М О Т И В И по НОХД № 288 /2010 г. :
Плевенска района прокуратура е повдигнала обвинение
срещу подсъдимият Ш.С.Ш., роден на ***г***, Живее в с.гр., Български
гражданин, със средно образование, Женен, Работи. Неосъждан. ЕГН: ********** ЗА
ТОВА, ЧЕ:На 08.12.2003г. в гр.Плевен, пред ПлОС съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - протокол от заседание на районна мюсюлманска
конференция проведено на 29.11.2003г. в гр.Плевен и преправен такъв - Протокол
№17 от заседание на ВМС проведено на 24.09.2003г. в гр.София, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.Престъпление по
чл.31б, ал.1 вр. с чл.308, ал.1 от НК.По същото време и място съставил
неистински частен документ -заявление до ПлОС за вписване на РМС и Районен
мюфтия на гр.Плевен подписано от името на Ш. *** и И.Б.Т. *** и го употребил,
за да докаже, че има право да бъде вписан за районен мюфтия.Престъпление по
чл.309, ал.1 от НК.
В съдебната
фаза на наказателното производство подсъдимия
Ш.С.Ш. се явява лично и се представлява от защитник
адв. Т. от Великотърновска
Адвокатска колегия.
Защитникът
на подсъдимия Ш. пледира
за оправдателна
присъда .
Представителят
на Районна прокуратура Плевен в лицето
на прокурор ***поддържа обвинението. С оглед събраните в
хода на съдебното следствие доказателства пледира за осъдителна присъда, за
наказание лишаване от свобода по вид
.
Съдът като взе предвид събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ш.С.Ш. е роден на ***г***, Живее в с.гр., Български
гражданин, със средно образование, Женен, Работи. Неосъждан. ЕГН: **********
Подсъдимия Ш.Ш. ***. Подсъдимия
изповядва мюсюлманско вероизповедание, като в началото на 90-те години за
кратък период от време бил Районен мюфтия на Добричка област.
През есента на
2003г. подсъдимия Ш. разбрал, че на
24.09.2003г. в гр.София било свикано и проведено редовно заседание на Висшия
Мюсюлмански съвет на мюсюлманското изповедание / ВМС /, като една от точките в
дневния ред била определяне на дата за провеждане на Районни мюсюлмански
конференции с цел избор на районни мюфтии и на делегати за Национална
конференция за избор на нов ВМС.
ВМС решил датата за провеждане на Районни мюсюлмански
конференции за цялата страна да е 29.11.2003г., като при провеждането на същите
задължително следва да присъства и представител на Главното Мюфтийство.
Преди това, на свое заседание от 08.10.2003г. ВМС
решил, че по принцип Районните мюфтийства и
мюсюлманските настоятелства могат-да бъдат юридически лица само ако е налице
изрично решение на ВМС за това, тоест по принцип юридическо лице е само
Главното мюфтийство, а Районните Мюфтийства съгласно
Закона за вероизповеданията не са юридически лица и при избран Районен мюфтия
същия следва да се регистрира само в регистъра на съответната Община, но не и в
съда / чл.19 от Закона за вероизповеданията.
В изпълнение на горното решение на 29.11.2003г. в
читалище „***била свикана отчетно-изборна конференция на Районно мюфтийство -
Плевен, включващо областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново. На тази
конференция, освен делегати представляващи цялото районно мюфтийство присъствал
и командирования от Главния мюфтия С.М. негов представител - Директора на ***.
На тази
конференция след проведено гласуване с голямо мнозинство за Районен мюфтия на
Плевенска област бил избран св.Б.М.Б..
В изпълнение на закона, пълномощника на Главния мюфтия
подал молба до Община - Плевен за пререгистрация
според новия закон за вероизповеданията в България на председателя на местното
поделение. Със заповед кметът на гр.Плевен вписал в регистъра на Община Плевен
под № 68 за Районен мюфтия на Районно мюфтийство - Плевен св.Б.М.Б..
Подсъдимия Ш.
бил запознат с всичко гореописано , тъй като бил близък до мюсюлманската
вяра и през кракът период от живота си
бил и районен мюфтия на гр. Добрич .
По неустановен начин подсъдимия .Ш. се сдобил с копие
от протоколното решение, с което ВМС определил датата за провеждане на РМК.
Подсъдимия Ш.
решил да се възползва от това и с помощта на фалшиви документи да се впише в
ОС-Плевен „Фирмено отделение", като Районен мюфтия на Плевен.
