Решение по дело №709/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 99 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на К.Д.Й. срещу Заповед с рег. № 351з-631/02.06.2023 г. на Началника на Районно управление /РУ/ – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на акта. Посочва, че е поискано възобновяване на производството по издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0351-000130/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково. Към момента на издаването й не била готова кръвната проба за наличие на наркотични вещества в кръвта. Същата съставлява ново писмено доказателство, удостоверяващо факт от действителността, съществувал към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, а именно – жалбоподателят не е управлявал моторно превозно средство /МПС/ след употреба на наркотични вещества. Посочва, че е налице разлика между това една заповед за прилагане на ПАМ да преустанови действието си поради изтичането на срока й, респ. произнасяне на компетентния орган относно вината на адресата й, и да преустанови действието си след отмяната й като незаконосъобразна. Поради това, че към момента на констатиране на нарушението не бил известен фактът /липсата на наркотични вещества в кръвта на водача/, то било налице основание за възобновяване и отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, издадена в противоречие на чл. 171, т. 2, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Цитира практика. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай на претендирани такива от ответната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят К.Д.Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от пълномощника му, поддържа изложеното в жалбата и моли актът да бъде отменен, а преписката – върната за ново произнасяне от органа. Претендира разноски.

Ответникът Началник на РУ – Свиленград при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, формира следните правни изводи:

На 05.08.2022 г. в гр. Свиленград К.Д.Й., водач на лек автомобил, бил спрян за проверка, при която е тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Техническото средство показало положителна проба за амфетамин, с които показания водачът не бил съгласен. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като му е взета кръвна проба в ЦСМП Свиленград.

Със Заповед № 22-0351-000130/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, е наложена на К.Д.Й. ПАМ – прекратяване на регистрация на пътно превозно средство /ППС/ за срок от 6 месеца, на основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта не била оспорена и влязла в сила.

Срещу К.Д.Й. за шофиране след употреба на наркотични вещества е образувано бързо производство № 325/2022 г. по описа на РУ Свиленград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Изготвена е от лаборатория при Военномедицинска академия съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№ 9652/18.11.2022 г., чието заключение е, че в предоставените от К.Д.Й. биологични проби /кръв и урина/ не се установява наличие на наркотични вещества.

С постановление от 06.01.2023 г. на прокурор от РП – Хасково, ТО – Свиленград, е прекратено наказателното производство срещу К.Д.Й. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. Постановлението е получено в РУ – Свиленград на 10.01.2023 г.

На 21.02.2023 г. К.Д.Й. е отправил искане за възобновяване на административното производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково и нейната отмяна.

По искането не е налице произнасяне на Началник РУ Свиленград, ОД МВР Хасково. С определение № 422/28.04.2023 г. по адм. дело № 299/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково е отменен мълчаливият отказ на Началник РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, като преписката му е върната за произнасяне по искането от 21.02.2023 г. на К.Д.Й. за възобновяване на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ от 06.08.2022 г. в определен срок.

Със Заповед с рег. № 351з-631/02.06.2023 г. Началникът на РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково на основание чл. 103, ал. 4 АПК възобновява административното производство по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, като посочва, че към момента на издаването й са били налице данни за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, което осъществявало състава на престъпление от общ характер – чл. 343б, ал. 3 НК, както и, че във връзка с постановлението на наблюдаващия прокурор заповедта за прилагане на ПАМ била обезсилена поради отпадане на основанието за издаването й. Посочва се също, че установените нови обстоятелства и писмени доказателства са установени в един последващ период в хода на досъдебното производство, но към момента на констатиране на нарушението – 05.08.2022 г. /погрешно изписана в акта 2023 г./, и издаването на заповедта за прилагане на ПАМ – 06.08.2022 г. /погрешно изписана в акта 2023 г./, същите не са били известни на органа, издал заповедта, и същата е издадена правомерно и законосъобразно. Твърди се, че след узнаването на органа, издал заповедта, на новите факти и обстоятелства действията на същата са били прекратени по административен ред поради отпадане на основанието за издаването й. Предвид това и на основание чл. 99, т. 2 АПК потвърждава Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

Заповедта е връчена на адресата й на 13.06.2023 г.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, и в тази част, която го засяга неблагоприятно.

Предмет на съдебния контрол е Заповед с рег. № 351з-631/02.06.2023 г. на Началника на Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково В ЧАСТТА, с която е потвърдена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

„При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.

„Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“ /решение № 5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3923/18.03.2019 г. по адм. д. № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение/.

В заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Съдът, който следи служебно за наличието на обстоятелството – валиден ли е актът, извършва преценка на фактите по спора, подведени ли са те под релевантния материален закон и постига ли се целта му, съответно – ограничени ли са правата на страна в административното производство, какъвто се явява жалбоподателят, до степен, че да се формира извод за толкова съществен порок на акта, водещ до липсата на волеизявление или възможност за постановяване на решение в друг смисъл, съответно – при превратно упражняване на власт, обуславящ неговата нищожност.

На второ място, съгласно чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“. Неизпълнението на влязло в сила решение води до промяна волята на административния орган, който в случая е обвързан с постановеното в съдебното решение. В този смисъл, законодателят изрично е посочил в чл. 177, ал. 2 АПК, че „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“. Тази нищожност е особен случай, обвързан изцяло с действието на съдебно решение, което е влязло в сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност, посочени по-горе. Съдът, дори и да липсва искане за това, по аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, ако са налице основания за това, доколкото този акт страда от толкова съществен порок, че не поражда и никога не може да породи правните последици, към които е бил насочен.

В случая органът се е произнесъл изрично в изпълнение на определение № 422/28.04.2023 г. по адм. дело № 299/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорената заповед по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК.

На трето място, актът е постановен от компетентен административен орган, на когото преписката е върната за произнасяне по заявлението от 21.02.2023 г. съгласно цитираното по-горе определение на Административен съд – Хасково, който е и по-горестоящ орган съгласно т. IX.1 от Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, по аргумент от чл. 99 АПК, доколкото за Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково не е налице забрана за оспорването й по административен ред.

На четвърто място, не е спорно, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково е влязла в сила като неоспорена пред съд /чл. 99 АПК/. Не е спорно, че е отправено искане по чл. 100 АПК във срока по чл. 102, ал. 2 АПК от страна в административното производство, мотивирано с открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни /чл. 99, т. 2 АПК/. В конкретния случай искането е разгледано по реда на чл. 103, ал. 2 АПК и е прието за основателно по чл. 103, ал. 4 АПК.

На пето място, следва да се направи разграничение между разглеждане искането за възобновяване, при което намира приложение глава Шеста от АПК „Оспорване на административни актове по административен ред“ /чл. 103, ал. 2 АПК/, и приемане на искането като основателно, т.е. да бъде възобновено производството, при което приложение намира глава Пета от АПК „Издаване на административни актове“ /чл. 103, ал. 4 АПК/.

1. Съгласно мотивите на Определение № 6507 от 02.06.2020 г. по адм. д. № 4260/2020 г., VІІ отд. на ВАС „преценката на органа за наличие на обстоятелствата, въз основа на които се допуска възобновяване на приключилото административно производство, по своя характер е акт по преценка на допустимостта на производството. /…/

Тогава, когато органът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 99 АПК издава нарочен акт, с който отказва възобновяването. Този акт, защото прегражда пътя на търсената възможност за възобновяване на производството, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 103, ал. 3 АПК подлежи на съдебен контрол по реда на глава десета, раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“.

Тогава, когато органът установи, че е налице предпоставка по смисъла на чл. 99 АПК той може да издаде нарочен акт, с който да възобнови приключилото административно производство, но този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Това е акт, който поставя началото на административното производство. Неговата законосъобразност ще бъде предмет на проверка с крайния административен акт, който органът ще издаде в рамките на възобновеното производство“.

2. В този смисъл и тъй като в един материален носител е обективирана писмено волята на административния орган да възобнови административното производство и да потвърди заповедта, чието производство по издаването й е възобновено, не е налице основание за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство с предмет - заповедта в частта, с която производството е възобновено, вкл. и доколкото с всички изложени в жалбата възражения на практика се мотивира искането заповедта, чието производство е възобновено, да бъде отменена.

Тук е мястото да се посочи, че след като производството е възобновено като основателно предвид понятието, което е използвал законодателят в разпоредбата на чл. 103, ал. 4 АПК, и при съобразяване на постановеното с влязлото в сила определение по адм. дело № 299/2023 г. на Административен съд – Хасково, т.е. допуснато е възобновяване по разгледано от органа искане по смисъла на чл. 103, ал. 2 АПК, то се поставя въпросът с какви правомощия разполага органа по чл. 99 АПК.

Производството по чл. 99 АПК съставлява извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, доколкото възобновяването поставя отново за разглеждане материалноправен въпрос, предмет на приключило производство с влязъл в сила административен акт. С оглед на това законодателят допуска приложението на този извънреден способ само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 от АПК правни основания. Само когато тези основания са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос, като го преразгледа.

