвид гореизложеното,съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да потвърди обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно
деловодните разноски, претендирани в размер на 700 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261161 от 12.11.2020 г. постановено по гр. Дело №
3278 по опис на ВРС за 2020 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик“№258 да заплати на П. Л.
П., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ №11 сумата
от 700 /седемстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5