Близко до него, неизвестно лице, подготвило
необходимите документи за вписване, като на първо място преправило съдържанието
на Протокол № 17 от редовното заседание на ВМС с дата 24.09.2003г. дописвайки
на стр.З / л.70 от делото /, пункт -„Решение № 4" следния текст „....
Районните мюфтии в 30 дневен срок след провеждането на РМК се вписват в
Окръжните съдилища....".
Едновременно с това, същото неизвестно лице се
снабдило с имена и ЕГН-та на лица изповядващи мюсюлманската вяра, като
използвало списъци от стари срещи и конференции.
Изготвило един фиктивен протокол за проведена Районна
мюсюлманска конференция с датата посочена в решението на ВМС / 29.11.2003г. /,
като за участници в конференцията вписало имената на на
лица изповядващи мюсюлманската.
В неистинския документ било написано, че делегатите
избират за Районен мюфтия подсъдимия Ш.Ш..
Подсъдимия Ш.
взел всички тези документи и на 08.12.2003г. сам отишъл в сградата на Окръжен
съд - Плевен.
В деловодството
на „Фирмено отделение" служителката му разяснила, че за да бъде вписан
като мюфтия, освен документите, който носи е необходимо да състави заявление до
съда.
Подсъдимия Ш.
написал изискуемото заявление / л.42 от делото / от свое име и от името на още
две лица, които фигурирали във фиктивния протокол, като част от новоизбраното
ръководство - ***и св.И.Т..
Подсъдимия Ш.
фалшифицирал подписите на ***и Т. и подал заявлението до съда, като към него
приложил и преправения Протокол № 17 от заседанието на ВМС с дата 24.09.2003г.
и изцяло неистинския Протокол от заседание на РМК проведена в гр.Плевен на
29.11.2003г.
***разбрал
за неправомерно използваното му име и
подпис. Свидетеля Б. разбрал за действията на подсъдимия Ш. и подал сигнал до
Районна прокуратура - Плевен.
В хода на досъдебното производство е назначена
графическа експертиза. От
заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза е видно, че
подписите в Заявлението до Плевенския
окръжен съд срещу имената на ***и И.Т. не са положени от тях и същите са
имитирани.
Съдът цени и показанията на св. ***. ,
З.М. , А.М. , Д.Ю. ,
Ш.М. , А.М. , ***, ******Х.
, ***Е. , ***, Т. В. , З. М. , А.
И. / сочени като участници в
конференцията / , които заявиха , под
страх от наказателна отговорност , че не познават подсъдимия , че не са
присъствали на така наречената конференция
, че не са канени да участват в така конференция . Техните показания са логични
,обективни непротиворечиви и кореспондират и с останалите събрани по делото
доказателства
Съдът цени
показанията на св . Б. Б. . Те са дадени под страх от наказателна
отговорност , логични са и не са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал , а се подкрепят от него .
Съдът дава вяра и на показанията на св. ***, дадени
под страх от наказатерлна отговорност в тяхната цялост . Същия твърди , че не е присъствал
на така наречената “ конференция” , не знае за провеждането на такава конференция и не се
е подписвал върху заявление до Плевенския окръжен съд поднесетно
му от подсъдимия Ш. и изобщо не се е подписвал . показанията на свидетеля
са логични , последователни и се
подкрепят изцяло от останалите събрани по делото докадателства
. Показанията на този свидетел се открояват с особена сила като точност и искреноност
при депозирането им / л.206 от делото / .
Съдът дава вяра и на показанията на св.***Т. дадени
под страх от наказателна отговорност в
тяхната цялост . Същия твърди , че не е присъствал на така наречената “
конференция” , не знае за такава конференция и не се е подписвал върху заявление до Плевенския окръжен съд поднесетно му от подсъдимия Ш.. Съдът кредитира показанията на ***Т. , тъй
като те са логични , последователни и се
подксрепят от целия събран по делото доказателствен
материал и от показанията на св. ***/ л. 224 от делото /.
Съдът цени
показанията на св. ***Х. дадени под
страх от наказателна отговорност в тяхната цялост , тъй като те кереспондират
и с останалите събрени по делото доказателства и с
показанията на св Б. Б. .
Съдът цени показанията и на св. С.М. , който под страх от наказателна
отговорност заявява , че не знае за
такава конференция . По повод на
оттеглените пълномощия , заявява , че
тъй като не е бил в седалището на мюсюлманската организация София е
направил такова оттегляне , но не го е
връчвал на никого в т.ч. и на св. Б. .