Съгласно чл. 99 ГПК „влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган“. Съгласно чл. 104 АПК „Оспорване на новия административен акт“ „издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс“. Съгласно чл. 103, ал. 5 АПК „в случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя“. Съгласно чл. 105 АПК „отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица“.

От тълкуването на тези разпоредби се формира извод, че компетентният орган, след като е възобновил административното производство, извършвайки преценка на новите факти и удостоверяващите ги доказателства, може единствено да отмени или измени влезлия в сила индивидуален административен акт, но не и да го потвърди, както е в конкретния случай. Дори и да се възприеме становището, че производството пред по-горестоящия орган във всичките му фази се провежда по реда на глава Шеста от АПК „Оспорване на административни актове по административен ред“, вкл. и финализирането му със съответния по съдържание акт, то приложение намира нормата на чл. 99 АПК, посочваща резултата от възобновеното производство – да бъде отменен или изменен влезлият в сила индивидуален административен акт, и която норма като специална изключва прилагането на чл. 97 АПК, уреждаща правомощията на непосредствено по-горестоящия орган при произнасянето му по оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. Единствената хипотеза, при която след възобновяване административен акт не се отменя, е по т. 5 на чл. 99 АПК. Това е случаят, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи. По силата на разпоредбата на чл. 103, ал. 5 АПК тогава незаконосъобразният административен акт се отменя. От двата акта остава само законосъобразният. Във всички останали случаи на възобновяване административният акт се отменя и се издава нов, респ. изменя в съответствие със закона при наличието на условията за това с оглед осъществителите се факти и обстоятелства от значение за случая. Аргумент в тази насока може да се изведе от разпоредбата на чл. 104 АПК - издаденият при възобновяване на производството нов административен акт..., може да се оспори по реда, установен в АПК. Не е налице хипотезата, при която е постановен отказ за издаването на акт, доколкото административното производство, което е възобновено, не е образувано по искане на лицето, спрямо което е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. При основателно искане за възобновяване органът прилага разпоредбите, което регламентират издаването на индивидуалните административни актове, а не – тези, което регламентират оспорването по административен ред на вече издадени индивидуални административни актове, в което производство безспорно непосредствено по-горестоящ орган може да отхвърли жалбата.

Отделно, в оспорения акт съществува противоречие между фактическите основания, въз основа на които е издаден, и обективираната воля на органа, който го е издал, като остава неизяснен въпросът какви в действителност са мотивите за потвърждаване на заповедта, производството по отношение на която е възобновено.

На шесто място, анализът на чл. 99, т. 2 АПК обосновава извод, че под нови обстоятелства следва да се имат предвид „факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собствения й интерес“ /така вж. Определение № 11432 от 11.11.2021 г. по адм. дело № 10222/2021 г., VІІ отд. на ВАС/.

Приемайки, че безспорно са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, които при решаването на въпроса от административния орган, който я е издал, не са могли да бъдат известни на страна в административното производство, каквато се явява жалбоподателят К.Д.Й., но които ако са били установени към момента на издаването на акта, биха обусловили друг правен резултат, то Началникът на РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково е следвало да отмени или измени цитираната заповед, но не и да я потвърди. Като е сторил обратното, без да се произнесе, съобразявайки правомощията си при едно допустимо производство по възобновяване, Началникът на РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково е действал извън предоставената му от закона компетентност, поради което и следва да бъде прогласена нищожността на издадената от него заповед в частта, с която е потвърдена заповедта за прилагане на ПАМ, съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Доколкото производството по възобновяване е инициирано от страна в административното производство, то преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените по-горе мотиви относно правомощията, с които разполага в хипотезата на допустимо производство по възобновяване. Важно е да се посочи също, че актът е благоприятен за жалбоподателя в частта, с която се възобновява производството по издаване на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково, поради което и по отношение на този въпрос органът не дължи ново произнасяне. Още повече, че решението му да бъде допуснато възобновяване на производството е обективирано в изпълнение на съдебно определение.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер от 1010 /хиляда и десет/ лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой. Разноските следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения в настоящото съдебно производство акт /§ 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗМВР/.

Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174, чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед с рег. № 351з-631/02.06.2023 г. на Началника на Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково В ЧАСТТА, с която е потвърдена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Началника на Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково за ново произнасяне по молбата от 21.02.2023 г. на К.Д.Й., с която в производството по възобновяване е направено искане за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000130/06.08.2022 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Свиленград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, в 14-дневен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на К.Д.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: