О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 26.11.2018 год.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ,
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА ч.гр. дело № 649/2018 год. по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на О.К. чрез адв. Г.Я. от САК срещу определение
№ 694 от 01.10.2018 год. по гр. дело № 591/2018 год. на КРС, с което съдът е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с
правно основание чл. 422 от ГПК и е обезсилил заповед № 215 от 02.04.2018 год.
по ч.гр.д. № 249/2018 год. на КРС за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ.
Ответницата М. Г.В.не взема
становище по подадената частна жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателите, съдът намира за
установено следното:
Със заповед № 215 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 02.04.2018
год. по ч.гр.д. № 249/2018 год. на КРС М. Г.В., действаща като ЕТ „М.В.“*** е
осъдена да заплати на О.К. сумата 10 875,60 лв. главница, представляваща
дължими данъци върху МПС въз основа на актове за установяване на задължение №
1014-1/25.04.2016 год. и № 2117-1/13.12.2017 год.; сумата 2915,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2012
год. до 21.02.2018 год. Заповедта е връчена на длъжника на 11.05.2018 год. с
поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20181850400038
на ДСИ при РС-Костинброд. Ответницата е подала в срок възражение срещу
заповедта и с разпореждане от 28.05.2018 год. съдът е указал на заявителя, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. В изпълнение на дадените указания О.К. е
подала искова молба срещу ЕТ „М.В.“*** с правно основание чл. 422 от ГПК, въз
основа на която е образувано гр.д. № 591/2018 год. по описа на КРС. Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземане на общината за посочените по-горе суми
въз основа на издадените актове за установяване на публични общински вземания –
незаплатен данък върху превозните средства и лихви за просрочие.
С обжалваното определение съдът е приел, че исковете са недопустими, тъй като
чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПКИ вр. чл. 52 от ЗМДТ
предвижда специален ред за събиране на публични общински вземания, като
издадените актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК не
подлежат на събиране по реда на чл. 417, т. 7 от ГПК. Съдът е прекратил
производството по делото и е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 249/2018 год. по описа на КРС.
При така
установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба
е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от съобщаване
на обжалваното определение и е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт , поради
което е допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна по следните съображения: Сумите, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
представляват неизплатени данъчни задължения,
установени в ЗМДТ /данък върху
превозните средства/ и лихви за просрочие. Тъй като
тези данъци са установени по основание със закон, съгл. чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК те са публични
общински вземания. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по
реда на Гражданския процесуален кодекс.
Изпълнително основание за публичните вземания е актът за установяването им,
издаден от съответния компетентен орган, съгласно чл. 165 от ДОПК. Публичните вземания на
общините за местни данъци и такси се установяват с административен акт, който
подлежи на обжалване и изпълнение по специалния ред, предвиден в ДОПК. Принудителното
събиране може да се извърши и по реда на ГПК, но в чл. 405 от ГПК не е
предвиден компетентен съд, който издава изпълнителен лист въз основа на
актовете за установяване на публични вземания за местни данъци и такси, поради
което в практиката се приема, че същите представляват преки изпълнителни
основания. Законодателят е изключил изрично възможността да се образува
заповедно производство въз основа на тези актове, тъй като съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се иска издаване
на заповед за изпълнение само за
вземания, които могат да се претендират чрез иск пред районния съд. Публичните
общински вземания не могат да бъдат предмет на исково производство пред РС,
защото се установяват с административен акт, подлежащ на обжалване по реда на
административното производство и на облекчен ред на изпълнение по ДОПК. Извод
относно това, че публичните вземания на общините не са включени в приложното
поле на чл. 417, т. 2 от ГПК произтича и от факта,
че те не се установяват с извлечение от счетоводни книги, както е предвидено в
този текст, а административният акт, с който се установяват, макар да представлява
документ в общ смисъл има специални изисквания за компетентност на органа,
който го издава, наличие на точно определени материалноправни
предпоставки за издаването му и приложение на специална процедура за
постановяването, обжалването и изпълнението му. Възможността за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 7 от ГПК се отнася само за
влезлите в сила актове за установяване на частни държавни или общински
вземания, но не и на публичните такива. С оглед това недопустимо е както образуване
на заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение въз основа на акт
за установяване на публично общинско вземане, така и предявяване на установителен иск за вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
Това налага производството по предявените искове да бъде прекратено, а
издадената заповед за незабавно изпълнение № 215 от 02.04.2018 год. по ч.гр.д. № 249/2018 год. на
КРС следва да бъде обезсилена /съгласно дадените указания в т. 13 на ТР №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Тъй като
крайният извод на настоящата
инстанция съвпада с този на
районния съд, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 694 от 01.10.2018 год. по гр. дело №
591/2018 год. на КРС.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.