Съдът кредитира
показанията на св. ***единствено и само в частта , в която заявява под страх от наказателна отговорност пред
съда , че “документите ги е готвил ***и той ги е
готвил в София “ ,
като не ги кредитира в останалата им част , тъй като те са неточни и
противоречат с останалия по делото събран доказатествен
материал. В показанията си св. ***навежда аргументи ,
които целят оневиняването на подсъдимия по делото , като навежда доводи , че лицето ***/ вече покойник / може да е “извършил такива неща “ / , но това обстоятелство няма значение по
делото , тъй като за отговорността на
подсъдимия по делото и съставомерността на извършеното от него е само знанието за
извършената подправка , но не и
фактическото изготвяне на документа по делото .
Съдът не дава вяра на обясненията ,които дава
подсъдимия в съдебната зала по време на
съдебното следствие. Намира , че това негово поведение е само една защитна позиция
която заема , неговите обяснения са не логични , а и са в противоречие с целият
останал събран по делото доказателствен
материал, както и че е получил
документите във вида , в която ги е представил пред ПЛ .ОС Тъй като тези негови обяснения се опоревгават от показанията на свидетелите ***. , З.М. ,
А.М. , Д.Ю. , Ш.М. ,
А.М. , ***, ******Х. , С.М.
******, ***Т. и ***.
Съдът намира тези негови обяснения само като защитна теза и
за това , че те са несъстоятелни и се
опровергават от останалите приложени по делото доказателства , а и са вътрешно
противоречиви и изключващи се . Подсъдимия Ш. един път твърди , че е получил по пощата всички доказателства
и в този им вид ги е представил пред Плевенския окръжен съд , като твърди , че
му ги е изпратил ***, друг път твърди , че ги е получил от Гл. мюфтия и устни
разпореждания получил от Гл. Мюфтия но
тези негови твърдения се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства . Видно от приложеното по
делото на лист 90 Уведомително писмо
на Информационно обслужване АД Плевен ,
е че на 5.12. 2003 г е била извършена проверка за “ уникалност на
името “ Районно мюфтийство гр Плевен на мюсюлманско изповедение в РБ” резервирано на името на подсъдимия Ш.Ш. , а не от Гл. мюфтия или от ***, за който подсъдимиа твърди , че е присъствал и изготвил всичко и му е изпратил по пощата от
София .
Видно от вносна бележка № А-2420 / сл д. № 811
/04 г г
на л . 44 / ,че именно подсъдимия е
превел на 5.12. 2003 г.
дължимата такса по сметка на ПЛ ОС , и
това е станало в Плевен и не в София и
не от лицето ***, а от подсъдимия по делото . От
дата 5.12. 2003 година е и заверения
образец от подписа на подсъдимия Ш. и декларация за съгласие при
нотариус ***видно от печата положен под
заверката на подписа на подсъдимия е , че
нотариус ***е с район на действие РС Плевен и че нотариярлното
удостовереване е извършено в канцеларията на същата ,
а не извън гр. Плевен и в никакъв случай в гр София . Обяснения и твърденията на подсъдимия Ш. не намират опора и в
представения по делото преправен протокол
№ 17 , тъй като видно от отметката
върху него е , че на 5.12. 2003
г. той / протокълът / е бил
нотариално заверен в гр. София , което е
видно от книгите на нотариус ***представени по делото от подсъдимия . Обясненията на подсъдимия Ш. , че е получил
всички документи от Главното
мюфтийство и че е получил лично от
главния мюфтия устни указания как да извърши регистрацията в Пл
ОС не намират опора нито в едно от доказателствата по делото . Те се
опровергават и от показанията на св. С. Мемед , който е бил към онззи
момент Главен мюфтия . Св. М. , под страх от наказателна отговорност заяви по
делото , че не е разговарял с подсъдимия Ш. никога и по никакъв повод , че не го познава и не е провеждал с него такъв разговор, че не
му е изпращал документи . Съдът намира , че тези обясненията на
подсъдимия Ш. са само една защитна теза , защото той посочва и обстоятелства , които се
опровергават от останалите събрани по делото гласни доказателства. Той твърди ,
че тази “ втора “ конференция се е провела
с присъствието на 40 мюсюлмани , които се събрали в градинката пред жп гара Плевен. Разпитани като свидетели тези мюмюлмани от
посочените 40 такива - ***. , З.М. ,
А.М. , Д.Ю. , Ш.М. ,
А.М. , ***, ***Т. отричат да са
идвали на посочената дата в гр. Плевен , да
са присъствали на такава и
каквато и да е конференция , да са
подписвали каквито и да са формуляри и документи и в по- голямата си част недоумяват кой , как и откъде се е снабдил с техните лични
данни и правят свои изводи за това , кой
как и по какъв начин е използвал и употребил личните им даанни
, които не подкрепят обясненията и защитната теза на подсъдимия Ш. . От
приложените по делото доказателства- заверен препис на Протокол № 17 на ВМС от 24.09. 2003 г. и показанията на св Б.Б.
и С.М. се установава истинското съдържание на
Протокол № 17 . Съдът намира , че
твърдението на подсъдимия ***, относно незнанието на неистинността на Протокол
№ 17 се опровергава от показанията на
св. ***, А.М. , Т. Вуелиев
, ***.
***Т. , които са категорични , че
не са присъствали на такава конференция .
Използването на документите се
доказва и от обясненията на подсъдимия Ш. , като съдът ги кредитира в тази им част тъй като те съответстват на писмените доказатерлства
намиращи се във фирмено дело № 1160//2003 г на Пл
ОС приложени по делото.
Горната фактическа обстановка се установява
от обсъдените по-горе доказателства – свидетелски показания на
свидетелите ***. , З.М. ,
А.М. , Д.Ю. , Ш.М. ,
А.М. , ***, ******Х. , С.М.
******, ***Т. и Ш. ***, заключението
на експера по съдебно графичната експертиза, които в своята
съвкупност взаимно се допълват. Всички те кореспондират помежду си, не
са противоречиви и се допълват, поради което съдът прие за безспорни
установените с тях факти. В подкрепа на същата фактическа обстановка са и присъединените като доказателства по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства – материалите по СЛ
Д – 811/04 године по описа на РП Плевен .
При така установеното несъмнено се
доказа ,че подсъдимия Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна, при условията на реална съвкупност, състава на две
престъпления - едното по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК, а другото по
чл.309, ал.1 от НК.
От обективна страна:
- На 08.12.2003г. в гр.Плевен, пред ПлОС съзнателно се
ползвал от неистински официален документ - протокол от заседание на районна
мюсюлманска конференция проведено на 29.11.2003г. в гр.Плевен и преправен такъв
- Протокол №17 от заседание на ВМС проведено на 24.09.2003г. в гр.София, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
- По същото
време и място съставил неистински частен документ -заявление до ПлОС за
вписване на РМС и Районен мюфтия на гр.Плевен подписано от името на Ш. *** и И.Б.Т.
*** и го употребил, за да докаже, че има право да бъде вписан за районен
мюфтия.
От субективна страна е
извършил деянията виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1
от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него
и пряко ги е целял.
При определяне вида и
размера на наказанието при индивидуализацията му съдът съобразявайки
разпоредбата на закона и прилагайки разпоредбата на чл. 2 ал 2 от НК като
съобрази и констатира кумулативно наличие на материалноправни
предпоставки за приложението на чл . 78 а от НК във вр с чл. 316 ал 1 вр с чл 308 , ал 1 НК - 1.
НК предвижда наказание до 3 години
лишаване от свобада; 2. подсъдимия видно от
приложената по делото справка за съдимост
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност ; 3. от престъплението не са причинени имуществени вреди , поради
което отпада и необходимостта от тяхното възстановяване . Тези предпоставки са
налице и за другото престъпление по чл 309 ал. 1 от НК
, освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи
наказание като вид глоба при условията
на чл. 78а НК . С
изменението на НК / ДВ бр 75 / 2006
г в чл 78а ал. 6 се въведе
ограничение за приложението на чл. 78 а
при множество престъпления , каквито подсъдимия е извършил при условията
на продължавано престъпление , но към датата на извършване на престъпленията в
сила е бил НК в редакцията бр 92 / 27.09. 2002 г , в който не се
налага такова ограничение и прилагайки разпоредбата на чл
2 , ал. 2 от НК най- благоприятен за подсъдимия се явява този закон , при
действието на който е допустимо
приложението на чл 78 а и е задъложение на
съда да приложи редакцията на НК към ЗИДНК ДВ бр 92 / 27.02. 2002 г. За това съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи на основание чл 78а вр с чл. 316 ал 1 вр с чл.
308 ал 1 от НК
административно наказание глоба в размер на 1000 лева На основание чл 78
а вр с чл. 309 ал. 1 от НК съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно
наказание глоба в полза на държавата в
размер на 1000 лева .
При този изход на делото съдът на
основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия
да заплати направените съдебно-
деловодни разноски в размер на 448.40 лева
При тези доводи и
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :